На 20 и 21 юни от 10:00 до 17:00 ч. в местността Плажа край езерото Панчарево (до Рибарника) ще се проведе първото издание на фестивал „Дъга на занаятите“, посветен на българските традиционни занаяти и тяхното предаване на младите поколения.
Лидия Раева от Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще разкрие тайните на тъкачеството чрез демонстрация на тъкачен стан.
В рамките на двудневната програма утвърдени майстори занаятчии ще представят своите умения чрез демонстрации и интерактивни работилници за деца. Посетителите ще имат възможност да се запознаят отблизо със занаяти като бакърджийство, рисуване и гравиране върху стъкло, изработка на накити, художествена обработка на дърво и дърворезба, художествено плетиво, направа на сапун и др.
Фестивалът е предназначен за деца от 3- до 12-годишна възраст и техните семейства. Основната му цел е да насърчи интереса към българските занаяти, културното наследство и традициите като създаде пространство за среща между поколенията чрез творчество, знания и практически умения. Всяко дете ще има възможност под ръководството на занаятчиите да изработи собствено миниатюрно изделие, което ще получи като спомен от преживяването. Таксата за участие на дете в работилниците е 8 евро на изделие.
Събитието се реализира с финансовата подкрепа на Столична община – Лятна програма, както и с подкрепата на район „Панчарево“, Българската академия на науките и Регионална занаятчийска камара – София.
На 8 май 2026 г. в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ–БАН) се проведе изнесено учебно занимание със студенти от трети курс в специалност „Социология“ към катедра „Икономическа социология“ на Университет за национално и световно стопанство.
Занятието бе организирано в две части – лекционен модул и беседа, водени от гл. ас. д-р Юлия Попчева от ИЕФЕМ – БАН, хоноруван преподавател към катедрата, и Тотю Христов – екскурзовод в музея.
В рамките на срещата бяха представени и дискутирани ключови теми, залегнали в програмата на дисциплината „Етносоциология“, сред които: маркерите на идентичността в материалната култура, ролята на етнометодологията за разбирането на социалните практики, интердисциплинарните подходи в научните изследвания, както и връзката между музейния разказ и обществото.
Особен интерес сред студентите предизвикаха начинът на експониране на артефактите и спецификите на музейната работа, които провокираха активна дискусия и множество въпроси. Участниците споделиха, че посещението е допринесло за задълбочаване на интереса им към музейната дейност, както и към работата на музейните специалисти и научната институция като цяло.
На 24 септември (сряда) Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) за поредна година ще е сред домакините на инициативата Нощ на литературата. Нашият екскурзовод Тотьо Христов ще чете откъс от книгата „Спасеният език“ на Елиас Канети, преведена от немски език от Елисавета Кузманова.
Събитието ще започне в 18 ч. в зала № 19 на втория етаж на адрес ул. Московска“ № 6А (вход откъм „Царската градина“).
Откъс от книгата: „Спасеният език“ Автор: Елиас Канети Превод: Елисавета Кузманова Издателство: Издателство “Леге Артис” Година на издаване: 2008 Оформление: Лъчезар Владимиров
За книгата В „Спасеният език“ Елиас Канети разказва за детството си в България, Англия, Австрия и Швейцария. Пред погледа на любознателното момче се случват големи исторически събития, менят се впечатления от обкръжаващия го свят, наситен с ревност, властолюбие, но и с много мечти, любов, нежност и гордост, чувства, които то изпитва към родителите, към близки и чужди хора. Всеки читател, дори и този, който никога не е прочел и един ред от творчеството на Канети, ще остане поразен от описаните драматични събития, от любовта към бащата и ранната му смърт, белязали душевността на Канети за цял живот, от особената близост и ревност към майката, която го въвежда в света на литературата, от семейното проклятие на патриархалния дядо, от безбройните паметни преживявания на Канети в ежедневието и в училище, чиято екзотичност провокира читателя да обърне поглед към своето собствено детство.
За автора През 2025 г. честваме 120-ата годишнина от рождението на Елиас Канети. Роденият в Русе през 1905 г. забележителен писател-нобелист прекарва последните 20 години от живота си в Цюрих, където пише своята обширна автобиография. Именно нейният първи том носи заглавието „Спасеният език“. Елиас Канети умира през 1994 г. в Цюрих, оставяйки след себе си забележителни творби, преведени на повече от 25 езика. Някои от тях, като например „Маси и власт“, днес са по-актуални от всякога.
