Тази година Великден ще бъде на 12 април. Датата обаче носи още една значима символика – това е Международният ден на авиацията и космонавтиката, който всяка година ни напомня за смелостта и стремежа на човечеството към непознатото. На този ден, преди цели 65 години, Юрий Гагарин извършва своя исторически полет и завинаги остава в историята като първия човек, прекрачил границите на Земята и достигнал до Космоса.
В навечерието на този двоен празник ви каним да се потопите в едно различно пътешествие – не сред звездите, а в дълбините на българската митология и древните представи за Вселената. Ще имате възможност да научите повече за развитието на астрономическите знания по нашите земи – от прастари времена до съвременността, както и да надникнете в начина, по който предците ни са възприемали звездното небе. Ще можете да „съзерцавате“ Космоса през очите на старите българи, отразени в техните обичаи, вярвания и дори в предметите от всекидневието им. Изложбата „Звездното небе – митология и наука“ ще бъде отново достъпна за посещение на 14 април. Повече за нея може да прочетете в статията на гл. ас. д-р Илия Вълев „Две вселени – митологичната и научната – се срещат в залите на Националния етнографски музей“, публикувана в последния брой на научно-популярното списание на Българската академия на науките „Природа“ (кн. 2, 2025 г.).
Изложбата „Звездното небе – митология и наука“ се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата на република България, „Имперекс“ ЕООД и „Сфера Лайт“ ООД; ДП “Български спортен тотализатор”.
Във връзка с предстоящите Великденски празници, експозициите на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ–БАН) няма да бъдат достъпни за посетители в периода от 9-ти до 13-ти април включително.
Ще се радваме да Ви посрещнем отново на 14 април (вторник), когато музеят ще възобнови обичайното си работно време.
Четирима астронавти излетяха тази нощ от Флорида в рамките на мисията „Артемис 2“ (Artemis II) на НАСА – рисковано 10-дневно пътуване около Луната.
Изложбата „Звездното небе – митология и наука“ на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) описва развитието на астрономическото познание по българските земи; проследява устрема на България към Космоса; представя по един увлекателен начин светогледните представи и старите традиционни вярвания на българите за Земята и другите планети, за звездите и съзвездията, за кометите, за Слънцето, Луната и за всички останали небесни тела и явления.
Знаете ли, че? Българската компания IMPERX, основана от инж. д-р Петко Динев от Казанлък, е част от мисията „Артемис 2“! Техните камери документират този исторически полет.
IMPERX е един от основните споносри на изложбата „Звездното небе – митология и наука“. Компанията е основана през 2001 г. в Бока Ратон, Флорида. Компанията е световен лидер в дизайна и производството на висококачествени, индустриални, цифрови фотоапарати и системи за обработка на изображения. Продукти на компанията се използват по целия свят в аерокосмическата индустрия, автоматизацията, транспорта, медицинските и биологичните науки, роботиката, сигурността, енергетиката, правителствените служби и други. В момента над 200 техни камери летят на спътници около Земята. През 2019 г. камера на компанията полита към Луната с мисията на Space IL. IMPERX взема активно участие и в програмата на NASA Artemis. Камери на компанията бяха прикрепени към различни части на ракетата-носител Space Launch System (SLS) и на космическия кораб Орион, които днес в 1:35 часа българско време в изпълнение на мисията Artemis II, бяха изстреляни към Луната.
Не пропускайте възможността да се докоснете до историята на нашите космически мечти и до съвременния български принос в изследването на Вселената!
Изложбата „Звездното небе – митология и наука“ се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата на република България, „Имперекс“ ЕООД и „Сфера Лайт“ ООД; ДП “Български спортен тотализатор”.
