На 13 и 14 октомври 2026 г. в Кюстендил се състоя Третата национална среща на музейните педагози. Домакин на форума беше Регионален исторически музей Кюстендил, а съорганизатори – Национален природонаучен музей и Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Събитието събра на едно място специалисти от цялата страна, за да обсъдят иновативни практики и перспективи в областта на музейната педагогика.
Основната тема на срещата беше „Изкуството като инструмент за разширяването на географските и социални граници на музейната педагогика“. Акцентът попадна върху ролята на творческите подходи за преодоляване на бариери и достигане до по-широка и разнообразна публика.
Националният етнографски музей беше представен от трима свои експерти, които споделиха опита и резултатите от реализирани през 2025 г. проекти.
Гл. ас. д-р Радина Илиева представи доклад на тема „Делници и празници – природата в българската традиционна култура“. В рамките на презентацията тя акцентира върху научно-популярните и образователните ресурси, създадени в сътрудничество с Националния природонаучен музей – БАН и с финансовата подкрепа на Столична община, програма „Култура“. Всички материали са свободно достъпни на интернет страниците на двата музея и предлагат ценна информация за връзката между човека и природата в българските традиции. Безплатните брошури и образователни листове обединяват четирите сезона, някои свързани с тях биологични видове и обичайни практики.
Гл. ас. д-р Стамен Кънев изнесе доклад на тема „София в багрите на времето: наръчник за откриватели – перспективи за музейното представяне на градската история“. Той представи концепцията зад едноименната книга, създадена съвместно с Радина Илиева, Мария Боянова и Десислава Васова (дизайнер). Изданието не е просто исторически справочник, а интерактивно пособие, което стимулира любопитството и изследователския дух на читателите. Проектът е реализиран с подкрепата на Столична община, програма „Култура“.
Мария Боянова представи образователната програма на Националния етнографски музей, посветена на експозицията „Звездното небе – митология и наука“. Тя акцентира върху интердисциплинарния характер на програмата, която съчетава етнографски и фолклорни знания с астрономически факти. Заниманията са разработени за различни възрастови групи и целят да обогатят общата култура и въображението на участниците. Образователната програма се осъществява по Национална програма Образование с наука.
В рамките на форума се проведоха дискусии, посветени на актуални теми в музейното образование – трансгранично сътрудничество и споделено наследство, учене чрез творчество и практика, създаване на образователни ресурси и работа със специфични публики. Срещата се превърна в ценна платформа за обмен на опит и идеи между музейните педагози от цялата страна.
Изложба на Националния етнографски музей към БАН поставя въпроси за света на децата днес чрез посланията на съвременните медии
На своите 20 и няколко години Мария Боянова със сигурност е имала по-различно детство от това, за което е прочела в печатните медии на XX век. Казва обаче, че отдавна се интересува от темата и вече си е изградила реална представа за живота на хората в миналото. Като уредник в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ – БАН) и част от екипа, работил по изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“, е разбрала, че децата се вълнуват от едни и същи неща независимо в какъв период израстват.
„XX век се характеризира с повече пространство за игра навън, но в същото време – с необходимост да се компенсира с въображение онова, което не може да се види или да се докосне. Днес е точно обратното – децата са повече затворени вътре, но пък имат по-голям достъп до много повече неща. През всеки период обаче децата се вълнуват от истории, приказни светове и интересни герои. Винаги са настроени приключенски и проявяват интерес към играчките. Просто наличността и средата тогава са били различни“, споделя Мария за „Аз-буки“.
На пръв поглед, изложбата, която Етнографският музей открива на празника на София, само два дни след първия учебен ден, е необичайна. И като характер, и като художествено оформление. Боянова я определя като камерна. Няколкото апликирани куба, разположени един над друг върху ос в малкото фоайе на музея, присъстват ненатрапчиво като експозиция. Зад тях обаче стоят изследване, проучване и наблюдения на екип от четирима души.
Част от изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“. Снимка: Национален етнографски музей
„Показваме света на детето и образите, чрез които то е представено в печата на XX век, по теми: училища и образование, здраве и физкултура, игри и въображение, облекло и външен вид… Обобщили сме резултатите от нашите изследвания върху прегледани печатни издания и сме извадили фрагменти, изрезки от вестници и списания, заглавия и лозунги, които са ни направили впечатление. Текстовият материал е съпроводен не само от снимки и илюстрации, но и от експонати от колекцията на нашия музей – детски играчки“, разказва Мария.
Но освен да видят старите детски играчки, децата ще могат да поиграят и на редактори. Към изложбата е създадена образователна програма, специално разработена за малките, която ги поставя в ролята на редактори, които взимат решения в създаването на списание за техните връстници.
Образователната програма е общодостъпна и е под формата на работен лист, чрез който в залата деца и родители имат възможност да работят самостоятелно.
Според екипа, работил по проекта, експозицията разкрива не само всекидневието на децата през XX век, но и богатото наследство от периодични издания, теми, обществени дебати и практически насоки, които тогава са посвещавали на детството и възпитанието.
„Това – казват те, – дава възможност да надникнем в света на нашите родители и да си зададем важни въпроси за настоящето: какво е детството днес, какви послания носят съвременните медии и какъв свят изграждаме за бъдещите поколения.
Част от изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“. Снимка: Петя Николова
Заинтригуван от оригиналното художествено оформление на изложбата, посетителят, спрял се да разгледа въртящите се кубове, ще узнае, че в миналото е имало „дрехарница“ и „здравен детски дом“. Вероятно ще се изненада, че захарта по онова време е препоръчвана за малките като благоприятна за тяхното развитие, а на хапката, поднесена от чужда ръка, се поставя внимание, защото би могла да носи зараза.
„В изложбата не са изрично упоменати детски издания, но в хода на изследванията си използвахме различни такива. Не само такива, които са били насочени към жената и домакинята, защото в тях се откриват много материали, засягащи децата и техния свят, но и чисто детски издания. От първата половина на XX век например това са „Барабанче“, „Детска радост“, „Детски труд“, „Детски свят,“ „Детска мисъл“, а от втората половина, през социализма – в. „Септемврийче“, сп. „Славейче“ и други“, уточнява Боянова.
Любопитно е да се отбележи, че „Барабанче“, което е детско литературно вестниче с илюстрации, излизало в периода 1938 – 1940 г. в София, има интересното подзаглавие „Весел седмичен вестник за деца и юноши“.
Месечното литературно и илюстровано списание „Славейче“ пък се издава от Съюза на българските писатели и Министерството на народната просвета от края на 1956 г.
„Самият проект включваше и работа на терен. Докато разговаряхме с хора, които са ползвали печатни медии от миналия век и споделяха спомени от детските си години, ни направи впечатление, че децата през XX век не са ползвали единствено и само детски списания и вестници, а още от ранна възраст са се интересували и от литература за възрастни, включително периодична. Особено любимо е било списание „Космос“. Сякаш тогавашните деца са надраснали възрастта си и отрано са имали подхранено любопитство към света, който ги заобикаля“, споделя впечатленията си Мария.
Изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX век“ може да бъде посетена в Националния етнографски музей в София до средата на октомври. По повод 120-ата годишнина на музея всеки уикенд през септември от 10 до 12 ч. посещенията са безплатни.
Посетителите могат да преживеят в момента и един интересен преход между минало и настояще, да направят своеобразна разходка в пространство и време, защото точно в края на обиколката, след експозицията за детството, ни посреща Слънчевата система. Слънцето, Земята и Луната осветяват пътя и водят напред – към звезди и съзвездия, към загадките на Вселената. Всичко това е част от изложбата „Звездното небе – митология и наука“, към която Етнографският музей представя и най-новото си книжно издание – едноименен албум-каталог.
Автор: Петя Николова Източник: вестник „Аз-буки”, брой 38, 24–30.09.2026 г.
Честит празник на гр. София и на на всички именици! Нека този ден бъде изпълнен с радост, вдъхновение и любов!
От днес (17 септември) в Националният етнографски музей за жителите и гостите на столицата е достъпна изложба „Детството, отразено в печатните медии на XX в.“. Експозицията разкрива богатото наследство от периодични издания, теми, обществени дебати и практически насоки, посветени на детството и възпитанието през миналия век.
Иложбата представя и пъстрата палитра на детството – игрите, облеклото, хранителния режим, заниманията в училище и разнообразните дейности, които са оформяли ежедневието на децата през XX век.
Чрез богата селекция от периодични издания, изложбата ни потапя в атмосферата на обществените дебати, практическите съвети и ценностите, които са формирали възпитанието на поколения българи. Тя ни дава възможност да надникнем в света на нашите предци и да си зададем важни въпроси за настоящето: Какво е детството днес? Какви послания носят съвременните медии? И какъв свят изграждаме за бъдещите поколения?
Заповядайте в Националния етнографски музей, за да разберете повече. Изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX в.“ ще бъде достъпна за посетители от 17.09.2026 г. от 10 ч., когато музеят отваря.
Изложбата се осъществявяа в рамките на проект „Представи, ценности и нагласи относно детството, отразени в печатните медии в България през XX век. Социокултурни аспекти“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“.
Периодиката на ХХ век не просто описва детството като етап от развитието на индивида, а активно участва в конструирането на образа на детето в съответствие с ценностите на епохата. Изображения, рубрики и текстове в различни жанрови форми са проводник на този процес и изпълняват посредническа роля между институционалните идеологии и всекидневните представи за детството. Така периодичният печат на ХХ век се явява ключов източник за изследване на историческите трансформации в разбирането за детето.
Макар през ранните години на века да не се полагат особени усилия за външния облик на печатните издания, което проличава в слабото им полиграфско и художествено оформление, вестниците и списанията, специално насочени към детската аудитория, и публикациите, посветени на децата, се отличават с осезаем стремеж към по-висока естетика, приветливост и визуално въздействие.
Всяко поколение създава своя образ на детството, а периодичният печат е едно от огледалата, в които този образ остава съхранен. Затова страниците на старите вестници и списания разказват не само историята на детството, а историята на цялото общество – на неговите идеали, страхове и представи за бъдещето.
Публикациите от миналия век ни дават възможност да проследим как са живели децата преди нас, за да си зададем важни въпроси за настоящето: Как изглежда детството днес? Какви ценности предават съвременните медии? И какъв образ на бъдещето създаваме за следващите поколения?
Елате в Националния етнографски музей, за да разберете повече. Изложбата „Детството, отразено в печатните медии на XX в.“ ще бъде достъпна за посетители от 17.09.2026 г. от 10 ч., когато музеят отваря.
Изложбата се осъществявяа в рамките на проект „Представи, ценности и нагласи относно детството, отразени в печатните медии в България през XX век. Социокултурни аспекти“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Сайт напроекта: https://bgchildhood.com/
През 2026 г. Националният етнографски музей чества своя 120-годишен юбилей – повод за равносметка и оценка на неговата роля в опазването и популяризирането на културното наследство, обществената му позиция, както и бъдещите перспективи през неговото развитие. По повод годишнината, Научната група на НEM има удоволствието да Ви покани на седмото издание от поредицата конференции „Дебати в музеологията“, озаглавена „Музеи – мостове. Поколения, култури, общности“.
В своите зали и експозиции музеите създават уникална среда, в която материалните свидетелства на човешката история – артефакти, предмети, произведения на изкуството, оживяват чрез разказите на хората, които са ги създали или използвали. Така се поражда атмосфера на диалог, взаимно уважение и споделено разбиране, която насърчава критичното мислене, културния обмен и личностното обогатяване. В свят, характеризиращ се с нарастваща социална фрагментация и поляризация, както и неравен достъп до знание и културно съдържание, музеите се утвърждават като важни средища преодоляване на тези разделения. Те се открояват като своеобразни „мостове“, които свързват миналото с настоящето, различните поколения, както и отделните общности и култури.
Съвременните музеи все повече се стремят да бъдат отворени, приобщаващи и достъпни за всички – независимо от пол, възраст, социален статус, етническа принадлежност или физически възможности. Чрез разнообразни образователни програми, интерактивни експозиции и дигитални платформи те не само съхраняват и популяризират културното наследство, но и активно работят за изграждането на по-устойчиво, справедливо и солидарно общество. В този смисъл музеите се характеризират като динамични центрове на културна памет, социално взаимодействие и вдъхновение за бъдещите поколения.
Основна цел на конференцията е да осигури трибуна за обмен на идеи, представяне на научни изследвания и добри практики, както и за дискусия относно перспективите в условията на бързо променящата се действителност.
Каним изследователи, музейни специалисти, преподаватели, студенти и представители на културни институции да се включат и да допринесат със своите знания и опит за развитието на музейната наука и практика в България.
Тематичен обхват:
Музеите в развитие – възможности и граници през третото десетилетие на 21 век.
Анатомия на визуалното послание: актуални тенденции в музейния дизайн и сценография
„Живи“ експозиции и „пулсиращи“ пространства – завладяващите музейни разкази
В реставрационното ателие – застрашените обекти и тяхното опазване
Кое „си струва“ да събираме и съхраняваме – колекции, колекционни политики и културна памет
За изкуството на изненадата – комуникацията с публиките.
Образованието е приключение – музеят като класна стая.
Музейната дипломация. Да прокараш мост над оградата – музеят като медиатор и посланик.
Експозициите като дигитален ландшафт. Дигитализация и мобилни приложения за музеи.
Музеят на прицел – войната и кражбите. Съвремието, което постави миналото под обстрел.
Изпращайте Вашите заявки за участие на електронен адрес edu.iefem.conf@gmail.com до 26 юни 2026 г., като посочите имената си, институция и заемана длъжност, заглавие на доклада, кратко резюме, електронна поща и телефон за контакт.
