Източник на снимката: Фейсбук страницата на Посолството на Нидерландия в България
Фондация „Български килим“ представи пет наскоро придобити старинни килима, за които се смята, че имат значителна стойност като артефакти от българското културно наследство. Те бяха показани на пресконференция в Зимната градина на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН).
Най-забележителен сред образците се счита за най-стария известен документиран български килим от типа Бакамски, открит е в частен дом в България след тригодишно търсене от основателя на фондацията Якоб ван Бейлен. Датиран е от края на XVII век от изследователя на Българската академия на науките Димитър Станков през 1960 г., но след това следите са му изчезнали. Килимът е преминал през професионално почистване и реставрация, като част от него вече е укрепена с ленена подложка. Разгънат беше пред публиката, докато Якоб ван Бейлен разказваше историята му. „Той не само е най-старият, но е и удивително красив“, каза колекционерът.
Останалите четири килима, показани от фондацията, са от Пирот, Чипровци, Котел и региона на Делиормана и датират от XVIII и XIX век.
Според доц. д-р Мила Маева, директор на ИЕФЕМ – БАН, тези образци илюстрират изключителното майсторство на килимарите от всички български земи.
ИЕФЕМ – БАН и Фондация „Български килим“ подписаха споразумение за партньорство, според което 81 килима от колекцията ѝ ще бъдат проучени и идентифицирани. Заместник-директорът на института гл. ас. д-р Божидар Първанов каза пред БТА, че процесът се очаква да отнеме около една година. Той обясни, че това изследване е част от установената процедура за регистриране на публична колекция.
Доц. д-р Маева отбеляза, че колекцията на Якоб ван Бейлен има не само художествена стойност, но и голямо научно значение и се очаква да допринесе за изследванията в тази област. По думите ѝ някои от експонатите в колекцията са „наистина забележителни“.
Ван Бейлен е сред световните колекционери на български килими и има ключова роля в опазването и популяризирането на традициите на килимарството в страната ни. Той организира редица изложби и събития, посветени на килимите, и е най-разпознаваемият им колекционер в България. Дарил е вече 225 килима от личната си колекция на Фондация „Български килим“, която сам е създал. Дългосрочната му цел е да документира и идентифицира българското килимарско наследство, да върне в страната образци, които в момента се намират в частни колекции в чужбина, както и да намери постоянен дом за сбирката си в специализиран музей или галерия.
Придобивките на фондацията, представени днес, идват от различни източници. Един от килимите е закупен чрез eBay в Чикаго, като последващо проучване проследява произхода му до търговец на антики в Хонконг. Два други са купени от германски колекционери, а четвъртият е придобит от внука на човека, за когото първоначално е бил изтъкан.
Част от килимите на фондацията ще бъдат показани през октомври и ноември в специална изложба на бакамски килими в Етнографския музей в Пловдив. В изложбата ще участват и килими от чуждестранни колекции, каза Якоб ван Бейлен. Той добави, че скоро ще пътува до Нидерландия, където ще се срещне с българския посланик и с представители на българската общност, за да обсъдят възможността за организиране на изложба на старинни килими в родната му страна.
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН обявява конкурс за прием на редовни и задочни докторанти за учебната 2025–2026 г. (допълнителен прием), съгласно Решение № 394 на Министерския съвет от 18.06.2025 г.
Докторски програми и брой места:
3.1. Социология, антропология и науки за културата
Етнография – редовна форма (2 места)
Фолклористика – редовна форма (1 място)
Музеология – редовна форма (1 място)
8.1. Теория на изкуствата
Изкуствознание и изобразителни изкуства – редовна форма (1 място)
8.3. Музикално и танцово изкуство
Музикознание, музикално и танцово изкуство (Етномузикология) – редовна форма (1 място)
Музикознание, музикално и танцово изкуство (Етнохореология) – редовна форма (1 място)
Срок за подаване на документи: 6 март – 5 май 2026 г.
