Филмът е посветен на молдовците, депортирани в Сибир по време на сталинския период. Сюжетът е изграден върху изповедите на четирима главни герои, които са били задържани и насилствено откарани в Сибир по време на втората вълна на депортациите – в нощта срещу 7 юли 1949 г. Всеки епизод разказва отделна история. В своята цялост те подчертават ужасите и драмите, през които са преминали стотици бесарабци по време на сталинските репресии. Филмът е създаден по повод отбелязването на 70 години от депортациите на хора от Бесарабия през 1949 г. Всички събития, представени във филма, са действителни.
Кога: 6 април, начален час 18:30 ч.
Място: зала „Зимна градина“ на ИЕФЕМ-БАН (вход откъм ул. „Московска 6А)
Програма на събитието Водещ: гл. ас. д-р Елена Водинчар
Приветствия: Доц. д-р Мила Маева, директор на ИЕФЕМ-БАН Н.Пр. Емил Жакота, посланик на Република Молдова Доц. д-р Петко Христов, ръководител на проект „Диаспората в движение: културни, социално-икономически иреемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в.”
След прожекцията ще се проведе дискусия с онлайн от Кишинев проф. д-р Иван Думиника.
Събитието се провежда в партньорство с посолството на Република Молдова в България и в рамките на проект „Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в.”.
От касата на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) вече можете да закупите специални сувенири за Вас или близките Ви – машинно фино изтъкани текстилни гривни. Те са изработени по съвременна технология, като дизайнът им съчетава стил, вдъхновен от традиционните български шевици и емблематичната роза „Дамасцена“. Гривните са прекрасен спомен, носещ послание за богатото ни културно наследство и традиции.
Характеристики на продукта: • Изработени са от висококачествени полиестерни нишки, осигуряващи здравина и издръжливост. • Технологията осигурява прецизност при изработката на елементите. • Регулируемо и многократно използваемо закопчаване с метално топче, което позволява лесно отваряне и затваряне. • Универсални, подходящи за различни възрастови групи. • Съчетават високо качество с конкурентна цена. • Предлагат се върху луксозно картонче в индивидуална опаковка с кратко послание на български и английски език.
Екипът на музея се стреми да представи българската традиционна култура по съвременен и достъпен начин, като същевременно подчертава връзката между миналото и настоящето. Гривните са прекрасен сувенир от посещението ви в Националния етнографски музей или оригинален подарък, който носи духа на българското народно изкуство в модерна форма.
През месец март 2026 г. Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) обогати колекциите си с откупката на рядък и изключително ценен експонат. Представяме просфорен печат от края на ХIХ в. – нач. ХХ в. Просфората е с размери 14х14.4 см. Върху лицето ѝ е изобразен св. Трифон (ΟΑΓΙΟς ΤΡΥΦΩΝ). В дясната си ръка светецът държи косер (малък, извит навътре нож (приличащ на малък сърп), който се използва основно в лозарството за рязане на лози, чепки грозде или други земеделски работи), а в лявата – гега. До него е поставена кошница с плодове и житни класове. Лицето, косата и дрехата на светеца са детайлно пресъздадени и украсени с фина и богата орнаментация. Откъм гърба на просфората е оформена квадратна дръжка, която също е печат. Върху нея са резбовани означенията IС/ХС/NI/КА (Иисус Христос Победи).
Просфората е рядък образец на късновъзрожденската художествената дърворезба. Запазен е в отлично състояние, което е признак, че почти не е използван. Детайлната иконография, дълбокия релеф на изображенията и придружаващите ги гръцки надписи предполагат светогорски (манастирски) произход на печата.
Св. Трифон Апамейски е роден през III век в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, която по това време е част от Римската империя. Загива мъченически за християнската вяра по време на управлението на император Деций Траян (202-251 г.). Св. Трифон е почитан като мъченик и светец лечител. На Балканите паметта му се чества на 14 февруари. Той е сред най-интересните празници в църковно-народния календар. Познат е като „Трифонден“, „Зарезан“, „Трифон рижач“, „Трифон винопиец“, „Трифон пияница“, „Трифон чипият“ и др. Празникът е интересен е не само заради изпълняваната по време на честванията му обредност, но и заради своята драматичност и театралност. Празнува се навсякъде, където има или е имало по-развито лозарство.
1. Район Габрово; 2. Район Дряново; 3. Район Велико Търново; 4. Район Трявна
Изложбата „Славно минало – забравено настояще – възможно бъдеще“ е част от проект „От камък и дърво – архитектурното наследство на пустите села“, реализиран от Фондация „Институт за културно наследство“ с финансовата подкрепа на Европейския съюз – NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, процедура „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на културните и творчески индустрии“, чрез Национален фонд „Култура“.
Проектът събира на едно място работата на интердисциплинарен екип – археологът Стилиян Станимиров, историкът Юлия Дабкова, етнографът Дамян Христов, специалистът по културно наследство Николай Карагьозов, теренният изследовател Надя Кукорякова и фотографът Кирил Колев. Техните общи усилия превръщат обезлюдените села на Централния Предбалкан в открита архивна карта на камък, дърво и вода.
Целта на изложбата е да документира и покаже изчезващото архитектурно наследство на пустеещите къщи, плевни, чардаци и дворове и да напомни, че зад всяка рушаща се стена стои човешка история – за труд, занаят, принадлежност и дом. Фотографиите и придружаващите ги текстове и аудиоописания разказват за конструкциите, материалите и детайлите, но и за тишината, която днес е заменила шума на живот.
В рамките на проекта са посетени десетки махали и селища в четири общини на областите Габрово и Велико Търново – Габрово, Дряново, Трявна и Велико Търново. Сред тях са малки планински села и колибарски махали, в които архитектурата все още пази знанието на майсторите строители, макар хората да са си отишли.
Тази изложба кани посетителя да види в руините не само разруха, а потенциал – за памет, за учене и за бъдещо възраждане на това крехко, но изключително богато архитектурно наследство.
Този културен продукт е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Институт за културно наследство“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Фондация „Институт за културно наследство“, със съдействието на Френския културен институт в България представя документалния филм от проекта „От камък и дърво – архитектурното наследство на пустите селища“, който вече е достъпен онлайн.
Документалният филм разказва емоционалната история на обезлюдени села в Централния Предбалкан, където все още могат да бъдат открити забележителни примери на традиционна българска архитектура – каменни къщи, дворове, дувари и следи от някога оживени общности. Той е с продължителност 60 минути. Заснет е с дрон и озвучен с автентични фолклорни мотиви от районите на Габрово, Дряново, Трявна и Велико Търново. Той проследява автентични строителни традиции и архитектурни решения, изградени върху хармонията между природните материали – камък, дърво и глина. Филмът показва как в миналото човекът, воден от необходимост или стремеж, заселва и урбанизира територии, а години или столетия по-късно, по сходни причини, ги напуска. В резултат на това обезлюдяване природата отново възстановява своите владения, като приема обратно своите елементи – камъка, дървото и глината. Филмът представя този процес по художествен и поетичен начин, превръщайки го в метафора на кръговрата на живота и природата и в пример за хармония, към която човечеството трябва да се стреми и днес.
Интердисциплинарният екип – археологът Стилиян Станимиров, историкът Юлия Дабкова, етнографът Дамян Христов, специалистът по културно наследство Николай Карагьозов, теренният изследовател Надя Кукорякова и фотографът Кирил Колев, насочва вниманието към ценността на тези места като част от културното наследство и повод за разговор за тяхното бъдеще. Техните общи усилия превръщат обезлюдените села на Централния Предбалкан в открита архивна карта на камък, дърво, глина и вода.
Филмът и фотографската изложба от проекта „От камък и дърво – архитектурното наследство на пустите селища“ бяха представени в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) на 20 март в рамките на Международния ден на франкофонията.
Проектът е реализиран по Оперативна програма „Национален план за възстановяване и устойчивост“ (Договор № BG-RRP-11.020-0004-C01), по процедура BG-RRP-11.020 „Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ и промотирането им на европейските и международни пазари за изкуства “.
