Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) за поредна година се включи в инициативата Нощ на литературата. Събитието се проведе на 1 октомври от 18 ч. до 21:30 ч.
В рамките на вечерта 130 посетители имаха възможност да чуят откъси от книгата „Чувствай се в синьо, обличай се в червено“ от Ерси Сотиропулу, представени от преводачката Марина Деливлаева. Произведението беше избрано от Посолството на Гърция в България, а за удобство на всички гости беше осигурен превод на български жестов език.
То е част от богатата културна програма, с която музеят отбелязва своята 120-годишнина.
Каталогът „Звездното небе – митология и наука“, който съпътства едноименната изложба на Националния етнографски музей, бе представено в зала „Зимната градина“ на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН).
Сборникът е двуезичен с текст на български и английски. Едноименната изложба бе открита миналата година в Националния етнографски музей в София и ще остане там до 2027 г.
„За мен този каталог има важна стойност, защото показва, че зад всяка снимка, зад всеки текст в този каталог, стои сериозно научно изследване“, каза доц. д-р Мила Маева, директор на ИЕФЕМ-БАН. По думите й, въпреки че изложбата предшества каталога, той представя много добре научните изследвания, свързани с нея.
От ляво надясно: доц. д-р Мила Маева, гл. ас. д-р Божидар Първанов, гл. ас. д-р Илия Вълев
„Ако изложбата представя музейната идея, каталогът представя научната дейност зад нея“, каза още доц. Маева. Тя припомни, че тази година музеят чества своята 120-ата годишнина, като публикуването на изданието е част от събитията по този повод. Според нея преди да посети изложбата, читателят може да се запознае с каталога, което ще обогати повече посещението.
„Този каталог е нещо много повече от едно съпътстващо издание към една изложба“, каза гл. ас. д-р Божидар Първанов, зам.-директор на ИЕФЕМ-БАН, отговарящ за Националния етнографски музей. „Той е своеобразно нейно разширение и разширение на сюжет и темите в тази експозиция“, каза още той. Според д-р Първанов изданието помага тези теми да достигнат по-широка публика, както и да останат във времето.
„Темата за звездното небе и много благодатна, защото засяга границата между познатото и непознатото“, допълни д-р Първанов. „Тя провокира човешкото любопитство, а любопитството винаги надвива страха от неизвестното“, каза още той.
гл. ас. д-р Божидар Първанов и гл. ас. д-р Илия Вълев
Гл. ас. д-р Илия Вълев, съставител на каталога, отбеляза, че според неговите наблюдения посетителите на музея често очакват най-напред да видят предмети от бита и ежедневието на нашите предци. По думите му често забравяме по-интимната страна на тяхното съществуване, от която са част техните вярвания за небето, което ги покрива и за слънцето, луната и звездите, които ги съпътстват денем и нощем. „Екипът иска да срещне читателите с две привидно далечни сфери на познание – на митологията и на науката“, каза д-р Вълев.
„Каталогът събира културно и научно наследство“, посочи той. „Чрез книгата всеки от нас може да вземе в ръцете си и да отнесе в домовете си вселената – такава, каквато са я виждали нашите предци, и такава, каквато я познаваме днес“, допълни съставителят на изданието. Д-р Вълев представи съдържанието на каталога, което включва писмени източници за знанията на средновековните българи за небето, древни археологически обекти, които се смятат за примитивни обсерватории, както и развитието на астрономията и астронавтиката у нас.
Според доц. д-р Ива Кюркчиева, рецензент на изданието от ИЕФЕМ-БАН, каталогът е пример за това защо Етнографския музей е към БАН. „Всичко, написано вътре, е плод на богата изследователска работа“, каза тя. Според нея научната част дава плътността на картината, представена в книгата. Тя обясни, че каталогът представя много експонати на Националния етнографски музей, на които са изобразени небесните тела.
„Това дава възможност съкровищницата на музея да достигне до всички нас“, каза доц. д-р Ива Кюркчиева. Според нея интердисциплинарният подход е изключително подходящ за темата, защото показва колко съвместими са различните научни гледни точки. Доц. Кюркчиева обясни, че в музейното представяне на темата може да се види смисъла на музеологията – науката за това, как да бъде представено знанието за широката аудитория, без да бъде намалена научната му стойност.
От ляво надясно: доц. д-р Ива Кюркчиева, гл. ас. д-р Божидар Първанов, гл. ас. д-р Илия Вълев
Според доц. д-р Евгени Овчаров от катедра „Астрономия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, също рецензент на изданието, изданието е балансирано по подходящ начин и написано на достъпен език. Съдържа и много допълнителна информация, посочи той. „Това е една енциклопедия, която обединява няколко различни направления“, каза доц. Овчаров. Той обясни, че книгата е ценна, защото представя историята на българската астрономия.
Източник: БТА Снимки: екип на Националния етнографски музей
По случай есенното равноденствие и настъпването на астрономическата есен на 23 септември Националният етнографски музей официално ще представи най-новото си книжно издание „Звездното небе – митология и наука“. Събитието е от 17:30 часа и ще се проведе в зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ-БАН (бившият Царски дворец в София).
Изданието представлява албум-каталог към едноименната изложба на музея. То е на български и английски език и е в обем от 240 богато илюстровани страници. Книгата съдържа истории, знания, вярвания и любопитни открития и практики за това как хората по българските земи са гледали и разбирали небето и обектите по него — от древността до наши дни. Каталогът представлява вълнуващ разказ, посветен на митологията, етнологията, историята, астрономията и космонавтиката в България.
Освен информативни текстовe, на страниците на албума-каталог са поместени изящни и любопитни предмети от традиционния бит и култура на българския народ, специализирана научна апаратура, прецизни оптични инструменти и иновативни технически средства. Сред тях се открояват експонати с изключителна културна, историческа и научна стойност, които свидетелстват за развитието на човешката мисъл и творчество. Някои от включените в изданието обекти са признати за движими културни ценности и са единствени по рода си в световен мащаб. Каталогът разказва още за архитектурни, религиозни и природни забележителности в България, които свидетелстват за любопитството и познанията на българите за звездното небе. А за финал — среща с познати и не толкова познати обекти от близкия и далечния Космос. Изданието е съставено от интердисциплинарен, професионален екип – етнолози от Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и астрономи от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН.
Албумът-каталог се реализира с любезното партньорство на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Института за космически изследвания и технологии при БАН, Катедрата по астрономия в Софийския университет, Националния политехнически музей, Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Джордано Бруно“ Димитровград, Астрономическата обсерватория в Хасково и Националния музей на образованието.
Освен от фондовете на партньорските институции в изданието са представени експонати и архивни изображения и на Института по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия, Музея на авиацията в село Крумово, Националния исторически музей, Регионалните исторически музеи в Силистра и в Стара Загора, Историческия музей в Омуртаг, Градската художествена галерия в Сливен, Астрономическа асоциация София, Национална библиотека и Българско национално радио. Включени са и илюстрации, любезно предоставени от Европейската космическа агенция (ESA) и от Националната американска администрация по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (NASA).
Албумът-каталог към изложбата „Звездното небе – митология и наука“ е инициатива на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и се издава съвместно с фондация „Еврика“. Изданието се реализира и с финансовата подкрепа на г-н Никола Минчев, председател на Народното събрание на Република България (2021 – 2022 г.) и член на Европейския парламент (2024 – 2029 г.).
Много са митовете в българския фолклор, свързани с Космоса. Това казва пред БТА кураторът Илия Вълев по повод изложбата „Звездното небе – митология и наука“. Експозицията е разположена в Националния етнографски музей в София и ще остане там до 2027 г.
Идеята за нея тръгва от първия планетарен апарат в България, конструиран през 1962 г от арх. Милко Миланов и показан в Димитровград, в първия планетариум в България. „Идеята ни беше този апарат да дойде в София и да го видят колко се може повече хора“, казва Вълев и уточнява, че с тази експозиция апаратът за първи път излиза от родния си Димитровград. Посетителите могат да чуят и разказа от първи лице на първия уредник на димитровградския планетариум.
ИЗЛОЖБАТА
„Звездното небе – митология и наука“, разказва за астрономическите познания по българските земи и митологичните вярвания на българите за звездното небе, за звездите, планетите, Слънцето, Луната.
Изложбата е разделена на няколко части и обхваща девет зали. Първите две разказват за астрономическите познания от древността до наши дни, като се засягат древните астрономически обсерватории, първите писмени източници, които съдържат астрономически познания, и се стига до научните институти, които се занимават професионално с астрономия.
Следващите пет зали разглеждат космически обекти, започвайки със Слънцето, Земята, Луната, кометите, метеорите, слънчевите затъмнения, всички планети – познати и непознати от Древността до наши дни. „Засягаме съзвездията и звездите и дълбокия космос. На практика – всички тези обекти, разгледани от научна гледна точка и от вярванията на българите за тези обекти“, разказва Вълев.
„Един от акцентите в нашата изложба е рубриката „В безтегловност“, където представяме устрема на България към космическото пространство. Ние сме третата страна, която произвежда космическа храна и сред експонатите могат да се видят интересните храни като боза, таратор, дори сладолед, боб, сарми, всякакви плодове, сирене. Разбира се, засягаме и това, че България е първата страна, която произвежда и космическа оранжерия, която в Космоса може да отглежда от семе до семе различни растения. Това също е повод за национална гордост. Имаме и двама космонавти, изпратени в Космоса – Георги Иванов и Александър Александров. В тази рубрика представяме и космическия глас на Валя Балканска“, разказва кураторът.
Посетителите могат да чуят и гласа на Елисавета Багряна, която два пъти се е срещала с Халеевата комета. В записа е представен разказът с нейния глас, както и стихотворението й, посветено на Халеевата комета, изрецитирано от нея. По думите на куратора много любопитен акцент е и колекция от книги, издадени от XIX век до наши дни.
Вълев отбелязва, че предпоследната зала в изложбата е звездната зала. В нея се представя филм със зрелищни картини и космическа музика, която представя в ретроспективен поглед развитието на човечеството от наземните, любителски наблюдения към Космоса, през професионалните телескопи, за да се стигне накрая до космическото изследване с космически сонди, с изстрелване на пилотирани кораби в Космоса. „Имаме и нещо като творческа зала, където призоваваме всеки наш посетител да запише някакво космическо послание“, отбелязва кураторът. Той уточнява, че екипът ще направи опит да изпрати част от тези послания в Космоса.
Изложбата включва и интерактивни елементи. Един от тях акцентира върху разликата между астрономията и астрологията. В друга зала пък може да се научи повече за първите астрономи в България. Зад едно от капачетата е името на Петър Витанов – първият в историята ни астроном по образование, който е завършил в Малта. „Той се води първият образован астроном у нас. А Йордан Ковачев е първият етнолог астроном на практика, защото е направил страхотно изследване „Народна астрономия и метеорология“ и до ден-днешен много се цитира. Ние също стъпваме на него“ разказва Вълев.
КОСМОСЪТ В НАРОДНИТЕ ПРЕДАНИЯ
Илия Вълев разказва, че митовете в българския фолклор, свързани с Космоса са много. Така например Слънцето като като най-яркото небесно светило е представяно като юнак, силен мъж, който живее много далеч – там, където човек не може да стъпи. Представя се като свръхестествено човешко същество, което не може да се ожени. „Той иска да се ожени, но не може, защото ще се народят много слънца и ще изгорят Земята. Но пък има майка, която е много грижовна и всяка вечер го посреща с огромна трапеза“, разказва кураторът.
Той отбелязва, че Луната също присъства в много митологични вярвания. Тя пък често се представя като крава, която магьосници свалят от небосвода, за да може да бъде издоена и да правят магия с това мляко – умното мляко. Кометите също са представени по много особен начин. Въпреки, че са много красиви, кометите обикновено носят нещастие според вярванията на българите, обяснява Вълев.
Млечният път в нашите приказки присъства като кумова слама. В една приказка е представен кумът като най-уважавания човек в семейството. Той е духовният баща на семейството и не се краде от него. Кумовата слама напомня как един кумец е откраднат от кума си слама, за да нахрани животните си, разказва Вълев.
В нашия фолклор, оказа се, че само две планети имат имена – чисто народни. Вечерницата и Зорницата са названията на Венера, а Лъжекерванка се припознава като Юпитер, защото е най-ярката след Венера. Но понякога и Марс се припознава като Лъжекерванка, защото в противостояние, когато е най-ярка, става по-ярка и от Юпитер. Името идва от там, че легенда разказва, че един керван се е объркал въз основа на този изгрев – на Юпитер или на Марс и тръгнал по-рано, много преди зазоряване. Объркал пътя и се загубил, обяснява той.
Както БТА писа, експозицията е по инициатива на Националния етнографски музей – БАН и се реализира с партньорството на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Института за космически изследвания и технологии при БАН, Катедрата по астрономия към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Народната астрономическа обсерватория и Планетариум „Джордано Бруно“ – Димитровград, Астрономическата обсерватория при ОП „Младежки център“ – Хасково, Националния политехнически музей и Националния музей на образованието.
Всяка една от партньорските институции предоставя богат набор от информационни материали, фотографии и интересни предмети, които онагледяват изложбата. С цел обогатяване на експозиционния разказ в новата експозиция са включени и материали, предоставени от Института по криобиология и хранителни технологии при БАН, Музея на авиацията в село Крумово, Националния исторически музей, Регионалния исторически музей в Силистра, Историческия музей в Омуртаг и Градската художествена галерия „Димитър Добрович“ в Сливен. Изложбата се реализира и с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България, уточняват организаторите.
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена „Звездното небе – митология и наука“.
Изложбата представлява вълнуващо пътуване в света на звездите от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта. Изложбата събира под един покрив културно и научно наследство в областта на астрономията и космонавтиката, представяйки, от една страна, светогледните представи на българския народ за планетите, Слънцето, Луната, звездите и останалите небесни обекти, а от друга – научните открития, разкриващи и обясняващи законите на Вселената, както и устрема на България към космическото пространство. Така в експозицията се срещат две, коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет, с изследователските хоризонти и науката. С нея екипът на НЕМ желае да провокира размисли, да даде нови знания, да създаде приятно преживяване, за да може всеки посетител да получи едно незабравимо пътешествие в дълбините на културното наследство и Космоса.
