Бившият царски дворец в центъра на София – паметник на културата, символ на Третата българска държава, дом на Националната галерия и Националния етнографски музей, е в окаяно състояние.
Части от покрива и фасадата се рушат, проблеми има и в залите, и в мазетата на сградата. Необходим е спешен ремонт, но той е блокиран основно заради нерешен административен казус със собствеността на сградата.
„За съжаление, състоянието на сградата не е никак добро. Не става въпрос само за козметични ремонти, а за необходимост от цялостен ремонт“, посочи доц. д-р Мила Маева, директор на Етнографския музей.
По думите ѝ такъв ремонт никога не е правен. „Още от 1953 година в архивите намираме документи за течащи тръби и лющещи се стени. Тоест става въпрос за проблем, който продължава повече от 70 години“.
„Основният проблем всъщност е неясният статут на тази сграда. Според акт, отново от 1953 година, сградата е собственост на Министерския съвет, а ние сме просто музей“, обясни д-р Маева.
Главен асистент Божидар Първанов, заместник-директор на Етнографския музей, сподели, че има проблеми в много от залите в сградата. „Влагата се просмуква и е подкожушила стената. Засегнати са около 4 кв. м.“.
„Проблемът е на първо място в покрива. Една сграда, когато се руши, обикновено има два възможни източника – покривът или основите. За жалост, в нашия случай са и двете“, посочи той.
Според Първанов покривът е в особено лошо състояние. „Влагата, която вследствие на дъждове и снегове се просмуква в покривното и подпокривното пространство, е достигнала от третия етаж и таванското помещение до първия етаж включително“.
„Не само експонатите, но и електрическата система и захранването са застрашени. Съвсем наскоро, преди около 4 месеца, във втората зала покривът протече и водата течеше на сантиметри от една от лайсните, които държат осветлението“, каза той.
Първанов подчерта, че сградата сама в никакъв случай няма да се оправи. „Ситуацията категорично върви към влошаване. До няколко десетилетия тази сграда може вече да не бъде годна за експлоатация“.
bTV се свърза с Министерството на културата. Оттам ни отговориха писмено, че за да бъде направен ремонтът, е необходимо да бъде издаден акт за собственост.
Такъв е поискан през 2023 година с писмо до областния управител, но процедурата не е финализирана. Сега Министерството започва процедурата отново, но не е посочено колко време ще отнеме тя.
През годините БАН е поддържала източното крило на двореца и е заявила готовност да го приеме в активите си, но окончателното решение трябва да бъде взето на държавно ниво.
Падаща мазилка, течове в основите и блокиран ремонт заради неуредена собственост заплашват една от най-ценните исторически сгради в София.
Царският дворец в центъра на столицата – паметник на културата, символ на Третата българска държава и дом на Националната галерия и Националния етнографски музей – се намира в окаяно състояние, а спешният му ремонт е блокиран не толкова от липсата на средства, колкото от липсата на административно решение за собствеността на сградата, предаде репортер на БГНЕС.
Падаща мазилка, опасна за посетителите, течащи отходни тръби в основите и проблеми с покрива са само част от щетите, които чакат решение от години. За да започне същинският ремонт и да бъде осигурено финансиране, първо трябва да бъде издаден акт, който да уреди съвместното ползване и собствеността на сградата – процедура, зависеща от няколко държавни институции.
„Основният проблем, колкото и да е интересно, не е финансов. Основният проблем е свързан с липсата на един административен акт – актът за съсобственост на тази сграда, който от периода на настаняването до днес не е намерен и не е издаден“, заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Мила Маева, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
Историята на проблема започва още през 1953 г., когато с решение на Министерския съвет Националната галерия и Националният етнографски музей са настанени в Царския дворец. Оттогава двете институции работят в сградата, но въпросът с административното уреждане на собствеността така и не е решен.
По думите на доц. Маева, тъй като сградата е собственост на Министерския съвет, е необходимо негово решение, но в процедурата трябва да участват още Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Българската академия на науките, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и областният управител на София.
„Сами си давате сметка, че става въпрос за много институции, които трябва да се включат в решаването на този проблем“, посочи тя.
През годините БАН е поддържала източното крило на двореца и е заявила готовност да го приеме в активите си, но окончателното решение трябва да бъде взето на държавно ниво.
Междувременно състоянието на сградата се влошава.
„Виждате, самата сграда е в доста окаяно състояние. Става въпрос дори не толкова за течащия покрив. Става въпрос за падаща мазилка, която е опасна за посетителите и за гостите на града, става въпрос за отходни тръби, които текат в основите на тази сграда“, каза директорът на Института за етнология и фолклористика.
Според нея именно липсата на нотариален акт е попречила на музея да кандидатства успешно за финансиране.
„До сега всъщност сме били изключени от Плана за възстановяване и развитие именно поради липсата на този документ“, обясни доц. Маева.
Тя уточни, че вече има изготвени и одобрени проекти за отоплението и покрива на сградата, преминали през необходимите институции. Те обаче не могат да бъдат реализирани без уреждане на собствеността.
На въпрос коя институция трябва да поеме инициативата, доц. Маева посочи Министерството на културата.
„Водещата трябва да бъде Министерството на културата, които знаят за нашия проблем от години. Всеки нов министър обещава помощ. Надявам се господин Милошев да изпълни обещанието си и да се погрижи за тази сграда колкото се може по-бързо“, заяви тя.
По думите ѝ министърът е информиран за състоянието на двореца и знае, че проблемът е преди всичко административен, а не финансов.
Ситуацията е особено болезнена за Националния етнографски музей, който тази година отбелязва 120 години от създаването си. Институцията подготвя постоянна експозиция, но не може да я реализира в сграда, която не отговаря на необходимите условия.
„Ние сме в тази ситуация да нарушаваме изискванията на Министерството на културата, защото не можем да изпълним самия план за постоянна експозиция поради липса на една ремонтирана сграда“, посочи доц. Маева.
Тя предупреди, че продължаващото влошаване на състоянието на двореца създава риск не само за посетителите, но и за културното наследство, което се съхранява в него.
Царският дворец не е просто музейна сграда, подчерта директорът на Института за етнология и фолклористика.
„Тази сграда не е само паметник на културата, тя е паметник на българската история. Знаете, че в мазето на тази сграда е съден и е лежал Васил Левски. Тази сграда е символ на Третата българска държава, символ на историята, на традициите, а самата тя като архитектура е нещо много ценно за София и за гражданите на столицата“, каза тя.
Призивът ѝ е отправен директно към държавното ръководство.
„Моят призив е към министъра на културата Евтим Милошев и към премиера Румен Радев наистина да се загледат в сградата, която стои точно срещу Министерския съвет, и да помислят как да спасят този паметник на културата“, заяви доц. д-р Мила Маева пред БГНЕС.
Докато институциите координират решенията си и чакат административният възел да бъде развързан, една от най-разпознаваемите исторически сгради на София продължава да се руши – в сърцето на столицата и буквално срещу Министерския съвет.
