От ляво надясно: Мария Боянова, уредник и музеен педагог, гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев
В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми.
Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да осъществява връзката между българската, европейската и световна култура; Да съхранява паметта за живота на хората, населявали българските земи; Да представя не толкова познати области от живота на българите в миналото и настоящето; Да изследва, съхранява и документира различни предмети от бита; Да документира и представя пътя и историите на отделните предмети до музейните зали. Не на последно място по интересен съвременен начин да предава знанията и разказва на младите.
В музея се организират празнични и тематични образователни програми, както и специализирани летни школи. Експертите тук списват и издават специализирани помагала като например – „Готови ли сте за Великден“, „Веселата книжка за събирачи на жива старина“ и „Готови ли сте за Коледа“. Те работят и по различни програми в сътрудничество, за да популяризират събраното в етнографския музей. Всяка една образователна игра е свързана с експонатите в музея, което спомага за възприятието и осмислянето на поднасяната информация.
От няколко месеца в музея са разработили мобилно приложение, наречено „В търсене на съкровища“ (TreasureUP). За сега то е разработено на български и английски език, но се обмисля и неговото разпространение и на други езици.
За интерактивните способи и използването на съвременните технологии, както и различните образователни програми, които днес реализират в Националния етнографски музей разказват главните асистенти Радина Илиева и Стамен Кънев, както и педагогът и уредник Мария Боянова.
След като бъде открит или дарен определен предмет, какво се случва с него и как той достига до експонирането в музея. В Националния етнографски музей разполагат с 14 колекции в момента, за тях разказваме в този епизод. Интересно е какви са дарените до момента предмети, охарактеризиращи периода на социализма, събрани до момента. Повечето от предметите са дарение за музея.
“Времена и хора” е една от експозициите в момента. Тя очертава образа на България в Европа чрез конкретни културни образци, артикулиращи традиция, модерност и креативност. Те са насочени към ключови тематики в съвременната европейска музеология: интимното (дом и семейство) в отношение с общественото пространство (от дюкяна до търговския център), засилен интерес към занаятите и към събития, представящи живата традиция с музика и танц. Като актуализира собствената си визия за културното ни наследство, Музеят изтъква активната роля на България на европейската сцена, създавайки потенциал за нови партньорства и мрежи.
“Звездното небе – митология и наука” е иновативна изложба, която събира под един покрив културно и научно наследство в областта на етнологията, историята, митологията, астрономията и космонавтиката. Експозицията описва развитието на астрономическото познание по българските земи; проследява устрема на България към Космоса; представя по един увлекателен начин светогледните представи и старите традиционни вярвания на българите за Земята и другите планети, за звездите и съзвездията, за кометите, за Слънцето, Луната и за всички останали небесни тела и явления. Не на последно място изложбата разкрива научните открития, които обясняват законите на Вселената и същността на космическите обекти от близкия и далечен Космос. Така в експозицията се срещат две коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет, с изследователските хоризонти, науката и технологиите.
Друга изложба е “130 години Народен музей”. Експозицията представя историята, личностите и идеите, стоящи в основата на създаване на Народния музей. Със 130 разказа за обектите от колекциите, преплетени с биографиите на хората, които са ги проучвали, събирали и представяли, авторите на изложбата надникват “зад кулисите” на музейната работа.
Следвайки създадения преди век план за събиране и представяне на старини, изработен от първия директор на НЕМ – етнографа Димитър Маринов, всяка експозиционна зала е посветена на различна тема, свързана с етноложкото и историческо познание. Сред тях са отдели като “История, Вяра и суеверия”, “Облекло и текстил”, “Народна музика”, “Покъщнина”, “Войнство” и др.
За смисъла на всичко, което се събира и съхранява като експонати в националния етнографски музей, както и за това какво представлява съвременния етнографски музей, каква е неговата мисия и бъдеще разказваме във втория епизод.
Българската академия на науките бе домакин на 12-ата ежегодна ученическа научна сесия на Ученическия институт на БАН (УчИ-БАН) при Центъра за обучение на БАН, която се проведе на 15 и 16 ноември.
