На 17 и 18 септември в Асеновград се проведе Втората национална среща на музейните педагози. Тя е по инициатива на Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН). Семинарът бе посветен на „STEAM подходи в музейната педагогика – синтез на изкуство и наука“. Домакин на срещата беше филиалът на НПМ-БАН в Асеновград – Палеонтологичен музей „Димитър Ковачев“.
По време на конференцията бяха представени различни образователни програми и инициативи на близо 20 музея от страната. Националният етнографски музей беше представен от гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Иглика Мишкова, гл. ас. д-р Стамен Кънев и Мария Боянова. Те изнесоха доклади и презентации, които демонстрираха широкия спектър от образователни програми, учебни материали за ученици, научно-популярни издания и дигитални образователни продукти, разработени от екипа на музея.
Теми на презентациите по реда на представяне:
„НА ЛЪЖАТА КРАКАТА СА КЪСИ“: Образователна програма на Националния етнографски музей – БАН към гостуващата изложба „Fake (f)or Real – История на подправянията и фалшификациите, Мария Боянова;
„Веселата книжка за събирачи на „жива старина“ – един креативен подход в обучението по етнография, гл. ас. д-р Радина Илиева;
TreasureUP – дигитално приключение в Националния етнографски музей, гл. ас. д-р Стамен Кънев
Музейни образователни програми за общности – музеология и интердисциплинарен фокус, гл. ас. д-р Иглика Мишкова
Благодарим на организаторите и домакините от Национален природонаучен музей – БАН, както и на останалите участници във форума. Сигурни сме, че тази инициатива ще продължи да осъществява така необходимата връзка между музейните педагози от страната и чужбина, допринасяйки за повишаването на качеството на образователните продукти в българските музеи.
На 24 септември (сряда) Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) за поредна година ще е сред домакините на инициативата Нощ на литературата. Нашият екскурзовод Тотьо Христов ще чете откъс от книгата „Спасеният език“ на Елиас Канети, преведена от немски език от Елисавета Кузманова.
Събитието ще започне в 18 ч. в зала № 19 на втория етаж на адрес ул. Московска“ № 6А (вход откъм „Царската градина“).
Откъс от книгата: „Спасеният език“ Автор: Елиас Канети Превод: Елисавета Кузманова Издателство: Издателство “Леге Артис” Година на издаване: 2008 Оформление: Лъчезар Владимиров
За книгата В „Спасеният език“ Елиас Канети разказва за детството си в България, Англия, Австрия и Швейцария. Пред погледа на любознателното момче се случват големи исторически събития, менят се впечатления от обкръжаващия го свят, наситен с ревност, властолюбие, но и с много мечти, любов, нежност и гордост, чувства, които то изпитва към родителите, към близки и чужди хора. Всеки читател, дори и този, който никога не е прочел и един ред от творчеството на Канети, ще остане поразен от описаните драматични събития, от любовта към бащата и ранната му смърт, белязали душевността на Канети за цял живот, от особената близост и ревност към майката, която го въвежда в света на литературата, от семейното проклятие на патриархалния дядо, от безбройните паметни преживявания на Канети в ежедневието и в училище, чиято екзотичност провокира читателя да обърне поглед към своето собствено детство.
За автора През 2025 г. честваме 120-ата годишнина от рождението на Елиас Канети. Роденият в Русе през 1905 г. забележителен писател-нобелист прекарва последните 20 години от живота си в Цюрих, където пише своята обширна автобиография. Именно нейният първи том носи заглавието „Спасеният език“. Елиас Канети умира през 1994 г. в Цюрих, оставяйки след себе си забележителни творби, преведени на повече от 25 езика. Някои от тях, като например „Маси и власт“, днес са по-актуални от всякога.
За преводача Елисавета Кузманова е сред най-изтъкнатите преводачи от немски език. В неин превод излизат почти всички произведения на Нобеловия лауреат за литература Елиас Канети – автобиографичните му книги „Спасеният език“, „Факел в ухото“, „Игра с очи“, „Парти по време на война“, романът „Заслепението“, както и философските му размисли, събрани в „Маси и власт“. Тя е превела също творби от Лион Фойхтвангер, Стефан Цвайг, Роберт Менасе. Елисавета Кузманова е сред учредителите на Съюза на преводачите в България, основан на 5 юни 1974 г. и дълги години работи в неговите ръководни органи.
„Нощ на литературата“ се провежда на 𝟐𝟒 септември от 𝟏𝟖:𝟎𝟎 ч. и включва произведения, написани на 𝟐𝟎 европейски езика. Информация за всички книги и четенията в страната ще откриете в сайта на „Нощ на литературата“.
Изложбата „Пътят до трапезата“ е в залите на Националния етнографски музей.
Eкспозицията предлага възможност на всички желаещи да се запознаят с богатата история и развитие на хранителните практики в България. Тя представя широк спектър от дейности и традиции, свързани с осигуряването на прехрана, които са били практикувани от хората. Посетителите ще могат да видят артефакти и документи, които илюстрират различните методи и техники, използвани за отглеждане, събиране и приготвяне на храна през вековете.
От първичните форми на земеделие и лов до съвременните иновации, изложбата проследява еволюцията на хранителната култура в региона. През годините, храната е изминавала дълъг и сложен път от полето до трапезата, като този процес е бил белязан от множество трансформации и нововъведения.
Днес, благодарение на глобализацията и технологичния прогрес, имаме достъп до широка гама от хранителни продукти, които идват от различни краища на света. Въпреки това, тази изобилие носи със себе си и редица предизвикателства, свързани с устойчивостта и качеството на храните. Изложбата „Пътят до трапезата“ подчертава значението на отговорното и устойчиво отношение към храната, която консумираме ежедневно.
