Новата система се състои от подвижни модули, чийто механизъм позволява лесно придвижване и достъп до експонатите. Това не само улеснява работата на служителите, но и гарантира максимална защита на артефактите от вредни външни фактори като пряка слънчева светлина и прах. Тези мерки гарантират дългосрочното запазване на уникалните културни ценности, които са част от националното ни наследство. С тази инициатива музеят успява още по-ефективно да изпълнява една от основна си мисии – съхраняването и защитата на националното културно наследство, поверено му от държавата.
Проектът не само повишава степента на защита и съхранение на експонатите, но и демонстрира ангажимента на институцията към опазването на нашето историческо и културно наследство за бъдещите поколения. Внедрените технологии и методи ще продължат да играят ключова роля в поддържането на високите стандарти на музея и ще допринесат за неговото утвърждаване като водеща културна институция в България.
Лого на Националния събор на народното творчество в Копривщица Снимка: Община Копривщица
Националният събор на народното творчество в Копривщица се състои на всеки пет години. Събитието обикновено e в първия уикенд на месец август, като началото е още в петък. Възможно е обаче съборът да се проведе и през втората седмица на август, ако обстоятелствата го налагат.
Националният събор на народното творчество в Копривщица води началото си от 1965 година. Градът е избран като най-подходящото място и естествен декор за форума, също и в памет на големия възрожденец и фолклорист Любен Каравелов.
Тази година е 13-ото издание на форума и то ще се проведе от 8 до 10 август. Основни организатори са Министерството на културата, Община Копривщица, Областната администрация на Софийска област, Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН). Българската телеграфна агенция (БТА) e медиен партньор на събора в Копривщица.
История на събора
Идеята за събор с надпяване е предложена от Георги Бояджиев, дългогодишен ръководител на редакция „Народна музика” при Радио „София”. Концепцията предвижда да бъде представено многообразието на българското фолклорно наследство в неговия автентичен вид. Характерна особеност на събора е стремежът да се осъществи като преглед на оригиналното народно творчество и изпълнителско изкуство.
Сред инициаторите за провеждането на събора в Копривщица са Елена Огнянова, Райна Кацарова-Кукудова, Димитър Остин, Филип Кутев, Петко Стайнов, Анна Каменова, Атанас Душков, Петко Теофилов. Подкрепа за събора оказват и специалисти от различни институти на Българската академия на науките (БАН), които взимат участие при подготовката му. Сред тях са изследователите на българския фолклор проф. Петър Динеков, Христо Вакарелски, Михаил Букурещлиев и др.
Първи събор
Първият събор е най-голямото културно събитие, проведено в България за последните 15 години към 1965 г. Участниците са около 4000 изпълнители, а 30 са официалните гости – български и чуждестранни учени. Изявите са на седем естради, с два прослушвания. От 4000 участници са наградени повече от 600 души: 89 златни медала, 180 сребърни, 178 бронзови и 154 грамоти.
На откриването 30 калоферски гайдари засвирват и всички участници запяват Каравеловата песен „Хубава си, моя горо”. Организирана е и първата национална изложба на приложните изкуства и народните занаяти.
Отзиви в България и чужбина след първия събор
Първият събор прави силно впечатление както на българските специалисти, така и на чуждестранните гости. Българските участници подчертават значението на събора за съвременното изкуство и неговата роля за запазване на фолклорното наследство. Академик Петко Стайнов отбелязва, че съборът посочва на българския композитор народа като жив източник на творчески импулси, а Дечко Узунов подчертава, че не може да си представи създаването на съвременно модерно изкуство без влиянието на народното творчество.
Чуждестранните гости са впечатлени от музикалността и таланта на българския народ, от разнообразието на костюмите и танците, както и от автентичността на представеното. Мариан Ковал, композитор от СССР, изразява възхищение от българската музикалност и грация, а заместник-директорът на Дома за народно творчество в Букурещ Гал Николае отбелязва как добре е запазен българският фолклор. Особено впечатляващо за чужденците е участието на представители от всички възрасти – от деца до възрастни хора, което показва живостта на традициите. Американската фолклористка Матилда Бърд отбелязва чистотата на българския фолклор, а японският специалист Сатоаки Гамо намира общи точки с музикатаа на неговата родина.
