Сградата на „Двореца“ в София е в критично състояние и има двойна собственост – от една страна – Министерството на културата с Националната галерия, от друга – Българската академия на науките с Националния етнографски музей и институт към БАН и това създава казуси от гледна точка на административното управление на сградата. Това каза министърът на културата Евтим Милошев в отговор на въпрос на народния представител Тома Биков (ГЕРБ) по време на днешното заседание на парламентарната Комисия по културата и медиите.
Тома Биков попита кога ще бъде изяснена собствеността на сградата, в която се помещават Националният етнографски музей и филиала на Националната галерия – „Двореца“, предвид нуждата от такъв и факта, че липсата на ясна собственост е пречка да се ремонтира тази „емблематична сграда“.
Милошев отбеляза, че Министерството вече работи по въпроса, но не може да поеме конкретен срок за приключване на процедурата по изчистване на документите за собственост, тъй като решението не зависи единствено от Министерството на културата. По думите му обаче чувствителността на темата и упоритостта на администрацията дават основание да се очаква, че въпросът за получаването на актуален документ за собственост ще бъде решен сравнително бързо.
„Аз смятам, че при добро желание и липсата на такъв документ не би била пречка, за да се направят необходимите ремонти. Категорично го казвам това“, каза Милошев.
Според него казусът с Двореца в центъра на София, който е свързан с националната история и представлява недвижимо културно наследство, поставя по-общия въпрос за капиталовото планиране и управлението на капиталовите ресурси в културата.
„Не бих искал да бъда в ситуацията на министъра, който констатира, но наистина въпросът за това, което се вижда пред нас – течащия покрив не само на Двореца, течащия покрив на Националния исторически музей, течащия покрив на Националната библиотека – с очите си видях легените и кофите, които се редят непременно при най-тежките дъждове. Това са казуси, по които работим усилено“, каза той.
Комисията по културата и медиите провежда заседание в сградата на Народното събрание. На снимката: министърът на културата Евтим Милошев. Снимка: Минко Чернев/БТА (БА)
Милошев посочи, че Министерството търси начин управлението на ресурса да намери „най-правното решение“, като работи по създаването на административни и нормативни предпоставки за вземането на дългосрочни и принципни решения. Той определи това като приоритетна тема за Министерството на културата.
Министърът отбеляза, че част от проблемите на културната инфраструктура са известни от години и често получават обществено внимание едва след като бъдат отразени от медиите. Той даде за пример гробницата в Александрово, както и други обекти, чието състояние е проблем от години или десетилетия.
По думите му още преди публичното обсъждане на проблема с гробницата в Александрово Министерството е започнало работа по осигуряването на адекватна електрическа система, която да осигури необходимите условия за опазването на обекта. Той обясни, че става дума за мерки, свързани с контрола на микросредата, влагата и микроклимата.
Милошев подчерта, че тези казуси поставят „много по-глобален въпрос“ за материално-техническото състояние на всички културни институти.
Доц. д-р Пламен Славов допълни, че преди години в „Двореца“ е извършен скъп ремонт на стойност няколко милиона лева, чиито резултати впоследствие са били компрометирани. Това обстоятелство също трябва да бъде взето предвид при обсъждането на причините за сегашното състояние на сградата, посочи той. По думите му проблемите са свързани преди всичко с покривната конструкция, но не само с нея.
Той уточни, че по този казус особена роля играе и областният управител на област София, с когото са в постоянен диалог, за да може възможно най-бързо да бъде актуализиран актът за собственост. По думите му именно административно-правният въпрос е проблемът, който трябва да бъде решен, но той „по никакъв начин“ не би трябвало да възпрепятства действията по опазването на „Двореца“ като паметник на недвижимото културно наследство. Той определи сградата като „наистина забележителен паметник на недвижимото културно наследство“ и подчерта необходимостта от действия за нейното опазване.
В предаването „Портал към световете“ по телевизия „България 24“ гл. ас. д-р Стамен Кънев и гл. ас. д-р Илия Вълев представиха основните предстоящи събития в програмата по случай 120-годишния юбилей на музея, както и митологичните представи за небето и звездите.
Експозицията „Звездното небе – митология и наука“ описва развитието на астрономическото познание по българските земи. Проследява устрема на България към Космоса. Представя по увлекателен начин светогледните представи и старите традиционни вярвания на българите за Земята и другите планети, за звездите и съзвездията, за кометите, за Слънцето, Луната. Не на последно място изложбата разкрива научните открития, които обясняват законите на Вселената и същността на космическите обекти от близкия и далечен Космос.
В изложбата се срещат две коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет, с изследователските хоризонти, науката и технологиите.
Образователна програма на Националния етнографски музей – БАН за ученици от 5. до 12. клас
При нас ще научите повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, и за почитта към покойниците на Задушница през традиционния период.
А каква е същността на митологични създания от невидимия свят като вампир и нави? И има ли прилики между нашата и други култури в почитта към покойниците? Заедно ще отговорим на тези и много други любопитни въпроси!
Заповядайте при нас от 27 до 30 октомври, като предварително се запишете на телефон: 0879807947. Продължителност – 1 астрономически час (начало на кръгъл час). Цена – 5 € Образователната програма се провежда при група от минимум 5 записани ученици. Максимален допустим брой – 26 участници.
Образователната програма се осъществява по Национална програма „Образование с наука”.
На 17 октомври светът отбеляза Международният ден на нематериалното културно наследство.
Денят е обявен през 2023 г. по време на 42-рата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО с цел да насочи общественото внимание към значението на нематериалното културно наследство за съхраняването на културното многообразие и идентичността на общностите по света.
Нематериалното културно наследство представлява съкровищница от живи традиции, обичаи и знания, които се предават от поколение на поколение. То включва не само народните песни и танци, ритуалите и празниците, но и устните предания, легендите, приказките, както и традиционните занаяти и умения, които са част от идентичността на дадена общност. Съществува и се развива чрез хората, които го практикуват, пазят и предават нататък.
Националният етнографски музей вече 120 години събира, съхранява и популяризира както нематериалното, така и материалното културно наследство. В колекциите на музея се съхраняват хиляди уникални предмети от бита, традиционни носии, занаятчийски инструменти, домашни уреди и други артефакти, които разкриват историята на ежедневието на българите през вековете.
Наред с това, институцията активно работи за документиране и съхраняване на нематериалното наследство – народните песни и танци, обредите и празниците, устните предания и традиционните умения, които се предават от поколение на поколение. Специализираните и научно-популярни издания на музея допълват експозициите, като предоставят задълбочена информация и научни изследвания на широката публика и научната общност.
Образователните програми на Националния етнографски музей са ключов елемент от неговата дейност. Те са насочени към различни възрастови групи и имат за цел да разпространяват знанието, което институцията притежава.
Във връзка с отбелязването на Международния ден на нематериалното културно наследство напомняме, че под мотото „120 години – 120 минути в НЕМ“ всеки уикенд през октомври от 10:00 ч. до 12:00 ч. музеят обявява вход свободен. Заповядайте и се докоснете до съкровищата, които представяме в нашите експозиции: „130 години Народен музей“ „Детството, отразено в печатните медии на XX век“ „Общество, спорт и интеграция“ „Звездното небе – митология и наука“
На 15 и 16 октомври в Националния етнографски музей се проведоха специализирани беседи и работилници за незрящи и слабовиждащи посетители.
Събитието бе част от усилията на музея да направи културното наследство достъпно за всички.
Гостите ни имаха възможност да се потопят в атмосферата на изложбата „130 години Народен музей“ чрез разнообразни сетивни преживявания – описателен разказ, докосване до експонати и специално изработени реплики, както и чрез звук и творчески занимания. Така посетителите успяха да изградят по-пълна и жива представа за експозицията.
Инициативата бе посрещната с голям интерес и положителни емоции, а обратната връзка от участниците ще ни помогне да надградим и усъвършенстваме бъдещите си програми за достъпност.