Посещението на изложбата „Пътят до трапезата“ предоставя възможност да се потопите в историята на хранителните практики и да разберете колко много усилия и знания са необходими, за да достигнем до разнообразието и удобството, с които разполагаме днес. Не пропускайте шанса да видите тази завладяваща експозиция и да обогатите своите познания за пътя на храната до нашата трапеза.
„Звездното небе – митология и наука“ е иновативна изложба, която събира под един покрив културно и научно наследство в областта на етнологията, историята, митологията, астрономията и космонавтиката. Експозицията описва развитието на астрономическото познание по българските земи; проследява устрема на България към Космоса; представя по един увлекателен начин светогледните представи и старите традиционни вярвания на българите за Земята и другите планети, за звездите и съзвездията, за кометите, за Слънцето, Луната и за всички останали небесни тела и явления. Не на последно място изложбата разкрива научните открития, които обясняват законите на Вселената и същността на космическите обекти от близкия и далечен Космос. Така в експозицията се срещат две коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет, с изследователските хоризонти, науката и технологиите.
Изложбата е дизайнерски проектирана специално за експозиционните зали на Националния етнографски музей. Тя е разположена върху цялата експозиционна площ на първия етаж в музея и включва четири тематични части – 1) „Исторически разказ“, 2) „Небесните обекти през погледа на митологията и науката“, 3) „Прожекционна зала“ и 4) „Творческа зала“. При организиране и реализиране на експозицията успешно са внедрени не само красиви и причудливи етнографски предмети, астрономически уреди и апарати, но и съвременни дизайнерски и художествени похвати, както и специални цветови и светлинни решения, въздействащи върху сетивата ни и внушаващи алюзия към космическото пространство. Сполучливо са включени и различни интерактивни елементи и мултимедийни технологии.
Експозицията е по инициатива на Националния етнографски музей – БАН и се реализира с партньорството на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Института за космически изследвания и технологии при БАН, Катедрата по Астрономия към Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Народната астрономическа обсерватория и Планетариум „Джордано Бруно“ – Димитровград, Астрономическата обсерватория при ОП „Младежки център“ – Хасково, Националния политехнически музей и Националния музей на образованието.
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата на република България, „Имперекс“ ЕООД и „Сфера Лайт“ ООД; ДП “Български спортен тотализатор” ..
Come to an exciting journey into the world of stars, from the boundaries of the mythical and the sensory, to beyond the horizon!
“The Starry Sky – Mythology and Science” is an innovative exhibition that gathers under one roof the cultural and scientific heritage found in the fields of ethnology, history, mythology, astronomy and cosmonautics. The exhibition describes the development of astronomical knowledge in Bulgaria; traces its aspiration towards Space; presents in a fascinating way the worldview and old traditional beliefs of Bulgarians about Earth and other planets, the stars and the constellations, comets, the Sun, the Moon and all other celestial bodies and phenomena. Last but not least, the exhibition reveals the scientific discoveries that explain the laws of the Universe and the nature of cosmic objects from the nearest and farthest regions of Space. Thus, it brings together two radically opposite fields of human knowledge – tradition and folk memory, and research horizons, science and technology.
The exhibition was designed specifically for the space of the National Ethnographic Museum. It is located on the entire exhibition area of the first floor of the Museum and includes four thematic segments – 1) “Historical Narratives”, 2) “Celestial Objects through the Eyes of Mythology and Science”, 3) “Multimedia Hall” and 4) “Creative Hall”. In the process of exhibition-making, many marvelous and intriguing ethnographic objects, astronomical instruments and apparatuses have been included, delivered through modern design and artistic techniques, as well as special color and lighting solutions that affect the senses and suggest an allusion to outer space. Various interactive elements and multimedia are also successfully included.
The exhibition is an initiative of the National Ethnographic Museum – BAS and is realized in partnership with the Institute of Astronomy with National Astronomical Observatory – BAS; Space Research and Technology Institute – BAS; Department of Astronomy at the Faculty of Physics at SU “St. Kliment Ohridski”; National Polytechnic Museum; Public Astronomical Observatory and Planetarium “Giordano Bruno”, Dimitrovgrad; Astronomical Observatory at Municipal Enterprise “Youth Centre”, Haskovo; National Museum of Education.
The exhibition is carried out with the financial support of the Ministry of Culture of the Republic of Bulgaria, Imperx Ltd, SOE “Bulgarian Sports Totalizator” and Sfera Light Ltd.
Филантропията е дума, която днес рядко присъства в нашия речник. Въпреки това, тя идеално описва г-жа Антоанета Кюрзи, която наскоро направи значимо дарение на Националния етнографски музей. Тя предостави невероятна колекция от пощенски картички и пликове, събирани в продължение на десетилетия от нея и нейния вече покоен съпруг.
Колекцията е разделена на две основни части: български пощенски картички от края на XIX в. до 40-те години на XX в. и картички от района на Ница и Лазурния бряг във Франция, предимно от втората половина на XX век. Сред особено ценните експонати са стари банкноти на златни и сребърни български левове. Дарението включва също така сувенирни предмети и пластики от дърво, метал и слонова кост, донесени от пътуванията ѝ до Африка, Азия и Америка. Тези артефакти не само обогатяват визуално и тематично фонда на музея, но и предоставят уникален поглед върху културните и исторически връзки между различните континенти.
Това не е първото дарение на г-жа Кюрзи на музея. Нейната щедрост значително обогатява колекциите на музея с уникални артефакти, които предоставят автентичен поглед върху историята и обичаите на различни народи от близкото минало.
