С началото на август в София започна инициативата “Лято на паветата”. Всеки уикенд, през месеца, емблематичният бул. “Цар Освободител” се превръща в пешеходно пространство за разходки, срещи и културни събития. Инициативата на Столичната община дава възможност на жителите и гостите на столицата да погледнат към историческия център по различен начин.
Не само като място през което преминават, а като място, на което да останат. Движението на автомобилите е пренасочено по обходни маршрути, а градският транспорт запазва дневните си линии. Промяна има единствено при нощния транспорт, който преминава по бул. “Дондуков”.
Към инициативата “Лято на паветата” се присъединява и Националният етнографски музей при БАН. По повод 120-годишнината си музеят посреща посетители с вход свободен в рамките на 2 часа всяка събота и неделя.
В рамките на тези 120 минути, посетителите могат да разгледат няколко изложби, в музея, който се помещава в Княжеския дворец от над 70 години вече. Едната от изложбите е посветена на 130-годишнината на Народния музей, казва гл. ас. д-р Стамен Кънев от Националния етнографски музей при БАН.
Тази 130-годишнина е на така наречения Народен музей, който е открит през 1892 г. с много пищна церемония и е обединявал в едно история, археология и етнография, докато през 1906 г. Етнографският музей се обособява отделно от него.
Първоначалната локация на Националния етнографски музей е била на “опашката на коня” в центъра на София, но след бомбардировките от 40-те години на ХХ век експозицията е унищожена, заедно с огромна част от тогавашните фондове.
От края на 40-те, през 50-те и 60-те години на ХХ в., има огромна инициатива за събиране на етнографски предмети от цяла България. В тази изложба може да се види част от променчалната история на отделната етнография, както и на обособяването на музея като отделен музей през 1906 г.
Одвен това в музея може да бъде видяна и гостуваща изложба от Молдова, която представя традиционни молдовски ризи, както и мъжки и женски костюми.
“Част от тях са и автентични, друга част от тях са изработени от така наречената безрядка седянка, където няколко жени изработват реплики на такива костюми”.
Друга изложба пък показва космоса през няколко гледни точки – от гледна точка на етнографията, през това как хората си обяснявали наличието на небесните тела – на луната и слънцето. Също така са показани и научните достижения, които са през ХХ век, свързани с пътуването в космоса, качването на луната и разбира се българското участие във всичко това.
Още за изложбите, които могат да бъдат разгледани в Етнографския музей, чуйте в разговора на Христина Иванова в звуковия файл.
„Лято на паветата“: Столичната община превръща бул. „Цар Освободител“ в пешеходно пространство през почивните дни през август
Жълтите павета са един от най-разпознаваемите символи на София. Пространството около Българската академия на науките, Народния театър „Иван Вазов“, Царския дворец, Градската градина и площад „Княз Александър I“ е историческото сърце на столицата. През август то ще бъде пространство за хората – за разходки, срещи и нови преживявания в центъра на града.
Всеки уикенд през август бул. „Цар Освободител“ ще бъде пешеходен и ще се превърне в пространство за разходки, срещи и градски живот.
Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) с радост се присъединява към тази инициатива. През 2026 година музеят ще отпразнува своя 120-годишен юбилей – значим повод, който ще бъде отбелязан с поредица от събития и специални инициативи. Като част от празничната програма, през всеки уикенд на месец август, в часовете между 10:00 и 12:00, музеят ще бъде отворен за всички жители и гости на столицата с напълно свободен вход. Под мотото „120 години – 120 минути в НЕМ“ посетителите ще имат възможност да се потопят в богатата културна и историческа съкровищница на България, да се запознаят с уникалните експонати и да преживеят едно незабравимо пътешествие във времето.
Ограничението за автомобилното движение ще важи в участъка между ул. “Княз Александър І” и бул. “Васил Левски” и ще се прилага само през почивните дни – от 6:00 ч. в събота до 22:00 ч. в неделя. Запазва се преминаването през булеварда по ул. „Г. С. Раковски“ и при пл. „Народно събрание“. През останалото време движението по булеварда ще се осъществява по обичайния ред. Градският транспорт ще се движи без промени в обслужването с изключение на нощния транспорт, който ще преминава по бул. “Дондуков”, а автомобилите ще бъдат насочвани към обходни маршрути.
На 31 юли 2026 г. в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще се състои откриването на изложбата „Традиционна риза с алтица: истории от фолклорното наследство, върнато към живот“. По повод 120-годишнината на музея, изложбата е част от празничната програма, с която екипът отбелязва юбилея Експозицията представя традиционни ризи, пресъздадени от общността „Бесарабска седянка“ („Șezătoarea Basarabiei“), по образци на народни носии, съхранявани в колекцията на Националния природонаучен и етнографски музей на Република Молдова в Кишинев. Всяка представена риза доближава до публиката частица от богатото културно наследство. Кройката, бродерията, цветовете и символите на старинните облекла са внимателно проучени и върнати към живот чрез ръчна изработка. Така изложбата се превръща в среща между музейното наследство, съвременното майсторство и желанието една жива традиция да бъде предадена на следващите поколения. Ризата с алтица е една от най-изразителните форми на традиционното облекло в Република Молдова и Румъния. През 2022 г. изкуството на традиционната риза с бродерия в горната част на ръкава, наречена алтица, беше включено в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО като израз на културната идентичност на двете страни. Чрез тази изложба публиката в София е поканена да открие не само красотата на традиционните ризи, но и историите на хората, общностите и поколенията, които са съхранили това изкуство до днес. Посолството изразява своята признателност към Почетното консулство на Република Молдова в Пловдив за ангажираността и подкрепата при организирането на изложбата.
Откриване на изложбата:31 юли 2026 г.17:30 ч. Място:Национален етнографски музей пл. „Княз Александър I“ Изложбата ще е достъпна до 30 август (неделя) включителни.
Имаме удоволствието да Ви съобщим, че в навечерието на своята 120-годишнина Националният етнографски музей стартира разработването на проект по националната програма „Изграждане на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания на културни, исторически и спортни обекти“, финансирана от Агенцията за хората с увреждания.
В партньорство със Съюза на слепите в България, като основен консултант, и Tornado Studios като изпълнител, музеят ще разработи 3D тактилни реплики на някои от своите емблематични експонати, които хората със зрителни проблеми ще могат да опознаят сетивно в залите на музея. Обектите ще бъдат разположени на ключови и достъпни места в експозиционните зали, давайки възможност за директен контакт с тях.
Това е една от необходимите крачки за превръщането на Националния етнографски музей в едно приобщаващо средище, което дава възможност на всички хора да се запознаят отблизо с богатото културно наследство, което музеят съхранява.
На 12 юли в ефира на bTV беше излъчен репортаж, който открои критичното състояние на сградата, в която се помещава Националният етнографски музей.
От години сградата, със статут на недвижима културна ценност с национално значение, страда от сериозни конструктивни и технически проблеми, които застрашават съхранението на редица ценни експонати от фонда на музея. Сред най-належащите проблеми са течове от покрива, остаряла и амортизирана електрическа инсталация, както и сериозни неизправности във ВиК системата. Всички тези фактори създават ежедневни трудности за екипа на музея, който полага огромни усилия да опази културното наследство, поверено на неговата грижа.
Репортажът подчерта спешната необходимост от цялостен ремонт и модернизация на сградата, за да се гарантира нейното бъдеще и да се осигури адекватна среда за съхранение на националните ценности. За да се осъществи мащабният проект, освен необходимите средства е нужно и чаканото от десетилетия окончателно изясняване на собствеността върху сградата.
Липсата на документ за собственост е проблем, който от години остава нерешен.
