На 12 септември (събота) от 10 ч. до 14 ч. екип на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) взе участие във второто издание на семейния фестивал „Първи звънец“, организиран от районна администрация „Подуяне“. То е част от богатата програма, с която отбелязваме 120-годишнината на институцията.
В рамките на фестивала екипът представи последните издания и актуалните изложби на музея, както и образователните програми, които се провеждат в Образователния център. Особено внимание предизвикаха каталозите към изложбите „130 г. Народен музей“ и „Звездното небе: митология и наука“. Те могат да бъдат закупени от касата на музея.
Победители в нашите куизове
Програмата на музея включваше и интерактивни занимания за малки и големи. Децата и техните родители имаха възможност да се запознаят с традиционното тъкачество чрез демонстрация на тъкачен стан, както и да участват в забавни куизове с награди. Наградите бяха специално подбрани издания на музея – „Веселата книжка за събирачи на жива старина“, „София в багрите на времето: наръчник за откриватели“, „Готови ли сте за Великден“ и „Готови ли сте за Коледа“. Тези книги не само образоват, но и представят по достъпен и увлекателен начин българските традиции и празници.
Участници в нашите куизове
Участието на Националния етнографски музей в семейния фестивал „Първи звънец“ бе успешно и допринесе за популяризирането на културното наследство, което съхраняваме и представяме в залите на НЕМ, както и всички образователни, научни и културни дейности, които реализираме. Събитието се оказа отлична платформа за среща с широката публика, за да се покаже, че НЕМ е жив културен център, който активно работи за опазването, изследването и популяризирането на българската идентичност.
С началото на август в София започна инициативата “Лято на паветата”. Всеки уикенд, през месеца, емблематичният бул. “Цар Освободител” се превръща в пешеходно пространство за разходки, срещи и културни събития. Инициативата на Столичната община дава възможност на жителите и гостите на столицата да погледнат към историческия център по различен начин.
Не само като място през което преминават, а като място, на което да останат. Движението на автомобилите е пренасочено по обходни маршрути, а градският транспорт запазва дневните си линии. Промяна има единствено при нощния транспорт, който преминава по бул. “Дондуков”.
Към инициативата “Лято на паветата” се присъединява и Националният етнографски музей при БАН. По повод 120-годишнината си музеят посреща посетители с вход свободен в рамките на 2 часа всяка събота и неделя.
В рамките на тези 120 минути, посетителите могат да разгледат няколко изложби, в музея, който се помещава в Княжеския дворец от над 70 години вече. Едната от изложбите е посветена на 130-годишнината на Народния музей, казва гл. ас. д-р Стамен Кънев от Националния етнографски музей при БАН.
Тази 130-годишнина е на така наречения Народен музей, който е открит през 1892 г. с много пищна церемония и е обединявал в едно история, археология и етнография, докато през 1906 г. Етнографският музей се обособява отделно от него.
Първоначалната локация на Националния етнографски музей е била на “опашката на коня” в центъра на София, но след бомбардировките от 40-те години на ХХ век експозицията е унищожена, заедно с огромна част от тогавашните фондове.
От края на 40-те, през 50-те и 60-те години на ХХ в., има огромна инициатива за събиране на етнографски предмети от цяла България. В тази изложба може да се види част от променчалната история на отделната етнография, както и на обособяването на музея като отделен музей през 1906 г.
Одвен това в музея може да бъде видяна и гостуваща изложба от Молдова, която представя традиционни молдовски ризи, както и мъжки и женски костюми.
“Част от тях са и автентични, друга част от тях са изработени от така наречената безрядка седянка, където няколко жени изработват реплики на такива костюми”.
Друга изложба пък показва космоса през няколко гледни точки – от гледна точка на етнографията, през това как хората си обяснявали наличието на небесните тела – на луната и слънцето. Също така са показани и научните достижения, които са през ХХ век, свързани с пътуването в космоса, качването на луната и разбира се българското участие във всичко това.
Още за изложбите, които могат да бъдат разгледани в Етнографския музей, чуйте в разговора на Христина Иванова в звуковия файл.
През 2026 г. Националният етнографски музей чества своя 120-годишен юбилей – повод за равносметка и оценка на неговата роля в опазването и популяризирането на културното наследство, обществената му позиция, както и бъдещите перспективи през неговото развитие. По повод годишнината, Научната група на НEM има удоволствието да Ви покани на седмото издание от поредицата конференции „Дебати в музеологията“, озаглавена „Музеи – мостове. Поколения, култури, общности“.
В своите зали и експозиции музеите създават уникална среда, в която материалните свидетелства на човешката история – артефакти, предмети, произведения на изкуството, оживяват чрез разказите на хората, които са ги създали или използвали. Така се поражда атмосфера на диалог, взаимно уважение и споделено разбиране, която насърчава критичното мислене, културния обмен и личностното обогатяване. В свят, характеризиращ се с нарастваща социална фрагментация и поляризация, както и неравен достъп до знание и културно съдържание, музеите се утвърждават като важни средища преодоляване на тези разделения. Те се открояват като своеобразни „мостове“, които свързват миналото с настоящето, различните поколения, както и отделните общности и култури.