Втори събор
Вторият национален събор в Копривщица е през 1971 г., Пресфото-БТА, снимка: Виолета Попова/архив
Вторият събор се провежда след шест години вместо след планираните пет поради административни затруднения. Той е на 7 и 8 август през 1971 г. Открит е от председателя на Организационния комитет Димитър Осинин. Участниците са около 2000 на шест естради. Новост са представените различни моменти от народна сватба, обичаи, свързани с раждането на дете, прощъпулник, кръщавка, подстриг и други обреди. Всички участници получават грамоти. Организирана е изложба на произведения на народните художествени занаяти. След събора се провежда конференция, посветена на фолклора.
Трети събор
Третият събор, който се е състоял на 7 и 8 август 1976 г., е посветен на 100-годишнината на Априлското въстание. Председател на Централния организационен комитет е Людмила Живкова. За подбора на участниците са проведени предварително местни, районни и окръжни събори с над 90 000 участници.
В третия събор се изявяват около 3000 души на 6 естради – 380 индивидуални изпълнители, 165 групи. Представени са около 80 народни обичая и са изслушани 25 народни разказвачи.
Новост е представянето по окръзи, принадлежащи към една етнографска област, което позволява музикалните, танцовите и други прояви да се видят в тяхната цялост. Организирано е представяне на народни носии от различни етнографски области и периоди. Наградените участници са 969, като те получават 498 златни, 340 сребърни и 131 бронзови медала.
Четвърти събор
Копривщица (8 август 1981) По време на IV национален събор на народното творчество в град Копривщица. Пресфото-БТА, снимка: Стефан Тихов/архив/Източник: БТА
Четвъртият национален събор на народното творчество се провежда от 7 до 9 август 1981 г. Заместник-председател на Националния организационен комитет е Ана Тричкова. Съборът е посветен на 1300-годишнината на българската държава, а девизът му е „Българино, знай своя род!“.
Новост е участието на над 1200 деца със специално отредена детска естрада. На седем сцени се представят над 4500 участници. След събора се провежда международен симпозиум на тема „Историческата съдба на народа и народното творчество”.
Пети събор
Петият национален събор на народното творчество се провежда от 8 до 10 август 1986 г. Посветен е на 110-годишнината от Априлското въстание. Председател на Организационния комитет е Георги Йорданов.
Форумът протича на три етапа – два подготвителни и един национален. Участват над 15 000 изпълнители, подбрани от около 63 000 представили се на окръжните прегледи. Новостите са по-големият брой участници, много новоиздирени варианти на народни обичаи и по-значително участие на децата и младежите. Присъстват 2500 гости от чужбина.
Шести събор
Шестият национален събор на народното творчество се провежда от 9 до 11 август 1991 г. Създадена е фондация „Любителско творчество и фолклор” с председател на Управителния съвет проф. Кирил Стефанов. Въпреки финансовите затруднения и драстично намален бюджет, участват над 18 000 изпълнители.
Седми събор
Седмият национален събор на народното творчество се провежда от 11 до 13 август 1995 г. Той е организиран четири години след предишното издание за честване на 30-годишнината на форума. Тогава е под патронажа на министър-председателя Жан Виденов. За първи път се събират такси от посетителите. Участват близо 17 000 изпълнители, а около 70 000 души са гостите в Копривщица. Близо 1700 чужденци от различни страни участват в събора.
Осми събор
Осмият национален събор на народното творчество се състои от 11 до 13 август 2000 г. и е под патронажа на министъра на културата Емма Москова. На седем открити сцени и една централна естрада се представят около 16 000 участници – българи от цялата страна и живеещи в чужбина. Не се присъждат награди, а някои изпълнители получават грамоти. Организираните туристи са 80 000 души, а зрителите стигат до 200 000.
Девети събор
Деветият национален събор на народното творчество се провежда в Копривщица от 4 до 7 август 2005 г.
На седем естради се изявяват участници от цялата страна, а на две естради – гостите от чужбина. Сред тях са 240 самодейци от Австралия, Франция, САЩ, Полша, Япония, Унгария, Чехия и др. Представят се около 18 000 участници, зрителите са над 250 000 души. Съборът се помни със силно участие на млади изпълнители. Представен е неизвестен до онзи момент сватбен ритуал „Мостна сватба” от Североизточна България.
Десети събор
10-ият национален събор на народното творчество се провежда от 6 до 8 август 2010 г. Представят се около 15 000 участници, зрителите са над 200 000 души.
В местността Войводенец има седем сцени и още две са в Копривщица. За втори път са направени номинации по програмата „Живи човешки съкровища – България”.
Министърът на културата Вежди Рашидов е патрон на събора и председател на организационния комитет. Той открива десетия събор на 6 август 2010 г.
Единадесети събор
11-ият национален събор на народното творчество е от 7 до 9 август 2015 г. Отбелязва се 50-годишнината от първото издание. Форумът в Копривщица е под патронажа на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която присъства на откриването. Представят се около 14 000 участници, зрителите са над 200 000 души. Над 500 са изпълнителите от чуждестранните състави. Издаден е специален брой на списание „Български фолклор”.
Дванадесети събор
12-ият национален събор на народното творчество се провежда от 5 до 7 август 2022 г. Заради пандемията от КОВИД-19 е отлаган два пъти. Под патронажа на президента Румен Радев и мотото „България пее в Копривщица”. Представят се около 7000 участници, присъстват около 50 000 гости.
Най-възрастният участник е 95-годишната Цана Иванова, която присъства на всички издания от 1965 г. На специална Улица на занаятите 150 занаятчии предлагат произведения на изкуството.
Основни цели на събора според статута
Основни цели на събора са да поддържа и предава живи и/или ревитализирани елементи на нематериалното културно наследство; да представя културното многообразие на България и богатството от локални наследства – традиционни обреди и празници, пеене и свирене, танцуване и детски игри, разказване, традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци, традиционна медицина и други; да съдейства за издирването, съхранението и популяризирането на местните традиции; да насърчава чрез публично признание приемствеността на традициите между поколенията, придобиването на знания, умения и опит в сферата на нематериалното културно наследство; да утвърди присъствието на фолклорното музикално, танцово и словесно творчество в съвременния живот и да предостави възможност за обществена изява и признание на неговите носители и наследници.
В събора участват носители и наследници на локално нематериално културно наследство – певци, свирачи, танцьори/игрохорци, разказвачи на народни предания, легенди, приказки, анекдоти и други словесни форми, групи за народни танци.
Международно признание
През 2016 г. Националният събор на народното творчество в Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО под името „Съборът за народно творчество в Копривщица: система от практики по представяне и предаване на наследството”.
През годините съборът се утвърждава като движение за опазване и популяризиране на българската традиционна култура, позната днес като нематериално културно наследство.
