На 27-ми януари Националният етнографски музей се превърна в бляскав декор на елегантна фотосесия, представяща дизайнерската колекция на Модна Къща Caviar Couture. Няма нищо чудно в избора на мястото – Десислава Тошева, основателка и собственичка на модната къща, е потомка на известния етнограф и пръв дирекор на Етнографскя музей (1906 г.) Димитър Маринов.
Десислава Тошева е включена в класацията „Петте най-добри женски модни дизайнери, които променят играта“ на френското модно сп. L’Officiel Paris. Нейните колекции са селектирани за червените килими в Кан, Париж и Холивуд, а най-влиятелните модни списания в света пишат за марката ѝ.
Вчерашната фотосесия ще бъде публикувана на сайта на модната къща. Очаквайте подробности.
На 24 януари отбелязваме Международния ден на образованието по света. Тази година той е посветен на „ученето за траен мир“, подчертавайки необходимостта от ангажираност към мира в контекста на нарастване на насилието, дискриминацията, расизма и речта на омразата в световен мащаб.
Образованието е основно човешко право. Но освен това то е: – Средство за постигане на цели и решаване на конфликти, кризи и проблеми от различно естество. – Здрава основа за постигане на успехи. – Възможност за развитие и просперитет. – Ключ към напредъка, който желаем.
На днешния ден споделяме с вас част от предговора на сборника „Дебати в музеологията“, Т. 5. „Музей и образование“, и увода на монографията „Образование в музея“, където е синтезирана ролята на музея в процеса на обучение в и извън училище.
„Възможността, която музеите предоставят чрез разнообразните си и богати ресурси дейно да се включат в обучението и израстването на младите, е ключова за осъзнаването на миналото както като наследство, така и като средство за придобиване на нови знания и опит. Това са местата, където културата да бъде възприета като активно поле за личностна и общностна рефлексия, обогатяване и изява. Музейните специалисти отдавна са осъзнали основополагащата образователната функция, която се оказва основен механизъм за връщане на аудиторията и за поддържане на дълготраен интерес. Водещата в световен мащаб идея е музеят да развива творческото начало, да изгражда умения и да организира събития и дейности за създаване на условия за диалог. Тоест той е среда и платформа за комуникация, усъвършенстване, социално свързване и обединяване.“
Кънев, Ст., Водинчар, Е., Петев, Т. (съст.). 2022. Дебати в музеологията. Т. 5. Музей и образование. София. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. 7.
„Днес, в началото на ХХI в., се извършва радикално преосмисляне на задачите и дейността на музеите, продиктувано от настъпващите промени в културния, обществения и социалния живот на хората, както и от инвазията на нови информационни, образователни и комуникационни технологии. Ролята в обществото, методологията на работа, перспективите за развитие и управление на музеите също се променят през последните десетилетия. От пространства, в които се представя миналото, от негови „храмове“, музеите се превръщат във „форуми“, в места за дебати. Най-общо казано, три са основните музейни функции – съхранение (което включва придобиването, консервацията и управлението на колекциите), изследване и комуникация. В баланса между тях комуникацията става все по-важна и натоварена със значения. Самата комуникация включва в себе си експозиционната дейност и образование. Несъмнено това е най-видната от музейните функции, защото експозициите са лицeто на всеки музей. При това образователната функция става все по-основна през последните десетилетия и за по-ясно дефиниране на нейната същност към нея се добавят понятията интерпретация и медиация.“
Мишкова, И. 2015. Образование в музея. София. ИК „Гутенберг“. 11–12.
Очакваме ви в Националния етнографски музей, за да напредваме заедно към успехите и мечтите си!
Според българския традиционен календар Антоновден и Атанасовден са част от цикъла на зимните празници и обичаи. Той се характеризира с преходното време между старата и новата година, като в основата са пожеланията за здраве и плодородие, благоденствие, семейно и лично щастие, успех и късмет. Етнографията определя подпериоди, като с ивановденските празници (Богоявление, Ивановден и Бабинден) приключва богатият в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл.
Вихра Баева и Веселка Тончева посочват, че въпреки църковната история на двамата светци, която ги описва като учител и ученик, в традиционните представи, независимо от голямата разлика във възрастта, те се възприемат като братя или близнаци. Изследователките отбелязват, че най-вероятно това е така, заради общото родно място на св. Антоний Велики и св. Атанасий, близостта на празниците им, както и заради сходното звучене на имената (народът ги нарича Андон и Танас).
Антоновден (17.01) се чества в Северна България, където се извършват някои обредни практики за предпазване от болести. Съществува поверие, че чумата се ражда на този ден, наричан още Лелинден, а двамата светци са нейни бащи. Тогава жените правят и раздават пресни питки, намазани с мед, и със забоден стрък босилек, за да умилостивят чумата. На някои места се правят хлебчета във формата на куче, защото болестта се смущава от тях и бяга. Например в Разградско се дават две медени питки на съседите, а третата се оставя на тавана – „за лелята“, „за болята“, т.е. за чумата.
Атанасовден (18.01.) е наричан още Среди зима, защото се смята, че е повелител на зимните снегове и ледове. Също така от този ден постепенно започва да настъпва промяна във времето – затопляне. Вярва се, че светецът се облича в копринена риза и отива в планината, за да прогони зимата и да покани лятото. На някои места се гадае за плодородието през годината – „дебел сняг, дебел комат“.
Характерно и за двата празника е гостуването у именниците и правенето на общоселски курбани за умилостивяване на болестите и Черната чума.
Използвани източници:
Баева, В., Тончева, В. 2019. Голяма книга на българските празници и обичаи. София. Издателство “ПАН”. 33–43.
Вакарелски, Хр. 1974. Етнография на България. София. Издателство „Наука и изкуство“. 592 600.
Георгиева, И. 2013. Българска народна митология. София. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. 265–273.
Василева, М. 1985. Зимни празници и обичаи. В: Генчев, Ст., Василева, М., Стойкова, Ст. (съст.). Етнография на България, Т. 3. (Духовна култура). София. Издателство на Бълфарска академия на науките. 95–110.
Маринов, Д. 2003. Празниците по месеци: Голям сечко, Големина, Януари. В: Василева, М. (съст.) Избрани произведения. Т. 1, част 2 (Религиочни народни обичаи). София. Издателство “Изток-Запад”. 23–147.
В Деня на българското кино ви поздравяваме с кратък етнографски филм, заснет от екип на музея*.
Отправяме предизвикателство към нашите последователи от Западна България – да прогоним “лошотиите” заедно! До 26 януари споделете във Фейсбук снимка или кратко видео на сурвакарските маскарадни игри и добавете хаштаг: #засНЕМиМаскиран и #засНЕМиМомента
*Филмът е заснет в рамките на проект Mediteller – Immersive Digital Storytelling of the European Rural Intangible Heritage, финансиран по програма Творческа европа на Европейската комисия.
ИЕФЕМ-АЕИМ, арх. № Р-412 – Бабинден, неизвестно. Заснел Д. Карастоянов, нач. ХХ век.
На 08.01 според народния празничен календар се отбелязва Бабинден. Той се празнува от бабите акушерки – тези, които помагат при раждането и полагат грижи за здравето на новородените, малките деца и на родилката. Всъщност възрастната жена заема специално място в традиционната култура, особено преди повсеместното навлизане на съвременната медицина в България. На някои места за нея се използва синонимът „стара майка“, което показва ръководната ѝ роля и дълбокото уважение към бабите от по-младите в семейството. Също така денят е отреден за предпазване от детската болест „бабици“, „сърдешница“, „мехурки“ – стомашна болест, придружена с колики.
Бабинден се чества навсякъде, като е наситен с обредни действия. Това е последният ден от Водиците (Йордановен и Ивановден). Основните празнични компоненти са: къпането на децата от бабата, трапезата, която тя дава, и къпането на бабата.
Още от Богоявление бабата приготвя масло (прясно биволско или кравешко), мед, просо, китка от здравец и червена вълна. Сутринта на празника тя тръгва да обхожда домовете, в които е бабувала. Първо къпе всяко дете, което е изродила (бабинче), на по-големите деца умива очите, а на момите и младите булки поръсва против уроки. Бабата мазва малко мед по челото на бебето, слага от вълната (на момиченцата – на главата, на момченцата – на брадата) и нарича:
Да се румениш като таз вълна, да се гоиш като туй просо. да се роиш като пчели по пчелишник!
В някои краища на страната (напр. Панагюрище), като окъпе детето, бабата маже с масло и просо перчема му, на момченцата докосва брадата и мустаците с бяла вълна – в случая символ на старостта. И благославя:
Да побелееш като бялата вълна, да остарееш като Рила и Стара планина, да се гоиш като прасенце, да си здраво като здравец!
Сутринта на Бабинден бременната или вече майката на дете до тригодишна възраст става рано, та децата ѝ да са ранобудни и работливи. Отива в дома на бабата, за да засвидетелства почит и уважение към нея, и носи китка босилек с варак (много тънък лист от злато, сребро, мед и др., който се употребява за украса), сапун, котле с вода и пешкир. Тук тя целува ръка на бабата, полива ѝ да си измие ръцете, закичва я с китката и ѝ подарява пешкира. Бабата поръсва родилката със кръстената от Йордановден вода, която пази вкъщи.
По обед жените, на които бабата е бабувала, отново отиват в дома ѝ. Всяка носи прясна погача, печено месо, млечна баница и бъклица червено вино. Бабата също е сготвила различни гозби, присъщи за сватба или кръщене. Започва истинско пиршество и бабата седи начело на трапезата. Яденето е съпроводено с много песни и шеги със закачливо-еротично съдържание, които са свързани със символичното стимулиране на женската плодовитост. След шумното и весело угощение често към празненството се присъединяват и мъжете. Играе се хоро, което води бабата.
Къпането на бабата заема важно място в обичайно-празничния комплекс. То се извършва навсякъде, като на места се нарича „влечугане“. Качена върху „колесар“ (кола на две колелета), водят бабата на реката или на селската чешма. Жената е облечена с дебели дрехи и е закичена с наниз от червени чушки и пуканки. Четирима мъже отпред теглят, а четири жени отзад бутат колата, за да стигнат до уреченото място. Всички участващи окъпват бабата, като я поливат с малко вода или я пръскат. След това пак тържествено с музика, песни и хора я връщат у дома й, като я внасят на ръце.
В периода на социализма настъпват значителни промени. Религиозните празници и голяма част от традиционните обичаи са отхвърлени или са обновени така, че да отговарят на нуждите на новата власт. В този контекст през 1951 г. Бабинден, по стар стил 21 януари, е обявен за Ден на родилната помощ – става професионален празник на акушерките и гинеколозите. Днес народният празник е лишен от много от обредите си. Продължава да се отбелязва най-вече по инициатива на читалищните групи, като отново е свързан с много смях и веселие.
Използвани източници:
Баева, В., Тончева, В. 2019. Голяма книга българските празници и обичаи. София. Издателство “ПАН”.
Вакарелски, Хр. 1974. Етнография на България. София. Издателство Наука и изкуство.
Василева, М. 1985. Зимни празници и обичаи. В: Генчев, Ст., Василева, М., Стойкова, Ст. (съст.). Етнография на България, Т. 3. (Духовна култура). София. Издателство на Бълфарска академия на науките. 95-110.
Маринов, Д. 2003. Празниците по месеци: Голям сечко, Големина, Януари. В: Василева, М. (съст.) Избрани произведения. Т. 1, част 2 (Религиочни народни обичаи). София. Издателство “Изток-Запад”. 23-147.
