„Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите“ – моменти от откриването на изложбата

„Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите“ – моменти от откриването на изложбата

от | юли 17, 2024 | Временни, Новини, Събития

При голям интерес премина откриването на изложбата „Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите“, която от днес, 17 юли, до 20 октомври т.г. ще бъде експонирана в залите на Националния етнографски музей.
На събитието присъстваха вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, служебният министър на културата Найден Тодоров, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, съветникът по култура на президента – доц. Пламен Славов, Нанси Шилър, президент на Фондация „Америка за България“, представители на дипломатически мисии у нас, колеги и приятели на музея.
Изложбата откри директорът на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българска академия на науките проф. Владимир Пенчев.
В своето приветствие към домакини и гости вицепрезидентът Илияна Йотова определи пътуващата изложба на Дома на европейската история в Брюксел като една от най-любопитните изложби, случвали се напоследък в нашата страна и изключително актуална като тема в наши дни, когато все още търсим начини да се преборим с фалшивите новини, с дезинформацията, да се учим как да открояваме истината от полуистината.
Иглика Мишкова, и.д. зам.-директор на ИЕФЕМ – БАН, която ръководи музея, сподели, че изложба от такъв тип и на такава тема гостува за първи път в НЕМ като подчерта, че музеят е преди всичко институция за образование и преживяване, за дебати, а не просто място за съхранение на артефакти.
Констанс Итцел, директор на Дома на европейската история, изрази задоволството си от експонирането на изложбата „Fake (f)or Real“ в София – втората ѝ спирка след Солун, която ще продължи своето пътуване към Унгария, Румъния, Швеция и Полша. Изложбата е по проект на Европейския парламент, а нейният куратор Йоанна Урбанек, обърна внимание на факта, че разпространението на фалшиви новини не е ново явление, а нещо, познато от векове. Днес, в социалните мрежи, се сблъскваме с друго предизвикателство – разпространението на полуистини, които могат да бъдат победени само с развитие на критично мислене.
Такава е и една от целите на изложбата – чрез провокациите, които отправя и посредством интерактивните елементи в нея, да даде на посетителя възможност да се замисля, да проверява фактите, да задава въпроси, а не да се доверява сляпо и споделя информация.

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

Националният етнографски музей представя изложбата „Бежанци“, посветена на 120-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

Националният етнографски музей представя изложбата „Бежанци“, посветена на 120-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

от | дек. 7, 2023 | Временни, Експозиции, Новини, Събития

На 14.12.2023 г., от 17:30 ч., в Националния етнографски музей ще бъде открита изложбата „Бежанци“, посветена на 120 години от Илинденско-Преображенското въстание. Отбелязването на годишнината обикновено се свързва с представяне на историческите факти за събития и политически процеси, с разкази за героизъм, победи, загуби и жертви. Но бурното време на Балканите от края на ХIХ – средата на ХХ в. води до размествания на населението, до жестокости и насилия, потеглят бежански кервани. Отварят се рани, които трудно зарастват с поколения, а спомените за напуснатите места остават като колективна болка, макар че се помнят и изяви на човещина и взаимопомощ.

В най-новата си изложба – „Бежанци“ – екипът на Националния етнографски музей обръща внимание на чисто човешката страна на бежанския проблем, представяйки разказ за хората, които от страх от преследване и заради заплаха за живота си напускат местата, където са родени и живеят, и се отправят на път, за да намерят ново убежище, нови близки и спасение. Място, на което да лекуват своите рани, да споделят, да обичат, да гледат децата си, да си спомнят, да не забравят хората, протегнали ръка за помощ.

Чрез документи, снимки, спомени и интервюта експозицията разказва за връзката с родната земя, за травмата, болката, несигурността, недоверието, но също и за проявената смелост, неугасващата надежда и жажда за живот, милостта. Музейният разказ се допълва и от ценни експонати, стигнали до колекциите на НЕМ по пътя на бежанските кервани.

На откриването на изложбата гостите ще имат възможност да чуят и една песен, пренесена от бежанци – „Станке ле, урумбеглийке“, в изпълнение на народната певица Дарина Славчева, музикален съпровод на гъдулка – Христина Белева.

Изложбата, реализирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Българска академия на науките, може да бъде посетена до края на март 2024 г.

Остойностявания: Погледи към защитени природни места

Остойностявания: Погледи към защитени природни места

от | сеп. 14, 2023 | Временни, Експозиции, Експозиции

На 19.09.2023 г. от 15.00 ч в зала 11 на Националния етнографски музей ще бъде открита експозицията „Остойностявания: Погледи към защитени природни места“. Нейният поглед е отправен към места и райони, които се намират във или в близост до защитени територии (национални паркове, природни паркове, защитени местности, природни забележителности) и защитени зони от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“, чиито природозащитни режими се определят от Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие, от конкретни заповеди за обявяване и планове за управление. Те регламентират и човешките дейности в защитените природни обекти – забраняват или ограничават едни, поощряват други.

Изложбата е резултат от изследователския проект „Живот в защитени зони и територии: предизвикателства, конфликти, ползи“. Още със заглавието си той насочва вниманието към понякога конфликтната, понякога хармоничната взаимовръзка между природозащита и местно развитие, към срещата или сблъсъка на концепциите за опазване на биоразнообразието, защитените растителни и животински видове и техните местообитания, от една страна, и от друга – житейските планове и практики на местните хора, особено що се отнася до използването на природни ресурси, към промените, до които води тази среща. Представени са материали и случаи от теренни проучвания, които изследователският екип е осъществил между юни 2020 и юли 2023 г.

Проектът се изпълнява в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките и се финансира от Фонд „Научни изследвания“ (дог. № КП-06-Н40/12 от 12.12.2019 г.).

Експозицията може да бъде посетена до 15 октомври 2023 г.

Изложба „„Когато момчето става мъж…” Казармата през „ОНЕЗИ” 45 години”

Изложба „„Когато момчето става мъж…” Казармата през „ОНЕЗИ” 45 години”

от | юни 15, 2023 | Временни, Новини

На 20 юни 2023 г. от 18.00 ч. в централното фоайе на бившия Княжески дворец ще бъде открита изложбата „„Когато момчето става мъж…” Казармата през „ОНЕЗИ” 45 години”. Експозицията представя сбирка от автентични предмети от изследвания период – униформи, знаци и емблеми на видове и родове войски, войнишко снаряжение, лични вещи и др. Показани са документи и интересни фотографии. В информационни табла са поместени и цитати от разкази на отслужили наборна военна служба мъже, техните лични преживявания и виждания по отношение на този житейски етап.

В тематичен план изложбата е военно-историческа и етноложка. Тя излага някои любопитни исторически факти, свързани с българската армия през социализма, проследява обичаите и ритуалите, свързани с казармения преход и възмъжаването на момчетата, представя вътрешноказармения всекидневен живот на войниците.

„Чрез тази експозиция правя опит да представя темата за казармата, която вълнува поколения българи (не само мъже, а и жени) по един по-популярен, но и достатъчно сериозен начин,“ коментира авторът на изложбата гл. ас. д-р Илия Вълев от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. „Като човек, който не е отбивал наборна военна служба, имах доста въпроси за това каква роля играе казармата в житейския път на мъжа, преди отмяната на нейния задължителен характер. Намерих не малко отговори, които съм се опитал да обясня в своите изследвания, включително и в изложбата“, допълва той.

Малките (а и по-пораснали) деца ще открият в изложбената зала фото-рамка, изобразяваща първата страница на военно-отчетна книжка, както и развлекателната игра „Постави правилно каската на войника“. Сред любопитните предмети са: обувки „цинтарки“, т.нар. „нож на дневалния“, паласки, мешка с бойна готовност, подаръци към новобранеца, получени на новобранската му вечер, дори хигиенни и козметични принадлежности, използвани от мъжа в казармата.

Изложбата е под егидата и с финансовата подкрепа на Министерството на отбраната на Република България и Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”. Тя ще може да бъде посетена до 20 август 2023 г. на етаж 2 на Националния етнографски музей.

Откриване на изложба „Да вържем мартеница“

Откриване на изложба „Да вържем мартеница“

от | фев. 27, 2023 | Временни

На 28 февруари 2023 г. в малкото фоайе на Националния етнографски музей от 17 ч. ще бъде открита изложба „Да вържем мартеница…“. Експозицията е разположена в зала 11 и представя малка сбирка от мартеници, събирани през периода 1959–1968 г. за целите на изследователско проучване. Тогава по инициатива на Лозинка Йорданова, ръководител на първата в България Школа по етнография и фолклор (1962) в Националния дворец на децата, се организира събиране на мартеници от селища в цялата страна. Впоследствие с тях се подрежда голяма изложба в Националния етнографски музей. Важен момент в тази идея е, че мартениците са изработени в училищните, музейните или читалищните кръжоци по етнография, след което са изпратени до Л. Йорданова. Тя на свой ред проучва събраните артефакти и публикува научен текст „Към проучването на народните мартеници в България” (1972) в Известия на етнографския институт и музей, книга XIV, стр. 195-227. В съхранената вече 55 години сбирка с мартеници могат да се видят както регионални различия, така и техники, предназначение, актуални за онова време идеи, форми и модели, цветове, допълнителни предметни украси и пр. Най-възрастните информатори от всяко селище са изработвали мартеници, запомнени от детството и младежките им години, като задължително е да се спазват старинните изисквания към материалите и технологията за направата им. В сбирката попадат и модели, които отразяват тенденциите в развитието на мартеницата в настоящия тогава момент. Тази малка колекция от мартеници показва добре съхранената традиция на обичая, неговата жизненост, устойчивите му белези, развитие и масово разпространение. Цялото това културно богатство заслужава да бъде отново показано, но вече не само като стародавна българска традиция за посрещане на пролетта, за благопожелания и повод за всеобща радост. А вече като живо знание и практика, което през 2017 г. беше вписано в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Номинацията е съвместна на България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония. Заповядайте! Експозицията може да бъде посетена до 12.03.2023 г.