ИСТИНА ИЛИ ЛЪЖА? ИСТОРИЯ НА ПОДПРАВЯНИЯТА И ФАЛШИФИКАЦИИТЕ

ИСТИНА ИЛИ ЛЪЖА? ИСТОРИЯ НА ПОДПРАВЯНИЯТА И ФАЛШИФИКАЦИИТЕ

ИСТИНА ИЛИ ЛЪЖА? ИСТОРИЯ НА ПОДПРАВЯНИЯТА И ФАЛШИФИКАЦИИТЕ

Домът на европейската история, Брюксел, гостува на Националния етнографски музей

с изложба за фалшификациите и измамите

 

На 16 юли, вторник, 2024 г., от 18:00 ч., в Националния етнографски музей, ще бъде открита пътуващата изложба „Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите“ по проект на Европейския парламент, реализиран от Дома на европейската история в Брюксел.

Историята на човечеството е изпълнена с безброй примери за лъжи, замаскирани като истина. В хода на вековете – при война, в политиката, икономиката и в други сфери на човешката дейност – фалшифицирането и измамата се използват от своите създатели за постигането на желани цели. Старателно подготвени, тези фалшификации прикриват фактите в лабиринт от полуистини и пълни измислици. За да стигне до истината, човек трябва да следва нишката до сърцевината на лабиринта, като по пътя си открива и разобличава всяка лъжа.

Изложбата, чието оригинално заглавие е Fake (f)or Real”, изследва именно подобен род теми като представя различни фалшификации в исторически контекст. Важно място в нея заемат обстоятелствата, обясняващи причините, интересите и мотивите, които са били влагани.  Обърнато е внимание и на влиянието, което са оказали различни видове фалшификации върху очакванията, ценностите и вярванията на хората и как са били развенчавани.

„Истина или лъжа“ разглежда хронологично шест теми: Власт и молитви, Опознаване на света, Обединяване и разединяване, Борба с войната, Фалшификати и богатства, Епоха на „постистината“. Разказаните истории са подкрепени с множество примери и визуализирани чрез артефакти, голяма част от които са от колекцията на Дома на европейската история. В експозицията присъстват повече от 100 обекта – произведения на изкуството, фотографии, документи и карти, съдържащи въображаеми територии, описания на магии, подправени биографии на християнски светци, фалшифицирани произведения на изкуство и потребителски стоки. Експозицията включва и интерактивни пространства, в които посетителите, чрез игри и видео материали, могат да влязат в амплоато на проверяващи фактите, сблъсквайки се с трудната задача – да разберат кое е истина и кое лъжа; какво може да бъде публикувано и какво не.

Експозицията се реализира с финансовото съдействие на Фондация „Америка за България“ и с подкрепата на Столична община, и се посвещава на 155 години от създаването на Българската академия на науките. Изложбата ще гостува в Националния етнографски музей до 20 октомври 2024 г. Рекламни материали за изложбата можете да изтеглите оттук

Няколко любопитни артефакта от изложбата, а какви са те ще разберете скоро! 

ЕНЬОВДЕН

ЕНЬОВДЕН

ття ЕНЬОВДЕН

На 24 юни се отбелязва църковният празник – рождение на св. пророк Йоан Кръстител. Народът ни нарича този ден св. Иван Бильобер, св. Иван Летни или просто Еньовден. В основата на празника стои почитта към слънцето. Вярва се, че на Еньовден слънцето „трепти“ и „играе“ на изгрев, къпе се в реки и езера и после тръгва към зимата. Според вярванията, в полунощ срещу празника „небето се отваря“, звездите „слизат на земята“, омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила. Св. Еньо е възприеман като покровител на вещиците, врачките, магьосниците и билкарките, а денят е подходящ за гадания и предсказания за времето, за здраве или женитба.

Характерно за този ден е изпълнението на обичая Еньова буля. В него участва малко момиче – на 3, 4 или 5 години, което се облича в булчинска одежда – женска риза, връхна дреха, на главата червено було, метални булчински накити и венец от еньовче и други цветя, набрани през нощта срещу Еньовден. Еньовата буля е боса и момите, участващи в  обреда, я носят, за да не стъпва тя на земята. Обичаят включва обхождане на селското землище и водоизточниците, гадаене за женитба и измиване на лицата с мълчана вода за здраве и плодородие.