На 23 април екип от Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) взе участие в среща на работодателите със студенти на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието предостави възможност на младите хора да се запознаят отблизо с разнообразните перспективи за професионално развитие, които предлагат музеят и институтът.
В рамките на събитието гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев, гл. ас. д-р Елена Водинчар, гл. ас. д-р Илия Вълев и Мария Боянова представиха пред студентите и останалите гости богатата дейност на музея, като поставиха специален акцент върху възможностите за професионална реализация в сферата на културното наследство. Те разкриха пред аудиторията част от процеса по създаване на музейна експозиция – от първоначалната идея и проучванията до финалната ѝ реализация и представяне пред публика. За пример беше използвана изложбата „Звездното небе: митология и наука“, която демонстрира как историческите и етнографските знания могат да бъдат преплетени с научни постижения и съвременни технологии, за да се създаде атрактивен и образователен продукт.
Представителите на музея подчертаха значението на практическите умения – работа с архиви, дигитализация на културни ценности, кураторска дейност, подготовка на образователни програми и публични лекции. Те насърчиха студентите да търсят стажове и доброволчески позиции в музеи и галерии още по време на следването си, тъй като това е отличен начин да натрупат опит и контакти в професионалната сфера.
Срещата имаше за цел не само да запознае студентите с дейността на конкретния музей, но и да ги мотивира да развиват своите интереси и компетенции в посока опазване и популяризиране на културното наследство, както и да им покаже реалните възможности за професионално развитие в тази динамична и перспективна област. Представянето завърши с възможностите за академично и професионално развитие в рамките на различни научни звена на ИЕФЕМ–БАН, като бе подчертано значението на научната работа и практическата подготовка на бъдещите специалисти в областта на етнологията, фолклористиката и музеологията.
На 21 април 2026 г. в зала 10 на Националния етнографски музей бе открита изложбата „Намерена памет. Смилянските ножове – мъжките бижута от Родопите“. Неин автор е дългогодишният изследовател и познавач по темата за българското хладно оръжие г-н Виолин Калчев от град Варна.
Изложбата представя едно от най-ярките проявления на традиционното занаятчийство в Родопите – изработката на характерните за село Смилян ножове. През XIX век селището е било важен ножарски център.
Гостите на изложбата ще имат удоволствието да се запознаят отблизо с автентични образци на смилянски ножове – произведения на изкуството, създадени с изключително майсторство и внимание към детайла. Всеки експонат носи своя история и разкрива характерните декоративни и конструктивни особености на този уникален занаят. Благодарим на Народно читалище „Проф. д-р Асен Златаров 1927 г.“ в село Смилян, община Смолян, за предоставените ценни колекции, които правят възможна тази среща с миналото
Сред гостите на събитието имаше представители на Министерството на културата и Военната академия „Георги С. Раковски“, както и жители и гости на столицата. На откриването на изложбата присъстваше г-н Илия Годев, председател на смилянското читалище. Той бе придружен от двама изкусни майстори на музикалното родопско изкуство, които с изпълненията си на гайда и тъпан приятно озвучиха залите на музея.
По време на откриването на изложбата бе представен и едноименен каталог. Той бе презентиран от д-р Симеон Цветков, рецензент на изданието.
Националният етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН) ще бъде домакин на изложбата „Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите“. Неин автор е Виолин Калчев, дългогодишен изследовател и познавач по темата за хладните оръжия.
Изложбата проследява забравената история на известното родопско селище като важен ножарски център през XIX в. Тя представя характерните за този край ножове– тяхната изработка, специфични декоративни и конструктивни особености, както и сведенията за тях, съхранени в исторически и краеведски източници. Експонатите, включени във временната експозиция, са любезно предоставени от Народно читалище „Проф. д-р Асен Златаров 1927 г.“ в с. Смилян, община Смолян. Ножовете впечатляват със своята красота и прецизност на изработката, поради което заслужено са наречени „мъжките бижута на Родопите“. Освен като практичен инструмент или средство за защита, те са изпълнявали и важна естетическа функция – да бъдат част от традиционното мъжко облекло. По този начин ножовете се превръщат в символ на майсторството, културната идентичност и гордостта на родопчани.
Изложбата ще се открие на 21 април 2026 г. от 17:30 часа в зала 10 на втория етаж в музея. При откриването ѝ ще бъде представен и едноименен каталог. Изданието е богато на съдържание и включва образци на смилянското ножарско изкуство. Експозицията ще бъде достъпна до 30 юни 2026 г.
Във връзка с провеждането на предсрочните парламентарни избори на 19 април 2026 г., екипът на Националния етнографски музей Ви уведомява за следната промяна в режима на работа:
На 19 април (неделя) музеят ще бъде затворен за посетители. Експозиционните зали няма да работят.
На 20 април (понеделник) музеят ще бъде отворен за посетители.
Извиняваме се за причиненото неудобство и благодарим за Вашето разбиране!
EUGY са екологични комплекти за 3D пъзели, предназначени както за деца, така и за възрастни. Тези комплекти предоставят възможност за създаване на изключително детайлни фигури на различни животни, използвайки висококачествен рециклируем картон, нетоксично лепило и екологично чисти мастила. Създадени с внимание към природата и околната среда, продуктите на EUGY са проектирани в Нова Зеландия и се стремят да насърчават устойчивото развитие чрез своите творчески занимания. Освен това, те допринасят за развиването на фината моторика и подобряването на концентрацията у потребителите, правейки ги идеален избор за образователни и развлекателни цели. С EUGY, всеки може да се наслади на процеса на сглобяване на красиви и реалистични модели, като същевременно подкрепя опазването на планетата.
Националният етнографски музей се фокусира върху запазването и популяризирането на българското културно наследство, като в същото време екипът му оценява значението на устойчивостта и опазването на природните ресурси. Затова на касата на музея можете да закупите следните фигури:
Овца
Крава
Пчелица
Петел
Бухал
Вълк
Заек
Катерица
Сухоземна костенурка
Лисица
Мече
Прасе
Таралеж
Тези животни присъстват в българската традиционна култура и са свързани със селскостопанските дейности и ежедневието на българите. Някои са неразделна част от стопанството. Други обитават горите и полята около населените места, където също играят важна роля в живота на местните хора. Техните образи често се срещат в народните песни, приказки и обичаи, подчертавайки значимостта им в културното наследство на България.
Препоръчва се за деца на възраст 6 и повече години, като служи като популярна, изобретателна образователна играчка или сувенир.
Цена: 12,27 €/24 лв.
Играчките EUGY са създадени от новозеландската компания Dodoland, за да предложат устойчива алтернатива на пластмасовите играчки, вдъхновени от желанието да се намалят отпадъците в околната среда.
Космическият кораб „Орион“ заснема Луната и Земята в един кадър – 6 април 2026 г. Дясната страна на кораба се вижда осветена от Слънцето, а в далечен план полумесецът на Земята е на път да залезе под лунния хоризонт. Снимка: NASA.
Мисията „Артемис 2“ приключи успешно. След малко повече от половин век човечеството отново отиде до Луната и трасира пътя към нови проучвания на космическото пространство.
По време на мисията бяха направени много важни тестове, експерименти и изследвания, които ще спомогнат за бъдещи космически полети не само до Луната, но и до Марс. Космическият кораб „Орион“, с който летяха четиримата астронавти, е подложен на серия от планирани тестове, за да се оценят отделните животоподдържащи, задвижващи, енергийни, термични, навигационни и комуникационни системи, процедурите за работа и ефективността им в дълбокия Космос. Самият четиричленен екипаж, реакциите на всеки астронавт по отделно, също са подложени на сериозни наблюдения по време на полета. Проучванията, фокусирани върху здравето и общото състояние на астронавтите от мисията, предоставят безпрецедентен поглед върху това как пътуванията в дълбокия Космос влияят на човешкото тяло, ум и поведение. Важен момент от мисията са и преките наблюдения с невъоръжено око, както и събраният фотографски и видео материал по време на обиколката около Луната. При прелитането около нашия естествен спътник са наблюдавани и са заснети от близо различни образувания на лунната повърхност, удари от малки космически скали, дори слънчево затъмнение от Космоса, продължило близо 54 минути.
Много любопитен момент в това историческо за цялото човечество събитие е българското участие в лицето на инж. д-р Петко Динев от Казанлък и основаната от него компания „IMPERX“. Проектираните и конструирани от компанията индустриални камери бяха прикрепени към различни части на ракетата-носител Space Launch System (SLS), както отвън, така и отвътре, за да следят и записват всичко, което се случва около и в корпуса на ракетата.
За Националния етнографски музей е голяма чест компанията IMPERX да е сред най-големите спонсори на изложбата “Звездното небе – митология и наука”. Екипът на музея изказва изключителна признателност и благодарност на инж. Петко Динев за съпричастността му към нашата работа!
Изображения:
Момент от отделянето на ракетата-носител SLS от земната повърхност и начало на мисията „Артемис 2“ към Луната. Стоп-кадър от видео, заснето с камерите на компанията “IMPERX”.
Далече над земната повърхност. Отделяне на двата ускорителя от ракетата-носител SLS. Стоп-кадър от видео, заснето с камерите на компанията “IMPERX”.
Поглед към корпуса на ракетата-носител SLS. В далечен план се вижда целта на мисията – Луната. Стоп-кадър от видео, заснето с камерите на компанията “IMPERX”.
Момент от отделянето на космическия кораб Орион от ракетата-носител SLS. Стоп-кадър от видео, заснето с камерите на компанията “IMPERX”.
Космическият кораб „Орион“ се отделя от ракетата-носител SLS. Стоп-кадър от видео, заснето с камерите на компанията “IMPERX”.
