Първи март и Баба Марта

Първи март и Баба Марта

С настъпването на месец март традиционно у българите започва подготовката за пролетно-летния сезон. Домът се измита и почиства, за да се изгони зимата. Тупат се дюшеците и чергите, а по покривите и стрехите се окачват червени платове, които трябва да посрещнат и зарадват Баба Марта.

В народните представи Баба Марта е стара жена, която живее в гората „на край свят“ и идва в село при хората всяка година на първи март. Нейното настроение е променливо и
предопределя времето навън – когато Баба Марта е радостна, слънцето грее, когато е гневна, пуска виелици по хората. Причината за промяна в настроението ѝ откриваме в различни легенди. Според една от тях, братята на Марта, Голям и Малък Сечко (януари и февруари), изпили бъчвата ѝ с вино. Според друга, Марта била омъжена за Април, който имал много красиво лице, но много мръсни крака – когато поглеждала лицето му, тя се усмихвала, но видела ли краката му, се ядосвала.

Мартениците са задължителна част от първомартенската обредност – те са амулет с предпазна сила, който се среща също в Румъния, Молдова, Северна Македония, Албания и Гърция. Традиционно у нас най-възрастната жена в дома изработва мартениците сутринта на празника преди изгрев. Тъй като „непревъртен конец не е мартеница“, вълнените прежди задължително се пресукват. Към тях могат да се прикачат монети, халкички, скилидки сух чесън, сини мъниста, парчета дърво, орехи, жълъди, черупки от охлюви и миди, гребало на лъжица, конски косъм – „кичилки“ против уроки или извикващи плодородие.

Най-разпространена е комбинацията от бял (символ на чистотата, дълголетието, мъжкото начало) и червен цвят (предпазва от зли сили; символ на кръвта, живота, женското начало). В различни части на България мартениците биват още: двуцветни в червено и черно, бяло и синьо или червено и синьо; многоцветни с червено, бяло, зелено, синьо и черно; едноцветни, съответно само от червена или от бяла прежда.

С мартеници са се закичвали най-често: деца, моми и млади невести (по китките, пръстите на ръцете и плитките); домашните животни (по рогата, копитата и опашката); плодните дръвчета и лозниците; уредите на труда, например чекрък, хурка, стан, каруца, бучкало. Днес мартеници се носят също от мъже и стари хора за здраве и благополучие. На 9 март (Младенци), 25 март (Благовещение) или при първото виждане на щъркел мартеницата се сваля и пуска в реката, оставя се под камък или се хвърля срещу слънцето с думите: „На на тебе мартеница, дай на мене здраве“

Повече информация ще разберете от интервютата с част от екипа на Националния етнографски музей: гл. ас. д-р Иглика Мишкова, гл. ас. д-р Илия Вълев, д-р Стамен Кънев, Мария Боянова и Тотьо Христов:

Гл. ас. д-р Иглика Мишкова за предаването „Добро утро, Европа“ по Euronews България:

Д-р Стамен Кънев и Тотьо Христов за предаването „100% будни“ по БНТ1:

Мария Боянова за предаването „Калейдоскоп“ по телевизия „СКАТ“

Гл. ас. д-р Илия Вълев за предаването „България сутрин в събота и неделя“ по телевизия „Bulgaria ON AIR“

Д-р Стамен Кънев за предаването „Добро утро, Европа“ по Euronews България:

Мария Боянова за предаването „Радиокафе“ по БНР-София и Програма „Радио България“ на БНР

Баба Марта носи пролетта, надеждата и оптимизма. Екипът на Националния етнографски музей пожелава на всички здраве, успех, късмет и топлина!

На гости на Uwekind International School

На гости на Uwekind International School

Днес (14.11) екипът на отдел „Работа с публики и образователни програми“ посети Uwekind International School в кв. „Княжево”. По време на изнесения урок „Коледните традиции у българите“ любознателните петокласници научиха повече за коледния празничен цикъл .

В рамките на един учебен час те проследиха как празнуването на коледните празници се видоизменя от края на XIX в. до 80-те години на XX век, а също споделиха собствения опит в почитането на Коледа днес. Етнолозите от музея гл. ас. д-р Радина Илиева, д-р Стамен Кънев и Мария Боянова презентираха основните етапи от подготовката за празниците в края на месец декември, вярванията, свързани с тях и културното наследство, съхранявано във фондовете на НЕМ.

* Образователната програма се реализира благодарение на Националната научна програма “Образование с наука 4” и Фондация „Красива наука”.

Участие на екип „Работа с публики“ на НЕМ–БАН  в Националната конференция за медийна грамотност – 2024 г.

Участие на екип „Работа с публики“ на НЕМ–БАН  в Националната конференция за медийна грамотност – 2024 г.

По покана на Коалицията за медийна грамотност на 23.10.2024 г. гл. ас. д-р Радина Илиева и д-р Стамен Кънев взеха участие в ежегодната Национална конференция за медийна грамотност. Форумът се провежда от 2018 г. насам, като тази година събитието се проведе под надслов – „Медийна грамотност: устойчивост, експретност, решения“. To събра ключовите заинтересовани страни, работещи по темата в България и чужбина – учители и директори, представители на институции и гражданския сектор.

По време втората част на конференцията, представителите на Националния етнографски музей – БАН учстваха в работна група на тема „Как да насъчрим медийната грамотност без да се натоварва учебната програма?“. Разнообразният ѝ  състав (зам.-директор на основно училище, преподавател в гимназия и музейни специалисти, които работят върху образователни програми) позволи темата да се разгледа от различни гледни точки. Достигна се до консенсус, че темата до голяма степен засяга нормативната уредба. Все пак настоящата дава достатъчно възможности пред учителите, ръководствата на училищата и други специалисти да спомагат развитието на медийната грамотност на учениците. Акцентът трябва да е върху усвояването на специфични съвременни умения и знания, които да помогнат на учениците да се ориентират в сложната медийна и информационна среда. Всичко това би било по-лесно постижимо, ако учителите работят с държавни учреждения (музеи, галерии, библиотеки и др.), които притежават голям набор от образователни ресурси.