/ИПД/АЯ/отдел „Справочна“
Източници: в. „Народна култура“, 21.8.1965 г.; в. „Труд“, 15.8.1965 г.; 10.08.1981 г.; сп. „Художествена самодейност“, кн. 10, октомври 1965 г.; БТА, ВИНФ, 11.8.1971 г.; 12.8.1995 г.; 7.7.2000 г.; 9.8.2000 г.; 12.8.2000 г.; 2.12.2016 г.; 4–9.8.2005 г.; 4,6.8.2010 г.; 5–9.8.2015 г.; БТА, МИНФ, 30.11.2016 г.; 2.12.2016 г.; сп. „Българска музика“, бр. 8, 1976 г.; сп. „Векове“, бр. 6, 1977 г.; в. „Литературен фронт“, 13.8.1981 г.; в. „Кооперативно село“, 7.8.1986 г.; сп. „Народни съвети“, бр. 11, 1986 г.; в. „Земеделско знаме“, 23.7.1986 г.; 11.7.1991 г.; в. „Земя“, 1.5.1991 г.; в. „Демокрация“, 9.8.1995 г.; 12.8.1995 г.; 8.8.2000 г.; в. „Български писател“, 22.8.1995 г.; в. „Дума“, 14.8.1995 г.; 8.8.2000 г.; в. „Монитор“, 10.8.2000 г.; в. „Сега“, 27.7.2000 г.; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/308370-…; https://www.bta.bg/bg/news/lik/308317-…; https://www.bta.bg/bg/news/lik/308234-…; https://www.bta.bg/bg/news/lik/308163-…; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/national-news/308074-…; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/national-news/307694-…; https://koprivshtitsa-bg.com/download/8621_Statut%20Koprivshtitsa.pdf; https://koprivshtitsa-bg.com/bg/municipality/xii-natsionalen-sabor-na-narodnoto-tvorchestvo-v-koprivshitsa-5-7-avgust-2022-godina.html
Проектът „Делници и празници – природата в българската традиционна култура“ е една чудесна инициатива на Национален етнографски музей–БАН и Национален природонаучен музей–БАН, която се осъществява благодарение на Столична програма „Култура“ за 2025 г.
Българските народни обичаи са неразделна част от нашата културна идентичност и отразяват дълбоката връзка между човека и околната среда. „Като имаме това предвид, проектът цели да подчертае взаимозависимостта между природата, вярванията и поведението на хората в традиционното общество“ , подчертава гл. ас. д-р Радина Илиева и продължава. „В ежедневието (делниците) и в празничния календар природата играе важна роля като символ на жизнените цикли, на началото и края на селскостопанските дейности през различните сезони и на стихийните явления. В басните, легендите, сказките, разказите и вярванията от традиционния период, често животните са натоварени с човешки черти, със своите добродетели и недостатъци. Хората са определяли време в народния календар, в което са извършвали редица практики. Те са имали за цел умилостивяването и отдаването на почит.“
„Трудът на полето, грижата за стопанството и домашните задачи са били тясно свързвани с ритъма на природата. Отразявайки ролята ѝ в земеделието и животновъдството, народните обичаи са включвали ритуали за осигуряване на добра реколта и защита – например от природни бедствия, болести по растенията и животните и други. Днес тези празници и практики са част от нашето културно наследство, което съхраняваме в Националния етнографски музей, както и в други музеи в страната, за да предадем знанието за живота на предшественици ни от отминалите епохи на бъдещите поколения“ допълва гл. ас. д-р Стамен Кънев.
Идейната концепция на проекта залага на идентично организирано (в двата музея) пространство, в което чрез експониране да бъдат представени част от животните, които са елемент от народните вярвания и календар на българите. Предвидените експозиции в НЕМ – БАН и НПМ – БАН, ще изградят един пълен, съдържателен образ на четири празника, свързани с различните сезони. Началото е поставено през месец март с празника Благовещение (25 март), свързан с вярването, че излизат змии и гущери, когато е първото кукане на кукувицата, лястовица носи благата вест за идващата пролет. През юни инициативата продължи с „Пеперуда“ (нередовен обичай, който се извършва при суша за измолване на дъжд). Експозициите за Пеперудата все още могат да бъдат разгледани в НЕМ-БАН и НПМ-БАН.
Предстои откриването на още две временни изложби. „За есента това е Мишинден, който се отбелязва на 27 октомври. Свързан е с народните практики за борба с вредителите, особено мишките и плъховете – да не пакостят по храната, дрехите, зърното и т.н. На този ден се извършват различни ритуали и обичаи, насочени към прогонване на гризачите и предотвратяване на тяхното нашествие в домовете и хамбарите. Един от най-известните обичаи е „погребението“ на мишка – хората улавят една, която символично погребват в дупка в земята, като произнасят клетви за прогонване на всички мишки от дома и стопанството.“, казва гл. ас. д-р Стамен Кънев. „За зимата екипът се спира на Андреевден, честван на 30 ноември“, допълва гл. ас. д-р Радина Илиева. „Празникът е свързан както с ритуали за плодородие, така и с такива за защита от мечките, особено от тези, които нападат хора и добитък. В някои региони се изпълняват различни обреди и ритуали за здраве в семейството и плодородие на нивата и при животните. Например, в някои села се правят специални молитви за защита от болести и различни напасти.“
Още с откриването на първата съвместна изложба двата музея отчитат засилен интерес. С голяма вероятност това е така, защото за първи път учени от съвсем различни дисциплини (екипът е от етнолози и ентомолози) работят в синхрон за да може широката аудитория да разбере скритото знание за природата от традиционния човек. На уебсайтовете на музеите (www.nembg.com и www.nmnhs.com) можете да намерите всички материали (брошури и образователни листове), които са достъпни безплатно.
Екипът на проекта е от учени и специалисти от двете звена – от НЕМ – БАН – гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев, Мария Боянова-уредник, Десислава Васова- дизайн и художествено оформление; НПМ – БАН – доц. д-р Ростислав Бекчиев, доц. д-р Марио Лангуров, доц. д-р Николай Симов, Силвия Тошева-експерт връзки с обществеността, д-р Златка Яръмова-графичен дизайн и художествено оформление.
Със скръб научаваме за кончината на д-р Екатерина Цекова – дългогодишен директор на Националния политехнически музей (НПТМ) и значима личност в българското музейно дело. Нейната загуба е огромна за всички, които я познаваха и работеха с нея.
Д-р Цекова започва кариерата си през 1987 г. като екскурзовод и уредник в Националния исторически музей, а по-късно оглавява Републиканския научно-методически център по музеезнание. От 2004 г. поема ръководството на НПТМ и е основен двигател за неговото успешно развитие.
За своя значителен принос в развитието и популяризирането на българската музейна култура д-р Цекова е удостоена с престижното отличие „Златен век“ на Министерството на културата на Република България. Тя е носител и на редица други престижни награди от образователни и неправителствени организации.
Д-р Цекова беше и активен преподавател, като повече от 20 години преподава музейна комуникация и музейно образование във Философския и Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя има множество издадени публикации и монографии.
Нейната отдаденост към музея и българската култура ще остане незабравена. Изказваме искрени съболезнования на семейството, колегите и всички, които я познаваха и ценяха.
Смятаме, че „традициите не са това, което бяха”, но гл. ас. д-р Илия Вълев от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките доказва, че изразът е двусмислен, когато проследим динамиката на развитие на българските празнични традиции и обичаи, които търпят промени в резултат на политически, икономически, социални и културни процеси в отминалия век и днес. Типичен е случаят с обичая „Изпращане на набора”, който се е празнувал в цяла България, а днес под името „Младежки вечери” е част от празничната традиция на родопското село Равногор.
След Освобождението (1878 г.) в страната се създава военната повинност. Тя задължава всеки годен за военна служба младеж при навършване на определена възраст да се зачисли в редовете на българската войска. Целта е държавата да подготви бъдещи войници, които да защитават нейния суверенитет и цялост, да формират чувство за дълг, чест и отговорност към себе си и другите. С въвеждането на наборната военна служба сериозно се променя личният, семейният и общественият светоглед. Отбиването на военна служба се утвърждава като традиция, задаваща морални норми и създаваща нови обичаи.
Такъв нов обичай в следосвобожденския празничен календар е „Изпращането на набора”, който е културно явление с масов и обществен характер. С възникването в края на XIX в., той се свързва единствено с момента на влизането на българските младежи в казармата и демонстрира значението на военната служба в обществения живот на страната, стимулира изграждането на ценности у младите. В село Равногор обичаят присъства осезателно в местния празнично-обреден календар и днес. След отменянето на наборната военна служба, обичаят не изчезва, а се развива. Равногор е единственото селище в България, което продължава да „изпраща набори”, но в по-различна форма. Празникът на местно ниво има три условни етапа на съществуване: монархически, социалистически и съвременен.
