На 31 юли 2026 г. в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще се състои откриването на изложбата „Традиционна риза с алтица: истории от фолклорното наследство, върнато към живот“. По повод 120-годишнината на музея, изложбата е част от празничната програма, с която екипът отбелязва юбилея Експозицията представя традиционни ризи, пресъздадени от общността „Бесарабска седянка“ („Șezătoarea Basarabiei“), по образци на народни носии, съхранявани в колекцията на Националния природонаучен и етнографски музей на Република Молдова в Кишинев. Всяка представена риза доближава до публиката частица от богатото културно наследство. Кройката, бродерията, цветовете и символите на старинните облекла са внимателно проучени и върнати към живот чрез ръчна изработка. Така изложбата се превръща в среща между музейното наследство, съвременното майсторство и желанието една жива традиция да бъде предадена на следващите поколения. Ризата с алтица е една от най-изразителните форми на традиционното облекло в Република Молдова и Румъния. През 2022 г. изкуството на традиционната риза с бродерия в горната част на ръкава, наречена алтица, беше включено в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО като израз на културната идентичност на двете страни. Чрез тази изложба публиката в София е поканена да открие не само красотата на традиционните ризи, но и историите на хората, общностите и поколенията, които са съхранили това изкуство до днес. Посолството изразява своята признателност към Почетното консулство на Република Молдова в Пловдив за ангажираността и подкрепата при организирането на изложбата.
Откриване на изложбата:31 юли 2026 г.17:30 ч. Място:Национален етнографски музей пл. „Княз Александър I“ Изложбата ще е достъпна до 30 август (неделя) включителни.
Имаме удоволствието да Ви съобщим, че в навечерието на своята 120-годишнина Националният етнографски музей стартира разработването на проект по националната програма „Изграждане на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания на културни, исторически и спортни обекти“, финансирана от Агенцията за хората с увреждания.
В партньорство със Съюза на слепите в България, като основен консултант, и Tornado Studios като изпълнител, музеят ще разработи 3D тактилни реплики на някои от своите емблематични експонати, които хората със зрителни проблеми ще могат да опознаят сетивно в залите на музея. Обектите ще бъдат разположени на ключови и достъпни места в експозиционните зали, давайки възможност за директен контакт с тях.
Това е една от необходимите крачки за превръщането на Националния етнографски музей в едно приобщаващо средище, което дава възможност на всички хора да се запознаят отблизо с богатото културно наследство, което музеят съхранява.
На 12 юли в ефира на bTV беше излъчен репортаж, който открои критичното състояние на сградата, в която се помещава Националният етнографски музей.
От години сградата, със статут на недвижима културна ценност с национално значение, страда от сериозни конструктивни и технически проблеми, които застрашават съхранението на редица ценни експонати от фонда на музея. Сред най-належащите проблеми са течове от покрива, остаряла и амортизирана електрическа инсталация, както и сериозни неизправности във ВиК системата. Всички тези фактори създават ежедневни трудности за екипа на музея, който полага огромни усилия да опази културното наследство, поверено на неговата грижа.
Репортажът подчерта спешната необходимост от цялостен ремонт и модернизация на сградата, за да се гарантира нейното бъдеще и да се осигури адекватна среда за съхранение на националните ценности. За да се осъществи мащабният проект, освен необходимите средства е нужно и чаканото от десетилетия окончателно изясняване на собствеността върху сградата.
Липсата на документ за собственост е проблем, който от години остава нерешен.
Управителният съвет на Сдружение „Български музеи“, представляващо над 150 музейни институции в страната, заяви категорично недоволство и протест срещу параметрите на проекта за Държавен бюджет за 2026 г. Поводът за реакцията е сериозното разминаване между предвиденото финансиране и реалните нужди на сектора, както и липсата на съответствие с приоритетите и целите, заложени в Националната програма за развитие „България 2030“, приета с Протокол № 67 на Министерския съвет от 02.12.2020 г.
Особено тревожен е фактът, че в сравнение с предложения проект на предходния редовен кабинет, в който бе осигурено целево държавно финансиране за 49 общински музея, настоящият бюджет премахва тази възможност. Това поставя под сериозен риск устойчивото функциониране на тези културни институции, много от които работят при изключително тежки материални и организационни условия.
Като активен член на Сдружение „Български музеи“, Националният етнографски музей (ИЕФЕМ–БАН) заявява своята пълна подкрепа към позицията и исканията на Управителния съвет на организацията.
Имаме удоволствието да съобщим, че заради големия интерес изложбата „Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите“ ще остане достъпна за посетители в залите на Националния етнографски музей до 26 юли (неделя).
Изложбата проследява забравената история на известното родопско селище като важен ножарски център през XIX в. Тя представя характерните за този край ножове– тяхната изработка, специфични декоративни и конструктивни особености, както и сведенията за тях, съхранени в исторически и краеведски източници. Експонатите, включени във временната експозиция, са любезно предоставени от Народно читалище „Проф. д-р Асен Златаров 1927 г.“ в с. Смилян, община Смолян. Ножовете впечатляват със своята красота и прецизност на изработката, поради което заслужено са наречени „мъжките бижута на Родопите“. Освен като практичен инструмент или средство за защита, те са изпълнявали и важна естетическа функция – да бъдат част от традиционното мъжко облекло. По този начин ножовете се превръщат в символ на майсторството, културната идентичност и гордостта на родопчани.
Към изложбата е издаден специален каталог, който представлява богато илюстрирано издание, посветено на смилянското ножарско изкуство. Той предлага задълбочен поглед върху историята, традициите и майсторството, свързани с изработването на тези уникални ножове. Всеки желаещ може да го закупи от касата на Националния етнографски музей.
На 22 юни Националният етнографски музей имаше удоволствието да бъде домакин на представители на Сдружението на туроператорите и туристическите агенти „Обединение Бъдеще за туризма“ – най-голямата работодателска организация на туроператори и туристически агенти в България, както и на ученици от Професионалната гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ – гр. Плевен, придружени от своите преподаватели.
Посещението беше част от инициативите, насочени към изграждането на по-тясно сътрудничество между музейните институции, туристическия сектор и професионалното образование. Срещата предостави възможност на бъдещите специалисти в областта на туризма да се запознаят отблизо с богатството на културното наследство, съхранявано в Националния етнографски музей, намиращ се в Източното крило на бившия Царски дворец, както и с ролята на музеите като важна част от културния туризъм в България.
В изложбата „130 години Народен музей“
По време на обиколката гостите разгледаха експозициите „130 години Народен музей“, „Звездното небе – митология и наука“ и „Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите“, която представя традиционната култура на българите чрез впечатляващи колекции предмети от бита, художествени занаяти от народни носии, накити и обредни практики. Те проявиха особен интерес към историята на сградата – бившия Царски дворец, към принципите на съхраняване и експониране на движимите културни ценности, както и към работата на музейните специалисти.
В изложбата Звездното небе – митология и наука“
Освен експозициите, посетителите се запознаха и с разнообразната дейност на музея – научноизследователската работа, теренните етнографски проучвания, организирането на временни изложби, образователните програми, реставрационната дейност и инициативите за популяризиране на българското културно наследство сред различни публики.
По време на срещата бяха обсъдени и възможностите за развитие на партньорството между Националния етнографски музей и туристическия бранш. Акцент беше поставен върху значението на културния туризъм за популяризирането на българската култура и традиции, както и върху потенциала на музеите да бъдат активни участници в създаването на качествени туристически продукти и преживявания.
Сградата на бившия Царския дворец, където днес се помещават Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и Националната галерия
Особено вдъхновяващо беше присъствието на младите хора, които с любопитство задаваха въпроси и проявиха искрен интерес към професиите, свързани с опазването, изследването и представянето на културното наследство. За екипа на Националния етнографски музей подобни срещи са ценна възможност да представи своята мисия пред бъдещите поколения и да покаже, че музеят е живо пространство за знание, образование, културен обмен и диалог.
Благодарим на Обединение „Бъдеще за туризма“, на ръководството на Професионалната гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ – Плевен, на преподавателите и на всички ученици за проявения интерес. Вярваме, че това посещение е добра основа за бъдещи съвместни инициативи в подкрепа на развитието на културния туризъм и опазването на културното наследство на България.
