В последния четвърти епизод гл. ас. д-р Ангел Ангелов, гл. ас. д-р Илия Вълев, д-р Чавдар Димитров и асистент Илия Борисов разказват за процеса на събиране на предметите в колекциите, различните фондове в Националния етнографски музей, дигитализацията в музея и други интересни и любопитни факти.

Обсъждат се въпроси като събрането на документи за отделните предмети в експозициите, за фалшификатите и търговията с оригиналите. Един от големите проблеми на Националния етнографски музей е липсата на достатъчно средство и собствеността на сградата.

В него са запазени и ценни истории, на отделни предмети, като например тази за тамбурата: “Знаете ли, че едно време ерген, който не умеел да свири на тамбура, мъчно се женел! В миналото тамбурата е била един от най-разпространените и използвани музикални инструменти, особено в района на Банско и Разлог. Тамбурджиите – предимно мъже, много рядко жени, дрънкали на този крушовиден по форма къс дърво, с прикрепени на него две, четири, шест и т.н. струни, с тънко парченце кора от череша, което се наричало “тезене” и играело ролята на познатото ни при китарата перце. Тамбурите се изработвали с фина украса по дръжката, с инкрустации от седеф в различни геометрични форми. Ценни изследвания на българските народни музикални инструменти прави известният етнограф и фолклорист Иван Качулев. Благодарение на него знаем повече за тамбурите в Разложко, където не е имало специални майстори на тамбури, а се изработвали обичайно от по-сръчни музиканти, късно наесен и през зимата, когато не били заети с полска работа”.  

Или за дарака: “Даракът е уред с железни зъбци, прикрепени на дървено стълбче, който служи за влачене на вълна. Народът ни вярвал, че даракът притежава магически свойства и затова го използвал при баяне срещу уроки, за разваляне магии, за лекуване от уплаха. На Вълчите празници връзвали дарака, за да бъдат вързани устите на вълците през годината. 

Източник и звуков файл: Радиоенциклопедия (Ефир знание) (БНР – програма „Христо Ботев“)

Благодарим на водещата на предаването „Радиоенциклопедия“ Ани Костова за интереса към нашите дейности и за начина, по който представи музея.