Необходимият акт за собственост не е издаден още от времето, когато сградата преминава към Министерския съвет.
Един от знаковите паметници на културата в центъра на София е застрашен от все по-сериозни щети. Бившият Царски дворец, в който днес се помещават Националният етнографски музей и Националната художествена галерия, се нуждае от спешна реставрация, но началото на ремонта е блокирано заради липсата на актуален акт за държавна собственост.
От Националния етнографски музей сигнализират за редица проблеми по сградата – падащи мазилки, олющена боя, течове от покрива и неизправности в канализацията. Състоянието ѝ поражда притеснения както за хората, които работят и я посещават, така и за музейните експонати, съхранявани вътре.
От музея обясняват, че необходимият акт за собственост не е издаден още от времето, когато сградата преминава към Министерския съвет след политическите промени в края на 40-те и началото на 50-те години. През 1953 г. с решение на правителството в бившия дворец са настанени Етнографският музей и Художествената галерия.
Проблемите със състоянието на сградата също не са от днес. Още експертната комисия, която я обследва преди настаняването на музея, установява редица нередности, част от които остават нерешени и до днес.
През последните две десетилетия различни ръководства на музея многократно са сигнализирали институциите.
„Сигнали са подавани може би през последните 20 години от немалко от предишните директори на музея към различни институции – към Министерството на културата, към Столичната община, но до момента нямаме отговор, който да ни задоволява“, обясни гл. ас. д-р Божидар Първанов, който е заместник-директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей.
Опасенията са, че без бърза намеса част от пораженията могат да станат необратими. Според Първанов е необходимо институциите, отговорни за опазването на недвижимото културно наследство, да предприемат незабавни действия. Той посочи Министерството на културата и най-вече Министерския съвет като фактически собственик на сградата, която е публична държавна собственост и паметник на културата с национално значение.
От Министерството на културата заявиха пред NOVA, че изготвянето на проект за консервация, реставрация и адаптация, както и осигуряването на необходимото финансиране, са свързани с издаването на актуален акт за държавна собственост.
Още през 2023 г. ведомството е поискало такъв документ от областния управител, но няма данни процедурата да е приключила. Затова Министерството на културата съобщава, че започва процеса отново.
Въпреки натрупаните през годините проблеми специалистите смятат, че все още не е късно един от символите на българската история да бъде съхранен.
„Все още има шанс сградата да бъде запазена в нейната цялост или в много голяма степен в автентичния си вид“, посочи Първанов. Според него обаче са необходими спешни консервационни и реставрационни дейности, на първо място по покрива и подпокривните пространства. Необходимо е също подробно обследване на фасадата и основите на двореца.
От Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей настояват Министерският съвет и Министерството на културата да ускорят необходимите административни процедури, за да може да започне реалното спасяване и реставриране на историческата сграда.
Бившият царски дворец в центъра на София – паметник на културата, символ на Третата българска държава, дом на Националната галерия и Националния етнографски музей, е в окаяно състояние.
Части от покрива и фасадата се рушат, проблеми има и в залите, и в мазетата на сградата. Необходим е спешен ремонт, но той е блокиран основно заради нерешен административен казус със собствеността на сградата.
„За съжаление, състоянието на сградата не е никак добро. Не става въпрос само за козметични ремонти, а за необходимост от цялостен ремонт“, посочи доц. д-р Мила Маева, директор на Етнографския музей.
По думите ѝ такъв ремонт никога не е правен. „Още от 1953 година в архивите намираме документи за течащи тръби и лющещи се стени. Тоест става въпрос за проблем, който продължава повече от 70 години“.
„Основният проблем всъщност е неясният статут на тази сграда. Според акт, отново от 1953 година, сградата е собственост на Министерския съвет, а ние сме просто музей“, обясни д-р Маева.
Главен асистент Божидар Първанов, заместник-директор на Етнографския музей, сподели, че има проблеми в много от залите в сградата. „Влагата се просмуква и е подкожушила стената. Засегнати са около 4 кв. м.“.
„Проблемът е на първо място в покрива. Една сграда, когато се руши, обикновено има два възможни източника – покривът или основите. За жалост, в нашия случай са и двете“, посочи той.
Според Първанов покривът е в особено лошо състояние. „Влагата, която вследствие на дъждове и снегове се просмуква в покривното и подпокривното пространство, е достигнала от третия етаж и таванското помещение до първия етаж включително“.
„Не само експонатите, но и електрическата система и захранването са застрашени. Съвсем наскоро, преди около 4 месеца, във втората зала покривът протече и водата течеше на сантиметри от една от лайсните, които държат осветлението“, каза той.
Първанов подчерта, че сградата сама в никакъв случай няма да се оправи. „Ситуацията категорично върви към влошаване. До няколко десетилетия тази сграда може вече да не бъде годна за експлоатация“.
bTV се свърза с Министерството на културата. Оттам ни отговориха писмено, че за да бъде направен ремонтът, е необходимо да бъде издаден акт за собственост.
Такъв е поискан през 2023 година с писмо до областния управител, но процедурата не е финализирана. Сега Министерството започва процедурата отново, но не е посочено колко време ще отнеме тя.
През годините БАН е поддържала източното крило на двореца и е заявила готовност да го приеме в активите си, но окончателното решение трябва да бъде взето на държавно ниво.
Падаща мазилка, течове в основите и блокиран ремонт заради неуредена собственост заплашват една от най-ценните исторически сгради в София.
Царският дворец в центъра на столицата – паметник на културата, символ на Третата българска държава и дом на Националната галерия и Националния етнографски музей – се намира в окаяно състояние, а спешният му ремонт е блокиран не толкова от липсата на средства, колкото от липсата на административно решение за собствеността на сградата, предаде репортер на БГНЕС.
Падаща мазилка, опасна за посетителите, течащи отходни тръби в основите и проблеми с покрива са само част от щетите, които чакат решение от години. За да започне същинският ремонт и да бъде осигурено финансиране, първо трябва да бъде издаден акт, който да уреди съвместното ползване и собствеността на сградата – процедура, зависеща от няколко държавни институции.
„Основният проблем, колкото и да е интересно, не е финансов. Основният проблем е свързан с липсата на един административен акт – актът за съсобственост на тази сграда, който от периода на настаняването до днес не е намерен и не е издаден“, заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Мила Маева, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
Историята на проблема започва още през 1953 г., когато с решение на Министерския съвет Националната галерия и Националният етнографски музей са настанени в Царския дворец. Оттогава двете институции работят в сградата, но въпросът с административното уреждане на собствеността така и не е решен.
По думите на доц. Маева, тъй като сградата е собственост на Министерския съвет, е необходимо негово решение, но в процедурата трябва да участват още Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Българската академия на науките, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и областният управител на София.
„Сами си давате сметка, че става въпрос за много институции, които трябва да се включат в решаването на този проблем“, посочи тя.
През годините БАН е поддържала източното крило на двореца и е заявила готовност да го приеме в активите си, но окончателното решение трябва да бъде взето на държавно ниво.
Междувременно състоянието на сградата се влошава.
„Виждате, самата сграда е в доста окаяно състояние. Става въпрос дори не толкова за течащия покрив. Става въпрос за падаща мазилка, която е опасна за посетителите и за гостите на града, става въпрос за отходни тръби, които текат в основите на тази сграда“, каза директорът на Института за етнология и фолклористика.
Според нея именно липсата на нотариален акт е попречила на музея да кандидатства успешно за финансиране.
„До сега всъщност сме били изключени от Плана за възстановяване и развитие именно поради липсата на този документ“, обясни доц. Маева.
Тя уточни, че вече има изготвени и одобрени проекти за отоплението и покрива на сградата, преминали през необходимите институции. Те обаче не могат да бъдат реализирани без уреждане на собствеността.
На въпрос коя институция трябва да поеме инициативата, доц. Маева посочи Министерството на културата.
„Водещата трябва да бъде Министерството на културата, които знаят за нашия проблем от години. Всеки нов министър обещава помощ. Надявам се господин Милошев да изпълни обещанието си и да се погрижи за тази сграда колкото се може по-бързо“, заяви тя.
По думите ѝ министърът е информиран за състоянието на двореца и знае, че проблемът е преди всичко административен, а не финансов.
Ситуацията е особено болезнена за Националния етнографски музей, който тази година отбелязва 120 години от създаването си. Институцията подготвя постоянна експозиция, но не може да я реализира в сграда, която не отговаря на необходимите условия.
„Ние сме в тази ситуация да нарушаваме изискванията на Министерството на културата, защото не можем да изпълним самия план за постоянна експозиция поради липса на една ремонтирана сграда“, посочи доц. Маева.
Тя предупреди, че продължаващото влошаване на състоянието на двореца създава риск не само за посетителите, но и за културното наследство, което се съхранява в него.
Царският дворец не е просто музейна сграда, подчерта директорът на Института за етнология и фолклористика.
„Тази сграда не е само паметник на културата, тя е паметник на българската история. Знаете, че в мазето на тази сграда е съден и е лежал Васил Левски. Тази сграда е символ на Третата българска държава, символ на историята, на традициите, а самата тя като архитектура е нещо много ценно за София и за гражданите на столицата“, каза тя.
Призивът ѝ е отправен директно към държавното ръководство.
„Моят призив е към министъра на културата Евтим Милошев и към премиера Румен Радев наистина да се загледат в сградата, която стои точно срещу Министерския съвет, и да помислят как да спасят този паметник на културата“, заяви доц. д-р Мила Маева пред БГНЕС.
Докато институциите координират решенията си и чакат административният възел да бъде развързан, една от най-разпознаваемите исторически сгради на София продължава да се руши – в сърцето на столицата и буквално срещу Министерския съвет.
Всички избрани обекти преминаха през процес на триизмерно заснемане и фотограметрия*, което гарантира максимална точност и детайлност. Предстои постепенното им възпроизвеждане в реплики, които при допир ще пресъздават в пълнота същинските контури на оригиналите.
Този проект е изключително важен за нас, защото ще направи културното ни наследство по-достъпно за хора със зрителни проблеми и ще обогати тяхното преживяване в музея.
Изказваме своята искрена благодарност на Агенцията за хората с увреждания за финансовата подкрепа, както и на Съюза на слепите в България за ценното съдействие и експертизата, които допринасят за успешното реализиране на инициативата.
* Фотограметрията е научна дисциплина, която се занимава с измерване и определяне на формата, размерите, местоположението и други характеристики на обекти чрез анализ на техни фотографии. Първоначално се заснемат многобройни обхождащи и припокриващи се фотографии на обекта от различни ъгли. След това чрез геометрични изчисления софтуерът възстановява дълбочината и 3D структурата. Думата произлиза от гръцките „photos“ (светлина), „grama“ (чертеж) и „metreo“ (измервам).
В навечерието на максимума метеорния поток Персеиди („падащи звезди“), ви представяме каталога към изложбата „Звездното небе: митология и наука“. Той събира на едно място истории, знания и любопитни открития за начина, по който хората по българските земи са гледали към небето — от древността до наши дни.
Изданието е на български и английски език, в обем от 240 богато илюстровани страници, посветени на митологията, етнологията, историята, астрономията и космонавтиката. Или казано по-просто — от народните вярвания и звездните легенди до телескопите, научните уреди и пътя на човека към Космоса.
На страниците ще откриете впечатляващи експонати – от изящни и любопитни предмети на бита и културата, през специализирана научна апаратура, до прецизни оптични инструменти и иновативни технически средства. Сред тях се открояват обекти с изключителна културна, историческа и научна стойност, които свидетелстват за развитието на човешката мисъл и творчество. Някои от тях са признати за движими културни ценности, а други са истински уникати – единствени по рода си в световен мащаб.
Каталогът разказва още за архитектурни, религиозни и природни забележителности в България, които свидетелстват за любопитството и познанията на българите за звездното небе. А за финал — среща с познати и не толкова познати обекти от близкия и далечния Космос.
Книга за всички, които поне веднъж са поглеждали нагоре и са си задавали въпроса: „Какво има там?“ Отговорите ви очакват — между страниците на каталога към изложбата „Звездното небе: митология и наука“. Луксозното издание вече може да бъде закупено от касата на Националния етнографски музей. Вземете своя екземпляр и продължете пътешествието сред звездите и след посещението на изложбата. Подходящ избор е за подарък, а също така и прекрасен спомен от 120-годишнината на музея, която отбелязваме тази година.
Каталогът е организиран и реализиран от екип в състав: гл. ас. д-р Илия Вълев (съставител), доц. д-р Иглика Мишкова, гл. ас. д-р Божидар Първанов, Валери Петров и Юлина Михайлова от Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и доц. д-р Георги Латев и Пенчо Маркишки от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. Дизайн и предпечатна подготовка: Десислава Васова от Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН).
Каталогът се реализира с любезното партньорството на: Институт по астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория, БАН Институт за космически изследвания и технологии (ИКИТ) Катедра Астрономия, СУ “Св. Климент Охридски” Национален политехнически музей / National Polytechnic Museum Народна астрономическа обсерватория и планетариум “Дж. Бруно” Димитровград Астрономическа обсерватория Хасково / Astronomical observatory Haskovo Национален Музей На Образованието / National Museum of Education
В изданието са представени експонати и архивни изображения от фондовете на партньорските институции и на: Институт по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия, Музей на авиацията – село Крумово (филиал на Национален военноисторически музей), Национален исторически музей, Регионален исторически музей – Силистра, Регионален исторически музей – Стара Загора, Исторически музей – Омуртаг, Градска художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен, Астрономическа асоциация София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Българско национално радио. Включени са и илюстрации, любезно предоставени от Европейската космическа агенция (ESA) и от Националната американска администрация по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (NASA).
Каталогът към изложбата „Звездното небе: митология и наука“ е инициатива на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и се издава съвместно с фондация „Еврика“. Изданието се реализира и с финансовата подкрепа на г-н Никола Минчев, председател на Народното събрание на Република България (2021 – 2022 г.) и член на Европейския парламент (2024 – 2029 г.). Цената на каталога е 30 €.