Ето как местната народна памет описва обичая по изпращането на равногорските младежи в казармата: „В миналото, когато са ходили на войниклък, младежите от селото са били изпращани от своите близки, роднини и приятели под звуците на гайда. Играели са кръшни хора, а майките, бабите и момичетата са кичели със здравец и уханно цвете своите синове, внуци и приятели с пожелание за лека служба, за сполука и да се завърнат живи и здрави вкъщи. По-възрастните мъже гърмели с пушки, девойките с трепет се захващали за хорото до своя любим, а народният певец възпявал майките, мъжко родили, войник изпратили”.
При социализма и след него празникът се обогатява откъм обредност и символи. Появява се интересна и натоварена с изключителна символика практика в средата на XX в. – момичетата от набора шият знаме, на което извезват годината на изпращания набор и името на селото. Знамето в деня на изпращането се предава на изявен младеж от набора, който го пази, а останалите от същия набор, коленичейки и целувайки знамето, дават обещание пред родители и пред цялата местна общественост, че ще бъдат „верни, себеотдадени и старателни както в овладяването на военното дело, така и във воденето на добър семеен и трудов живот след уволняването от казармата”. Знамето се прибира и се изнася само при бъдещи евентуални срещи на набора. Днес също се прави знаме, но от местна жена, вещица в шиенето. Когато е готово, кани младежите и девойките от набора в дома си и го предава. Това е традиционна практика, съпътствана с почерпка и с изиграване на няколко хора.
Обиколка на историческите и природни забележителности в землището на село Равногор, 2013 г. Снимка: Илия Вълев
От 50-те години на миналия век обичаят прераства в тридневен празник на селото, чакан с нетърпение от жителите, които разказват: „Това са три дни празници, три дни веселби и хора, които са предшествани от един месец подготовка, един месец вълнение и цяла година чакане да дойде денят”; „И преди, когато имаше казарма, и сега за Набора тук в село се събират близки и познати от цяла България. Идват си дори от чужбина.”; „Това е времето, в което цялото село се пълни до краен предел и всяка къща свети”. „Изпращането на набора” или както днес го наричаме „Младежките вечери” са най-хубавите дни за равногорци. Събираме се от близо и далеч и целият площад се пълни с хора.
Празникът става значима традиция с определено място в празничния календар на селото – последните петък, събота и неделя на юли, „когато учениците са завършили, рано е за прибирането на реколтата и не са започнали традиционните новобрански вечери, които бяха през август и септември… Сега няма новобрански вечери, но младежите през август отиват по чужбина, по морето, преди университета и краят на юли е най-удобното време за „Младежките вечери”. Подготовката за празника започва по-рано от завършващите наборници, подпомогнати от родители, близки, роднини, приятели. Намират спонсори, които подкрепят финансово и организационно „Младежките вечери”. Обичаят има официална част, която преминава по сценарий с водещ и неформална част, която протича свободно според обстоятелствата. Формалната част се спазва в деня на откриването на тридневните празници, а останалото е елемент от неписаната традиция, която търпи промени и развитие. По време на празника младите от набора правят поход и обикалят землището на селото, посещават исторически паметници, природни забележителности и местности. Правят снимки за спомен със знамето на набора и с националния флаг, играят хора, разказват случки от училищните години. Някои набори посаждат дръвче, посветено на техния набор, играят приятелски футболен мач.
В деня на откриване на празниците младежите се обличат с официални облекла, като ризата е в един цвят, а панталонът е тъмен. Официално е облеклото и на девойките без изискване за еднаквост. Едно момче и едно-две момичета от набора се обличат в носии и поемат националния флаг, предаване и приемане на знамето на набора. След откриването на тържеството повеждат „хорото на донаборниците”, сега на младежите. Късно следобед в първия ден цялото село се събира на украсения с балони и цветни ленти площад. Под звуците на гайда или музика младежите, придружени от своите майки и последвани от девойките от набора се строяват на централно място на площада. Напред излиза младежът в народна носия с националния флаг, а момичето с носията носи знамето на набора заедно с кмета и други официални лица. Водещата, която е момиче от набора, приветства присъстващите с добре дошли и представя историята на обичая. След 1990 г. при откриването на празниците присъства и местният свещеник, който отслужва водосвет и благославя.
