Българските плъсти – послание от древността

Българските плъсти – послание от древността

Временната експозиция „Българските плъсти – послание от древността“ събира в залите на Националния етнографски музей част от най-ценните образци на българските плъстени изделия, съхранявани в колекциите на три музея: Регионален етнографски музей – Пловдив, Дирекция на музеите – Копривщица и Националния етнографски музей – БАН. Включените в изложбата експонати, изработени по древната технология на наплъстяване на вълната, показват красотата и богатството на този вид нетъкан текстил в тяхното многообразие от багри, орнаменти и композиции. Най-често използваните цветове са естественият цвят на вълната (бяло, кафяво, сиво), както и оцветена с естествени багрила – жълто, червено, зелено, синьо, лилаво, които варират от по-бледи до по-наситени нюанси. Орнаменталната украса се състои от геометрични, растителни, животински и астрални символи. От геометричните предпочитани са правите, зигзагообразни и вълнообразни линии, кръгове ромбове, дъги и точки. Често срещани растителни орнаменти са клончета, листа, цветя, кипариси, а от животинските – конски глави, овнешки рога, биволски очи, птичи стъпки, змия и др. Слънцето и Дървото на живота са характерни за центъра на композициите, а шест- или осемлистните розети – за бордюрите.

В експозицията, освен плъсти от края на XIX – началото на XX в., са показани и съвременни образци на този занаят, който днес се е съхранил като техника и се е превърнал в изкуство. Тези обекти са изработени от майсторските ръце на днешните плъстари и са притежание на Регионален етнографски музей – Пловдив. Любопитен акцент в изложбата е възстановката на прабългарска юрта. Моделът, изработен от майстор Светлана Кампс, е направен с плъсти, украсени с множество символи, идващи от старинните  мотиви върху плъстените килими – слънце, дом, продължение на рода, които предават през поколенията магията и посланията на това културно наследство.

Изложбата може да бъде разгледана до 9-ти март 2025 г. в залите на Националния етнографски музей.

Магията на Коледа в Националния етнографски музей

Магията на Коледа в Националния етнографски музей

Чрез изложбата „Готови ли сте за…/Разкази по… Коледа“, екипът на Националния етнографски музей предлага на посетителите съвременен и атрактивен прочит на един от най-светлите празници в годината.  Експозицията проследява как обичаите в старата българска традиция добиват с времето нови форми под напора на историческите промени, моди и политически решения. Отправната точка е представена през погледа на съвременния човек.

Днес всичко, което символизира светлият празник може да се намери на една ръка или един клик разстояние. Но какво е било значението му за хората в по-далечното минало? С какви приготовления е било изпълнено ежедневието им в дните, бележещи коледната празничност от Игнажден, когато се е замъчила Божа майка до деня, ознаменуващ раждането на Млада бога?  Знаем ли днес какво се крие зад числовата символика на ястията, които поставяме на празничната трапеза? Как са изглеждали благопожеланията за дома и семейството във време, когато не е имало Интернет и мобилни комуникации? Кога елховите дръвчета и подаръците стават неделима част от празника? Как вярата и обичаите оцеляват във времена на войни, атеизъм и икономически кризи? Как в забързаното ни ежедневие днес, между коледни промоции и гръмки заглавия за насилие и омраза, отново да върнем смисъла на коледния дух в домовете и сърцата си?  Тези и много други въпроси търсят своите отговори в изложбата, а любопитни експонати от близкото и по-далечно минало, снимки, извадки от пресата, спомени и истории на няколко поколения допълват представяния разказ.

Изложбата може да бъде разгледана до края на месец януари 2025 г. в залите на Националния етнографски музей.

“Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите” – моменти от откриването на изложбата

“Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите” – моменти от откриването на изложбата

При голям интерес премина откриването на изложбата „Истина или лъжа? История на подправянията и фалшификациите“, която от днес, 17 юли, до 20 октомври т.г. ще бъде експонирана в залите на Националния етнографски музей.
На събитието присъстваха вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, служебният министър на културата Найден Тодоров, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, съветникът по култура на президента – доц. Пламен Славов, Нанси Шилър, президент на Фондация „Америка за България“, представители на дипломатически мисии у нас, колеги и приятели на музея.
Изложбата откри директорът на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българска академия на науките проф. Владимир Пенчев.
В своето приветствие към домакини и гости вицепрезидентът Илияна Йотова определи пътуващата изложба на Дома на европейската история в Брюксел като една от най-любопитните изложби, случвали се напоследък в нашата страна и изключително актуална като тема в наши дни, когато все още търсим начини да се преборим с фалшивите новини, с дезинформацията, да се учим как да открояваме истината от полуистината.
Иглика Мишкова, и.д. зам.-директор на ИЕФЕМ – БАН, която ръководи музея, сподели, че изложба от такъв тип и на такава тема гостува за първи път в НЕМ като подчерта, че музеят е преди всичко институция за образование и преживяване, за дебати, а не просто място за съхранение на артефакти.
Констанс Итцел, директор на Дома на европейската история, изрази задоволството си от експонирането на изложбата „Fake (f)or Real“ в София – втората ѝ спирка след Солун, която ще продължи своето пътуване към Унгария, Румъния, Швеция и Полша. Изложбата е по проект на Европейския парламент, а нейният куратор Йоанна Урбанек, обърна внимание на факта, че разпространението на фалшиви новини не е ново явление, а нещо, познато от векове. Днес, в социалните мрежи, се сблъскваме с друго предизвикателство – разпространението на полуистини, които могат да бъдат победени само с развитие на критично мислене.
Такава е и една от целите на изложбата – чрез провокациите, които отправя и посредством интерактивните елементи в нея, да даде на посетителя възможност да се замисля, да проверява фактите, да задава въпроси, а не да се доверява сляпо и споделя информация.

Националният етнографски музей представя изложбата “Бежанци”, посветена на 120-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

Националният етнографски музей представя изложбата “Бежанци”, посветена на 120-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

На 14.12.2023 г., от 17:30 ч., в Националния етнографски музей ще бъде открита изложбата „Бежанци“, посветена на 120 години от Илинденско-Преображенското въстание. Отбелязването на годишнината обикновено се свързва с представяне на историческите факти за събития и политически процеси, с разкази за героизъм, победи, загуби и жертви. Но бурното време на Балканите от края на ХIХ – средата на ХХ в. води до размествания на населението, до жестокости и насилия, потеглят бежански кервани. Отварят се рани, които трудно зарастват с поколения, а спомените за напуснатите места остават като колективна болка, макар че се помнят и изяви на човещина и взаимопомощ.

В най-новата си изложба – „Бежанци“ – екипът на Националния етнографски музей обръща внимание на чисто човешката страна на бежанския проблем, представяйки разказ за хората, които от страх от преследване и заради заплаха за живота си напускат местата, където са родени и живеят, и се отправят на път, за да намерят ново убежище, нови близки и спасение. Място, на което да лекуват своите рани, да споделят, да обичат, да гледат децата си, да си спомнят, да не забравят хората, протегнали ръка за помощ.

Чрез документи, снимки, спомени и интервюта експозицията разказва за връзката с родната земя, за травмата, болката, несигурността, недоверието, но също и за проявената смелост, неугасващата надежда и жажда за живот, милостта. Музейният разказ се допълва и от ценни експонати, стигнали до колекциите на НЕМ по пътя на бежанските кервани.

На откриването на изложбата гостите ще имат възможност да чуят и една песен, пренесена от бежанци – „Станке ле, урумбеглийке“, в изпълнение на народната певица Дарина Славчева, музикален съпровод на гъдулка – Христина Белева.

Изложбата, реализирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Българска академия на науките, може да бъде посетена до края на март 2024 г.

Остойностявания: Погледи към защитени природни места

Остойностявания: Погледи към защитени природни места

На 19.09.2023 г. от 15.00 ч в зала 11 на Националния етнографски музей ще бъде открита експозицията „Остойностявания: Погледи към защитени природни места“. Нейният поглед е отправен към места и райони, които се намират във или в близост до защитени територии (национални паркове, природни паркове, защитени местности, природни забележителности) и защитени зони от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“, чиито природозащитни режими се определят от Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие, от конкретни заповеди за обявяване и планове за управление. Те регламентират и човешките дейности в защитените природни обекти – забраняват или ограничават едни, поощряват други.

Изложбата е резултат от изследователския проект „Живот в защитени зони и територии: предизвикателства, конфликти, ползи“. Още със заглавието си той насочва вниманието към понякога конфликтната, понякога хармоничната взаимовръзка между природозащита и местно развитие, към срещата или сблъсъка на концепциите за опазване на биоразнообразието, защитените растителни и животински видове и техните местообитания, от една страна, и от друга – житейските планове и практики на местните хора, особено що се отнася до използването на природни ресурси, към промените, до които води тази среща. Представени са материали и случаи от теренни проучвания, които изследователският екип е осъществил между юни 2020 и юли 2023 г.

Проектът се изпълнява в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките и се финансира от Фонд „Научни изследвания“ (дог. № КП-06-Н40/12 от 12.12.2019 г.).

Експозицията може да бъде посетена до 15 октомври 2023 г.

Изложба „„Когато момчето става мъж…” Казармата през „ОНЕЗИ” 45 години”

Изложба „„Когато момчето става мъж…” Казармата през „ОНЕЗИ” 45 години”

На 20 юни 2023 г. от 18.00 ч. в централното фоайе на бившия Княжески дворец ще бъде открита изложбата „„Когато момчето става мъж…” Казармата през „ОНЕЗИ” 45 години”. Експозицията представя сбирка от автентични предмети от изследвания период – униформи, знаци и емблеми на видове и родове войски, войнишко снаряжение, лични вещи и др. Показани са документи и интересни фотографии. В информационни табла са поместени и цитати от разкази на отслужили наборна военна служба мъже, техните лични преживявания и виждания по отношение на този житейски етап.

В тематичен план изложбата е военно-историческа и етноложка. Тя излага някои любопитни исторически факти, свързани с българската армия през социализма, проследява обичаите и ритуалите, свързани с казармения преход и възмъжаването на момчетата, представя вътрешноказармения всекидневен живот на войниците.

„Чрез тази експозиция правя опит да представя темата за казармата, която вълнува поколения българи (не само мъже, а и жени) по един по-популярен, но и достатъчно сериозен начин,“ коментира авторът на изложбата гл. ас. д-р Илия Вълев от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. „Като човек, който не е отбивал наборна военна служба, имах доста въпроси за това каква роля играе казармата в житейския път на мъжа, преди отмяната на нейния задължителен характер. Намерих не малко отговори, които съм се опитал да обясня в своите изследвания, включително и в изложбата“, допълва той.

Малките (а и по-пораснали) деца ще открият в изложбената зала фото-рамка, изобразяваща първата страница на военно-отчетна книжка, както и развлекателната игра „Постави правилно каската на войника“. Сред любопитните предмети са: обувки „цинтарки“, т.нар. „нож на дневалния“, паласки, мешка с бойна готовност, подаръци към новобранеца, получени на новобранската му вечер, дори хигиенни и козметични принадлежности, използвани от мъжа в казармата.

Изложбата е под егидата и с финансовата подкрепа на Министерството на отбраната на Република България и Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”. Тя ще може да бъде посетена до 20 август 2023 г. на етаж 2 на Националния етнографски музей.