Необходими документи:
заявление до директора на ИЕФЕМ – БАН
автобиография (европейски формат)
диплома за ОКС „магистър“ с приложение (или нотариално заверено копие)
удостоверение за признато висше образование (за дипломи от чужбина)
декларация по §5 от Допълнителните разпоредби на ПМС №90/26.05.2000 г.
медицинско свидетелство
свидетелство за съдимост
платежно нареждане за такса 40 лв. към Центъра за обучение при БАН
Кандидатите могат да прилагат и допълнителни документи, удостоверяващи техните научни интереси и постижения.
Минимални изисквания:
общ успех от дипломата „магистър“ – най-малко много добър (4.50)
минимална средна оценка от изпита по специалността – 4.50
оценка по чужд език – не по-ниска от 4.00
Конкурсни изпити:
по специалността – 15–19 юни 2026 г.
по чужд език (английски, френски, немски, испански) – 22–26 юни 2026 г.
Подаване на документи и информация: ИЕФЕМ – БАН ул. „Московска“ №6А, стая 102 ☎ 02 988 42 09 ✉ iefem.kancelaria@gmail.com
Кандидатите се уведомяват писмено за допускането им до участие в конкурса до 15 май 2026 г.
На 10 март (вторник) от 11 ч. в залата „Зимна градина“ на ИЕФЕМ-БАН, ще се състои съвместна пресконференция на фондация „Български килим“ и екипът на Националния етнографски музей. По време на събитието ще бъдат представени пет нови попълнения към колекцията на фондацията. Сред тях е най-старият известен документиран български килим. Той е открит след тригодишно търсене от председателя на фондацията Якоб ван Бейлен. Килимът е от типа Бакамски-Гарибалда и през 1960 г. е датиран от Д. Станков, БАН, като изработен в края на 17 век. Другите четири килима са от Пирот, Чипровци, Котел и Делиормана и са от 18 и 19 век. Освен кратък доклад за проучването на петте килима, всички те ще бъдат показани и на живо.
По време на пресконференцията фондацията ще обяви предстоящо дарение на стари и автентични български килими от колекционер от Флорида, САЩ.
Партньорството на фондацията с Националния етнографски музей ще продължи с идентификацията на артефактите. В бъдеще са възможни и други съвместни инициативи с фондация „Български килим“, чиито цели са изследване, документиране, съхраняване, разширяване и популяризиране на колекциите от български килими.
Събитието обещава да бъде вълнуващо и информативно за всички любители на изкуството и културата, както и за тези, които се интересуват от запазването и популяризирането на българските традиции.
Документалният филм „От „Къщата с куклите” до жълтите павета” е посветен на Националния етнографски музей – БАН, който се намира в Княжеския дворец, Разказът запознава с миналото на музея и сградата и с художествено-народните ценности, които се съхраняват днес.
Филмът е представен в програмите на Европейска нощ на музеите в София през май 2022 и в Европейски дни на културното наследство.
Сценарий: доц. д-р Веселка Тончева Режисьор: Екатерина Минкова Режисьор: Екатерина Минкова Оператор: Борислав Георгиев Муз.оформление: Мариана Вълканова
На 5 март (четвъртък) от 18 ч. в зала „Художествена – Зимна градина“ на ИЕФЕМ-БАН (ул. „Московска“ 6А) ще се проведе представянето на научно-популярното издание „София в багрите на времето: наръчник за откриватели“.
В книгата ще намерите информация за – избора на София за столица, – създаването на герба на града и неговата символика, – занаятите, – обществените бани като място за социализация, – първия трамвай, – първия телефон в града, – първото парно отопление, – игрите и играчките в столицата, – боклука на София и още много други неща.
Всичко това с редица предизвикателства към читателите, които им помагат да открият интересни факти за миналото и настоящето на града.
В събитието ще участват авторите: гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев, Мария Боянова и Десислава Васова (дизайнер на книгата)
Повече информация за изданието ще разберете от интервюто на Ани Костова по БНР – Програма Христо Ботев
Проектът „София в багрите на времето“е финансиран по Столична програма „Култура“ (2025 г.)
