На 07.01 православната църква отбелязва Събор на св. Йоан Кръстител. Заради неповторимото си служение, трагична смърт, забележителна нравствена чистота и аскетичен живот, светецът има особено място в проповедта и живота на Църквата. При кръщението мнозина виждат идването на Христос, но само св. Йоан е видял, че това е въплътеният Господ. Мнозина са видели и Светия дух, който слиза от небето във вид на гълъб, но само той е разбрал, че това е Светият дух. Мнозина са чули гласа на Господа, когато свидетелства за своя син, но само той ясно разбира това свидетелство, докато за другите това е било просто гръм, който се е понесъл над водата. Мнозина са гледали небето, но само той е видял, че небето е отворено за човешкото спасение.
Св. Йоан Кръстител е почитан от българите. Този ден е наречен Ивановден. Йордановден (06.01) и Ивановден (07.01) поставят края на Мръсните дни (от Коледа до Богоявление), когато се вярва, че през нощта бродят караконджули, вампири, болести и душите на умрелите. Тогава приключват маскарадните игри, свързани с несигурното и опасно време по време на прехода между старата и новата година. В Североизточна България на този ден се поставя краят и на обредния цикъл Коледуване. Тогава ергените, които са били коледари тържествено отвеждат своя водач на селската чешма, кладенец или друг водоизточник, за да го окъпят. След това от своя страна той устройва угощение у дома си.
Йоан Кръстител се приема за покровител на побратимството и кумството – наричан е още Кум Иван. В традиционния период между семейството на кумовете и техните кумци се създава родство, приравнявано дори с кръвното. По традиция младоженците гостуват на кумовете си и им носят краваи, вино, ракия, млин (баница) и месо. От своя страна кумовете ги гощават богато. Кумът ритуално къпе младоженците в реката за здраве – продължават да се изпълняват обичаи и обредни практики, свързани с представата за целебна и пречистваща сила на кръстената на Йордановден вода. Вярва се, че окъпаните няма да настинат, защото водата вече е осветена, пречистваща и каляваща.
Ивановден символизира новото начало, пречистването и духовното обновление. Денят е изпълнен с радост, благодарност и уважение към ближните. В наши дни това е и личен празник за над 320 хиляди именици.
Използвани източници:
Баева, В., Тончева, В. 2019. Голяма книга българските празници и обичаи. София. Издателство “ПАН”.
Вакарелски, Хр. 1974. Етнография на България. София. Издателство Наука и изкуство.
Василева, М. 1985. Зимни празници и обичаи. В: Генчев, Ст., Василева, М., Стойкова, Ст. (съст.). Етнография на България, Т. 3. (Духовна култура). София. Издателство на Бълфарска академия на науките. 95-110.
Маринов, Д. 2003. Празниците по месеци: Голям сечко, Големина, Януари. В: Василева, М. (съст.) Избрани произведения. Т. 1, част 2 (Религиочни народни обичаи). София. Издателство “Изток-Запад”. 23-147.
ИЕФЕМ-АЕИМ 339 – Водосвет на Йордановден в с. Павелско, Пловдивско. Началото на ХХ век. Фото Братя Кацарови – Пловдив.
Йордановден (06.01) e денят, когато Йоан Кръстител кръщава Исус Христос във водите на река Йордан. Празникът се нарича още Богоявление, защото Бог се явява на света в трите си същности. В богослужебно отношение веднага след светата литургия се извършва Великият водосвет – извън храма, на река, извор или друг водоизточник. С осветената вода се поръсват богомолците, а някои от тях дори се къпят в ледените води. Затова народното название на празника е Водици.
Народните вярвания и обичаи са свързани с множество практики. Вечерта срещу Йордановден се нарежда третата, последна кадена вечеря (първата е на Бъдни вечер, а втората е вечерта срещу Нова година). Стопанките омесват обредна пита. Според народното вярване през нощта срещу Богоявление небето се отваря и всичко, което праведният човек си пожелае, Господ ще му го даде. С Богоявление завършват т.нар. погани, мръсни, некръстени дни (от Коледа до Йордановден). Започва периодът на годежите и сватбите (до Заговезни).
На кръстената вода народът приписва целебна и пречистваща сила, затова в нея се къпят болните хора и домашните икони, а също имениците. Момите ритуално си измиват лицето и ръцете, за да бъдат бели и червени през годината. Всеки взима част от светената вода и я занася в дома си, като през цялата година се пие от нея за здраве.
Там, където след водосвета кръстът се хвърля във водата, мъжът, който го извади, обикаля и благославя селото с него, а в замяна получава дарове от хората. Най-разространеното поверие в тази връзка е, че ако кръстът или китката, с която се ръси, замръзнат, годината ще бъде плодовита и здрава. За богата реколта на нивата след Великото водоосвещение стопаните мият лемежа (желязната част на ралото) във водата.
Йордановден е един от най-почитаните християнски празници у нас. Все още са се запазили различни местни традиции с локално значение. Това показва жизнеността, разнообразието и силното влияние на народната култура и днес. По традиция на следващия ден след Богоявление Църквата отдава почит на Кръстителя на Сина Божи – св. Йоан Предтеча. Затова този празник е известен като Ивановден и също е част от Водици.
Използвани източници: Боянова, М,, Илиева, Р., Кънев, Ст. 2024. Готови ли сте за Коледа?. София. Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.
Вакарелски, Хр. 1974. Етнография на България. София. Издателство Наука и изкуство.
