През 2026 г. Националният етнографски музей отбелязва своя 120-годишен юбилей с богата програма.
Интервю на Боян Бочев с доц. д-р Мила Маева, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
От септември до края на годината посетителите ще могат да видят различни изложби, представяния на нови каталози, кураторски беседи, лекции, образователни програми и други тематични инициативи. Всички събития ще бъдат обединени в социалните мрежи на музея (Фейсбук, Инстаграм и Тик-Ток) под хаштага #120НЕМ.
Годишнината е повод, който екипът на музея да използва за равносметка на постигнатото през годините, оценка на обществената роля на музея и очертаване на бъдещите перспективи за неговото развитие, сподели пред Радио София доц. д-р Мила Маева – директор на Националния етнографски музей и директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
“120 години Национален етнографски музей ни напомня за историята на музея, за хилядите, стотиците изследователи, музейни работници, реставратори, събирачи, които през годините са работили много активно, за да обогатят нашата колекция и нашия фонд. Но тази година за нас е не само един радостен повод, не само повод за равносметка, но и за отговор на въпроса каква е ролята на Етнографския музей днес. Защото да, ние имаме богата колекция, наша отговорност е да я съхраняваме, но наша задача е да я представим съвременно, разбираемо на хората днес“, обясни доц. Маева.
Като част от програмата за годишнината на Националния етнографски музей, през септември екипът ще представи новата визия и лого на музея.
“В съвременността много трудно е да представим миналото по традиционния начин. С тази цел се обърнахме към графици, които да представят нашите идеи и мисля, че съвременната ни визия, новата ни визия, новото ни лого много добре кореспондира с това. То е много изчистено, много ясно, много разпознаваемо. И целта е да не говорим на визуалния език на миналото, а именно чрез елементи от традиционната култура да ги представим на разпознаваем съвременен език, т.е. да представим традиционната култура на визуалния език на съвременния човек. И с тази връзка се надяваме Етнографския музей да стане по-разпознаваем за публиките“, посочи доц.д-р Мила Маева.
Екипът на музея кани всички да се присъединят към честването на годишнината, което ще продължи поне до края на годината.
През месец октомври са предвидени кураторски беседи и различни инициативи. В кампания “Първите 120“ – първите 120 посетители ще получат подаръци. За същия месец е предвидена и изложбата “Общество, спорт и интеграция – предизвикателства и перспективи”.
През ноември посетителите могат да видят гостуваща изложба “Хармония на красотата. Непреходната прелест на азербайджанските килими“, както и да участват в представяне на каталог, посветен на художниците на музея.
През декември предстои изложбата “Готови ли сте за… разкази по… Коледа“ – гостува в ИМ – Димитровград; “Нощ в музея“ (вечерна беседа); “Коледа в Двореца“ (специално юбилейно издание).
“Работим и на националните празници, на официалните празници, така че се надявам колекциите ни да привлекат още повече посетители. Има една идея, която се надяваме в бъдеще да успеем да я реализираме, да работим безпочивен ден, както се случва с някои музеи в други части на Европа“, каза доц. д-р Мила Маева.
Тя добави, че всички посетители на Националния етнографски музей могат да се включат в кураторски беседи. Целта е да научат повече за отделните предмети в изложбите.
Подробности можете да чуете в интервюто на Боян Бочев с доц. д-р Мила Маева.
От ляво надясно: Мария Боянова, уредник и музеен педагог, гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев
В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми.
Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да осъществява връзката между българската, европейската и световна култура; Да съхранява паметта за живота на хората, населявали българските земи; Да представя не толкова познати области от живота на българите в миналото и настоящето; Да изследва, съхранява и документира различни предмети от бита; Да документира и представя пътя и историите на отделните предмети до музейните зали. Не на последно място по интересен съвременен начин да предава знанията и разказва на младите.
В музея се организират празнични и тематични образователни програми, както и специализирани летни школи. Експертите тук списват и издават специализирани помагала като например – „Готови ли сте за Великден“, „Веселата книжка за събирачи на жива старина“ и „Готови ли сте за Коледа“. Те работят и по различни програми в сътрудничество, за да популяризират събраното в етнографския музей. Всяка една образователна игра е свързана с експонатите в музея, което спомага за възприятието и осмислянето на поднасяната информация.
От няколко месеца в музея са разработили мобилно приложение, наречено „В търсене на съкровища“ (TreasureUP). За сега то е разработено на български и английски език, но се обмисля и неговото разпространение и на други езици.
За интерактивните способи и използването на съвременните технологии, както и различните образователни програми, които днес реализират в Националния етнографски музей разказват главните асистенти Радина Илиева и Стамен Кънев, както и педагогът и уредник Мария Боянова.
След като бъде открит или дарен определен предмет, какво се случва с него и как той достига до експонирането в музея. В Националния етнографски музей разполагат с 14 колекции в момента, за тях разказваме в този епизод. Интересно е какви са дарените до момента предмети, охарактеризиращи периода на социализма, събрани до момента. Повечето от предметите са дарение за музея.
“Времена и хора” е една от експозициите в момента. Тя очертава образа на България в Европа чрез конкретни културни образци, артикулиращи традиция, модерност и креативност. Те са насочени към ключови тематики в съвременната европейска музеология: интимното (дом и семейство) в отношение с общественото пространство (от дюкяна до търговския център), засилен интерес към занаятите и към събития, представящи живата традиция с музика и танц. Като актуализира собствената си визия за културното ни наследство, Музеят изтъква активната роля на България на европейската сцена, създавайки потенциал за нови партньорства и мрежи.
“Звездното небе – митология и наука” е иновативна изложба, която събира под един покрив културно и научно наследство в областта на етнологията, историята, митологията, астрономията и космонавтиката. Експозицията описва развитието на астрономическото познание по българските земи; проследява устрема на България към Космоса; представя по един увлекателен начин светогледните представи и старите традиционни вярвания на българите за Земята и другите планети, за звездите и съзвездията, за кометите, за Слънцето, Луната и за всички останали небесни тела и явления. Не на последно място изложбата разкрива научните открития, които обясняват законите на Вселената и същността на космическите обекти от близкия и далечен Космос. Така в експозицията се срещат две коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет, с изследователските хоризонти, науката и технологиите.
Друга изложба е “130 години Народен музей”. Експозицията представя историята, личностите и идеите, стоящи в основата на създаване на Народния музей. Със 130 разказа за обектите от колекциите, преплетени с биографиите на хората, които са ги проучвали, събирали и представяли, авторите на изложбата надникват “зад кулисите” на музейната работа.
Следвайки създадения преди век план за събиране и представяне на старини, изработен от първия директор на НЕМ – етнографа Димитър Маринов, всяка експозиционна зала е посветена на различна тема, свързана с етноложкото и историческо познание. Сред тях са отдели като “История, Вяра и суеверия”, “Облекло и текстил”, “Народна музика”, “Покъщнина”, “Войнство” и др.
За смисъла на всичко, което се събира и съхранява като експонати в националния етнографски музей, както и за това какво представлява съвременния етнографски музей, каква е неговата мисия и бъдеще разказваме във втория епизод.
С настъпването на месец март традиционно у българите започва подготовката за пролетно-летния сезон. Домът се измита и почиства, за да се изгони зимата. Тупат се дюшеците и чергите, а по покривите и стрехите се окачват червени платове, които трябва да посрещнат и зарадват Баба Марта.
В народните представи Баба Марта е стара жена, която живее в гората „на край свят“ и идва в село при хората всяка година на първи март. Нейното настроение е променливо и предопределя времето навън – когато Баба Марта е радостна, слънцето грее, когато е гневна, пуска виелици по хората. Причината за промяна в настроението ѝ откриваме в различни легенди. Според една от тях, братята на Марта, Голям и Малък Сечко (януари и февруари), изпили бъчвата ѝ с вино. Според друга, Марта била омъжена за Април, който имал много красиво лице, но много мръсни крака – когато поглеждала лицето му, тя се усмихвала, но видела ли краката му, се ядосвала.
Мартениците са задължителна част от първомартенската обредност – те са амулет с предпазна сила, който се среща също в Румъния, Молдова, Северна Македония, Албания и Гърция. Традиционно у нас най-възрастната жена в дома изработва мартениците сутринта на празника преди изгрев. Тъй като „непревъртен конец не е мартеница“, вълнените прежди задължително се пресукват. Към тях могат да се прикачат монети, халкички, скилидки сух чесън, сини мъниста, парчета дърво, орехи, жълъди, черупки от охлюви и миди, гребало на лъжица, конски косъм – „кичилки“ против уроки или извикващи плодородие.
Най-разпространена е комбинацията от бял (символ на чистотата, дълголетието, мъжкото начало) и червен цвят (предпазва от зли сили; символ на кръвта, живота, женското начало). В различни части на България мартениците биват още: двуцветни в червено и черно, бяло и синьо или червено и синьо; многоцветни с червено, бяло, зелено, синьо и черно; едноцветни, съответно само от червена или от бяла прежда.
С мартеници са се закичвали най-често: деца, моми и млади невести (по китките, пръстите на ръцете и плитките); домашните животни (по рогата, копитата и опашката); плодните дръвчета и лозниците; уредите на труда, например чекрък, хурка, стан, каруца, бучкало. Днес мартеници се носят също от мъже и стари хора за здраве и благополучие. На 9 март (Младенци), 25 март (Благовещение) или при първото виждане на щъркел мартеницата се сваля и пуска в реката, оставя се под камък или се хвърля срещу слънцето с думите: „На на тебе мартеница, дай на мене здраве“
Повече информация ще разберете от интервютата с част от екипа на Националния етнографски музей: гл. ас. д-р Иглика Мишкова, гл. ас. д-р Илия Вълев, д-р Стамен Кънев, Мария Боянова и Тотьо Христов:
Гл. ас. д-р Иглика Мишкова за предаването „Добро утро, Европа“ по Euronews България (01.03.2025 г.):
Д-р Стамен Кънев и Тотьо Христов за предаването „100% будни“ по БНТ1 (18.02.2025 г.):
Мария Боянова за предаването „Калейдоскоп“ по телевизия „СКАТ“ (01.03.2025 г.)
Гл. ас. д-р Илия Вълев за предаването „България сутрин в събота и неделя“ по телевизия „Bulgaria ON AIR“ (01.03.2025 г.)
Д-р Стамен Кънев за предаването „Добро утро, Европа“ по Euronews България (01.03.2025 г.):
Мария Боянова, уредник и музеен педагог за Новините на Нова телевизия (01.03.2026 г.):
Гл. ас. д-р Илия Вълев в интервю за предаването „Гледна точка“ по телевизия СКАТ на 01.03.2026 г.:
