Във връзка със спешна необходимост от фумигация на помещения, разположени на първия етаж на сградата на ИЕФЕМ-БАН, експозиционните зали на етажа ще бъдат временно затворени за посетители в периода от 23-ти до 25-ти януари (петък – неделя). В понеделник музеят ще бъде затворен, както обикновено.
Цените на билетите за Националния етнографски музей за посочения период ще бъдат следните:
Образователна програма на Националния етнографски музей – БАН за ученици от 1 до 7 клас
При нас ще научите кой е този бюлюкбашия начело на сурвакарите през зимата, какво представлява обредното заораване и засяване у кукерите през пролетта и как онези чудати маски гонят злите сили според народната вяра. Сетне ще запретнем ръкави и заедно ще сътворим собствени страховити маски с вълна, пера, шарени пайети и още, и още…
Заповядайте при нас от 27 до 30 януари (вторник – петък), като предварително се запишете на телефон: 0879807947 (в работно време) или по мейл на edu_natethnomuseum@iefem.bas.bg (като посочите телефон за връзка).
Продължителност – 1 астрономически час (начало на кръгъл час). Цена – 4.09 евро/8 лв. Образователната програма се провежда при група от минимум 5 записани деца. Максимален брой – 26 участници.
Образователната програма се осъществява по Национална програма „Образование с наука”.
Визията за развитие на културния туризъм в България бе тема на работна среща на министъра на туризма в оставка Мирослав Боршош с представители на музейни институции, част от сдружение „Български музеи“, която се състоя на 9 януари (петък) в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Сред официалните гости на събитието бяха генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, заместник-кметът по култура археология и туризъм на Пловдив Пламен Панов, изпълнителният директор на Регионален център за опазване на нематериално културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова, председателят на Българския национален комитет на ИКОМ проф. Светла Димитрова, председателят на Сдружение „Български музеи“ д-р Огнян Тодоров и други.
Срещата беше открита от министъра на туризма в оставка Мирослав Боршош, който заяви, че независимо кой и как ще продължи да управлява Министерството на туризма, културният туризъм трябва да е големият акцент за следващата година. По думите му България като туристическа дестинация винаги е била развивана в посока на летния и донякъде зимния туризъм. Той посочи още, че се наблюдава изключително голям скок във вътрешния туризъм през последната година.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев заяви, че Агенцията е естествената платформа за информация за всички дейности на българските културни институти. През 2021 година Агенцията създаде специализирана редакция ЛИК, в която публикува информация за културата от България и света, припомни Вълчев. До момента БТА има договори с 12 музея и галерии, които системно предоставят информация за своите календари и събития.
По време на срещата генералният директор на БНР Милен Митев посочи, че медията има желание да подкрепи каузата български туризъм. По негови думи това може да се случи като бъде разработен разказ за българските музеи, в който в отделни епизоди да се обърне внимание на дейността на всеки един музей с видео, което да се разпространява в интернет и социалните мрежи и да се обвърже с ефира.
Д-р Ирена Тодорова, изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, отбеляза, че музеите са естествените пазители на нематериалното културно наследство. Д-р Тодорова обясни, че ЮНЕСКО още през 2015 година си постави за категорична цел да инвестира особено много усилия в популяризирането на ролята им не само като пазители на артефакти, а и като средища за образование, култура, гражданското общество.
В днешната дискусия се включи и председателят на Българския национален комитет на ИКОМ проф. Светла Димитрова. Тя се обърна към директорите на музеите с апел да бъдат по-смели и добави, че културното наследство носи и ще носи приходи. Димитрова заяви, че трябва да се покаже, че сме единствената държава в света, която има един непрекъснат континуитет в културно-историческото си наследство и богатството.
В рамките на работната среща председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей в Пловдив д-р Огнян Тодоров очерта трите основни направления, които са приоритети на сдружението. Според д-р Тодоров това са: попадането на 49-те музея, които са с общинско финансиране, в сферата на държавното финансиране; вдигането на жизнения стандарт на работещите, задържане на специалистите и привличане на нови; осигуряването на средства за проектна дейност.
Научната група на Националния етнографски музей ви кани на публична академична лекция на тема „Преосмисляне на колекционирането – етнография на постоянството“. Тя се организира във връзка със заемането на академичната длъжност „доцент“ от Иглика Мишкова (област на висше образование 3. „Социални, стопански и правни науки“, професионално направление 3.1. „Социология, антропология и науки за културата (Музеология)“.
Лекцията е в съответствие с чл. 28 на ЗРАСРБ и чл. 69 ал. 6 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в ИЕФЕМ – БАН.
Лекцията е посветена на корекционната политика на Националния етнографски музей, на нейния обхват и основен обект на събиране. Анализът на процесите, формиращи музейната политика в миналото и настоящето, служи за дефиниране на проблемни звена и/или значими резултати, но и за формиране на бъдещи политики и стимулиране на нови научни изследвания.
Заповядайте на 13 януари 2026 г. от 14.00 часа в зала „Художествена – Зимна градина“ на ул. „Московска” 6А.
На 7 януари в зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ-БАН се проведе лекцията „От хорска срама“ – „Славки приказки“ за живота в постсоциалистическия дом, организирана за студентите от специалност „Културология“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от „Славки приказки“, Националния етнографски музей и катедра „Културология“.
Събитието има своята предистория.
През юни 2025 г. „Славки приказки“, проект, създаден от Калина Иванова и Анна Иванова – приятелки и съмишленички, обединени от сходното си отношение към изкуството, културата и историята на България и Югоизточна Европа, дариха на Националния етнографски музей събирателни образи на български апартамент („Апартамент № 2007”) и панелен блок (Блок № 1989”) от годините на прехода под формата на миниатюри.
Макетът на блока носи ясните следи на тоталитарното минало, но същевременно отразява и прехода към демокрация. Макетът на апартаментa пресъздава типично българско жилище от този период, включващо познати елементи като холна маса, готова за гости, с луканка, ракия и салата, бонбониера с шивашки материали и телевизор, покрит с ръчно изплетена покривка.
„Славки приказки“ за студенти в музея
В рамките на събитието Калина и Анна изнесоха лекция пред студенти от специалност „Културология“, Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, които изучават избираемия предмет „Всекидневия и бягства от социалистическия дом“, воден от д-р Петя Ангелова. От своя страна екипът на Националния етнографски музей (гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев и Мария Боянова, уредник и музеен педагог) предостави предмети от колекция „Социализъм“. Това позволи на студентите не само да чуят теоретични разсъждения, но и да се запознаят с реални артефакти от епохата. Те имаха възможност да се докоснат до предмети, които отразяват градския бит и ежедневието, както и да научат повече за начините, по които хората са обзавеждали и използвали пространствата в панелните блокове.
Събитието завърши с оживена дискусия, която се съсредоточи върху двата макета. Тя подчерта значението на тези артефакти за разбирането на историческия контекст и културните особености на периода. Участниците имаха възможността да обменят идеи и да задълбочат своето познание за начина, по който хората са живели и взаимодействали в панелните блокове. Този интерактивен подход допринесе за по-добро усвояване на материала и стимулира критичното мислене у студентите.
