Етнографът Иглика Мишкова: Бабугерът подрежда света сред хаоса на „мръсните дни“
Публикуваме част от интервюто на Максим Караджов с доц. д-р Иглика Мишкова.
Целия материал можете да прочетете на сайта „Дневник“ тук.
– В периода, в който бабугерите играят – “мръсните дни”, те също смятат себе си за мръсни същества, защото са сложили кожи и после известно време не посещават църква.
– В някои региони държат сабя и когато докоснат с нея (не с ръка) полите на жена, това е знак, че тя ще се сдобие с рожба.
– В съседна Гърция са почти същите, но там излизат в деня преди Йордановден, буквално преди Кръщението.
Участието в маскарадни игри на 1 януари, Василовден, вече е традиция в някои райони на страна. В Благоевградско през целия декември се шият бабугерски костюми и маски от специална козя кожа, търговци ги продават или дават под наем в интернет. Ритуалът не е само за гонене на злото, защото в миналото като бабугери са се предрешвали предимно пораснали момчета и участието им е било инициация към новата роля на ергени и да бъдат приети като годни за брак. Те поемали и ред забрани през т.нар. „мръсни дни“, които са от Коледа до Йордановден. Доц. д-р Иглика Мишкова от години изследва магическите маски и ритуали, участва в изследването „Карнавалът – крал на Европа“, проведено в България, Италия, Хърватия, Словения, Испания и Франция.
Защо бабугерите и станчинарите излизат точно на 1 януари?
Маскарадните игри са по време на т.нар. „мръсни дни“, които са от Рождество Христово до Кръщението (Йордановден). Вярва се, че това е време със зли сили, които могат да навредят на хората и тогава се появяват маскарадните дружини.
Сега на Нова година излизат бабугерите в Банско, в Петрич – станчинарите и русалиите, които се прибавят към тях, но са различни персонажи. Сурвашкарите също са по Нова година, но те празнуват старата Нова година (по стар стил) на 13 срещу 14 януари. В Банско и Разлог излизат на 1 януари, което е предизвикано от туристическата индустрия. До средата на ХХ век те също играят на старата Нова година.
Не е случайно, че сред тях има персонажи, в които всичко е обърнато наопаки – мъже се обличат като жени, слагат се маски на лицето. Този символ за обърнатия свят е в по-далечни времена, докато днешният маскарад е по-различен.
Тези маскарадни дружини в последните години добиха общо наименование кукери, но те имат много имена: банските бабугери, станчинарите в Петрич, локалните сурвашкари. Всъщност кукерите обикновено излизат на Сирни Заговезни (края на февруари) и те не са същите хора, които се предрешват на Василовден.
Кой е участвал по традиция в тези маскарадни дружини по Нова година?
В традиционното общество участието в тези групи е като инициационен ритуал. Това са млади момчета, които трябва да покажат достатъчно познания и след това вече могат да бъдат приети като годни за брак.
Въвежда се порасналото момче в ролята на ергена ли?
Да, че тези момчета, които са в дружината, могат да бъдат годни за семейство. Но има много изключения, допълнителни персонажи през различните години. Деца се включват, защото това е начин да научат стъпките на ритуала.
В днешно време нещата са променени – маските и костюмите от козя кожа, които сме подбрали (в Националния етнографския музей, ИЕФЕМ-БАН) са последно от 80-те години на ХХ век. И те са изключително различни от днешните – тогава кожата е с къс косъм, докато сега се е превърнало в култ намирането на кожа с колкото се може по-дълъг косъм. Това е сравнително отскоро и се е превърнало в икона – кой ще намери козата с най-дълъг косъм и такива кожи се търгуват на изненадващо висока цена.
Преди години бяха по 1000 лева, а сега са в пъти по-скъпи. Всичко се превръща в грандиозна индустрия – дават се под наем облекла, чанове. Когато за първи път изследвах маскарада в Банско, чановете бяха с нормална големина, сега вече стремежът е да са огромни.
Каква промяна претърпява момчето като стане бабугер?
Няма видим белег. В традиционното общество всички, които са участвали в този тип ритуали, са имали купища забрани пред себе си. В периода, в който те играят – „мръсни дни“ , те също смятат себе си за мръсни същества, защото са сложили кожи. После известно време те не посещават църква, а като минат 40 дни, отиват да се причестят, за да могат буквално да се върнат в нормалния свят отново като чисти същества. Тази любопитна трансформация днес не съществува, разбира се.
Защо се слага маска и бабугерът остава анонимен?
И дори мълчат, само чановете дрънчат. Бабугерите се събират по тъмно и никой не бива да разбира кое е лицето зад маската. Анонимността е защото те обикалят къщите, даряват ги с пари или храна, те се закачат с публиката на мегдана, с момите, с цялото селище. Би могло да се каже, че това е за първи път за новоприетите момчета в дружината.
В някои региони те държат сабя и когато докоснат с нея (не с ръка) полите на жена, това е знак, че тя ще се сдобие с рожба. Така се придава и оплождаща функция на целия цикъл от маскарадни игри. Затова има и придружаващи персонажи – разиграва се сватба с булка и младоженец, има свещеник, баба и дядо. Маскираните обясняват, че баба-дядо са старото начало, а булка-младоженец – новото, което идва с Новата година, с новия живот.
Жената разбира ли чия сабя я е докоснала?
Не би следвало. Този знак не бива да се приема буквално, това е символика. Днешните маскирани не играят като предходните – докато в миналото маската е пропозон (преграда) и тя ти дава възможност да проникнеш в един друг свят и лице, което е скрито, може да има магическа сила – но трябва да загубиш персонификацията си.
Днес маскираните слагат и свалят маската си и дори в социалните мрежи показват лицето си, за да се идентифицира като участник в маскарада.
Кукери, бабугери, станчинари има ли ги и в съседните страни или си е чисто наш фолклор?
…
Къде са корените на тези маскарадни игри?
…
Автор: Максим Караджов
Източник: „Дневник“, 02.01.2026 г.
Цялото интервю четете на сайта „Дневник“ тук.
