На 22 юни Националният етнографски музей имаше удоволствието да бъде домакин на представители на Сдружението на туроператорите и туристическите агенти „Обединение Бъдеще за туризма“ – най-голямата работодателска организация на туроператори и туристически агенти в България, както и на ученици от Професионалната гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ – гр. Плевен, придружени от своите преподаватели.
Посещението беше част от инициативите, насочени към изграждането на по-тясно сътрудничество между музейните институции, туристическия сектор и професионалното образование. Срещата предостави възможност на бъдещите специалисти в областта на туризма да се запознаят отблизо с богатството на културното наследство, съхранявано в Националния етнографски музей, намиращ се в Източното крило на бившия Царски дворец, както и с ролята на музеите като важна част от културния туризъм в България.
В изложбата „130 години Народен музей“
По време на обиколката гостите разгледаха експозициите „130 години Народен музей“, „Звездното небе – митология и наука“ и „Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите“, която представя традиционната култура на българите чрез впечатляващи колекции предмети от бита, художествени занаяти от народни носии, накити и обредни практики. Те проявиха особен интерес към историята на сградата – бившия Царски дворец, към принципите на съхраняване и експониране на движимите културни ценности, както и към работата на музейните специалисти.
В изложбата Звездното небе – митология и наука“
Освен експозициите, посетителите се запознаха и с разнообразната дейност на музея – научноизследователската работа, теренните етнографски проучвания, организирането на временни изложби, образователните програми, реставрационната дейност и инициативите за популяризиране на българското културно наследство сред различни публики.
По време на срещата бяха обсъдени и възможностите за развитие на партньорството между Националния етнографски музей и туристическия бранш. Акцент беше поставен върху значението на културния туризъм за популяризирането на българската култура и традиции, както и върху потенциала на музеите да бъдат активни участници в създаването на качествени туристически продукти и преживявания.
Сградата на бившия Царския дворец, където днес се помещават Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и Националната галерия
Особено вдъхновяващо беше присъствието на младите хора, които с любопитство задаваха въпроси и проявиха искрен интерес към професиите, свързани с опазването, изследването и представянето на културното наследство. За екипа на Националния етнографски музей подобни срещи са ценна възможност да представи своята мисия пред бъдещите поколения и да покаже, че музеят е живо пространство за знание, образование, културен обмен и диалог.
Благодарим на Обединение „Бъдеще за туризма“, на ръководството на Професионалната гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ – Плевен, на преподавателите и на всички ученици за проявения интерес. Вярваме, че това посещение е добра основа за бъдещи съвместни инициативи в подкрепа на развитието на културния туризъм и опазването на културното наследство на България.
Националният етнографски музей ще посрещне посетителите си в Европейската нощ на музеите с три мащабни експозиции, богатство от традиционни български ценности и специална празнична програма. Това каза в предавенто “България, Европа и светът на фокус” на Радио ФОКУС Мария Боянова, уредник в НЕМ.
В рамките на празничната нощ, от 19:00 часа до полунощ, гостите на Националния етнографски музей ще могат да разгледат безплатно три изложби. „Първата е юбилейната експозиция „130 години народен музей“, която представя историята на етнографската наука у нас, богатите фондове, директорите и развитието на музейната работа през годините. Втората голяма изложба, която показваме за първи път в Нощта на музеите, е „Звездното небе: Митология и наука“. Тя е изключително модерна и интерактивна, като съчетава българските народни вярвания и обичаи за космоса и небесните тела с чисто научните постижения в астрономията“, обясни Боянова в интервю пред Цоня Събчева.
Мария Боянова, уредник и музеен педагог
Третото събитие е гостуваща камерна изложба, посветена на традиционните смилянски ножове, представяща уникални произведения на майсторите от известния родопски ножарски център. Специално за Нощта на музеите е подготвена и празнична томбола. Посетителите ще имат възможност да спечелят каталози, интерактивни образователни книги и сувенири от най-новата дизайнерска линия на музея, дело на Десислава Васова.
През цялата вечер уредници от музея и учени от ИЕФЕМ – БАН ще бъдат на разположение на гражданите във всяка една от залите, за да дават разяснения и да споделят историите зад предмети като възрожденски експонати, писани яйца, кукерски маски и обредни хлябове.
„Идеята на този празник е да се докоснем до публиката, да получим обратна връзка и да осъществим ползотворен разговор между посетителите и хората, които създават изложбите. Модерната музеология изисква да не сме статично място с прашни витрини, а платформа за преживявания – едновременно образователни и развлекателни“, посочи уредникът.
Организирана от Френския институт в България, „Европейска нощ на музеите“ ще озари София на 23 май 2026 г. Специална вечер, по време на която градът оживява в над 70 изключителни обекта, за да отпразнува изкуството, културата и историческото наследство във всичките им проявления.
Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще отвори вратите си за посетителите на Нощта на музеите от 19 ч. до 00 ч. Ще имате възможност да разгледате актуалните ни изложби:
„130 години Народен музей“
„Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите“
„Звездното небе – митология и наука“
По време на събитието сме подготвили за вас специална томбола с атрактивни награди. Очаквайте допълнително информация за регламента и наградите.
Вход свободен.
Събитието се организира от Френския институт в партньорство с Министерство на културата, Столична община и с подкрепата на TotalEnergies, Naos (Bioderma, Esthederm, État Pûr), Schneider Electric България и БНП Париба С. А.–клон София.
Искате ли да разберете какъв вкус има космическата храна? Знаете ли какво представлява процесът по лиофилизация? Любопитни ли сте какви хранителни продукти могат да консумират космонавтите в космическото пространство?
