Новият документален филм на БНТ – Пловдив ще бъде представен пред ценители в Националния етнографски музей в София.
В Национален етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде представен пред публика документалния филм „Котленският килим – святост и радост в делника“. Събитието се организира съвместно с Регионален етнографски музей – Пловдив и Регионален телевизионен център – Пловдив.
В мащабната продукция екипът на БНТ – Пловдив събра спомени, истории, тайни кодове и сакрални технологии, свързани с изработването на едни от най-прочутите български килими. Някои от последните майсторки на занаята разкриват автентичния свят на тъкаческото изкуство. Пред камерата застават изследователи, колекционери и наследници на килимарски фамилии.
В продължение на 54 минути зрителите попадат в необикновения свят на нишките, скрил символи на знание и мъдрост; представи за вяра, радост, болка и надежда. Лентата дава отговор и на множество въпроси: защо именно Котел се превръща в града, където се ражда този занаят; каква е била ролята на мъжа и жената в семейството; каква е връзката на Пловдив с котленските килими; защо Витлеемската звезда грее върху един от най-емблематичните килими – „Къдряви звезди“, и още много други. Старото Галатанско училище в Котел също открехва вратите си, за да върне спомена за времето, когато в бита на българина е имало килими за прощъпулник, за Коледа, за Сурва, за Лазаровден, за сватба…
Филмът е създаден в подкрепа на усилията специфичното котленско тъкане и майсторлък да бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Той е и своеобразно продължение на мисията на проекта на Регионален етнографски музей – Пловдив „Жив (от) тъкан“ – да съхрани и популяризира наследството, не просто да експонира ценни колекции и образци, а да превръща всяка тъкан във вселена от символи и послания.
Дата: 26 май 2026 г. Място: Национален етнографски музей (ИЕФЕМ БАН), Зимна градина на Княжески дворец, София, ул. „Московска“ 6а Час: 17:30 часа
С настъпването на месец март традиционно у българите започва подготовката за пролетно-летния сезон. Домът се измита и почиства, за да се изгони зимата. Тупат се дюшеците и чергите, а по покривите и стрехите се окачват червени платове, които трябва да посрещнат и зарадват Баба Марта.
В народните представи Баба Марта е стара жена, която живее в гората „на край свят“ и идва в село при хората всяка година на първи март. Нейното настроение е променливо и предопределя времето навън – когато Баба Марта е радостна, слънцето грее, когато е гневна, пуска виелици по хората. Причината за промяна в настроението ѝ откриваме в различни легенди. Според една от тях, братята на Марта, Голям и Малък Сечко (януари и февруари), изпили бъчвата ѝ с вино. Според друга, Марта била омъжена за Април, който имал много красиво лице, но много мръсни крака – когато поглеждала лицето му, тя се усмихвала, но видела ли краката му, се ядосвала.
Мартениците са задължителна част от първомартенската обредност – те са амулет с предпазна сила, който се среща също в Румъния, Молдова, Северна Македония, Албания и Гърция. Традиционно у нас най-възрастната жена в дома изработва мартениците сутринта на празника преди изгрев. Тъй като „непревъртен конец не е мартеница“, вълнените прежди задължително се пресукват. Към тях могат да се прикачат монети, халкички, скилидки сух чесън, сини мъниста, парчета дърво, орехи, жълъди, черупки от охлюви и миди, гребало на лъжица, конски косъм – „кичилки“ против уроки или извикващи плодородие.
Най-разпространена е комбинацията от бял (символ на чистотата, дълголетието, мъжкото начало) и червен цвят (предпазва от зли сили; символ на кръвта, живота, женското начало). В различни части на България мартениците биват още: двуцветни в червено и черно, бяло и синьо или червено и синьо; многоцветни с червено, бяло, зелено, синьо и черно; едноцветни, съответно само от червена или от бяла прежда.
С мартеници са се закичвали най-често: деца, моми и млади невести (по китките, пръстите на ръцете и плитките); домашните животни (по рогата, копитата и опашката); плодните дръвчета и лозниците; уредите на труда, например чекрък, хурка, стан, каруца, бучкало. Днес мартеници се носят също от мъже и стари хора за здраве и благополучие. На 9 март (Младенци), 25 март (Благовещение) или при първото виждане на щъркел мартеницата се сваля и пуска в реката, оставя се под камък или се хвърля срещу слънцето с думите: „На на тебе мартеница, дай на мене здраве“
Повече информация ще разберете от интервютата с част от екипа на Националния етнографски музей: гл. ас. д-р Иглика Мишкова, гл. ас. д-р Илия Вълев, д-р Стамен Кънев, Мария Боянова и Тотьо Христов:
Гл. ас. д-р Иглика Мишкова за предаването „Добро утро, Европа“ по Euronews България (01.03.2025 г.):
Д-р Стамен Кънев и Тотьо Христов за предаването „100% будни“ по БНТ1 (18.02.2025 г.):
Мария Боянова за предаването „Калейдоскоп“ по телевизия „СКАТ“ (01.03.2025 г.)
Гл. ас. д-р Илия Вълев за предаването „България сутрин в събота и неделя“ по телевизия „Bulgaria ON AIR“ (01.03.2025 г.)
Д-р Стамен Кънев за предаването „Добро утро, Европа“ по Euronews България (01.03.2025 г.):
Мария Боянова, уредник и музеен педагог за Новините на Нова телевизия (01.03.2026 г.):
Гл. ас. д-р Илия Вълев в интервю за предаването „Гледна точка“ по телевизия СКАТ на 01.03.2026 г.:
