Управителният съвет на Сдружение „Български музеи“, представляващо над 150 музейни институции в страната, заяви категорично недоволство и протест срещу параметрите на проекта за Държавен бюджет за 2026 г. Поводът за реакцията е сериозното разминаване между предвиденото финансиране и реалните нужди на сектора, както и липсата на съответствие с приоритетите и целите, заложени в Националната програма за развитие „България 2030“, приета с Протокол № 67 на Министерския съвет от 02.12.2020 г.
Особено тревожен е фактът, че в сравнение с предложения проект на предходния редовен кабинет, в който бе осигурено целево държавно финансиране за 49 общински музея, настоящият бюджет премахва тази възможност. Това поставя под сериозен риск устойчивото функциониране на тези културни институции, много от които работят при изключително тежки материални и организационни условия.
Като активен член на Сдружение „Български музеи“, Националният етнографски музей (ИЕФЕМ–БАН) заявява своята пълна подкрепа към позицията и исканията на Управителния съвет на организацията.
Имаме удоволствието да съобщим, че заради големия интерес изложбата „Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите“ ще остане достъпна за посетители в залите на Националния етнографски музей до 26 юли (неделя).
Изложбата проследява забравената история на известното родопско селище като важен ножарски център през XIX в. Тя представя характерните за този край ножове– тяхната изработка, специфични декоративни и конструктивни особености, както и сведенията за тях, съхранени в исторически и краеведски източници. Експонатите, включени във временната експозиция, са любезно предоставени от Народно читалище „Проф. д-р Асен Златаров 1927 г.“ в с. Смилян, община Смолян. Ножовете впечатляват със своята красота и прецизност на изработката, поради което заслужено са наречени „мъжките бижута на Родопите“. Освен като практичен инструмент или средство за защита, те са изпълнявали и важна естетическа функция – да бъдат част от традиционното мъжко облекло. По този начин ножовете се превръщат в символ на майсторството, културната идентичност и гордостта на родопчани.
Към изложбата е издаден специален каталог, който представлява богато илюстрирано издание, посветено на смилянското ножарско изкуство. Той предлага задълбочен поглед върху историята, традициите и майсторството, свързани с изработването на тези уникални ножове. Всеки желаещ може да го закупи от касата на Националния етнографски музей.
На 22 юни Националният етнографски музей имаше удоволствието да бъде домакин на представители на Сдружението на туроператорите и туристическите агенти „Обединение Бъдеще за туризма“ – най-голямата работодателска организация на туроператори и туристически агенти в България, както и на ученици от Професионалната гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ – гр. Плевен, придружени от своите преподаватели.
Посещението беше част от инициативите, насочени към изграждането на по-тясно сътрудничество между музейните институции, туристическия сектор и професионалното образование. Срещата предостави възможност на бъдещите специалисти в областта на туризма да се запознаят отблизо с богатството на културното наследство, съхранявано в Националния етнографски музей, намиращ се в Източното крило на бившия Царски дворец, както и с ролята на музеите като важна част от културния туризъм в България.
В изложбата „130 години Народен музей“
По време на обиколката гостите разгледаха експозициите „130 години Народен музей“, „Звездното небе – митология и наука“ и „Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите“, която представя традиционната култура на българите чрез впечатляващи колекции предмети от бита, художествени занаяти от народни носии, накити и обредни практики. Те проявиха особен интерес към историята на сградата – бившия Царски дворец, към принципите на съхраняване и експониране на движимите културни ценности, както и към работата на музейните специалисти.
В изложбата Звездното небе – митология и наука“
Освен експозициите, посетителите се запознаха и с разнообразната дейност на музея – научноизследователската работа, теренните етнографски проучвания, организирането на временни изложби, образователните програми, реставрационната дейност и инициативите за популяризиране на българското културно наследство сред различни публики.
По време на срещата бяха обсъдени и възможностите за развитие на партньорството между Националния етнографски музей и туристическия бранш. Акцент беше поставен върху значението на културния туризъм за популяризирането на българската култура и традиции, както и върху потенциала на музеите да бъдат активни участници в създаването на качествени туристически продукти и преживявания.
Сградата на бившия Царския дворец, където днес се помещават Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и Националната галерия
Особено вдъхновяващо беше присъствието на младите хора, които с любопитство задаваха въпроси и проявиха искрен интерес към професиите, свързани с опазването, изследването и представянето на културното наследство. За екипа на Националния етнографски музей подобни срещи са ценна възможност да представи своята мисия пред бъдещите поколения и да покаже, че музеят е живо пространство за знание, образование, културен обмен и диалог.
Благодарим на Обединение „Бъдеще за туризма“, на ръководството на Професионалната гимназия по туризъм „Алеко Константинов“ – Плевен, на преподавателите и на всички ученици за проявения интерес. Вярваме, че това посещение е добра основа за бъдещи съвместни инициативи в подкрепа на развитието на културния туризъм и опазването на културното наследство на България.
На 21 юни галерия „Казаков“ към Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна официално бе открита изложбата „Птиците – образи от съкровищницата на Националния етнографски музей“ (ИЕФЕМ-БАН). Експозицията бе представена от нейния куратор – гл. ас. д-р Ангел Ангелов.
Изложбата представя част от експонатите на музея, съпроводени с любопитни разкази за символиката на птицата в различни култури и цивилизации. В нея са представени разнообразни по своя характер предмети и архивни материали, обединени от образът на птицата в традиционните приложни изкуства и в народното творчество. Посетителите имат възможността да се докоснат до изящното изкуство на представените творби и да опознаят богатата символика на птиците, представена във възрожденския интериор, приложните изкуства, религията и архитектурата.
Изложбата може да бъде разгледана от 20 юни до 13 юли 2026 г. Входът е свободен. Адрес: гр. Трявна, ул. „Петко Рачев Славейков“ № 8 (до хотел „Зограф“). Работно време на галерия „Казаков“: Сряда – неделя (включително) 09:30 – 13:30 ч. и 14:00 – 18:00 ч.
Първата седмица от Лятната школа в музея завърши с много усмивки, нови знания и незабравими преживявания за децата!
Техен верен пътеводител в света на етнографията беше „Веселата книжка за събирачи на жива старина“ (издание на Националния етнографски музей).
В света на етнографията с „Веселата книжка за събирачи на жива старина“
Малките откриватели научиха любопитни факти за професията и за традициите, които тя съхранява. В експозицията ни „Звездното небе – митология и наука“ децата се запознаха с едно от най-вълнуващите небесни явления – „падащите звезди“. Разбраха какво всъщност представляват тези светлинни явления и как хората през вековете са ги възприемали в своите легенди и вярвания. Децата се запознаха и с билките, които някога са били използвани от момите за любовни наричания.
В Националния природонаучен музей – БАН
В рамките на седмицата малките изследователи посетиха общо три знакови музея в София – Националния етнографски музей, Националния природонаучен музей – БАН и Регионалния исторически музей – Софи. Там те се докоснаха до богатството на традиционната култура, опознаха разнообразието на екосистемите и научиха повече за историята на столицата ни.
В Регионалния исторически музей – Софи
От 22 юни започва втората седмица на Лятната ни школа, която също обещава вълнуващи истории, интерактивни занимания и творчески ателиета.
Образователната програма се осъществява по Национална програма Образование с наука.
