Националният етнографски музей – БАН обявява начало на записванията за традиционните си Коледни образователни ателиета. Темата на програмата е „Коледа в българската традиция“.
Какви са били обичаите при почитането на Коледа? Кога и как елхата и украсата стават част от коледното настроение и какви са гаданията на Сурва? В кой момент Нова година става част от празнуването?
Екипът ни е готов да отговори на тези и още много въпроси. Децата могат да изберат да омесят коледни хлябове (краваи) или да изработят сурвачки.
Подходящо за деца от всички възрасти. Период: 09-20.12.2025 г. (без понеделник и неделя) Продължителност: 60 мин. Цена на билет за ателие: 8 лв./4,09 евро Телефон записване: 0879 807 947
Образователната програма се осъществява по Национална програма „Образование с наука”.
На 14 ноември 2025 г. гл. ас. д-р Елена Водинчар взе участие в международната научна конференция „Виетнам е близо: наследство, приемственост, бъдеще“. Събитието се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в периода 13-15 ноември. То се осъществи в контекста на 75 години от установяването на дипломатическите отношения между България и Виетнам и е част от мащабния културно-академичен цикъл „Виетнам: повече близо, отколкото далеч (Видимост и разпознаваемост на изучаването на виетнамски език, култура и общество в СУ ‘Св. Климент Охридски’)“, осъществяван от катедра „Африканистика и индо-тихоокеански изследвания“, специалност „Южна, Източна и Югоизточна Азия“, ФКНФ, СУ, под ръководството на гл. ас. д-р Райна Бенева. Форумът събра учени, изследователи и преводачи от над десет държави, които представят оригинални изследвания в областта на историята, филологията, литературата, изкуствознанието, икономиката, антропологията и международните отношения.
Д-р Водинчар представи доклад на тема: „Изкусната свирня на един подарък или какво ни разказва кутията с виетнамски музикални инструменти от фонда на Националния етнографски музей при БАН“ [The skillful playing of a one gift or what the box of Vietnamese musical instruments from the collection of the National Ethnographic Museum at the Bulgarian Academy of Sciences tells us]. Темата има конкретни изследователски измерения, насочени към изучаването на музейните предмети като вещи със собствена културна биография. По примера на един музеен обект – кутия с осем миниатюрни музикални инструменти от Виетнам, се анализира етнографската стойност на предмета. Макар и миниатюрни, тези музикални инструменти са изработени с точност до оригинала. Те нагледно показват какви народни инструменти битуват в тази азиатска държава и каква е музикалната култура на виетнамския народ. В същото време се засяга и въпросът за начина на постъпване на предмета във фонда на Националния етнографски музей. Това става през 1967 г., когато Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина (държавна структура в периода 1951-1974 г.), дарява на музея сбирка с предмети – дарения от чуждестранни организации, комитети и съюзи в рамките на българските дипломатически отношения с различни социалистически и капиталистически държави през 1950-1970 г. В този смисъл кутията с музикални инструменти се разглежда и като носител на информация за ролята на дара в българо-виетнамските дипломатически взаимоотношения.
Проучването на д-р Е. Водинчар ще бъде отпечатано в сборник с доклади от Международна научна конференция „Виетнам е близо: наследство, приемственост, бъдеще“.
Българската академия на науките бе домакин на 12-ата ежегодна ученическа научна сесия на Ученическия институт на БАН (УчИ-БАН) при Центъра за обучение на БАН, която се проведе на 15 и 16 ноември.
Събитието откри доц. Десислава Абаджиева, координатор по Национална програма „Образование с наука“, чиято програмна инициатива е подкрепа на дейностите на УчИ. Приветствие от името на Академията бе поднесено от чл.-кор. Евдокия Пашева, зам.-председател на БАН, която поздрави участниците и ги насърчи да се развиват в различните области на науката, подчертавайки ролята на научните форуми за развитието на бъдещия им потенциал. Като представители на МОН бе колектив от Националния STEM център, начело с директора проф. Найден Шиваров. В поздравлението си към УчИ, той акцентира на STEM средата в училище, която постепенно се разширява, като среда за експерименти, творчество и критично мислене, с цел подготвяне на учениците за реални научни и технологични предизвикателства.
Акад. Петър Кендеров, научен ръководител и създател на УчИ – БАН и член на съвета на Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“, припомни мисията на Ученическия институт – да насърчава учениците да изследват чрез науката, да участват в подобни форуми, където да представят своите разработки, което дава възможност за изграждането на трайна връзка между училищата и академичната общност. Значим момент на откриването беше връчването на отличието на г-жа Стефка Петкова, като признание за нейния принос към развитието на устойчиви STEM практики в училищната среда.
Директорът на Центъра за обучение – БАН проф. Антония Стоянова също поздрави участниците и подчерта, че дейностите на УчИ – БАН допълват мисията на Центъра за обучение – БАН в образователна и обучителна посока. Ученическото събитие бе подкрепено от фондация „Еврика“ и издателска къща „Просвета“, които също поздравиха участниците в ученическата сесия.