Съвременните музеи все повече се стремят да бъдат отворени, приобщаващи и достъпни за всички – независимо от пол, възраст, социален статус, етническа принадлежност или физически възможности. Чрез разнообразни образователни програми, интерактивни експозиции и дигитални платформи те не само съхраняват и популяризират културното наследство, но и активно работят за изграждането на по-устойчиво, справедливо и солидарно общество. В този смисъл музеите се характеризират като динамични центрове на културна памет, социално взаимодействие и вдъхновение за бъдещите поколения.
Основна цел на конференцията е да осигури трибуна за обмен на идеи, представяне на научни изследвания и добри практики, както и за дискусия относно перспективите в условията на бързо променящата се действителност.
Каним изследователи, музейни специалисти, преподаватели, студенти и представители на културни институции да се включат и да допринесат със своите знания и опит за развитието на музейната наука и практика в България.
Тематичен обхват:
Музеите в развитие – възможности и граници през третото десетилетие на 21 век.
Анатомия на визуалното послание: актуални тенденции в музейния дизайн и сценография
„Живи“ експозиции и „пулсиращи“ пространства – завладяващите музейни разкази
В реставрационното ателие – застрашените обекти и тяхното опазване
Кое „си струва“ да събираме и съхраняваме – колекции, колекционни политики и културна памет
За изкуството на изненадата – комуникацията с публиките.
Образованието е приключение – музеят като класна стая.
Музейната дипломация. Да прокараш мост над оградата – музеят като медиатор и посланик.
Експозициите като дигитален ландшафт. Дигитализация и мобилни приложения за музеи.
Музеят на прицел – войната и кражбите. Съвремието, което постави миналото под обстрел.
Изпращайте Вашите заявки за участие на електронен адрес edu.iefem.conf@gmail.com до 26 юни 2026 г., като посочите имената си, институция и заемана длъжност, заглавие на доклада, кратко резюме, електронна поща и телефон за контакт.
На 7 януари в зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ-БАН се проведе лекцията „От хорска срама“ – „Славки приказки“ за живота в постсоциалистическия дом, организирана за студентите от специалност „Културология“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от „Славки приказки“, Националния етнографски музей и катедра „Културология“.
Събитието има своята предистория.
През юни 2025 г. „Славки приказки“, проект, създаден от Калина Иванова и Анна Иванова – приятелки и съмишленички, обединени от сходното си отношение към изкуството, културата и историята на България и Югоизточна Европа, дариха на Националния етнографски музей събирателни образи на български апартамент („Апартамент № 2007”) и панелен блок (Блок № 1989”) от годините на прехода под формата на миниатюри.
Макетът на блока носи ясните следи на тоталитарното минало, но същевременно отразява и прехода към демокрация. Макетът на апартаментa пресъздава типично българско жилище от този период, включващо познати елементи като холна маса, готова за гости, с луканка, ракия и салата, бонбониера с шивашки материали и телевизор, покрит с ръчно изплетена покривка.
„Славки приказки“ за студенти в музея
В рамките на събитието Калина и Анна изнесоха лекция пред студенти от специалност „Културология“, Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, които изучават избираемия предмет „Всекидневия и бягства от социалистическия дом“, воден от д-р Петя Ангелова. От своя страна екипът на Националния етнографски музей (гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев и Мария Боянова, уредник и музеен педагог) предостави предмети от колекция „Социализъм“. Това позволи на студентите не само да чуят теоретични разсъждения, но и да се запознаят с реални артефакти от епохата. Те имаха възможност да се докоснат до предмети, които отразяват градския бит и ежедневието, както и да научат повече за начините, по които хората са обзавеждали и използвали пространствата в панелните блокове.
Събитието завърши с оживена дискусия, която се съсредоточи върху двата макета. Тя подчерта значението на тези артефакти за разбирането на историческия контекст и културните особености на периода. Участниците имаха възможността да обменят идеи и да задълбочат своето познание за начина, по който хората са живели и взаимодействали в панелните блокове. Този интерактивен подход допринесе за по-добро усвояване на материала и стимулира критичното мислене у студентите.
От ляво надясно: Мария Боянова, уредник и музеен педагог, гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев
В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми.
Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да осъществява връзката между българската, европейската и световна култура; Да съхранява паметта за живота на хората, населявали българските земи; Да представя не толкова познати области от живота на българите в миналото и настоящето; Да изследва, съхранява и документира различни предмети от бита; Да документира и представя пътя и историите на отделните предмети до музейните зали. Не на последно място по интересен съвременен начин да предава знанията и разказва на младите.
В музея се организират празнични и тематични образователни програми, както и специализирани летни школи. Експертите тук списват и издават специализирани помагала като например – „Готови ли сте за Великден“, „Веселата книжка за събирачи на жива старина“ и „Готови ли сте за Коледа“. Те работят и по различни програми в сътрудничество, за да популяризират събраното в етнографския музей. Всяка една образователна игра е свързана с експонатите в музея, което спомага за възприятието и осмислянето на поднасяната информация.
От няколко месеца в музея са разработили мобилно приложение, наречено „В търсене на съкровища“ (TreasureUP). За сега то е разработено на български и английски език, но се обмисля и неговото разпространение и на други езици.
За интерактивните способи и използването на съвременните технологии, както и различните образователни програми, които днес реализират в Националния етнографски музей разказват главните асистенти Радина Илиева и Стамен Кънев, както и педагогът и уредник Мария Боянова.
