Златарство. Накити
Съхраняваната в музея колекция от произведения на българските майстори златари, заедно с пълния занаятчийски инструментариум, съдържа повече от 5000 предмета, отнасящи се към ХVІІІ – началото на ХХ в.
Най-представителна е колекцията от накити. Изключителното им богатство е свързано с развитието на традиционната носия в различните краища на етническата територия. Независимо от регионалните различия, проявявящи се във формата и орнаментиката им, за традиционните накити е характерно сходство на материалите и основните техники на изработка.
Съхраняваните в музея образци най-често са изработени от сребро и неговите сплави. Сравнително малка част от предметите са с позлата. Традиционни за българското златарство са техниките на леене, коване и изчукване, филигран, гранулация. Наред с тях, златарите използват при изработване на произведенията си емайл, ниело, гравиране и ажур, монтиране на цветни стъкла, полускъпоценни камъни и седефени плочки.
С изключително разнообразие се отличават накитите за глава (игли, надушни висулки, прочелници, подбрадници, косичници, тепелъци, обеци), а пафтите (задължителен елемент от невестинския костюм) са с богата орнаментика и украса. Колекцията съдържа и нагръдни накити, метални колани, гривни, пръстени и др.
Музеят притежава и малки колекции от произведения на майстори златари, изработени за нуждите на църквата (кръстове, потири, свещогасилки, кадилници и др.), ритуални предмети (вотиви, амулети), както и предмети за нуждите на градския бит (поставки за кафени чашки – зарфове, подноси, лъжички, табакери, кутийки за емфие и др.).
Най-представителна е колекцията от накити. Изключителното им богатство е свързано с развитието на традиционната носия в различните краища на етническата територия. Независимо от регионалните различия, проявявящи се във формата и орнаментиката им, за традиционните накити е характерно сходство на материалите и основните техники на изработка.
Съхраняваните в музея образци най-често са изработени от сребро и неговите сплави. Сравнително малка част от предметите са с позлата. Традиционни за българското златарство са техниките на леене, коване и изчукване, филигран, гранулация. Наред с тях, златарите използват при изработване на произведенията си емайл, ниело, гравиране и ажур, монтиране на цветни стъкла, полускъпоценни камъни и седефени плочки.
С изключително разнообразие се отличават накитите за глава (игли, надушни висулки, прочелници, подбрадници, косичници, тепелъци, обеци), а пафтите (задължителен елемент от невестинския костюм) са с богата орнаментика и украса. Колекцията съдържа и нагръдни накити, метални колани, гривни, пръстени и др.
Музеят притежава и малки колекции от произведения на майстори златари, изработени за нуждите на църквата (кръстове, потири, свещогасилки, кадилници и др.), ритуални предмети (вотиви, амулети), както и предмети за нуждите на градския бит (поставки за кафени чашки – зарфове, подноси, лъжички, табакери, кутийки за емфие и др.).
