,,Символи на мобилността‘‘ е мултидисциплинарна, амбициозна работа, която изследва мобилността като промяна в състояние или място. Мобилността е неизбежен фактор за оцеляване. Тази работа лети на крилете на бъдещето, предоставяйки ни механизъм за подкрепа чрез криле, вдъхновена е от истории, стари, колкото времето. Работата е формирана от изследване на предания за птици, в поговорки, приказки и културни традиции. Те са изучавани в различни общности, както и чрез хора, които олицетворяват конкретен символ на мобилността. Досега работата включва танцьор с увреждания, украински бежанец, танцьори от различни раси и представители на българската общност. Всичко това се прави с „кротка“ вълна.
Д-р Ники Колиер, Визуален творец и майстор, концептуален автор и изпълнител на идеята „Криле“.
Базирана в Дъблин, носителка на многобройни награди, Ники е визуален артист и дизайнер, работещ в областта на изкуството и пърформанса. Работата ѝ използва мащаб и интерактивност, за да предизвика съпричастност и вдъхновение. Творчеството ѝ е смесица от наука, изкуство и пърформанс и издига публиката до главни герои на нейната сцена. Ники е усукана от контрастни нишки: академик, учител, майстор, инвалид, имигрант, майка. Възпитана като академик я прави безмилостно любопитна. Израснала като човек с увреждания и жена, поддържа устойчивостта ѝ когато изобразява трудни истини. Нейното изкуство се подхранва от истински отношения с хора с различни способности и от различен произход.
Тя прави всичко с разказ и вълна, и с усещане за лекота и полет.
Изложбата „Символи на мобилността“ ще бъде достъпна за посетителите на Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) от 3 февруари (вторник) до края на месеца.
Изложбата „Готови ли сте за…/Разкази по… Коледа“ предоставя на посетителите модерен и завладяващ поглед върху един от най-значимите празници в годината. Експозицията проследява как традициите в се трансформират с времето под влиянието на исторически промени, модни тенденции и политически решения. Началната точка е представена през призмата на съвременния човек.
Днес всичко, свързано празника, е леснодостъпно – само на една ръка или един клик разстояние. Но какво е означавал той за хората в миналото? Какви са приготовленията им в дните около Коледа, започвайки от Игнажден, когато Божа майка тръгвала да ражда, до деня на Рождество Христово? Знаем ли днес какво стои зад числената символика на ястията, които поставяме на празничната трапеза? Как са звучали благопожеланията за дома и семейството във време, когато не е имало интернет и мобилни комуникации? Кога елховите дървета и подаръците стават неизменна част от празника? Как вярата и обичаите са оцелели през войни, атеизъм и икономически кризи? Тези и още много въпроси намират своите отговори в изложбата, която включва интересни експонати от близкото и далечно минало, снимки, извадки от пресата, спомени и истории на няколко поколения.
Изложбата ще бъде достъпна за посещение до края на месец януари 2026 г. в залите на Националния етнографски музей.
На 7 октомври 2025 г. от 17:00 часа в Националния етнографски музей – БАН ще бъде открита пътуващата изложба „Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки“. Тя е дело на екип от университетски преподаватели и изследователи, които повече от две десетилетия са ангажирани с темата за комунистическите репресии и асимилационните политики към мюсюлманските общности и по-специално към помаците.
Временната експозиция се състои от 17 табла, които съдържат голям набор от фотоси, архивни документи, публикувани мемоари и устни свидетелства. В нея са представени политиките на асимилация и репресивните практики, които комунистическият режим провежда, като забрана на традиционното облекло и обрязванията, като възпиране на мюсюлманските религиозни празници и ритуали, като насилствена смяна на имената, изселвания, съдебно и извънсъдебно преследване и други политики на асимилиране и заличаване на културните специфики. Описват се и различни форми, които жени- мюсюлманки намират, за да се противопоставят на тези политики, за да запазят своята идентичност, колективна памет и индивидуално достойнство. Няколко табла представят жени, които с поведението и реакциите си спрямо агресивната асимилационна политика на комунистическата власт са пример на забележителен кураж: жени, които са преследвани и изпратени в затвора. На практика чрез експозиционния разказ се задават важни въпроси и се търсят отговори, засягащи проблема за „преработването“ на травматичното минало от една страна, а от друга – осветляващи колективната памет на жертви и извършители.
Изложбата „Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки“ е част от проекта „Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация“, разработен от гражданското сдружение „Балканистичен форум – международен университетски семинар за проучвания и специализации“.
Временната експозиция е експонирана във фоайето и пространството между първия и втория етаж на Националния етнографски музей. Тя може да бъде разгледана до 6 ноември 2025 г.
