Смятаме, че „традициите не са това, което бяха”, но гл. ас. д-р Илия Вълев от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките доказва, че изразът е двусмислен, когато проследим динамиката на развитие на българските празнични традиции и обичаи, които търпят промени в резултат на политически, икономически, социални и културни процеси в отминалия век и днес. Типичен е случаят с обичая „Изпращане на набора”, който се е празнувал в цяла България, а днес под името „Младежки вечери” е част от празничната традиция на родопското село Равногор.
След Освобождението (1878 г.) в страната се създава военната повинност. Тя задължава всеки годен за военна служба младеж при навършване на определена възраст да се зачисли в редовете на българската войска. Целта е държавата да подготви бъдещи войници, които да защитават нейния суверенитет и цялост, да формират чувство за дълг, чест и отговорност към себе си и другите. С въвеждането на наборната военна служба сериозно се променя личният, семейният и общественият светоглед. Отбиването на военна служба се утвърждава като традиция, задаваща морални норми и създаваща нови обичаи.
Такъв нов обичай в следосвобожденския празничен календар е „Изпращането на набора”, който е културно явление с масов и обществен характер. С възникването в края на XIX в., той се свързва единствено с момента на влизането на българските младежи в казармата и демонстрира значението на военната служба в обществения живот на страната, стимулира изграждането на ценности у младите. В село Равногор обичаят присъства осезателно в местния празнично-обреден календар и днес. След отменянето на наборната военна служба, обичаят не изчезва, а се развива. Равногор е единственото селище в България, което продължава да „изпраща набори”, но в по-различна форма. Празникът на местно ниво има три условни етапа на съществуване: монархически, социалистически и съвременен.
Ето как местната народна памет описва обичая по изпращането на равногорските младежи в казармата: „В миналото, когато са ходили на войниклък, младежите от селото са били изпращани от своите близки, роднини и приятели под звуците на гайда. Играели са кръшни хора, а майките, бабите и момичетата са кичели със здравец и уханно цвете своите синове, внуци и приятели с пожелание за лека служба, за сполука и да се завърнат живи и здрави вкъщи. По-възрастните мъже гърмели с пушки, девойките с трепет се захващали за хорото до своя любим, а народният певец възпявал майките, мъжко родили, войник изпратили”.
При социализма и след него празникът се обогатява откъм обредност и символи. Появява се интересна и натоварена с изключителна символика практика в средата на XX в. – момичетата от набора шият знаме, на което извезват годината на изпращания набор и името на селото. Знамето в деня на изпращането се предава на изявен младеж от набора, който го пази, а останалите от същия набор, коленичейки и целувайки знамето, дават обещание пред родители и пред цялата местна общественост, че ще бъдат „верни, себеотдадени и старателни както в овладяването на военното дело, така и във воденето на добър семеен и трудов живот след уволняването от казармата”. Знамето се прибира и се изнася само при бъдещи евентуални срещи на набора. Днес също се прави знаме, но от местна жена, вещица в шиенето. Когато е готово, кани младежите и девойките от набора в дома си и го предава. Това е традиционна практика, съпътствана с почерпка и с изиграване на няколко хора.
Обиколка на историческите и природни забележителности в землището на село Равногор, 2013 г. Снимка: Илия Вълев
От 50-те години на миналия век обичаят прераства в тридневен празник на селото, чакан с нетърпение от жителите, които разказват: „Това са три дни празници, три дни веселби и хора, които са предшествани от един месец подготовка, един месец вълнение и цяла година чакане да дойде денят”; „И преди, когато имаше казарма, и сега за Набора тук в село се събират близки и познати от цяла България. Идват си дори от чужбина.”; „Това е времето, в което цялото село се пълни до краен предел и всяка къща свети”. „Изпращането на набора” или както днес го наричаме „Младежките вечери” са най-хубавите дни за равногорци. Събираме се от близо и далеч и целият площад се пълни с хора.
Празникът става значима традиция с определено място в празничния календар на селото – последните петък, събота и неделя на юли, „когато учениците са завършили, рано е за прибирането на реколтата и не са започнали традиционните новобрански вечери, които бяха през август и септември… Сега няма новобрански вечери, но младежите през август отиват по чужбина, по морето, преди университета и краят на юли е най-удобното време за „Младежките вечери”. Подготовката за празника започва по-рано от завършващите наборници, подпомогнати от родители, близки, роднини, приятели. Намират спонсори, които подкрепят финансово и организационно „Младежките вечери”. Обичаят има официална част, която преминава по сценарий с водещ и неформална част, която протича свободно според обстоятелствата. Формалната част се спазва в деня на откриването на тридневните празници, а останалото е елемент от неписаната традиция, която търпи промени и развитие. По време на празника младите от набора правят поход и обикалят землището на селото, посещават исторически паметници, природни забележителности и местности. Правят снимки за спомен със знамето на набора и с националния флаг, играят хора, разказват случки от училищните години. Някои набори посаждат дръвче, посветено на техния набор, играят приятелски футболен мач.
В деня на откриване на празниците младежите се обличат с официални облекла, като ризата е в един цвят, а панталонът е тъмен. Официално е облеклото и на девойките без изискване за еднаквост. Едно момче и едно-две момичета от набора се обличат в носии и поемат националния флаг, предаване и приемане на знамето на набора. След откриването на тържеството повеждат „хорото на донаборниците”, сега на младежите. Късно следобед в първия ден цялото село се събира на украсения с балони и цветни ленти площад. Под звуците на гайда или музика младежите, придружени от своите майки и последвани от девойките от набора се строяват на централно място на площада. Напред излиза младежът в народна носия с националния флаг, а момичето с носията носи знамето на набора заедно с кмета и други официални лица. Водещата, която е момиче от набора, приветства присъстващите с добре дошли и представя историята на обичая. След 1990 г. при откриването на празниците присъства и местният свещеник, който отслужва водосвет и благославя.
На 2 юли честваме рождения ден на първия български и балкански космонавт Георги Иванов, който навършва почетните 85 години. Мисията, в която той участва, е представена в специална рубрика в нашата изложба „Звездното небе – митология и наука“. Споделяме специално интервю за в-к „Трета възраст“ на Ема Иванова с гл. ас. д-р Илия Вълев, куратор на изложбата, от което ще научите кой е най-често срещаният звезден обект в българския фолклор и други любопитни факти.
Първият български и балкански космонавт Георги Иванов
(Публикуваме без редакции.)
– В Националния етнографски музей в София подредената от вас изложба „Звездното небе – митология и наука“ ще остане до май 2027 г. Тя включва етнографски предмети, учебни, демонстрационни и изследователски уреди и апарати, красиви изображения и мултимедия. За нас започва с разказ за астрономическите познания по българските земи. Какво пише в Симеоновия сборник от Х век?
– В него освен текстове в областта на християнската етика, поетика, философия и догматика има и средновековен календар, както и данни по астрономия и астрология (тогава се преплитат). Най-любопитното в сборника са миниатюрите, изобразяващи зодиакалните знаци. От X век имаме още един богат исторически извор – „Шестоднев“ на Йоан Екзарх. Той също свидетелства за съществуващите тогава познания от богословски и от естественонаучен характер, сред които специално място е отредено именно за небето, за астралните тела и тяхното движение.
– Представени са космически храни от България – ние сме третата производителка в света. Имаше таратор, боза, мусака. Опитахте ли ги?
– Не (смее се). Но вече се роди идеята да направим открит семинар с дегустация. Ще поканим колегите от Института по криобиология и хранителни технологии при БАН, които ни предоставиха произведените от тях лиофилизирани храни, именно каквито са тези, изпращани в Космоса.
гл. ас. д-р Илия Вълев, куратор на изложбата „Звездното небе – митология и наука“
– Разкажете за митологичните вярвания на българите, свързани с небето. Кой най-често е обект във фолклора и в каква роля?
– В приказките винаги влизат Слънцето и Луната – дневното и нощното светило. Слънцето се представя като юнак, с положителна конотация – то е добро, милее за хората, дава топлина и светлина, за да има живот на планетата. Но когато се разлюти, може да стане лошо и изгаря всичко живо. Луната е представена като брат/сестра на Слънцето. Тя като нощно светило, което вижда всичко, каквото става в тъмните и потайни часове, често се призовава за помощник и пазител. Отделно Луната има роля и в нашите магични обреди, защото се сваля от небосвода под формата на крава, за да се правят магии от нейното „мляко“.
Загадка е, че в нашия фолклор има само три названия на планети. Това са Вечерница (Зорница) за Венера и Лъжекерванката (Юпитер, но в отделни случаи и като Марс във велико противостояние – тогава е по-ярък от Юпитер). На небосвода най-ярки са Слънцето, Луната, Венера, Юпитер, Марс и Сатурн. Със сигурност всички планети от Меркурий до Сатурн са били известни на предците ни, защото са видими с просто, невъоръжено око, но не е ясно, защо има назовани само две от тях. Всъщност във фолклора ни няма понятие „планета“. В песните и приказките ни Вечерницата, Зорницата и Лъжекерванката са описвани като звезди.
– Изложбата обхваща девет зали. Първите две са за древните астрономически обсерватории, първите писмени източници и др. В следващите пет зали са космически обекти – Слънцето, Земята, Луната, кометите, метеорите, слънчевите затъмнения… Използвани са цветови и светлинни ефекти. Чие дело са те?
– Изложбата е плод на голям интердисциплинарен екип, включващ етнолози, астрономи, дизайнери и др. Изображенията са от фонда на музея, както и от партньорските организации. Фотографиите на отделни космически обекти са направени от професионални астрономи, които се занимават с астрофотография, или са свалени от сайтовете на НАСА и ЕСА.
– Особено впечатляващ е филмът със зрелищни картини и космическа музика, който представя в ретроспекция пътя на човечеството към космоса. Кой е авторът?
– Радвам се, че филмът ви е харесал! Сценарият и монтажът му са моя дейност. Музиката и видеокадрите, монтирани в този ретроспективен видеоразказ, са събрани от свободния достъп на сайта pixabay.com, както и отделни сцени от три филма, предоставени от Института по астрономия при БАН.
– Ако трябва да посочете едно нещо от експозицията, което е много скъпо за вас, кое ще е то?
– Може да звучи като местен патриотизъм (смее се), но аз съм от Димитровград и за мен такава стойност има апаратът-планетариум, който експонираме в последната зала. Той е първият планетариум в България, конструиран през 1962 г. от арх. Милко Миланов. За нашата експозиция апаратът за първи път излиза от Димитровград.
Много са митовете в българския фолклор, свързани с Космоса. Това казва пред БТА кураторът Илия Вълев по повод изложбата „Звездното небе – митология и наука“. Експозицията е разположена в Националния етнографски музей в София и ще остане там до 2027 г.
Идеята за нея тръгва от първия планетарен апарат в България, конструиран през 1962 г от арх. Милко Миланов и показан в Димитровград, в първия планетариум в България. „Идеята ни беше този апарат да дойде в София и да го видят колко се може повече хора“, казва Вълев и уточнява, че с тази експозиция апаратът за първи път излиза от родния си Димитровград. Посетителите могат да чуят и разказа от първи лице на първия уредник на димитровградския планетариум.
ИЗЛОЖБАТА
„Звездното небе – митология и наука“, разказва за астрономическите познания по българските земи и митологичните вярвания на българите за звездното небе, за звездите, планетите, Слънцето, Луната.
Изложбата е разделена на няколко части и обхваща девет зали. Първите две разказват за астрономическите познания от древността до наши дни, като се засягат древните астрономически обсерватории, първите писмени източници, които съдържат астрономически познания, и се стига до научните институти, които се занимават професионално с астрономия.
Следващите пет зали разглеждат космически обекти, започвайки със Слънцето, Земята, Луната, кометите, метеорите, слънчевите затъмнения, всички планети – познати и непознати от Древността до наши дни. „Засягаме съзвездията и звездите и дълбокия космос. На практика – всички тези обекти, разгледани от научна гледна точка и от вярванията на българите за тези обекти“, разказва Вълев.
„Един от акцентите в нашата изложба е рубриката „В безтегловност“, където представяме устрема на България към космическото пространство. Ние сме третата страна, която произвежда космическа храна и сред експонатите могат да се видят интересните храни като боза, таратор, дори сладолед, боб, сарми, всякакви плодове, сирене. Разбира се, засягаме и това, че България е първата страна, която произвежда и космическа оранжерия, която в Космоса може да отглежда от семе до семе различни растения. Това също е повод за национална гордост. Имаме и двама космонавти, изпратени в Космоса – Георги Иванов и Александър Александров. В тази рубрика представяме и космическия глас на Валя Балканска“, разказва кураторът.
Посетителите могат да чуят и гласа на Елисавета Багряна, която два пъти се е срещала с Халеевата комета. В записа е представен разказът с нейния глас, както и стихотворението й, посветено на Халеевата комета, изрецитирано от нея. По думите на куратора много любопитен акцент е и колекция от книги, издадени от XIX век до наши дни.
Вълев отбелязва, че предпоследната зала в изложбата е звездната зала. В нея се представя филм със зрелищни картини и космическа музика, която представя в ретроспективен поглед развитието на човечеството от наземните, любителски наблюдения към Космоса, през професионалните телескопи, за да се стигне накрая до космическото изследване с космически сонди, с изстрелване на пилотирани кораби в Космоса. „Имаме и нещо като творческа зала, където призоваваме всеки наш посетител да запише някакво космическо послание“, отбелязва кураторът. Той уточнява, че екипът ще направи опит да изпрати част от тези послания в Космоса.
Изложбата включва и интерактивни елементи. Един от тях акцентира върху разликата между астрономията и астрологията. В друга зала пък може да се научи повече за първите астрономи в България. Зад едно от капачетата е името на Петър Витанов – първият в историята ни астроном по образование, който е завършил в Малта. „Той се води първият образован астроном у нас. А Йордан Ковачев е първият етнолог астроном на практика, защото е направил страхотно изследване „Народна астрономия и метеорология“ и до ден-днешен много се цитира. Ние също стъпваме на него“ разказва Вълев.
КОСМОСЪТ В НАРОДНИТЕ ПРЕДАНИЯ
Илия Вълев разказва, че митовете в българския фолклор, свързани с Космоса са много. Така например Слънцето като като най-яркото небесно светило е представяно като юнак, силен мъж, който живее много далеч – там, където човек не може да стъпи. Представя се като свръхестествено човешко същество, което не може да се ожени. „Той иска да се ожени, но не може, защото ще се народят много слънца и ще изгорят Земята. Но пък има майка, която е много грижовна и всяка вечер го посреща с огромна трапеза“, разказва кураторът.
Той отбелязва, че Луната също присъства в много митологични вярвания. Тя пък често се представя като крава, която магьосници свалят от небосвода, за да може да бъде издоена и да правят магия с това мляко – умното мляко. Кометите също са представени по много особен начин. Въпреки, че са много красиви, кометите обикновено носят нещастие според вярванията на българите, обяснява Вълев.
Млечният път в нашите приказки присъства като кумова слама. В една приказка е представен кумът като най-уважавания човек в семейството. Той е духовният баща на семейството и не се краде от него. Кумовата слама напомня как един кумец е откраднат от кума си слама, за да нахрани животните си, разказва Вълев.
В нашия фолклор, оказа се, че само две планети имат имена – чисто народни. Вечерницата и Зорницата са названията на Венера, а Лъжекерванка се припознава като Юпитер, защото е най-ярката след Венера. Но понякога и Марс се припознава като Лъжекерванка, защото в противостояние, когато е най-ярка, става по-ярка и от Юпитер. Името идва от там, че легенда разказва, че един керван се е объркал въз основа на този изгрев – на Юпитер или на Марс и тръгнал по-рано, много преди зазоряване. Объркал пътя и се загубил, обяснява той.
Както БТА писа, експозицията е по инициатива на Националния етнографски музей – БАН и се реализира с партньорството на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Института за космически изследвания и технологии при БАН, Катедрата по астрономия към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Народната астрономическа обсерватория и Планетариум „Джордано Бруно“ – Димитровград, Астрономическата обсерватория при ОП „Младежки център“ – Хасково, Националния политехнически музей и Националния музей на образованието.
Всяка една от партньорските институции предоставя богат набор от информационни материали, фотографии и интересни предмети, които онагледяват изложбата. С цел обогатяване на експозиционния разказ в новата експозиция са включени и материали, предоставени от Института по криобиология и хранителни технологии при БАН, Музея на авиацията в село Крумово, Националния исторически музей, Регионалния исторически музей в Силистра, Историческия музей в Омуртаг и Градската художествена галерия „Димитър Добрович“ в Сливен. Изложбата се реализира и с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България, уточняват организаторите.
На Гергьовден, в Деня на храбростта и празника на Българската армия в Регионалния етнографски музей на открито „ЕТЪР” се откри изложбата „Когато момчето става мъж…” Казармата през “ОНЕЗИ” 45 години”. Неин автор е д-р Илия Вълев, главен асистент в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН).
Изложбата предоставя подробно изследване върху темата за наборната военна служба в контекста на социалистическото развитие на България. Тя включва разнообразни материали като преки спомени и разкази на хора, които са преминали през този период, както и документи и научни анализи, които допринасят за по-задълбоченото разбиране на темата. Сред експонатите могат да се видят множество фотографии и автентични предмети, които са съхранени от времето на социализма. Временна изложба цели да разкрие някои любопитни факти и детайли, свързани с българската армия през конкретния период, като проследява обичаите, ритуалите и традициите, свързани с казармения преход. Освен това, експозицията разглежда и процеса на възмъжаване на младежите, преминаващи през военната служба, като показва как е протичал вътрешноказарменият всекидневен живот на войниците.
Изложбата е под егидата и с финансовата подкрепа на: Министерството на отбраната на Република България и Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“.
Може да бъде разгледана на втория етаж в Шарланджийската работилница в РЕМО „Етър” до 27 юни 2025 г.
С настъпването на месец март традиционно у българите започва подготовката за пролетно-летния сезон. Домът се измита и почиства, за да се изгони зимата. Тупат се дюшеците и чергите, а по покривите и стрехите се окачват червени платове, които трябва да посрещнат и зарадват Баба Марта.
В народните представи Баба Марта е стара жена, която живее в гората „на край свят“ и идва в село при хората всяка година на първи март. Нейното настроение е променливо и предопределя времето навън – когато Баба Марта е радостна, слънцето грее, когато е гневна, пуска виелици по хората. Причината за промяна в настроението ѝ откриваме в различни легенди. Според една от тях, братята на Марта, Голям и Малък Сечко (януари и февруари), изпили бъчвата ѝ с вино. Според друга, Марта била омъжена за Април, който имал много красиво лице, но много мръсни крака – когато поглеждала лицето му, тя се усмихвала, но видела ли краката му, се ядосвала.
Мартениците са задължителна част от първомартенската обредност – те са амулет с предпазна сила, който се среща също в Румъния, Молдова, Северна Македония, Албания и Гърция. Традиционно у нас най-възрастната жена в дома изработва мартениците сутринта на празника преди изгрев. Тъй като „непревъртен конец не е мартеница“, вълнените прежди задължително се пресукват. Към тях могат да се прикачат монети, халкички, скилидки сух чесън, сини мъниста, парчета дърво, орехи, жълъди, черупки от охлюви и миди, гребало на лъжица, конски косъм – „кичилки“ против уроки или извикващи плодородие.
Най-разпространена е комбинацията от бял (символ на чистотата, дълголетието, мъжкото начало) и червен цвят (предпазва от зли сили; символ на кръвта, живота, женското начало). В различни части на България мартениците биват още: двуцветни в червено и черно, бяло и синьо или червено и синьо; многоцветни с червено, бяло, зелено, синьо и черно; едноцветни, съответно само от червена или от бяла прежда.
С мартеници са се закичвали най-често: деца, моми и млади невести (по китките, пръстите на ръцете и плитките); домашните животни (по рогата, копитата и опашката); плодните дръвчета и лозниците; уредите на труда, например чекрък, хурка, стан, каруца, бучкало. Днес мартеници се носят също от мъже и стари хора за здраве и благополучие. На 9 март (Младенци), 25 март (Благовещение) или при първото виждане на щъркел мартеницата се сваля и пуска в реката, оставя се под камък или се хвърля срещу слънцето с думите: „На на тебе мартеница, дай на мене здраве“
Повече информация ще разберете от интервютата с част от екипа на Националния етнографски музей: гл. ас. д-р Иглика Мишкова, гл. ас. д-р Илия Вълев, д-р Стамен Кънев, Мария Боянова и Тотьо Христов:
Гл. ас. д-р Иглика Мишкова за предаването „Добро утро, Европа“ по Euronews България (01.03.2025 г.):
Д-р Стамен Кънев и Тотьо Христов за предаването „100% будни“ по БНТ1 (18.02.2025 г.):
Мария Боянова за предаването „Калейдоскоп“ по телевизия „СКАТ“ (01.03.2025 г.)
Гл. ас. д-р Илия Вълев за предаването „България сутрин в събота и неделя“ по телевизия „Bulgaria ON AIR“ (01.03.2025 г.)
Д-р Стамен Кънев за предаването „Добро утро, Европа“ по Euronews България (01.03.2025 г.):
Мария Боянова, уредник и музеен педагог за Новините на Нова телевизия (01.03.2026 г.):
Гл. ас. д-р Илия Вълев в интервю за предаването „Гледна точка“ по телевизия СКАТ на 01.03.2026 г.:
