В предаването „Портал към световете“ по телевизия „България 24“ гл. ас. д-р Стамен Кънев и гл. ас. д-р Илия Вълев представиха основните предстоящи събития в програмата по случай 120-годишния юбилей на музея, както и митологичните представи за небето и звездите.
Експозицията „Звездното небе – митология и наука“ описва развитието на астрономическото познание по българските земи. Проследява устрема на България към Космоса. Представя по увлекателен начин светогледните представи и старите традиционни вярвания на българите за Земята и другите планети, за звездите и съзвездията, за кометите, за Слънцето, Луната. Не на последно място изложбата разкрива научните открития, които обясняват законите на Вселената и същността на космическите обекти от близкия и далечен Космос.
В изложбата се срещат две коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет, с изследователските хоризонти, науката и технологиите.
Образователна програма на Националния етнографски музей – БАН за ученици от 5. до 12. клас
При нас ще научите повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, и за почитта към покойниците на Задушница през традиционния период.
А каква е същността на митологични създания от невидимия свят като вампир и нави? И има ли прилики между нашата и други култури в почитта към покойниците? Заедно ще отговорим на тези и много други любопитни въпроси!
Заповядайте при нас от 27 до 30 октомври, като предварително се запишете на телефон: 0879807947. Продължителност – 1 астрономически час (начало на кръгъл час). Цена – 5 € Образователната програма се провежда при група от минимум 5 записани ученици. Максимален допустим брой – 26 участници.
Образователната програма се осъществява по Национална програма „Образование с наука”.
На 17 октомври светът отбеляза Международният ден на нематериалното културно наследство.
Денят е обявен през 2023 г. по време на 42-рата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО с цел да насочи общественото внимание към значението на нематериалното културно наследство за съхраняването на културното многообразие и идентичността на общностите по света.
Нематериалното културно наследство представлява съкровищница от живи традиции, обичаи и знания, които се предават от поколение на поколение. То включва не само народните песни и танци, ритуалите и празниците, но и устните предания, легендите, приказките, както и традиционните занаяти и умения, които са част от идентичността на дадена общност. Съществува и се развива чрез хората, които го практикуват, пазят и предават нататък.
Националният етнографски музей вече 120 години събира, съхранява и популяризира както нематериалното, така и материалното културно наследство. В колекциите на музея се съхраняват хиляди уникални предмети от бита, традиционни носии, занаятчийски инструменти, домашни уреди и други артефакти, които разкриват историята на ежедневието на българите през вековете.
Наред с това, институцията активно работи за документиране и съхраняване на нематериалното наследство – народните песни и танци, обредите и празниците, устните предания и традиционните умения, които се предават от поколение на поколение. Специализираните и научно-популярни издания на музея допълват експозициите, като предоставят задълбочена информация и научни изследвания на широката публика и научната общност.
Образователните програми на Националния етнографски музей са ключов елемент от неговата дейност. Те са насочени към различни възрастови групи и имат за цел да разпространяват знанието, което институцията притежава.
Във връзка с отбелязването на Международния ден на нематериалното културно наследство напомняме, че под мотото „120 години – 120 минути в НЕМ“ всеки уикенд през октомври от 10:00 ч. до 12:00 ч. музеят обявява вход свободен. Заповядайте и се докоснете до съкровищата, които представяме в нашите експозиции: „130 години Народен музей“ „Детството, отразено в печатните медии на XX век“ „Общество, спорт и интеграция“ „Звездното небе – митология и наука“
На 15 и 16 октомври в Националния етнографски музей се проведоха специализирани беседи и работилници за незрящи и слабовиждащи посетители.
Събитието бе част от усилията на музея да направи културното наследство достъпно за всички.
Гостите ни имаха възможност да се потопят в атмосферата на изложбата „130 години Народен музей“ чрез разнообразни сетивни преживявания – описателен разказ, докосване до експонати и специално изработени реплики, както и чрез звук и творчески занимания. Така посетителите успяха да изградят по-пълна и жива представа за експозицията.
Инициативата бе посрещната с голям интерес и положителни емоции, а обратната връзка от участниците ще ни помогне да надградим и усъвършенстваме бъдещите си програми за достъпност.
На 13 и 14 октомври 2026 г. в Кюстендил се състоя Третата национална среща на музейните педагози. Домакин на форума беше Регионален исторически музей Кюстендил, а съорганизатори – Национален природонаучен музей и Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Събитието събра на едно място специалисти от цялата страна, за да обсъдят иновативни практики и перспективи в областта на музейната педагогика.
Основната тема на срещата беше „Изкуството като инструмент за разширяването на географските и социални граници на музейната педагогика“. Акцентът попадна върху ролята на творческите подходи за преодоляване на бариери и достигане до по-широка и разнообразна публика.
Националният етнографски музей беше представен от трима свои експерти, които споделиха опита и резултатите от реализирани през 2025 г. проекти.
Гл. ас. д-р Радина Илиева представи доклад на тема „Делници и празници – природата в българската традиционна култура“. В рамките на презентацията тя акцентира върху научно-популярните и образователните ресурси, създадени в сътрудничество с Националния природонаучен музей – БАН и с финансовата подкрепа на Столична община, програма „Култура“. Всички материали са свободно достъпни на интернет страниците на двата музея и предлагат ценна информация за връзката между човека и природата в българските традиции. Безплатните брошури и образователни листове обединяват четирите сезона, някои свързани с тях биологични видове и обичайни практики.
Гл. ас. д-р Стамен Кънев изнесе доклад на тема „София в багрите на времето: наръчник за откриватели – перспективи за музейното представяне на градската история“. Той представи концепцията зад едноименната книга, създадена съвместно с Радина Илиева, Мария Боянова и Десислава Васова (дизайнер). Изданието не е просто исторически справочник, а интерактивно пособие, което стимулира любопитството и изследователския дух на читателите. Проектът е реализиран с подкрепата на Столична община, програма „Култура“.
Мария Боянова представи образователната програма на Националния етнографски музей, посветена на експозицията „Звездното небе – митология и наука“. Тя акцентира върху интердисциплинарния характер на програмата, която съчетава етнографски и фолклорни знания с астрономически факти. Заниманията са разработени за различни възрастови групи и целят да обогатят общата култура и въображението на участниците. Образователната програма се осъществява по Национална програма Образование с наука.
В рамките на форума се проведоха дискусии, посветени на актуални теми в музейното образование – трансгранично сътрудничество и споделено наследство, учене чрез творчество и практика, създаване на образователни ресурси и работа със специфични публики. Срещата се превърна в ценна платформа за обмен на опит и идеи между музейните педагози от цялата страна.
Днес на Петковден, се навършват 180 години от рождението на бележития български етнограф, историк и общественик Димитър Маринов. Той е първият директор на Националния етнографски музей (1906 – 1908), който тази година чества своята 120-годишнина. Като директор и изследовател, той поставя основите на научната работа и събирането на богат фонд от народни носии, вещи и фолклорни материали от цялата страна.
Приносите на Маринов към българската култура и наука са много широки и съществени.
Най-значимият му принос е в областта на етнографията. Той е смятан за основоположник на българската етнография и е автор на фундаменталното изследване „Жива старина“, публикувано в седем тома между 1891 и 1914 г. Това произведение представлява своеобразна енциклопедия на народната култура на българското село от края на XIX и началото на XX век. Събраните материали, основно от Северозападна България, обхващат в дълбочина материалната, духовната и социално-нормативната култура – календарни и семейни празници, стопански обичаи, вярвания, родови и семейни отношения, обичайното гражданско и наказателно право, както и почти всички аспекти на бита. И до днес тези трудове запазват своята непреходна стойност като основен извор за научни изследвания.
За изследователя на живата народна старина Димитър Маринов Бонов най-добре разказват неговите „Спомени из моя живот или моята биография”, които ученият пише през 20-те години на ХХ век. Десетки страници той посвещава на детството си, изпълнено с радост и разочарования; на срещата с духовния си наставник Неофит Рилски; на ученето в Цариград и Белград; на педагогическата си дейност в Лом, Русе, София; на участието си в политическия живот на страната; на етнографските издирвания и идеята за Етнографски музей.
Дългото животоописание Митко Маринов започва със споменаването, че е роден в с. Армалуй (днес гр. Вълчедръм, област Монтана) на 14 октомври, на Петковден, през 1846 година от баща Върбан и майка Наца. Но съдбата му отрежда други родители, които да го възпитат и отгледат – Марин и Вълкана Бонови, семейство на търговци от гр. Лом.
„За първото ми завеждане в училище помня живо следното. Беше 24 април 1854 г., денят след Гергьовден. Тогава училищната година почваше и свършваше на Гергьовден. Новият ученик се завеждаше от бащата или от майката. Ученикът трябваше да има кърпа за нос и шарена торбичка. По тая торбичка детето се познаваше, че е ученик… Беше съботен ден. А в събота ставаше изпитване на учениците, които трябваше да бъдат премествани в по-горен чин. Учителят ме изпита: задаваше ми да пиша на песочницата отделни букви, отделни цифри. Отговорих без никакви погрешки. … Когато всичко свърши, учителят извика: „Митко Маринов да излезе! … Ти се преместваш от песочницата на чина. На ти табла и калем. … Взех таблата, като целувах ръка на учителя. … Това всичко се извърши в такава тържествена обстановка, която помня и днес!”. Димитър Маринов „Спомени из моя живот или моята биография”, АЕИМ, 215, 9-10.
След Първата световна война Димитър Маринов се оттегля от светския живот и приема духовен сан. Прекарва последните си години в Рилския манастир, където умира на 10 януари 1940 г. на преклонната възраст от 93 години.
