Искате ли да разберете какъв вкус има космическата храна? Знаете ли какво представлява процесът по лиофилизация? Любопитни ли сте какви хранителни продукти могат да консумират космонавтите в космическото пространство?
Отговори на тези и други въпроси ще може да получите по време на събитието „Вкуси Космоса!“ – презентация и дегустация на космическа храна в Националния етнографски музей.
Наши гости ще са учени и специалисти от Института по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия и фирма „Антарта“ АД, на които днес запазена марка е българското космическо меню.
Дата и час на събитието: 30 октомври 2025 г., 17:00 часа.
Място на провеждане: зала 19 на ИЕФЕМ-БАН, в бившия Царски дворец (вход откъм Царската градина, ул. „Московска“ 6А).
Входът е свободен, но е необходимо предварително записване. Моля, попълнете формуляра. Местата са ограничени и записването е индивидуално.
В рамките на събитието е предвидена екскурзоводска беседа и разглеждане на изложбата „Звездното небе – митология и наука“ на Националния етнографски музей. Тя се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България, Национална научна програма „Образование с наука“, „Имперекс“ ЕООД, ДП „Български спортен тотализатор“ и „Сфера Лайт“ ООД.
На 24 септември (сряда) Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) за поредна година ще е сред домакините на инициативата Нощ на литературата. Нашият екскурзовод Тотьо Христов ще чете откъс от книгата „Спасеният език“ на Елиас Канети, преведена от немски език от Елисавета Кузманова.
Събитието ще започне в 18 ч. в зала № 19 на втория етаж на адрес ул. Московска“ № 6А (вход откъм „Царската градина“).
Откъс от книгата: „Спасеният език“ Автор: Елиас Канети Превод: Елисавета Кузманова Издателство: Издателство “Леге Артис” Година на издаване: 2008 Оформление: Лъчезар Владимиров
За книгата В „Спасеният език“ Елиас Канети разказва за детството си в България, Англия, Австрия и Швейцария. Пред погледа на любознателното момче се случват големи исторически събития, менят се впечатления от обкръжаващия го свят, наситен с ревност, властолюбие, но и с много мечти, любов, нежност и гордост, чувства, които то изпитва към родителите, към близки и чужди хора. Всеки читател, дори и този, който никога не е прочел и един ред от творчеството на Канети, ще остане поразен от описаните драматични събития, от любовта към бащата и ранната му смърт, белязали душевността на Канети за цял живот, от особената близост и ревност към майката, която го въвежда в света на литературата, от семейното проклятие на патриархалния дядо, от безбройните паметни преживявания на Канети в ежедневието и в училище, чиято екзотичност провокира читателя да обърне поглед към своето собствено детство.
За автора През 2025 г. честваме 120-ата годишнина от рождението на Елиас Канети. Роденият в Русе през 1905 г. забележителен писател-нобелист прекарва последните 20 години от живота си в Цюрих, където пише своята обширна автобиография. Именно нейният първи том носи заглавието „Спасеният език“. Елиас Канети умира през 1994 г. в Цюрих, оставяйки след себе си забележителни творби, преведени на повече от 25 езика. Някои от тях, като например „Маси и власт“, днес са по-актуални от всякога.
За преводача Елисавета Кузманова е сред най-изтъкнатите преводачи от немски език. В неин превод излизат почти всички произведения на Нобеловия лауреат за литература Елиас Канети – автобиографичните му книги „Спасеният език“, „Факел в ухото“, „Игра с очи“, „Парти по време на война“, романът „Заслепението“, както и философските му размисли, събрани в „Маси и власт“. Тя е превела също творби от Лион Фойхтвангер, Стефан Цвайг, Роберт Менасе. Елисавета Кузманова е сред учредителите на Съюза на преводачите в България, основан на 5 юни 1974 г. и дълги години работи в неговите ръководни органи.
„Нощ на литературата“ се провежда на 𝟐𝟒 септември от 𝟏𝟖:𝟎𝟎 ч. и включва произведения, написани на 𝟐𝟎 европейски езика. Информация за всички книги и четенията в страната ще откриете в сайта на „Нощ на литературата“.
Новата система се състои от подвижни модули, чийто механизъм позволява лесно придвижване и достъп до експонатите. Това не само улеснява работата на служителите, но и гарантира максимална защита на артефактите от вредни външни фактори като пряка слънчева светлина и прах. Тези мерки гарантират дългосрочното запазване на уникалните културни ценности, които са част от националното ни наследство. С тази инициатива музеят успява още по-ефективно да изпълнява една от основна си мисии – съхраняването и защитата на националното културно наследство, поверено му от държавата.
Проектът не само повишава степента на защита и съхранение на експонатите, но и демонстрира ангажимента на институцията към опазването на нашето историческо и културно наследство за бъдещите поколения. Внедрените технологии и методи ще продължат да играят ключова роля в поддържането на високите стандарти на музея и ще допринесат за неговото утвърждаване като водеща културна институция в България.
Проектът „Делници и празници – природата в българската традиционна култура“ е една чудесна инициатива на Национален етнографски музей–БАН и Национален природонаучен музей–БАН, която се осъществява благодарение на Столична програма „Култура“ за 2025 г.
Българските народни обичаи са неразделна част от нашата културна идентичност и отразяват дълбоката връзка между човека и околната среда. „Като имаме това предвид, проектът цели да подчертае взаимозависимостта между природата, вярванията и поведението на хората в традиционното общество“ , подчертава гл. ас. д-р Радина Илиева и продължава. „В ежедневието (делниците) и в празничния календар природата играе важна роля като символ на жизнените цикли, на началото и края на селскостопанските дейности през различните сезони и на стихийните явления. В басните, легендите, сказките, разказите и вярванията от традиционния период, често животните са натоварени с човешки черти, със своите добродетели и недостатъци. Хората са определяли време в народния календар, в което са извършвали редица практики. Те са имали за цел умилостивяването и отдаването на почит.“
„Трудът на полето, грижата за стопанството и домашните задачи са били тясно свързвани с ритъма на природата. Отразявайки ролята ѝ в земеделието и животновъдството, народните обичаи са включвали ритуали за осигуряване на добра реколта и защита – например от природни бедствия, болести по растенията и животните и други. Днес тези празници и практики са част от нашето културно наследство, което съхраняваме в Националния етнографски музей, както и в други музеи в страната, за да предадем знанието за живота на предшественици ни от отминалите епохи на бъдещите поколения“ допълва гл. ас. д-р Стамен Кънев.
Идейната концепция на проекта залага на идентично организирано (в двата музея) пространство, в което чрез експониране да бъдат представени част от животните, които са елемент от народните вярвания и календар на българите. Предвидените експозиции в НЕМ – БАН и НПМ – БАН, ще изградят един пълен, съдържателен образ на четири празника, свързани с различните сезони. Началото е поставено през месец март с празника Благовещение (25 март), свързан с вярването, че излизат змии и гущери, когато е първото кукане на кукувицата, лястовица носи благата вест за идващата пролет. През юни инициативата продължи с „Пеперуда“ (нередовен обичай, който се извършва при суша за измолване на дъжд). Експозициите за Пеперудата все още могат да бъдат разгледани в НЕМ-БАН и НПМ-БАН.
Предстои откриването на още две временни изложби. „За есента това е Мишинден, който се отбелязва на 27 октомври. Свързан е с народните практики за борба с вредителите, особено мишките и плъховете – да не пакостят по храната, дрехите, зърното и т.н. На този ден се извършват различни ритуали и обичаи, насочени към прогонване на гризачите и предотвратяване на тяхното нашествие в домовете и хамбарите. Един от най-известните обичаи е „погребението“ на мишка – хората улавят една, която символично погребват в дупка в земята, като произнасят клетви за прогонване на всички мишки от дома и стопанството.“, казва гл. ас. д-р Стамен Кънев. „За зимата екипът се спира на Андреевден, честван на 30 ноември“, допълва гл. ас. д-р Радина Илиева. „Празникът е свързан както с ритуали за плодородие, така и с такива за защита от мечките, особено от тези, които нападат хора и добитък. В някои региони се изпълняват различни обреди и ритуали за здраве в семейството и плодородие на нивата и при животните. Например, в някои села се правят специални молитви за защита от болести и различни напасти.“
Още с откриването на първата съвместна изложба двата музея отчитат засилен интерес. С голяма вероятност това е така, защото за първи път учени от съвсем различни дисциплини (екипът е от етнолози и ентомолози) работят в синхрон за да може широката аудитория да разбере скритото знание за природата от традиционния човек. На уебсайтовете на музеите (www.nembg.com и www.nmnhs.com) можете да намерите всички материали (брошури и образователни листове), които са достъпни безплатно.
Екипът на проекта е от учени и специалисти от двете звена – от НЕМ – БАН – гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев, Мария Боянова-уредник, Десислава Васова- дизайн и художествено оформление; НПМ – БАН – доц. д-р Ростислав Бекчиев, доц. д-р Марио Лангуров, доц. д-р Николай Симов, Силвия Тошева-експерт връзки с обществеността, д-р Златка Яръмова-графичен дизайн и художествено оформление.
Със скръб научаваме за кончината на д-р Екатерина Цекова – дългогодишен директор на Националния политехнически музей (НПТМ) и значима личност в българското музейно дело. Нейната загуба е огромна за всички, които я познаваха и работеха с нея.
Д-р Цекова започва кариерата си през 1987 г. като екскурзовод и уредник в Националния исторически музей, а по-късно оглавява Републиканския научно-методически център по музеезнание. От 2004 г. поема ръководството на НПТМ и е основен двигател за неговото успешно развитие.
За своя значителен принос в развитието и популяризирането на българската музейна култура д-р Цекова е удостоена с престижното отличие „Златен век“ на Министерството на културата на Република България. Тя е носител и на редица други престижни награди от образователни и неправителствени организации.
Д-р Цекова беше и активен преподавател, като повече от 20 години преподава музейна комуникация и музейно образование във Философския и Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя има множество издадени публикации и монографии.
Нейната отдаденост към музея и българската култура ще остане незабравена. Изказваме искрени съболезнования на семейството, колегите и всички, които я познаваха и ценяха.