Временната експозиция „Българските плъсти – послание от древността“ събира в залите на Националния етнографски музей част от най-ценните образци на българските плъстени изделия, съхранявани в колекциите на три музея: Регионален етнографски музей – Пловдив, Дирекция на музеите – Копривщица и Националния етнографски музей – БАН. Включените в изложбата експонати, изработени по древната технология на наплъстяване на вълната, показват красотата и богатството на този вид нетъкан текстил в тяхното многообразие от багри, орнаменти и композиции. Най-често използваните цветове са естественият цвят на вълната (бяло, кафяво, сиво), както и оцветена с естествени багрила – жълто, червено, зелено, синьо, лилаво, които варират от по-бледи до по-наситени нюанси. Орнаменталната украса се състои от геометрични, растителни, животински и астрални символи. От геометричните предпочитани са правите, зигзагообразни и вълнообразни линии, кръгове ромбове, дъги и точки. Често срещани растителни орнаменти са клончета, листа, цветя, кипариси, а от животинските – конски глави, овнешки рога, биволски очи, птичи стъпки, змия и др. Слънцето и Дървото на живота са характерни за центъра на композициите, а шест- или осемлистните розети – за бордюрите.
В експозицията, освен плъсти от края на XIX – началото на XX в., са показани и съвременни образци на този занаят, който днес се е съхранил като техника и се е превърнал в изкуство. Тези обекти са изработени от майсторските ръце на днешните плъстари и са притежание на Регионален етнографски музей – Пловдив. Любопитен акцент в изложбата е възстановката на прабългарска юрта. Моделът, изработен от майстор Светлана Кампс, е направен с плъсти, украсени с множество символи, идващи от старинните мотиви върху плъстените килими – слънце, дом, продължение на рода, които предават през поколенията магията и посланията на това културно наследство.
Изложбата може да бъде разгледана до 9-ти март 2025 г. в залите на Националния етнографски музей.
Чрез изложбата „Готови ли сте за…/Разкази по… Коледа“, екипът на Националния етнографски музей предлага на посетителите съвременен и атрактивен прочит на един от най-светлите празници в годината. Експозицията проследява как обичаите в старата българска традиция добиват с времето нови форми под напора на историческите промени, моди и политически решения. Отправната точка е представена през погледа на съвременния човек.
Днес всичко, което символизира светлият празник може да се намери на една ръка или един клик разстояние. Но какво е било значението му за хората в по-далечното минало? С какви приготовления е било изпълнено ежедневието им в дните, бележещи коледната празничност от Игнажден, когато се е замъчила Божа майка до деня, ознаменуващ раждането на Млада бога? Знаем ли днес какво се крие зад числовата символика на ястията, които поставяме на празничната трапеза? Как са изглеждали благопожеланията за дома и семейството във време, когато не е имало Интернет и мобилни комуникации? Кога елховите дръвчета и подаръците стават неделима част от празника? Как вярата и обичаите оцеляват във времена на войни, атеизъм и икономически кризи? Как в забързаното ни ежедневие днес, между коледни промоции и гръмки заглавия за насилие и омраза, отново да върнем смисъла на коледния дух в домовете и сърцата си? Тези и много други въпроси търсят своите отговори в изложбата, а любопитни експонати от близкото и по-далечно минало, снимки, извадки от пресата, спомени и истории на няколко поколения допълват представяния разказ.
Изложбата може да бъде разгледана до края на месец януари 2025 г. в залите на Националния етнографски музей.
При голям интерес премина откриването на изложбата „Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите“, която от днес, 17 юли, до 20 октомври т.г. ще бъде експонирана в залите на Националния етнографски музей.
На събитието присъстваха вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, служебният министър на културата Найден Тодоров, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, съветникът по култура на президента – доц. Пламен Славов, Нанси Шилър, президент на Фондация „Америка за България“, представители на дипломатически мисии у нас, колеги и приятели на музея.
Изложбата откри директорът на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българска академия на науките проф. Владимир Пенчев.
В своето приветствие към домакини и гости вицепрезидентът Илияна Йотова определи пътуващата изложба на Дома на европейската история в Брюксел като една от най-любопитните изложби, случвали се напоследък в нашата страна и изключително актуална като тема в наши дни, когато все още търсим начини да се преборим с фалшивите новини, с дезинформацията, да се учим как да открояваме истината от полуистината.
Иглика Мишкова, и.д. зам.-директор на ИЕФЕМ – БАН, която ръководи музея, сподели, че изложба от такъв тип и на такава тема гостува за първи път в НЕМ като подчерта, че музеят е преди всичко институция за образование и преживяване, за дебати, а не просто място за съхранение на артефакти.
Констанс Итцел, директор на Дома на европейската история, изрази задоволството си от експонирането на изложбата „Fake (f)or Real“ в София – втората ѝ спирка след Солун, която ще продължи своето пътуване към Унгария, Румъния, Швеция и Полша. Изложбата е по проект на Европейския парламент, а нейният куратор Йоанна Урбанек, обърна внимание на факта, че разпространението на фалшиви новини не е ново явление, а нещо, познато от векове. Днес, в социалните мрежи, се сблъскваме с друго предизвикателство – разпространението на полуистини, които могат да бъдат победени само с развитие на критично мислене.
Такава е и една от целите на изложбата – чрез провокациите, които отправя и посредством интерактивните елементи в нея, да даде на посетителя възможност да се замисля, да проверява фактите, да задава въпроси, а не да се доверява сляпо и споделя информация.
