Продължаваме да Ви държим в течение за състоянието на сградата на музея.
От 1954 г. насам заедно с Националната галерия се помещаваме в бившия Царски дворец – една от най-значимите и ценни исторически сгради в София. За съжаление, проблемите, които засягат сградата, са също толкова стари, колкото и нашето присъствие тук.
Години наред се борим с течове от покрива, остаряла и амортизирана електрическа инсталация, спукани и амортизирани отходни тръби и редица други конструктивни и технически неизправности, които застрашават както безопасността на посетителите и служителите, така и съхранението на ценните експонати.
Въпреки че е наложителен и неотложен, мащабният основен ремонт на сградата все още не може да започне поради една съществена пречка – липсата на уреден статут на собственост. Това е сериозен проблем, който застрашава не само бъдещето на музея, но и опазването на една от най-ценните исторически сгради в столицата.
В репортаж на bTV, посветен на този проблем, своите притеснения и експертни мнения изразиха доц. д-р Мила Маева – директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, гл. ас. д-р Божидар Първанов – вр. и. д. заместник-директор, отговарящ за Националния етнографски музей, доц. д-р Иглика Мишкова, както и историкът доц. д-р Тодор Чобанов. Те подчертаха спешната необходимост от решаване на въпроса със собствеността, за да може да се пристъпи към дългоочаквания ремонт и да се гарантира бъдещето на музея и неговите безценни колекции.
Необходимият акт за собственост не е издаден още от времето, когато сградата преминава към Министерския съвет.
Един от знаковите паметници на културата в центъра на София е застрашен от все по-сериозни щети. Бившият Царски дворец, в който днес се помещават Националният етнографски музей и Националната художествена галерия, се нуждае от спешна реставрация, но началото на ремонта е блокирано заради липсата на актуален акт за държавна собственост.
От Националния етнографски музей сигнализират за редица проблеми по сградата – падащи мазилки, олющена боя, течове от покрива и неизправности в канализацията. Състоянието ѝ поражда притеснения както за хората, които работят и я посещават, така и за музейните експонати, съхранявани вътре.
От музея обясняват, че необходимият акт за собственост не е издаден още от времето, когато сградата преминава към Министерския съвет след политическите промени в края на 40-те и началото на 50-те години. През 1953 г. с решение на правителството в бившия дворец са настанени Етнографският музей и Художествената галерия.
Проблемите със състоянието на сградата също не са от днес. Още експертната комисия, която я обследва преди настаняването на музея, установява редица нередности, част от които остават нерешени и до днес.
През последните две десетилетия различни ръководства на музея многократно са сигнализирали институциите.
„Сигнали са подавани може би през последните 20 години от немалко от предишните директори на музея към различни институции – към Министерството на културата, към Столичната община, но до момента нямаме отговор, който да ни задоволява“, обясни гл. ас. д-р Божидар Първанов, който е заместник-директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей.
Опасенията са, че без бърза намеса част от пораженията могат да станат необратими. Според Първанов е необходимо институциите, отговорни за опазването на недвижимото културно наследство, да предприемат незабавни действия. Той посочи Министерството на културата и най-вече Министерския съвет като фактически собственик на сградата, която е публична държавна собственост и паметник на културата с национално значение.
От Министерството на културата заявиха пред NOVA, че изготвянето на проект за консервация, реставрация и адаптация, както и осигуряването на необходимото финансиране, са свързани с издаването на актуален акт за държавна собственост.
Още през 2023 г. ведомството е поискало такъв документ от областния управител, но няма данни процедурата да е приключила. Затова Министерството на културата съобщава, че започва процеса отново.
Въпреки натрупаните през годините проблеми специалистите смятат, че все още не е късно един от символите на българската история да бъде съхранен.
„Все още има шанс сградата да бъде запазена в нейната цялост или в много голяма степен в автентичния си вид“, посочи Първанов. Според него обаче са необходими спешни консервационни и реставрационни дейности, на първо място по покрива и подпокривните пространства. Необходимо е също подробно обследване на фасадата и основите на двореца.
От Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей настояват Министерският съвет и Министерството на културата да ускорят необходимите административни процедури, за да може да започне реалното спасяване и реставриране на историческата сграда.
Бившият царски дворец в центъра на София – паметник на културата, символ на Третата българска държава, дом на Националната галерия и Националния етнографски музей, е в окаяно състояние.
Части от покрива и фасадата се рушат, проблеми има и в залите, и в мазетата на сградата. Необходим е спешен ремонт, но той е блокиран основно заради нерешен административен казус със собствеността на сградата.
„За съжаление, състоянието на сградата не е никак добро. Не става въпрос само за козметични ремонти, а за необходимост от цялостен ремонт“, посочи доц. д-р Мила Маева, директор на Етнографския музей.
По думите ѝ такъв ремонт никога не е правен. „Още от 1953 година в архивите намираме документи за течащи тръби и лющещи се стени. Тоест става въпрос за проблем, който продължава повече от 70 години“.
„Основният проблем всъщност е неясният статут на тази сграда. Според акт, отново от 1953 година, сградата е собственост на Министерския съвет, а ние сме просто музей“, обясни д-р Маева.
Главен асистент Божидар Първанов, заместник-директор на Етнографския музей, сподели, че има проблеми в много от залите в сградата. „Влагата се просмуква и е подкожушила стената. Засегнати са около 4 кв. м.“.
