На 13 и 14 октомври 2026 г. в Кюстендил се състоя Третата национална среща на музейните педагози. Домакин на форума беше Регионален исторически музей Кюстендил, а съорганизатори – Национален природонаучен музей и Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Събитието събра на едно място специалисти от цялата страна, за да обсъдят иновативни практики и перспективи в областта на музейната педагогика.
Основната тема на срещата беше „Изкуството като инструмент за разширяването на географските и социални граници на музейната педагогика“. Акцентът попадна върху ролята на творческите подходи за преодоляване на бариери и достигане до по-широка и разнообразна публика.
Националният етнографски музей беше представен от трима свои експерти, които споделиха опита и резултатите от реализирани през 2025 г. проекти.
Гл. ас. д-р Радина Илиева представи доклад на тема „Делници и празници – природата в българската традиционна култура“. В рамките на презентацията тя акцентира върху научно-популярните и образователните ресурси, създадени в сътрудничество с Националния природонаучен музей – БАН и с финансовата подкрепа на Столична община, програма „Култура“. Всички материали са свободно достъпни на интернет страниците на двата музея и предлагат ценна информация за връзката между човека и природата в българските традиции. Безплатните брошури и образователни листове обединяват четирите сезона, някои свързани с тях биологични видове и обичайни практики.
Гл. ас. д-р Стамен Кънев изнесе доклад на тема „София в багрите на времето: наръчник за откриватели – перспективи за музейното представяне на градската история“. Той представи концепцията зад едноименната книга, създадена съвместно с Радина Илиева, Мария Боянова и Десислава Васова (дизайнер). Изданието не е просто исторически справочник, а интерактивно пособие, което стимулира любопитството и изследователския дух на читателите. Проектът е реализиран с подкрепата на Столична община, програма „Култура“.
Мария Боянова представи образователната програма на Националния етнографски музей, посветена на експозицията „Звездното небе – митология и наука“. Тя акцентира върху интердисциплинарния характер на програмата, която съчетава етнографски и фолклорни знания с астрономически факти. Заниманията са разработени за различни възрастови групи и целят да обогатят общата култура и въображението на участниците. Образователната програма се осъществява по Национална програма Образование с наука.
В рамките на форума се проведоха дискусии, посветени на актуални теми в музейното образование – трансгранично сътрудничество и споделено наследство, учене чрез творчество и практика, създаване на образователни ресурси и работа със специфични публики. Срещата се превърна в ценна платформа за обмен на опит и идеи между музейните педагози от цялата страна.
Днес на Петковден, се навършват 180 години от рождението на бележития български етнограф, историк и общественик Димитър Маринов. Той е първият директор на Националния етнографски музей (1906 – 1908), който тази година чества своята 120-годишнина. Като директор и изследовател, той поставя основите на научната работа и събирането на богат фонд от народни носии, вещи и фолклорни материали от цялата страна.
Приносите на Маринов към българската култура и наука са много широки и съществени.
Най-значимият му принос е в областта на етнографията. Той е смятан за основоположник на българската етнография и е автор на фундаменталното изследване „Жива старина“, публикувано в седем тома между 1891 и 1914 г. Това произведение представлява своеобразна енциклопедия на народната култура на българското село от края на XIX и началото на XX век. Събраните материали, основно от Северозападна България, обхващат в дълбочина материалната, духовната и социално-нормативната култура – календарни и семейни празници, стопански обичаи, вярвания, родови и семейни отношения, обичайното гражданско и наказателно право, както и почти всички аспекти на бита. И до днес тези трудове запазват своята непреходна стойност като основен извор за научни изследвания.
За изследователя на живата народна старина Димитър Маринов Бонов най-добре разказват неговите „Спомени из моя живот или моята биография”, които ученият пише през 20-те години на ХХ век. Десетки страници той посвещава на детството си, изпълнено с радост и разочарования; на срещата с духовния си наставник Неофит Рилски; на ученето в Цариград и Белград; на педагогическата си дейност в Лом, Русе, София; на участието си в политическия живот на страната; на етнографските издирвания и идеята за Етнографски музей.
Дългото животоописание Митко Маринов започва със споменаването, че е роден в с. Армалуй (днес гр. Вълчедръм, област Монтана) на 14 октомври, на Петковден, през 1846 година от баща Върбан и майка Наца. Но съдбата му отрежда други родители, които да го възпитат и отгледат – Марин и Вълкана Бонови, семейство на търговци от гр. Лом.
„За първото ми завеждане в училище помня живо следното. Беше 24 април 1854 г., денят след Гергьовден. Тогава училищната година почваше и свършваше на Гергьовден. Новият ученик се завеждаше от бащата или от майката. Ученикът трябваше да има кърпа за нос и шарена торбичка. По тая торбичка детето се познаваше, че е ученик… Беше съботен ден. А в събота ставаше изпитване на учениците, които трябваше да бъдат премествани в по-горен чин. Учителят ме изпита: задаваше ми да пиша на песочницата отделни букви, отделни цифри. Отговорих без никакви погрешки. … Когато всичко свърши, учителят извика: „Митко Маринов да излезе! … Ти се преместваш от песочницата на чина. На ти табла и калем. … Взех таблата, като целувах ръка на учителя. … Това всичко се извърши в такава тържествена обстановка, която помня и днес!”. Димитър Маринов „Спомени из моя живот или моята биография”, АЕИМ, 215, 9-10.
След Първата световна война Димитър Маринов се оттегля от светския живот и приема духовен сан. Прекарва последните си години в Рилския манастир, където умира на 10 януари 1940 г. на преклонната възраст от 93 години.
На 15 и 16 октомври 2026 г. незрящи и слабовиждащи посетители на музея ще имат възможност да опознаят част от българското културно наследство по адаптиран начин – чрез описателен разказ, докосване до експонати и реплики, звук и творчество.
Екипът на музея ще представи традиционен дом, облекло и текстил, обреди, занаяти, музикални инструменти, накити и предмети от бита по адаптиран и достъпен начин. След тура участниците ще могат да създадат свои произведения от глина, вдъхновени от мотиви и символи, с които са се запознали по време на обиколката.
Дати: 15 и 16 октомври 2026 г. Турове (начален час): 10:00, 12:00, 14:00 и 16:00 ч. С предварително записване – групи между 5 и 10 души, като придружителите не се включват в този брой. Национален етнографски музей, София, ул. „Княз Александър I“ 1
По повод есенното равноденствие и настъпилата астрономическа есен, екипът на Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН представи новия албумен каталог “Звездното небе-митология и наука” към едноименната изложба в музея. Каталогът съдържа 240 страници, посветени на митологията, етнологията, историята, астрономията и космонавтиката в България. Той събира на едно място истории, знания и любопитни открития за начина, по който хората по българските земи са гледали към небето – от древността до наши дни.
Пред Радио София гл.ас.д-р Илия Вълев – ръководител отдел “Експозиции” в музея и съставител на новото издание, сподели, че процесът по създаването на каталога е бил дълъг.
“С доста трудности, най-вече покрай финансовото обезпечаване на проекта имахме проблеми, но Слава Богу направихме изложбата. Сега също успяхме да реализираме и каталога. В крайна сметка това остава за вечността, книгата вече си остава. Изложбата след няколко години ще изчезне, защото в крайна сметка всяка изложба приключва, но книгата остава”, обясни д-р Вълев.
Изданието е на български и английски език, с богато илюстровани страници, посветени на митологията, етнологията, историята, астрономията и космонавтиката. Поместени са и впечатляващи експонати – от изящни и любопитни предмети на бита и културата, през специализирана научна апаратура, до прецизни оптични инструменти и иновативни технически средства.
За да се реализира проекта, усилия обединяват етнолози и астрономи.
“Честно казано, след като се срещнахме още преди години (с Института по астрономия и Института за космически изследвания), когато тръгнахме да реализираме този проект, мисля, че много радушно приеха цялата идея да направим един съвместен голям проект, който да покаже двете начала на познанието за звездното небе”, посочи гл. ас. д-р Илия Вълев.
Каталогът разказва още за архитектурни, религиозни и природни забележителности в България, които свидетелстват за любопитството и познанията на българите за звездното небе.
“Научните факти са представени по много приятен и лек начин, той е замислен за широката публика, за да може да вникне в същността на самата тема, която се разглежа. Паралелно по два начина се разглежат в книгата познанията, без да се противопоставят. Отначало се започва с научното обяснение какво представлява примерно Слънцето, Луната, Земята. В последствие, във втората част на същия параграф, се разглежда и митологичната представа за съответния обект. Те са наистина паралелно добре направени, такава е идеята на каталога, така го съставих, за да може съвременият човек да разбере старите българи какво са си представяли, как са си обяснявали света и как постепенно тези двете познания, как се допълват или разграничават някои неща. Или пък, всъщност направо се отричат, за да може да се състави съвсем ново познание за съответния обект”, каза съставителят на каталога.
Той добави, че изданието завършва с отворен край, тъй като, по думите на д-р Вълев, все още доста неща не се знаят.
“И няма как да се знаят заради ограниченията на съвременната математика и съвременната физика, но за черните дупки, за тъмната енергия, за тъмната материя, почти все още нищо не се знае. Тя още тази проблематика е твърде имагинерна за нашите познания, така че имаме някакви факти за тях, но много от нещата още почиват на митология, също бих казал, така че затова и албумът-каталог завършва с отворен край за бъдещите изследователи”, каза гл. ас. д-р Илия Вълев.
Луксозното издание вече е достъпно в Националния етнографски музей и е част от събитията за отбелязването на 120-годишнината на Националния етнографски музей.
През октомври продължава инициативата на музея 120 години, 120 минути в НЕМ. По този повод всяка събота и неделя, от 10.00 до 12.00 ч., входът на Националния етнографски музей е свободен.
Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) за поредна година се включи в инициативата Нощ на литературата. Събитието се проведе на 1 октомври от 18 ч. до 21:30 ч.
В рамките на вечерта 130 посетители имаха възможност да чуят откъси от книгата „Чувствай се в синьо, обличай се в червено“ от Ерси Сотиропулу, представени от преводачката Марина Деливлаева. Произведението беше избрано от Посолството на Гърция в България, а за удобство на всички гости беше осигурен превод на български жестов език.
То е част от богатата културна програма, с която музеят отбелязва своята 120-годишнина.