Събитието откри доц. Десислава Абаджиева, координатор по Национална програма „Образование с наука“, чиято програмна инициатива е подкрепа на дейностите на УчИ. Приветствие от името на Академията бе поднесено от чл.-кор. Евдокия Пашева, зам.-председател на БАН, която поздрави участниците и ги насърчи да се развиват в различните области на науката, подчертавайки ролята на научните форуми за развитието на бъдещия им потенциал. Като представители на МОН бе колектив от Националния STEM център, начело с директора проф. Найден Шиваров. В поздравлението си към УчИ, той акцентира на STEM средата в училище, която постепенно се разширява, като среда за експерименти, творчество и критично мислене, с цел подготвяне на учениците за реални научни и технологични предизвикателства.
Акад. Петър Кендеров, научен ръководител и създател на УчИ – БАН и член на съвета на Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“, припомни мисията на Ученическия институт – да насърчава учениците да изследват чрез науката, да участват в подобни форуми, където да представят своите разработки, което дава възможност за изграждането на трайна връзка между училищата и академичната общност. Значим момент на откриването беше връчването на отличието на г-жа Стефка Петкова, като признание за нейния принос към развитието на устойчиви STEM практики в училищната среда.
Директорът на Центъра за обучение – БАН проф. Антония Стоянова също поздрави участниците и подчерта, че дейностите на УчИ – БАН допълват мисията на Центъра за обучение – БАН в образователна и обучителна посока. Ученическото събитие бе подкрепено от фондация „Еврика“ и издателска къща „Просвета“, които също поздравиха участниците в ученическата сесия.
Откриването и награждаването се проведоха в зала „Проф. Марин Дринов“
Тази година за първи път беше включена специална STEM секция с ученически проекти, създадени в училищна среда под ръководството на учители и академични ментори, подпомогнати по програмата „Образование с наука“ и фондация „Еврика“. Освен в STEM секция, проектите бяха представени в още седем различни секции: Хуманитарни науки; два сесии на Информационни, комуникационни и технически науки; Математика; Биология, биомедицина, биохимия; Химия, физика, физикохимия; Обществени науки и изкуство. Гл. ас. д-р Радина Илиева и гл. ас. д-р Стамен Кънев (ИЕФЕМ-БАН) бяха част от научните журита в областта на обществените и хуманитарни науки.
Броят на ученическите проекти надхвърли 110, което е рекорд за УчИ до момента. Общият брой на учениците – автори на проекти е 208. Те са ученици от 50 училища от 26 града в страната. Ръководителите на проектите са 97, като сред тях, освен учители, има значителен брой специалисти от научни институти и висши училища, или студенти в престижни чуждестранни университети, голяма част от тях многогодишни участници в мероприятията на УчИ-БАН.
Журитата в отделните секции бяха утвърдени учени, които класираха проектите на базата на предварително изготвени рецензии, но най-вече представянето и защитата пред публиката по време на самата сесия. Първите три почетни места във всяка област бяха отличени с парични ваучери, финансово осигурени, благодарение на Националната програма „Образование с наука“. Участниците получиха и поощрителни награди от издателства и неправителствени организации.
Взети заедно – ученици, ръководители, рецензенти и членове на научните журита, в 12-ата ученическа сесия взеха участие, пряко или косвено и достигнаха до около 350 човека. Така УчИ-БАН реализира една от основните си цели – да осъществи пряка връзка между учениците и учените, мост между науката и образованието.
Старо предание разказва, че зимата започва, когато Св. Димитър и Св. Никола разтърсят дългите си бели бради и от тях се изсипят първите снежинки. Настъпва промяна в ритъма на живот на хората. Що ще чинят те зимъска, когато сняг забръска? Националният етнографски музей – БАН обявява началото на своята нова образователна инициатива.
С какво се хранят, как се обличат, какво работят, как прекарват свободното си време хората? Отговорите на тези и още много въпроси се крият в уютната и топла атмосфера на музея.
За втора поредна година Ви каним на образователната ни програма за деца и ученици, посветена на зимата!
Подходяща за деца и ученици от всички възрасти. Цена: 10 лв./5,11 евро Продължителност: 1 ч. 30 мин. Всяка сряда и петък през месец ноември в работното време на музея. Нужно е предварително записване на тел. 0879807947 или edu_natethnomuseum@iefem.bas.bg и попълване на Декларацията за информирано съгласие за всяко дете.
Образователната програма се осъществява по Национална програма „Образование с наука”.