Мексиканската писателка София Сеговия, преведена на повече от 20 езика, идва в България за фестивала „Литературен прожектор: истории от бъдещето“.
Писателката представя романа „Шепотът на пчелите“ (изд. „Лемур“) – книга, която спечели милиони читатели по света. След срещи с читатели във Варна (25 март) и Шумен (26 март), обиколката на Сеговия ще завърши в София.
Кога: 28 март 2026 г., 17:30 ч. Къде: зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ-БАН (вход откъм ул. „Московска“ 6А)
Събитието ще бъде съчетано с тематичната изложба „Благата пчелица“. Гостите ще могат да разгледат рисунки на деца от цяла България, вдъхновени от пчелите и тяхната важна роля за природата, а след това ще научат повече за вълнуващия исторически роман.
Партньор на събитието ще бъде и мексиканската културна институция в София – Casa de Mexico, които ще подготвят традиционни мексикански ястия, за да потопим читателите в атмосферата на книгата и страната.
Водещ на събитието ще бъде Христина Тодорова – книжен блогър и инфлуенсър.
ЗА ПИСАТЕЛКАТА София Сеговия е родена в Монтерей, Мексико през 1965 г. Тя е писателка и сценаристка. Завършва журналистика в университета в Монтерей и публикува първия си роман, Noche de Huracán, през 2010 г. През 2015 г. излиза романът El murmullo de las abejas („Шепотът на пчелите“), който ѝ печели призванието „литературно откритие на годината“ и влиза в класацията с най-продаваните книги в Мексико.
ЗА ПРЕВОДАЧКАТА Рада Ганкова превежда бразилците Итамар Виейра Жуниор и Жозе де Аленкар, португалците Жоао Пинто Коелю, Изабел Рио Ново и Сара Дуарте Брандао, мексиканките София Сеговия и Софи Бехарано де Голдбърг. Има афинитет към съвременни латиноамеркански писатели. През 2024 година получава наградата за ярки постижения в областта на превода на художествена литература на Съюза на преводачите в България за превода си на романа “Шепотът на пчелите” на София Сеговия.
Събитията се осъществяват по проект „Истории от бъдещето“ с финансовата подкрепата на Националния фонд „Култура“.
Партньори: Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна, Национален етнографски музей (ИЕФЕМ БАН), Casa de México en Bulgaria.
На 18 март 1965 година се случва едно от най-значимите събития в историята на космическите изследвания – първото излизане на човек в открития космос. Това е постигнато от Алексей Леонов, съветски космонавт и пионер в космическата програма на СССР. Той излиза през шлюза на космическия кораб „Восход“ 2 в откритото космическо пространство, привързан със специално здраво въже. Престоят извън кабината на Восход е 21 минути, а извън шлюза в открития космос – 12 минути, при което се отдалечава от кораба на разстояние до 5 м.
Това е първото излизане на човек извън борда на космически кораб в откритото космическо пространство. То бележи важен етап в развитието на космическите технологии и човешкото присъствие в космоса, като поставя основите за бъдещите космически разходки и изграждането на Международната космическа станция.
По този повод споделяме текста за изложбата ,,Звездното небе: митология и наука’’ на Йоана Кирилова, студентка в четвърти курс в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по специалност „Медийна педагогика и художествена комуникация“. Той е подготвен в рамките на студентската практика в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) в периода 16.02 – 09.03.2026 г.
Когато погледнем към нощното небе, какво виждаме? Безкрайна тъмнина, осеяна със светлини, или пък истории, които човечеството разказва от хилядолетия, скрити измежду милиони блещукащи сияния? Експозицията, за която ще разкажа е озаглавена ,,Звездното небе: митология и наука’’ и чрез нея посетителите на Националния етнографски музей могат да се потопят в една космическа атмосфера и да научат както легенди, предавани през поколенията, така и научно доказани факти, познати днес.
Легенда за Божия син и появата на Слънцето – при посещението си в музея може да се възползвате от обиколка с екскурзовод, който ще ви разкаже интересна история, предавана години наред като легенда сред хората, за това как Божият син създал Слънцето. В тази история до съвсем скоро вярвали поколения и си струва да бъде чута.
Експозицията не е просто визуално преживяване – тя е среща между минало и настояще. От една страна, посетителят бива запознат с традиционните български вярвания, в които хората са търсили обяснение за небесните явления, приписвайки ги на богове, символи и предания. От друга страна е съвременният научен поглед над Космоса – изследван чрез технологии, наблюдения и открития. Тази комбинация представлява особено интересен и своеобразен диалог между въображението и знанието.
Още с влизането посетителят попада в пространство, което съчетава мистичност и знание. Големи, осветени изображения на Луната, Слънцето и Земята изпъкват на тъмен фон и създават усещане за безкрайност. Луната, която е толкова близо и същевременно толкова далеч от нас, е обвита в загадъчност, която напомня за народни вярвания, легенди и ритуали, свързани с нейните фази. Земята, погледната от Космоса, ни показва колко красива, но и малка е нашата планета в огромната Вселена. А Слънцето, към което е трудно да погледнем, заради яркостта му, може да бъде видяно изцяло като това което е – жив, огнен обект, звезда, която символизира източника на живот на нашата планета и служи за вдъхновение на поколения хора.
Експозицията ,,Звездното небе: митология и наука‘’ говори на всички – както любителите на историята и фолклора, така и на почитателите на астрономията. Тя вдъхновява, провокира размисъл и събужда любопитството, което винаги ни кара да вдигнем поглед нагоре.
Ако търсите място, където да се откъснете от забързаното ежедневие и да се пренесете сред звездите, тази експозиция е задължителна спирка. Тя ни напомня, че независимо дали вярваме в митове и легенди или в науката, небето винаги ще бъде източник на тайни, мечти и вдъхновение.
При нас ще научите за традиционните обредни практики, свързани с Великден, за ролята на червеното яйце в поверията и обичаите, а също по какво се отличават днешните козунаци от някогашните обредни хлябове. С помощта на писалки с восък и бои ще „нашарим“ най-красивите перашки!
Заповядайте в Oбразователния център на Националния етнографски музей от 25 до 28 март (сряда–събота) и от 1 до 3 април (сряда–петък) 2026 г., като предварително се запишете на телефон: 0879807947.
Образователната програма се провежда при група от минимум 5 записани деца. Максимален допустим брой – 26 участници. Предвидена е за ученици от I до VII клас. Подходяща е и за по-големи. По-малките деца могат да участват, когато са придружени от родител.
Образователната програма се осъществява по Национална програма „Образование с наука”.
Фондация „Институт за културно наследство“, със съдействието на Френския културен институт в България, ще представи документалния филм и фотографската изложба от проекта „От камък и дърво – архитектурното наследство на пустите селища“.
Събитието е част от международната програма за отбелязване на 20 март – Международния ден на франкофонията и ще събере българска и международна публика около темата за опазването на застрашеното архитектурно наследство.
Документалният филм разказва емоционалната история на обезлюдени села в Централния Предбалкан, където все още могат да бъдат открити забележителни примери на традиционна българска архитектура – каменни къщи, дворове, дувари и следи от някога оживени общности.
Фотографската изложба „Славно минало – забравено настояще – възможно бъдеще“ представя визуален разказ за възхода, упадъка и надеждата за съхраняване на тези места чрез документална фотография и съвременни форми на представяне.
20 март 2026 Зала „Зимна градина“ (входът е откъм ул.„Московска 6А“)
Две прожекции на филма: 11:00 ч. | 16:30 ч.
Фотографска изложба: 10:00 – 18:00 ч.
Програмата е на френски език.
Събитието е част от международните прояви, посветени на Месеца на франкофонията, и цели да създаде културен мост между България и франкофонския свят чрез представяне на българското архитектурно наследство пред международна публика.
Заповядайте да открием заедно историите на селата без хора, но с жива памет.
Проектът е реализиран по Оперативна програма „Национален план за възстановяване и устойчивост“ (Договор № BG-RRP-11.020-0004-C01), по процедура BG-RRP-11.020 „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ и промотирането им на европейските и международни пазари за изкуства “.
На снимката от ляво надясно: доц. д-р Галин Георгиев; гл. ас. д-р Божидар Първанов, и.д. заместник-директор, отговарящ за Националния етнографски музей; г-жа Райна Манджукова, изпълнителен директор на агенцията; гл. ас. д-р Еелена Водинчар и доц. д-р Мила Маева, директор на ИЕФЕМ-БАН.
На 11 март гл. ас. д-р Елена Водинчар получи почетния медал „Иван Вазов“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ). Отличието ѝ се присъжда за нейната дългогодишна родолюбива и професионална дейност и по повод нейния 50-годишен юбилей.
Медалът беше връчен от изпълнителния директор на агенцията Райна Манджукова по време на специална церемония в зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ-БАН.
„Д-р Елена Водинчар е от онези личности, които със своята научна работа и обществена ангажираност изграждат живите мостове между България и българските общности по света. С нейните изследвания и с активната ѝ дейност сред бесарабските българи тя допринася за съхраняването на нашата културна памет и за укрепването на българската идентичност извън пределите на родината. За нас в ИАБЧ е особена чест да отличим нейния принос, защото мисията на агенцията е именно да свързва българите по света и да подкрепя хората, които работят за тази кауза“, заяви Райна Манджукова в поздравлението си. Събитието бе организирано с активното участие на екипа на Националния етнографски музей и доц. д-р Галин Георгиев, учен в ИЕФЕМ-БАН и представител на Дружество „Родолюбец“.
г-жа Райна Манджукова, изпълнителен директор на агенцията и гл. ас. д-р Еелена Водинчар
Д-р Елена Водинчар е изследовател етнолог и главен асистент в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН). Родена на 6 март 1976 г., тя е бесарабска българка, която повече от 25 години посвещава своята научна и обществена дейност на изследването и популяризирането на българските общности в Бесарабия, както и на съхраняването на тяхната културна памет и идентичност.
В своята научноизследователска работа д-р Водинчар изследва традиционната култура, обредността и нематериалното културно наследство на българите в диаспора, като специално място в нейните изследвания заемат бесарабските българи. Нейни публикации и научни разработки разглеждат теми, свързани с етническата идентичност, културната памет и традициите на българските общности извън пределите на страната.
През годините тя участва активно в научни проекти, конференции и културни инициативи, посветени на представянето и популяризирането на българската традиционна култура и наследство. Със своята последователна работа д-р Елена Водинчар допринася за укрепването на връзките между България и историческите български общности в Молдова и Украйна и за тяхното научно и културно развитие.
С присъждането на почетния медал „Иван Вазов“ Изпълнителна агенция за българите в чужбина изразява признателност към гл. ас. д-р Елена Водинчар за нейната отдаденост към съхраняването и развитието на българската идентичност сред българите по света.
