На 9 октомври (петък) от 18:30 часа в сградата на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН; входът откъм ул. „Московска“ 6А), ще се състои представянето на романа „Кестените на човешката душа“ от Драгостина Крумова.
Събитието е с вход свободен и е част от богатата културна програма, с която Националният етнографски музей отбелязва своята 120-годишнина.
Водещ на събитието ще бъде очарователната Христина Тодорова – Hrisilandia, книжен блогър и инфлуенсър.
За книгата: Алина е на трийсет и девет. Тя рисува, съзерцава, безумно обича движението, природата и не толкова нетърпението си. Привлича я огънят на стихийното изживяване – опарва се, не ѝ харесва, но отново търси свещения пламък. Алина преминава през света и себе си с любов към красотата, радостта, насладата… Но и с болезненото чувство за липсваща цялост. Докато едно пътуване в магичните Родопи не я отвежда до неочаквани срещи – със старец, който шепне на забравените езици на душата, с нишките на времето, които загадъчно се преплитат, и с безмълвния миг, в който Алина най-после се осмелява просто да бъде. За авторката:
Драгостина Крумова завършва българска филология, а по-късно придобива следдипломна квалификация „Банки и банково дело“. За кратко е учител в родния си град Грамада, след което над три десетилетия професионалният ѝ път преминава в банковия сектор. Самобитният северозападен край ѝ подарява тишината, усета към невидимото в човека и способността да разпознава доброто отвъд думите. Любовта към словото, към българското и към човешките истории я връща към литературата. Дебютният ѝ роман „Кестените на човешката душа“ е нейната благодарност към живота.
След официалната част на събитието гостите ще имат възможност да разговарят с авторката и да получат личен автограф от нея.
гл. ас. д-р Стамен Кънев и Мария Боянова, уредник и музеен педагог
На 17 септември в Националния етнографски музей беше открита изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век„, която разкрива богатото наследство от периодични издания, теми, обществени дебати и практически насоки, посветени на детството и възпитанието през миналия век.
Иложбата представя и пъстрата палитра на детството – игрите, облеклото, хранителния режим, заниманията в училище и разнообразните дейности, които са оформяли ежедневието на децата през XX век. Според гл. ас. д-р Стамен Кънев изборът на детството като централна тема не е случаен – за разлика от много други аспекти на XX век, около които обществото остава разделено, детството е тема, която обединява хората емоционално.
Тя се осъществявяа в рамките на проект „Представи, ценности и нагласи относно детството, отразени в печатните медии в България през XX век. Социокултурни аспекти“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“.
Изследването обхваща богат периодичен печат за деца и за родители, като списания, вестници и приложения на различни езици, публикувани през целия век. В началото на века изданията разчитат силно на преводна литература от чуждестранни педагози, насочена основно към майките, с акцент върху отглеждането на физически здраво и морално дете, според стандартите на времето.
Изследователите откриват показателна промяна в темите през различните десетилетия. В началото на века хигиенните навици заемат централно място във възпитателните съвети. Тогава тоалетните и водопроводът навлизат тепърва като модерни удобства, а сапунът не е достъпен във всяко домакинство. Лекари публикуват в детски и женски издания подробни съвети колко често децата трябва да мият ръце и да се къпят. Темата постепенно изчезва от масовия печат към средата на века, когато индустриалното производство на сапун я прави обичайна.
Мария Боянова, чийто изследователски фокус са детските игри, играчки и консумацията на захар, посочва един от най-любопитните парадокси в архивите – в края на 20-те и началото на 30-те години изданията масово съветват децата да консумират повече захар с обещанието за здрави и бели зъби. Тя обяснява това с разрастването на захарната индустрия в България по това време, когато захарта все още е стока на лукса и производителите активно стимулират потреблението ѝ, което е ранен пример за търговска реклама, насочена към нуждите на бизнеса, а не непременно към здравето на децата.
При прехода към социалистическия период изданията налагат строги идеологически рамки за възпитанието на „хармонично развита социалистическа личност“. Боянова обаче отбелязва, че на практика много от базовите ценности остават непроменени през целия век. Такива са темите като трудолюбие, уважение към възрастните, приятелство и взаимопомощ, само че рамката около тях се измества от религиозно-патриотична към партийна.
Чрез изложба научното изследване се превръща в достъпно изживяване за посетителите. Мария Боянова разказа, че за децата е разработен образователен работен лист, който ги поставя в ролята на редактори на детски печат. Те трябва да измислят заглавия и илюстрации към реални фрагменти от изданията на XX век.
Изложбата, макар и камерна и разположена във фоайето на първия етаж на музея, съчетава експонати от колекцията на музея, включително дървени играчки, шейни и колело, с оригинални илюстрации от печата от съответния период.
Част от резултатите на изследователския екип вече са публикувани в специално създадения за проекта сайт bgchildhood.com, в секция с материали на разнообразни теми – от оформлението на детската стая до анализи на треньори за детското поведение при футбол от преди десетилетия.