„Проблемът е на първо място в покрива. Една сграда, когато се руши, обикновено има два възможни източника – покривът или основите. За жалост, в нашия случай са и двете“, посочи той.
Според Първанов покривът е в особено лошо състояние. „Влагата, която вследствие на дъждове и снегове се просмуква в покривното и подпокривното пространство, е достигнала от третия етаж и таванското помещение до първия етаж включително“.
„Не само експонатите, но и електрическата система и захранването са застрашени. Съвсем наскоро, преди около 4 месеца, във втората зала покривът протече и водата течеше на сантиметри от една от лайсните, които държат осветлението“, каза той.
Първанов подчерта, че сградата сама в никакъв случай няма да се оправи. „Ситуацията категорично върви към влошаване. До няколко десетилетия тази сграда може вече да не бъде годна за експлоатация“.
bTV се свърза с Министерството на културата. Оттам ни отговориха писмено, че за да бъде направен ремонтът, е необходимо да бъде издаден акт за собственост.
Такъв е поискан през 2023 година с писмо до областния управител, но процедурата не е финализирана. Сега Министерството започва процедурата отново, но не е посочено колко време ще отнеме тя.
На 12 юли в ефира на bTV беше излъчен репортаж, който открои критичното състояние на сградата, в която се помещава Националният етнографски музей.
От години сградата, със статут на недвижима културна ценност с национално значение, страда от сериозни конструктивни и технически проблеми, които застрашават съхранението на редица ценни експонати от фонда на музея. Сред най-належащите проблеми са течове от покрива, остаряла и амортизирана електрическа инсталация, както и сериозни неизправности във ВиК системата. Всички тези фактори създават ежедневни трудности за екипа на музея, който полага огромни усилия да опази културното наследство, поверено на неговата грижа.
Репортажът подчерта спешната необходимост от цялостен ремонт и модернизация на сградата, за да се гарантира нейното бъдеще и да се осигури адекватна среда за съхранение на националните ценности. За да се осъществи мащабният проект, освен необходимите средства е нужно и чаканото от десетилетия окончателно изясняване на собствеността върху сградата.
Липсата на документ за собственост е проблем, който от години остава нерешен.
През 2026 г. Националният етнографски музей чества своя 120-годишен юбилей – повод за равносметка и оценка на неговата роля в опазването и популяризирането на културното наследство, обществената му позиция, както и бъдещите перспективи през неговото развитие. По повод годишнината, Научната група на НEM има удоволствието да Ви покани на седмото издание от поредицата конференции „Дебати в музеологията“, озаглавена „Музеи – мостове. Поколения, култури, общности“.
В своите зали и експозиции музеите създават уникална среда, в която материалните свидетелства на човешката история – артефакти, предмети, произведения на изкуството, оживяват чрез разказите на хората, които са ги създали или използвали. Така се поражда атмосфера на диалог, взаимно уважение и споделено разбиране, която насърчава критичното мислене, културния обмен и личностното обогатяване. В свят, характеризиращ се с нарастваща социална фрагментация и поляризация, както и неравен достъп до знание и културно съдържание, музеите се утвърждават като важни средища преодоляване на тези разделения. Те се открояват като своеобразни „мостове“, които свързват миналото с настоящето, различните поколения, както и отделните общности и култури.
Съвременните музеи все повече се стремят да бъдат отворени, приобщаващи и достъпни за всички – независимо от пол, възраст, социален статус, етническа принадлежност или физически възможности. Чрез разнообразни образователни програми, интерактивни експозиции и дигитални платформи те не само съхраняват и популяризират културното наследство, но и активно работят за изграждането на по-устойчиво, справедливо и солидарно общество. В този смисъл музеите се характеризират като динамични центрове на културна памет, социално взаимодействие и вдъхновение за бъдещите поколения.
Основна цел на конференцията е да осигури трибуна за обмен на идеи, представяне на научни изследвания и добри практики, както и за дискусия относно перспективите в условията на бързо променящата се действителност.
Каним изследователи, музейни специалисти, преподаватели, студенти и представители на културни институции да се включат и да допринесат със своите знания и опит за развитието на музейната наука и практика в България.
Тематичен обхват:
Музеите в развитие – възможности и граници през третото десетилетие на 21 век.
Анатомия на визуалното послание: актуални тенденции в музейния дизайн и сценография
„Живи“ експозиции и „пулсиращи“ пространства – завладяващите музейни разкази
В реставрационното ателие – застрашените обекти и тяхното опазване
Кое „си струва“ да събираме и съхраняваме – колекции, колекционни политики и културна памет
За изкуството на изненадата – комуникацията с публиките.
Образованието е приключение – музеят като класна стая.
Музейната дипломация. Да прокараш мост над оградата – музеят като медиатор и посланик.
Експозициите като дигитален ландшафт. Дигитализация и мобилни приложения за музеи.
Музеят на прицел – войната и кражбите. Съвремието, което постави миналото под обстрел.
Изпращайте Вашите заявки за участие на електронен адрес edu.iefem.conf@gmail.com до 26 юни 2026 г., като посочите имената си, институция и заемана длъжност, заглавие на доклада, кратко резюме, електронна поща и телефон за контакт.