Откриването и награждаването се проведоха в зала „Проф. Марин Дринов“
Тази година за първи път беше включена специална STEM секция с ученически проекти, създадени в училищна среда под ръководството на учители и академични ментори, подпомогнати по програмата „Образование с наука“ и фондация „Еврика“. Освен в STEM секция, проектите бяха представени в още седем различни секции: Хуманитарни науки; два сесии на Информационни, комуникационни и технически науки; Математика; Биология, биомедицина, биохимия; Химия, физика, физикохимия; Обществени науки и изкуство. Гл. ас. д-р Радина Илиева и гл. ас. д-р Стамен Кънев (ИЕФЕМ-БАН) бяха част от научните журита в областта на обществените и хуманитарни науки.
Броят на ученическите проекти надхвърли 110, което е рекорд за УчИ до момента. Общият брой на учениците – автори на проекти е 208. Те са ученици от 50 училища от 26 града в страната. Ръководителите на проектите са 97, като сред тях, освен учители, има значителен брой специалисти от научни институти и висши училища, или студенти в престижни чуждестранни университети, голяма част от тях многогодишни участници в мероприятията на УчИ-БАН.
Журитата в отделните секции бяха утвърдени учени, които класираха проектите на базата на предварително изготвени рецензии, но най-вече представянето и защитата пред публиката по време на самата сесия. Първите три почетни места във всяка област бяха отличени с парични ваучери, финансово осигурени, благодарение на Националната програма „Образование с наука“. Участниците получиха и поощрителни награди от издателства и неправителствени организации.
Взети заедно – ученици, ръководители, рецензенти и членове на научните журита, в 12-ата ученическа сесия взеха участие, пряко или косвено и достигнаха до около 350 човека. Така УчИ-БАН реализира една от основните си цели – да осъществи пряка връзка между учениците и учените, мост между науката и образованието.
През следващите няколко съботи ще имаме удоволствието да ви представим специалната поредица на Българското национално радио – Програма Христо Ботев, посветена на Националния етнографски музей.
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова.
През 1892 година в София се създава Народният музей, един от основните отдели на който е Етнографският. През 1906 музеят се отделя като самостоятелен под названието Народен етнографски музей. Негов първи директор е Димитър Маринов. Заслугата за обособяването на етнографски музей е на тогавашния министър на образованието проф. Иван Шишманов. В продължение на 48 години високо ерудирани специалисти градят Народния етнографски музей по образец на западноевропейските музеи. И само за 20 години те успяват да съберат огромна веществена колекция, сочена за една от най-богатите и разнообразни колекции на Балканите. В музея работят такива изявени изследователи и общественици като Димитър Маринов, Антон Попстоилов, Евдокия Петева-Филова, Стефан Костов, Кръстю Миятев, Христо Вакарелски, Любомир Милетич и др. Музейният живот привлича и други известни представители на българската интелигенция, сред които писатели и поети като Иван Вазов, Дора Габе и Елин Пелин, композитора Добри Христов, художника Иван Мърквичка, изкуствоведа Асен Василиев. Националният етнографски музей е настанен в бившия Княжески дворец – една от най-старите и с най-интересна история сгради в София. До днес музеят се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.
За организацията на работа в етнографския музея през годините на миналия век, продължава да разказва главен асистент Ангел Ангелов. Информация за екипите, работили в етнографския музей през годините, разказът отново е на Иглика Мишкова. За сграда на националния етнографски музей, който и днес се помещава на улица „Княз Александър първи“ 1 , продължава разказът си главен асистент Иглика Мишкова. Каква е задачата и ролята на Националния етнографски музей към БАН обобщението е на гл. ас. Ангел Ангелов и гл. асистент Божидар Първанов. Колегата им гл. ас. Иглика Мишкова на финала обобщава какво трябва да бъде днес един музей.
Не пропускайте следващите епизоди, където ще продължим да разкриваме още интересни факти и истории, свързани с Националния етнографски музей:
– 22.11.2025 г. – Епизод 2: За работата по събиране на експонатите и колекциите днес
– 29.11.2025 г. – Епизод 3: Образователни програми
– 06.12.2025 г. Епизод 4: Колекции и фондове
Благодарим на водещата на предаването „Радиоенциклопедия“ Ани Костова за интереса към нашите дейности и за начина, по който представи музея.
Изложбата „Готови ли сте за…/Разкази по… Коледа“ предоставя на посетителите модерен и завладяващ поглед върху един от най-значимите празници в годината. Експозицията проследява как традициите в се трансформират с времето под влиянието на исторически промени, модни тенденции и политически решения. Началната точка е представена през призмата на съвременния човек.
Днес всичко, свързано празника, е леснодостъпно – само на една ръка или един клик разстояние. Но какво е означавал той за хората в миналото? Какви са приготовленията им в дните около Коледа, започвайки от Игнажден, когато Божа майка тръгвала да ражда, до деня на Рождество Христово? Знаем ли днес какво стои зад числената символика на ястията, които поставяме на празничната трапеза? Как са звучали благопожеланията за дома и семейството във време, когато не е имало интернет и мобилни комуникации? Кога елховите дървета и подаръците стават неизменна част от празника? Как вярата и обичаите са оцелели през войни, атеизъм и икономически кризи? Тези и още много въпроси намират своите отговори в изложбата, която включва интересни експонати от близкото и далечно минало, снимки, извадки от пресата, спомени и истории на няколко поколения.
Изложбата ще бъде достъпна за посещение до края на месец януари 2026 г. в залите на Националния етнографски музей.