На 7 и 8 октомври в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей ще се проведе национална конференция на тема „Детството в медиите: представи, ценности, нагласи“ с над 50 участници, сред които изследователи, педагози и журналисти. Форумът ще завърши с практическа работилница, водена от дизайнерката на изложбата Десислава Васова.
На финала изследователите коментираха и най-разпространената заблуда сред днешните деца, че животът преди появата на технологиите е бил скучен. По думите на Боянова, точно обратното, липсата на екрани е принуждавала децата да разчитат на въображението си, което е правело детското преживяване по-интензивно и богато. И двамата изследователи изразиха надежда, че въпреки технологичните промени, основният стремеж на семействата – да отгледат щастливи и любознателни деца, остава непроменен през времето.
Националният етнографски музей за поредна година се включва в инициативата Нощ на литературата. Събитието ще се проведе на 1 октомври от 18 ч. до 21:30 ч. То е част от богатата културна програма, с която музеят отбелязва своята 120-годишнина.
Представяме ви „Чувствай се в синьо, обличай се в червено” от Ерси Сотиропулу, избрана от Посолството на Гърция в България. Откъси от книгата ще се четат в Национален етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) в зала 19, ет. 2 от ≽ реводачката Марина Деливлаева.
За книгата Книга: „Чувствай се в синьо, обличай се в червено“ Автор: Ерси Сотиропулу Превод: Марина Деливлаева Издателство: “Лист” Година на издаване: 2026 Корица: Люба Халева
„Чувствай се в синьо, обличай се в червено“ е първата задълбочена среща на българските читатели с творчеството на Ерси Сотиропулу – бунтарката на съвременната гръцка литература. „Вулгарен“, „порнографски“, „скандален“ – писателката неведнъж е срещала подобни определения за творбите си, но също „новаторски“, „иконоборчески“, „преобръщащ представите“. През последните години името ѝ се появява в листата със залози за носители на Нобелова награда за литература. Разказите ѝ предизвикват читателя с парадоксални ситуации. Между комичното и трагичното, тези истории се вглеждат в самотата, отсъствието и отказа да приемем реалността, но и в жаждата за живот – единствения възможен спасителен пояс.
Чете Марина Деливлаева Тя е преводач, преподавател по новогръцки език и художествен превод, основател и главен редактор на списание за изкуства Jasmin. Превела е романа „Зелена безбрежност“ на Евгения Факину (Рива, 2022) и сборника с разкази „Черната рокля на гарвана“ от Тодорис Гонис (Стефан Гечев, 2024), както и театрални пиеси, филмови сценарии, стихотворения и разкази за периодични издания.
Дизайн: Studio FRANK Национален координатор: фондация „Прочети София“ Информация за всички книги и четенията в страната ще откриете в сайта на Нощ на литературата.
Събитието е част от Календара на културните събития на Столична община за 2026 г.
Изложба на Националния етнографски музей към БАН поставя въпроси за света на децата днес чрез посланията на съвременните медии
На своите 20 и няколко години Мария Боянова със сигурност е имала по-различно детство от това, за което е прочела в печатните медии на XX век. Казва обаче, че отдавна се интересува от темата и вече си е изградила реална представа за живота на хората в миналото. Като уредник в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН) и част от екипа, работил по изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“, е разбрала, че децата се вълнуват от едни и същи неща независимо в какъв период израстват.
„XX век се характеризира с повече пространство за игра навън, но в същото време – с необходимост да се компенсира с въображение онова, което не може да се види или да се докосне. Днес е точно обратното – децата са повече затворени вътре, но пък имат по-голям достъп до много повече неща. През всеки период обаче децата се вълнуват от истории, приказни светове и интересни герои. Винаги са настроени приключенски и проявяват интерес към играчките. Просто наличността и средата тогава са били различни“, споделя Мария за „Аз-буки“.
На пръв поглед, изложбата, която Етнографският музей открива на празника на София, само два дни след първия учебен ден, е необичайна. И като характер, и като художествено оформление. Боянова я определя като камерна. Няколкото апликирани куба, разположени един над друг върху ос в малкото фоайе на музея, присъстват ненатрапчиво като експозиция. Зад тях обаче стоят изследване, проучване и наблюдения на екип от четирима души.
Част от изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“. Снимка: Национален етнографски музей
„Показваме света на детето и образите, чрез които то е представено в печата на XX век, по теми: училища и образование, здраве и физкултура, игри и въображение, облекло и външен вид… Обобщили сме резултатите от нашите изследвания върху прегледани печатни издания и сме извадили фрагменти, изрезки от вестници и списания, заглавия и лозунги, които са ни направили впечатление. Текстовият материал е съпроводен не само от снимки и илюстрации, но и от експонати от колекцията на нашия музей – детски играчки“, разказва Мария.
Но освен да видят старите детски играчки, децата ще могат да поиграят и на редактори. Към изложбата е създадена образователна програма, специално разработена за малките, която ги поставя в ролята на редактори, които взимат решения в създаването на списание за техните връстници.
Образователната програма е общодостъпна и е под формата на работен лист, чрез който в залата деца и родители имат възможност да работят самостоятелно.
Според екипа, работил по проекта, експозицията разкрива не само всекидневието на децата през XX век, но и богатото наследство от периодични издания, теми, обществени дебати и практически насоки, които тогава са посвещавали на детството и възпитанието.
„Това – казват те, – дава възможност да надникнем в света на нашите родители и да си зададем важни въпроси за настоящето: какво е детството днес, какви послания носят съвременните медии и какъв свят изграждаме за бъдещите поколения.
Част от изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“. Снимка: Петя Николова
Заинтригуван от оригиналното художествено оформление на изложбата, посетителят, спрял се да разгледа въртящите се кубове, ще узнае, че в миналото е имало „дрехарница“ и „здравен детски дом“. Вероятно ще се изненада, че захарта по онова време е препоръчвана за малките като благоприятна за тяхното развитие, а на хапката, поднесена от чужда ръка, се поставя внимание, защото би могла да носи зараза.
„В изложбата не са изрично упоменати детски издания, но в хода на изследванията си използвахме различни такива. Не само такива, които са били насочени към жената и домакинята, защото в тях се откриват много материали, засягащи децата и техния свят, но и чисто детски издания. От първата половина на XX век например това са „Барабанче“, „Детска радост“, „Детски труд“, „Детски свят,“ „Детска мисъл“, а от втората половина, през социализма – в. „Септемврийче“, сп. „Славейче“ и други“, уточнява Боянова.
Любопитно е да се отбележи, че „Барабанче“, което е детско литературно вестниче с илюстрации, излизало в периода 1938 – 1940 г. в София, има интересното подзаглавие „Весел седмичен вестник за деца и юноши“.
Месечното литературно и илюстровано списание „Славейче“ пък се издава от Съюза на българските писатели и Министерството на народната просвета от края на 1956 г.
„Самият проект включваше и работа на терен. Докато разговаряхме с хора, които са ползвали печатни медии от миналия век и споделяха спомени от детските си години, ни направи впечатление, че децата през XX век не са ползвали единствено и само детски списания и вестници, а още от ранна възраст са се интересували и от литература за възрастни, включително периодична. Особено любимо е било списание „Космос“. Сякаш тогавашните деца са надраснали възрастта си и отрано са имали подхранено любопитство към света, който ги заобикаля“, споделя впечатленията си Мария.
Изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“ може да бъде посетена в Националния етнографски музей в София до средата на октомври. По повод 120-ата годишнина на музея всеки уикенд през септември от 10 до 12 ч. посещенията са безплатни.
Посетителите могат да преживеят в момента и един интересен преход между минало и настояще, да направят своеобразна разходка в пространство и време, защото точно в края на обиколката, след експозицията за детството, ни посреща Слънчевата система. Слънцето, Земята и Луната осветяват пътя и водят напред – към звезди и съзвездия, към загадките на Вселената. Всичко това е част от изложбата „Звездното небе – митология и наука“, към която Етнографският музей представя и най-новото си книжно издание – едноименен албум-каталог.
Автор: Петя Николова Източник: вестник „Аз-буки”, брой 38, 24–30.09.2026 г.
На 25 септември Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) се включи за поредна година в международната инициатива „Европейска нощ на учените“. Събитието, което има за цел да популяризира науката и да я направи по-достъпна за широката публика, започна в 16 ч. и продължи до 22 ч. в сърцето на София пред Регионалния исторически музей. То е част от богатата културна програма, с която НЕМ отбелязва своята 120-годишнина.
Посетителите имаха възможност да се запознаят с изложбата „Звездното небе – митология и наука“ и каталога към нея. Разбраха повече на нашите образователни програми и интерактивни занимания, които обогатяват преживяването в музея. Докоснаха се до до последните научно-популярни издания на екипа на НЕМ: „Веселата книжка за събирачи на Жива старина“, „София в багрите на времето: наръчник за откриватели“, „Готови ли сте за Коледа“ и „Готови ли сте за Великден“. Последните две книжки бяха и награди в специален куиз, който предизвика гостите да проверят знанията си за традиционната култура.
Не на последно място бяха представени и актуалните научни проекти, които се разработват в ИЕФЕ-БАН:
Въпреки хладното време, събитието привлече значителен интерес. Екипите на Националния етнографски музей и ИЕФЕМ-БАН ще продължат да популяризират науката сред широката публика, тъй като именно чрез нея опознаваме себе си и различни гледни точки към живота.
Представяме ви „Чувствай се в синьо, обличай се в червено” от Ерси Сотиропулу, избрана от Посолството на Гърция в България. Откъси от книгата ще се четат в Национален етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) в зала 19, ет. 2 от ≽ реводачката Марина Деливлаева.
За книгата