Филмът е посветен на молдовците, депортирани в Сибир по време на сталинския период. Сюжетът е изграден върху изповедите на четирима главни герои, които са били задържани и насилствено откарани в Сибир по време на втората вълна на депортациите – в нощта срещу 7 юли 1949 г. Всеки епизод разказва отделна история. В своята цялост те подчертават ужасите и драмите, през които са преминали стотици бесарабци по време на сталинските репресии. Филмът е създаден по повод отбелязването на 70 години от депортациите на хора от Бесарабия през 1949 г. Всички събития, представени във филма, са действителни.
Кога: 6 април, начален час 18:30 ч.
Място: зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ-БАН (вход откъм ул. „Московска 6А)
Програма на събитието Водещ: гл. ас. д-р Елена Водинчар
Приветствия: Доц. д-р Мила Маева, директор на ИЕФЕМ-БАН Н.Пр. Емил Жакота, посланик на Република Молдова Доц. д-р Петко Христов, ръководител на проект „Диаспората в движение: културни, социално-икономически иреемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в.”
След прожекцията ще се проведе дискусия с онлайн от Кишинев проф. д-р Иван Думиника.
Събитието се провежда в партньорство с посолството на Република Молдова в България и в рамките на проект „Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в.”.
От касата на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) вече можете да закупите специални сувенири за Вас или близките Ви – машинно фино изтъкани текстилни гривни. Те са изработени по съвременна технология, като дизайнът им съчетава стил, вдъхновен от традиционните български шевици и емблематичната роза „Дамасцена“. Гривните са прекрасен спомен, носещ послание за богатото ни културно наследство и традиции.
Характеристики на продукта: • Изработени са от висококачествени полиестерни нишки, осигуряващи здравина и издръжливост. • Технологията осигурява прецизност при изработката на елементите. • Регулируемо и многократно използваемо закопчаване с метално топче, което позволява лесно отваряне и затваряне. • Универсални, подходящи за различни възрастови групи. • Съчетават високо качество с конкурентна цена. • Предлагат се върху луксозно картонче в индивидуална опаковка с кратко послание на български и английски език.
Екипът на музея се стреми да представи българската традиционна култура по съвременен и достъпен начин, като същевременно подчертава връзката между миналото и настоящето. Гривните са прекрасен сувенир от посещението ви в Националния етнографски музей или оригинален подарък, който носи духа на българското народно изкуство в модерна форма.
През месец март 2026 г. Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) обогати колекциите си с откупката на рядък и изключително ценен експонат. Представяме просфорен печат от края на ХIХ в. – нач. ХХ в. Просфората е с размери 14х14.4 см. Върху лицето ѝ е изобразен св. Трифон (ΟΑΓΙΟς ΤΡΥΦΩΝ). В дясната си ръка светецът държи косер (малък, извит навътре нож (приличащ на малък сърп), който се използва основно в лозарството за рязане на лози, чепки грозде или други земеделски работи), а в лявата – гега. До него е поставена кошница с плодове и житни класове. Лицето, косата и дрехата на светеца са детайлно пресъздадени и украсени с фина и богата орнаментация. Откъм гърба на просфората е оформена квадратна дръжка, която също е печат. Върху нея са резбовани означенията IС/ХС/NI/КА (Иисус Христос Победи).
Просфората е рядък образец на късновъзрожденската художествената дърворезба. Запазен е в отлично състояние, което е признак, че почти не е използван. Детайлната иконография, дълбокия релеф на изображенията и придружаващите ги гръцки надписи предполагат светогорски (манастирски) произход на печата.
Св. Трифон Апамейски е роден през III век в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, която по това време е част от Римската империя. Загива мъченически за християнската вяра по време на управлението на император Деций Траян (202-251 г.). Св. Трифон е почитан като мъченик и светец лечител. На Балканите паметта му се чества на 14 февруари. Той е сред най-интересните празници в църковно-народния календар. Познат е като „Трифонден“, „Зарезан“, „Трифон рижач“, „Трифон винопиец“, „Трифон пияница“, „Трифон чипият“ и др. Празникът е интересен е не само заради изпълняваната по време на честванията му обредност, но и заради своята драматичност и театралност. Празнува се навсякъде, където има или е имало по-развито лозарство.
