Съвместният проект „Делници и празници – природата в българската традиционна култура“ представя четири камерни временни изложби, посветени на четирите сезона и четири български празника, свързани с тях.
Първият празник, който отбелязахме заедно, беше Благовец, традиционно празнуван на 25 март. На 24 юни представихме поверията и познанията за обичая Пеперуда, както и за едноименните насекоми. От 10 октомври в имахте възможност да разберете повече за мишките и празника Мишинден, отбелязван традиционно в някои райони на страната на 27 октомври.
От 10 декември в централното фоайе на Националния етнографски музей-БАН може да се запознаете с поверията и познанията за празника Андреевден/Мечкинден, а във фоайето на Националния природонаучен музей-БАН – с мечките.
Св. Андрей е почитан в българската традиция като покровител и заповедник на мечките. Според легендата той живеел в гората като отшелник. Веднъж мечка нападнала и изяла вола, с който той си орал нивичката – тогава светецът заловил дивия звяр и го впрегнал в ралото вместо вол, а после сам яхнал мечката и слязъл с нея в близкия манастир. Затова Андреевден е наричан също Мечкинден и включва обредни практики за умилостивяване на мечките. Народът още е схващал този празник като важен астрономически момент в годината: „на Едрей денят нараства колкото едно просено зърно“ или „денят взема по едно зърно от нощта“.
Брошурата и образователния лист към камерните изложби са достъпни от QR кодовете, разположени на специалните конструкции в двата музея. Също така кожете да ги свалите оттук: брошурата и образователния лист.
Изложбата ще е достъпна до 1 февруари 2026 г. (неделя)
Проектът се осъществява в партньорство между Националния етнографски музей – БАН и Националния природонаучен музей – БАН и е финансиран по Столична програма „Култура“.
Разкошните акварели на художничката Евгения Лепавцова отново ще красят страниците на нашия календар и през 2026 г.!
Евгения Илиева Лепавцова (1895 – 1981) е възпитаничка на Художествената академия, специалност „Живопис“. През 1940 г. е командирована в Народния етнографски музей като художник. На следващата година е назначена за редовен сътрудник. Установява се в София и оттогава започва период в творчеството ѝ, отдаден на изследване на българското традиционно облекло. Обикаля страната, изучава и пресъздава с обич и вдъхновение типичните български носии. Първоначално рисува облечени в носии кукли – манекени, а после живи модели в носии. Изискването за документалност на костюма и всички детайли (шевици и фактура на плата) тя осъществява с акварелна техника. От начало рисунките се правят само по проучванията на етнографката Мария Велева, но по-късно Лепавцова започва сама да проучва костюмите на терен и да ги рисува из страната. (Из Каталог на изложбата „130 години Народен музей”).
Акварелите на Евгения Лепавцова се съхраняват в Художествения архив на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
В календара ще откриете изображения на традиционни костюми от различни краища на България. Съвсем скоро го очакваме от печатницата в най-високо качество. Можете да заявите бройка на edu_natethnomuseum@iefem.bas.bg, която ще Ви очаква на касата на Националния етнографски музей в средата на декември. Адресът е пл. „Княз Александър I Батенберг” № 1.
От ляво надясно: Мария Боянова, уредник и музеен педагог, гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев
В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми.
Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да осъществява връзката между българската, европейската и световна култура; Да съхранява паметта за живота на хората, населявали българските земи; Да представя не толкова познати области от живота на българите в миналото и настоящето; Да изследва, съхранява и документира различни предмети от бита; Да документира и представя пътя и историите на отделните предмети до музейните зали. Не на последно място по интересен съвременен начин да предава знанията и разказва на младите.
В музея се организират празнични и тематични образователни програми, както и специализирани летни школи. Експертите тук списват и издават специализирани помагала като например – „Готови ли сте за Великден“, „Веселата книжка за събирачи на жива старина“ и „Готови ли сте за Коледа“. Те работят и по различни програми в сътрудничество, за да популяризират събраното в етнографския музей. Всяка една образователна игра е свързана с експонатите в музея, което спомага за възприятието и осмислянето на поднасяната информация.
От няколко месеца в музея са разработили мобилно приложение, наречено „В търсене на съкровища“ (TreasureUP). За сега то е разработено на български и английски език, но се обмисля и неговото разпространение и на други езици.
За интерактивните способи и използването на съвременните технологии, както и различните образователни програми, които днес реализират в Националния етнографски музей разказват главните асистенти Радина Илиева и Стамен Кънев, както и педагогът и уредник Мария Боянова.
Пчелите са едни от най-важните опрашители в природата и играят ключова роля за екосистемите и селското стопанство. През последните години пчелите и тяхната среда на живот са изправени пред множество заплахи, сред които пестициди, болести, нови технологии и др.
Намаляването на броя на пчелите е сериозна заплаха за биоразнообразието на планетата, поради което е важно да се предприемат действия за тяхното опазване.
След като бъде открит или дарен определен предмет, какво се случва с него и как той достига до експонирането в музея. В Националния етнографски музей разполагат с 14 колекции в момента, за тях разказваме в този епизод. Интересно е какви са дарените до момента предмети, охарактеризиращи периода на социализма, събрани до момента. Повечето от предметите са дарение за музея.
“Времена и хора” е една от експозициите в момента. Тя очертава образа на България в Европа чрез конкретни културни образци, артикулиращи традиция, модерност и креативност. Те са насочени към ключови тематики в съвременната европейска музеология: интимното (дом и семейство) в отношение с общественото пространство (от дюкяна до търговския център), засилен интерес към занаятите и към събития, представящи живата традиция с музика и танц. Като актуализира собствената си визия за културното ни наследство, Музеят изтъква активната роля на България на европейската сцена, създавайки потенциал за нови партньорства и мрежи.
“Звездното небе – митология и наука” е иновативна изложба, която събира под един покрив културно и научно наследство в областта на етнологията, историята, митологията, астрономията и космонавтиката. Експозицията описва развитието на астрономическото познание по българските земи; проследява устрема на България към Космоса; представя по един увлекателен начин светогледните представи и старите традиционни вярвания на българите за Земята и другите планети, за звездите и съзвездията, за кометите, за Слънцето, Луната и за всички останали небесни тела и явления. Не на последно място изложбата разкрива научните открития, които обясняват законите на Вселената и същността на космическите обекти от близкия и далечен Космос. Така в експозицията се срещат две коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет, с изследователските хоризонти, науката и технологиите.
Друга изложба е “130 години Народен музей”. Експозицията представя историята, личностите и идеите, стоящи в основата на създаване на Народния музей. Със 130 разказа за обектите от колекциите, преплетени с биографиите на хората, които са ги проучвали, събирали и представяли, авторите на изложбата надникват “зад кулисите” на музейната работа.
Следвайки създадения преди век план за събиране и представяне на старини, изработен от първия директор на НЕМ – етнографа Димитър Маринов, всяка експозиционна зала е посветена на различна тема, свързана с етноложкото и историческо познание. Сред тях са отдели като “История, Вяра и суеверия”, “Облекло и текстил”, “Народна музика”, “Покъщнина”, “Войнство” и др.
За смисъла на всичко, което се събира и съхранява като експонати в националния етнографски музей, както и за това какво представлява съвременния етнографски музей, каква е неговата мисия и бъдеще разказваме във втория епизод.