Отговори на тези и други въпроси ще може да получите по време на събитието „Вкуси Космоса!“ – презентация и дегустация на космическа храна в Националния етнографски музей.
Наши гости ще са учени и специалисти от Института по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия и фирма „Антарта“ АД, на които днес запазена марка е българското космическо меню.
Дата и час на събитието: 30 октомври 2025 г., 17:00 часа.
Място на провеждане: зала 19 на ИЕФЕМ-БАН, в бившия Царски дворец (вход откъм Царската градина, ул. „Московска“ 6А).
Входът е свободен, но е необходимо предварително записване. Моля, попълнете формуляра. Местата са ограничени и записването е индивидуално.
В рамките на събитието е предвидена екскурзоводска беседа и разглеждане на изложбата „Звездното небе – митология и наука“ на Националния етнографски музей. Тя се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България, Национална научна програма „Образование с наука“, „Имперекс“ ЕООД, ДП „Български спортен тотализатор“ и „Сфера Лайт“ ООД.
На 2 юли честваме рождения ден на първия български и балкански космонавт Георги Иванов, който навършва почетните 85 години. Мисията, в която той участва, е представена в специална рубрика в нашата изложба „Звездното небе – митология и наука“. Споделяме специално интервю за в-к „Трета възраст“ на Ема Иванова с гл. ас. д-р Илия Вълев, куратор на изложбата, от което ще научите кой е най-често срещаният звезден обект в българския фолклор и други любопитни факти.
Първият български и балкански космонавт Георги Иванов
(Публикуваме без редакции.)
– В Националния етнографски музей в София подредената от вас изложба „Звездното небе – митология и наука“ ще остане до май 2027 г. Тя включва етнографски предмети, учебни, демонстрационни и изследователски уреди и апарати, красиви изображения и мултимедия. За нас започва с разказ за астрономическите познания по българските земи. Какво пише в Симеоновия сборник от Х век?
– В него освен текстове в областта на християнската етика, поетика, философия и догматика има и средновековен календар, както и данни по астрономия и астрология (тогава се преплитат). Най-любопитното в сборника са миниатюрите, изобразяващи зодиакалните знаци. От X век имаме още един богат исторически извор – „Шестоднев“ на Йоан Екзарх. Той също свидетелства за съществуващите тогава познания от богословски и от естественонаучен характер, сред които специално място е отредено именно за небето, за астралните тела и тяхното движение.
– Представени са космически храни от България – ние сме третата производителка в света. Имаше таратор, боза, мусака. Опитахте ли ги?
– Не (смее се). Но вече се роди идеята да направим открит семинар с дегустация. Ще поканим колегите от Института по криобиология и хранителни технологии при БАН, които ни предоставиха произведените от тях лиофилизирани храни, именно каквито са тези, изпращани в Космоса.
гл. ас. д-р Илия Вълев, куратор на изложбата „Звездното небе – митология и наука“
– Разкажете за митологичните вярвания на българите, свързани с небето. Кой най-често е обект във фолклора и в каква роля?
– В приказките винаги влизат Слънцето и Луната – дневното и нощното светило. Слънцето се представя като юнак, с положителна конотация – то е добро, милее за хората, дава топлина и светлина, за да има живот на планетата. Но когато се разлюти, може да стане лошо и изгаря всичко живо. Луната е представена като брат/сестра на Слънцето. Тя като нощно светило, което вижда всичко, каквото става в тъмните и потайни часове, често се призовава за помощник и пазител. Отделно Луната има роля и в нашите магични обреди, защото се сваля от небосвода под формата на крава, за да се правят магии от нейното „мляко“.
Загадка е, че в нашия фолклор има само три названия на планети. Това са Вечерница (Зорница) за Венера и Лъжекерванката (Юпитер, но в отделни случаи и като Марс във велико противостояние – тогава е по-ярък от Юпитер). На небосвода най-ярки са Слънцето, Луната, Венера, Юпитер, Марс и Сатурн. Със сигурност всички планети от Меркурий до Сатурн са били известни на предците ни, защото са видими с просто, невъоръжено око, но не е ясно, защо има назовани само две от тях. Всъщност във фолклора ни няма понятие „планета“. В песните и приказките ни Вечерницата, Зорницата и Лъжекерванката са описвани като звезди.
– Изложбата обхваща девет зали. Първите две са за древните астрономически обсерватории, първите писмени източници и др. В следващите пет зали са космически обекти – Слънцето, Земята, Луната, кометите, метеорите, слънчевите затъмнения… Използвани са цветови и светлинни ефекти. Чие дело са те?
– Изложбата е плод на голям интердисциплинарен екип, включващ етнолози, астрономи, дизайнери и др. Изображенията са от фонда на музея, както и от партньорските организации. Фотографиите на отделни космически обекти са направени от професионални астрономи, които се занимават с астрофотография, или са свалени от сайтовете на НАСА и ЕСА.
– Особено впечатляващ е филмът със зрелищни картини и космическа музика, който представя в ретроспекция пътя на човечеството към космоса. Кой е авторът?
– Радвам се, че филмът ви е харесал! Сценарият и монтажът му са моя дейност. Музиката и видеокадрите, монтирани в този ретроспективен видеоразказ, са събрани от свободния достъп на сайта pixabay.com, както и отделни сцени от три филма, предоставени от Института по астрономия при БАН.
– Ако трябва да посочете едно нещо от експозицията, което е много скъпо за вас, кое ще е то?
– Може да звучи като местен патриотизъм (смее се), но аз съм от Димитровград и за мен такава стойност има апаратът-планетариум, който експонираме в последната зала. Той е първият планетариум в България, конструиран през 1962 г. от арх. Милко Миланов. За нашата експозиция апаратът за първи път излиза от Димитровград.