Василева, М. 1985. Зимни празници и обичаи. В: Генчев, Ст., Василева, М., Стойкова, Ст. (съст.). Етнография на България, Т. 3. (Духовна култура). София. Издателство на Бълфарска академия на науките. 95-110.
Лефтеров,Ж. 2023. За християнския празник Богоявление и неговото отбелязване в Калофер: история и съвременност. София. Издателство на Нов български университет.
Скъпи приятели, честита Нова година! Екипът на музея Ви желае крепко здраве, много къмсет, успехи и вдъхновение! Да имате сбъснати мечти и радостни моменти!
Изпратихме 2024 г. с добра новина. На 30 декември бяха публикувани резултатите от поредната сесия на Столична програма „Култура“. Съвместният ни проект с Националния природонаучен музей „Делници и празници – природата в българската традиционна култура“ е одобрен за финансиране в Направление 8 „Културно-образователни проекти, развитие на публики и творчески компетенции“.
Другият ни проект в Направление 6 „Културно наследство и социализация“ „София в багрите на времето“ е резерва и също има шанс за финансиране.
През 2025 г. наистина ни очаква усилена работа по множество проекти и типичните музейни дейности. Ще подходим с характерното ни чувство за отговорност, жар и любов, за да може вие, посетителите ни, да прекарате пълноценно време в музея.
Подробности за проекта: Заглавие: Делници и празници – природата в българската традиционна култура Кратко описание: Съвмeстният проект между Националния природонаучен музей – БАН (НПМБАН )и Националния етнографски музей – БАН (НЕМ-БАН) ще представи по достъпен и интересен начин традиционни практики и вярвания и връзката им с бозайници, влечуги, птици и насекоми като част от празниците в народния календар на традиционното българско общество. За целта ще бъдат организирани четири тематични събития в двата музея, придружени от образователни програми за ученици I-VII клас и тематични брошури за различни възрастови групи. Посещенията в НЕМ–БАН и НПМ– БАН ще бъдат организирани, както за семейни и индивидуални посещения, така и за групи от ученици и студенти.
Временната експозиция „Българските плъсти – послание от древността“ събира в залите на Националния етнографски музей част от най-ценните образци на българските плъстени изделия, съхранявани в колекциите на три музея: Регионален етнографски музей – Пловдив, Дирекция на музеите – Копривщица и Националния етнографски музей – БАН. Включените в изложбата експонати, изработени по древната технология на наплъстяване на вълната, показват красотата и богатството на този вид нетъкан текстил в тяхното многообразие от багри, орнаменти и композиции. Най-често използваните цветове са естественият цвят на вълната (бяло, кафяво, сиво), както и оцветена с естествени багрила – жълто, червено, зелено, синьо, лилаво, които варират от по-бледи до по-наситени нюанси. Орнаменталната украса се състои от геометрични, растителни, животински и астрални символи. От геометричните предпочитани са правите, зигзагообразни и вълнообразни линии, кръгове ромбове, дъги и точки. Често срещани растителни орнаменти са клончета, листа, цветя, кипариси, а от животинските – конски глави, овнешки рога, биволски очи, птичи стъпки, змия и др. Слънцето и Дървото на живота са характерни за центъра на композициите, а шест- или осемлистните розети – за бордюрите.
В експозицията, освен плъсти от края на XIX – началото на XX в., са показани и съвременни образци на този занаят, който днес се е съхранил като техника и се е превърнал в изкуство. Тези обекти са изработени от майсторските ръце на днешните плъстари и са притежание на Регионален етнографски музей – Пловдив. Любопитен акцент в изложбата е възстановката на прабългарска юрта. Моделът, изработен от майстор Светлана Кампс, е направен с плъсти, украсени с множество символи, идващи от старинните мотиви върху плъстените килими – слънце, дом, продължение на рода, които предават през поколенията магията и посланията на това културно наследство.
Изложбата може да бъде разгледана до 9-ти март 2025 г. в залите на Националния етнографски музей.
Чрез изложбата „Готови ли сте за…/Разкази по… Коледа“, екипът на Националния етнографски музей предлага на посетителите съвременен и атрактивен прочит на един от най-светлите празници в годината. Експозицията проследява как обичаите в старата българска традиция добиват с времето нови форми под напора на историческите промени, моди и политически решения. Отправната точка е представена през погледа на съвременния човек.
Днес всичко, което символизира светлият празник може да се намери на една ръка или един клик разстояние. Но какво е било значението му за хората в по-далечното минало? С какви приготовления е било изпълнено ежедневието им в дните, бележещи коледната празничност от Игнажден, когато се е замъчила Божа майка до деня, ознаменуващ раждането на Млада бога? Знаем ли днес какво се крие зад числовата символика на ястията, които поставяме на празничната трапеза? Как са изглеждали благопожеланията за дома и семейството във време, когато не е имало Интернет и мобилни комуникации? Кога елховите дръвчета и подаръците стават неделима част от празника? Как вярата и обичаите оцеляват във времена на войни, атеизъм и икономически кризи? Как в забързаното ни ежедневие днес, между коледни промоции и гръмки заглавия за насилие и омраза, отново да върнем смисъла на коледния дух в домовете и сърцата си? Тези и много други въпроси търсят своите отговори в изложбата, а любопитни експонати от близкото и по-далечно минало, снимки, извадки от пресата, спомени и истории на няколко поколения допълват представяния разказ.
Изложбата може да бъде разгледана до края на месец януари 2025 г. в залите на Националния етнографски музей.