За преводача Елисавета Кузманова е сред най-изтъкнатите преводачи от немски език. В неин превод излизат почти всички произведения на Нобеловия лауреат за литература Елиас Канети – автобиографичните му книги „Спасеният език“, „Факел в ухото“, „Игра с очи“, „Парти по време на война“, романът „Заслепението“, както и философските му размисли, събрани в „Маси и власт“. Тя е превела също творби от Лион Фойхтвангер, Стефан Цвайг, Роберт Менасе. Елисавета Кузманова е сред учредителите на Съюза на преводачите в България, основан на 5 юни 1974 г. и дълги години работи в неговите ръководни органи.
„Нощ на литературата“ се провежда на 𝟐𝟒 септември от 𝟏𝟖:𝟎𝟎 ч. и включва произведения, написани на 𝟐𝟎 европейски езика. Информация за всички книги и четенията в страната ще откриете в сайта на „Нощ на литературата“.
С настъпването на месец март традиционно у българите започва подготовката за пролетно-летния сезон. Домът се измита и почиства, за да се изгони зимата. Тупат се дюшеците и чергите, а по покривите и стрехите се окачват червени платове, които трябва да посрещнат и зарадват Баба Марта.
В народните представи Баба Марта е стара жена, която живее в гората „на край свят“ и идва в село при хората всяка година на първи март. Нейното настроение е променливо и предопределя времето навън – когато Баба Марта е радостна, слънцето грее, когато е гневна, пуска виелици по хората. Причината за промяна в настроението ѝ откриваме в различни легенди. Според една от тях, братята на Марта, Голям и Малък Сечко (януари и февруари), изпили бъчвата ѝ с вино. Според друга, Марта била омъжена за Април, който имал много красиво лице, но много мръсни крака – когато поглеждала лицето му, тя се усмихвала, но видела ли краката му, се ядосвала.
Мартениците са задължителна част от първомартенската обредност – те са амулет с предпазна сила, който се среща също в Румъния, Молдова, Северна Македония, Албания и Гърция. Традиционно у нас най-възрастната жена в дома изработва мартениците сутринта на празника преди изгрев. Тъй като „непревъртен конец не е мартеница“, вълнените прежди задължително се пресукват. Към тях могат да се прикачат монети, халкички, скилидки сух чесън, сини мъниста, парчета дърво, орехи, жълъди, черупки от охлюви и миди, гребало на лъжица, конски косъм – „кичилки“ против уроки или извикващи плодородие.
Най-разпространена е комбинацията от бял (символ на чистотата, дълголетието, мъжкото начало) и червен цвят (предпазва от зли сили; символ на кръвта, живота, женското начало). В различни части на България мартениците биват още: двуцветни в червено и черно, бяло и синьо или червено и синьо; многоцветни с червено, бяло, зелено, синьо и черно; едноцветни, съответно само от червена или от бяла прежда.
С мартеници са се закичвали най-често: деца, моми и млади невести (по китките, пръстите на ръцете и плитките); домашните животни (по рогата, копитата и опашката); плодните дръвчета и лозниците; уредите на труда, например чекрък, хурка, стан, каруца, бучкало. Днес мартеници се носят също от мъже и стари хора за здраве и благополучие. На 9 март (Младенци), 25 март (Благовещение) или при първото виждане на щъркел мартеницата се сваля и пуска в реката, оставя се под камък или се хвърля срещу слънцето с думите: „На на тебе мартеница, дай на мене здраве“
Повече информация ще разберете от интервютата с част от екипа на Националния етнографски музей: гл. ас. д-р Иглика Мишкова, гл. ас. д-р Илия Вълев, д-р Стамен Кънев, Мария Боянова и Тотьо Христов:
Гл. ас. д-р Иглика Мишкова за предаването „Добро утро, Европа“ по Euronews България (01.03.2025 г.):
Д-р Стамен Кънев и Тотьо Христов за предаването „100% будни“ по БНТ1 (18.02.2025 г.):
Мария Боянова за предаването „Калейдоскоп“ по телевизия „СКАТ“ (01.03.2025 г.)
Гл. ас. д-р Илия Вълев за предаването „България сутрин в събота и неделя“ по телевизия „Bulgaria ON AIR“ (01.03.2025 г.)
Д-р Стамен Кънев за предаването „Добро утро, Европа“ по Euronews България (01.03.2025 г.):
Мария Боянова, уредник и музеен педагог за Новините на Нова телевизия (01.03.2026 г.):
Гл. ас. д-р Илия Вълев в интервю за предаването „Гледна точка“ по телевизия СКАТ на 01.03.2026 г.:
