Коледуването е неразделна част от коледните празници. Среща се из всички български земи и се практикува от млади мъже, още ергени или отскоро женени. Писателят Йордан Радичков пази скъп спомен за времето, когато е коледувал: 

… Когато влизахме в някоя къща, стопаните ни посрещаха радостно, стопанката загребваше жито, хвърляше го с шепа над главите ни, ние се покланяхме и припявахме: „Да се роооди, да се пре-клооо-ни!“ Раздаваше на всички ни по едно коледно колаче и по шепа сушени плодове, тръгвахме да излизаме навън, благославяйки дома и стопаните по следния начин: „Ние из ижа — Бог у ижа!“… по лицата на стопаните личеше особена възбуда, хората се радваха, че са им дошли коледари да благословят дома им и да помолят Господа, когато си тръгнат, Господ да не остави стопаните сами, а да влезе в дома им […] и ако не може сам да влезе във всеки дом, то да изпрати ангелите си в селцето, тъй че във всеки дом да усетят как ангелски крила раздвижват въздуха, как прошумяват ангелски пера и Бог дава знак, че е чул нашата молба: „Ние из ижа — Бог у ижа! (Й. Радичков, „Небесна благодат“)

На снимката: витрина от изложбата „Готови ли се за…/Разкази по…Коледа”, която ще бъде на разположение на посетителите и след коледно-новогодишните празници — от 2 до 31 януари 2025 г. 

Скъпи приятели, успяхте ли в предпразничната суматохата да набавите всичко за бъднивечерската трапеза? Възползвахте ли се от намаленията в търговските вериги? Разпънахте ли масата? Извадихте ли празничната покривка и прибори? Запалихте ли свещите? В миналото нареждали „тържественото пиршество“ върху слама директно на земята. Отгоре постилали месал, дълъг около 3 метра и върху него слагали конопена кърпа – ръченик, близо 10-15 метра. Покрай нея сядали членовете на семейството, в строга йерархия – най-открая момите и децата, в центъра домакините и по-възрастните мъже. Върху кърпата подреждали празничните ястия. Не забравяйте, че освен да са постни, трябва да се следи и колко на брой са ястията на Бъдни вечер. Три – като Светата Троица, седем – като дните на седмицата, девет – колкото месеца трае бременността на жените или дванадесет – колкото са месеците в една календарна година. А върху вашата трапеза колко ястия има? Излиза ли Ви бройката? Нещо да липсва? Нещо да е в повече?

Желаем Ви вълшебна и споделена Бъдни вечер!

Снимката е от изложбата „Готови ли сте за…/Разкази по…Коледа“, която ще можете да разгледате и от 2 януари 2025 г., когато музея отново отвори врати за посетители!  

Днес православната църква почита паметта на преподобната Петка от Епиват. Култът към нея придобива голямо разпространение сред българския народ, особено след като нейните мощи са пренесени през 1231 г. по нареждане на цар Иван Асен II от Каликратия в българската столица Търново. Изворите съобщават, че мощите ѝ предприемат една дълга обиколка: Епиват – Търново – Видин – Белград – Цариград – Яш. Това е и причината преподобната да се среща и с други имена – Петка Търновска, Петка Белградска, Петка Сръбска, Петка Яшка и др.

В народните вярвания св. Петка е свързана и с култа към мъртвите предци, а с Петковден се поставя началото на зимните семейно-родови празници, т.н. служба, светъц, стопанова гозба, курбан и др., посветени на митичния праотец, стопанин закрилник на дома и семейството. За празника се меси голяма погача, наречена на св. Петка, която свещеникът прекадява и цялото семейство се покланя три пъти пред този обреден хляб. В миналото всяка домакиня приготвяла курбан чорба с овче месо, сарми с лозов лист, яхния с праз и прясно изпечен хляб. По Петковден започвали и сглядите, на които се договаряли бъдещите женитби.

Св. Петка се възприема като чудодейна лечителка на бездетните и незрящите. Не са редки случаите, в които вярата в тези лечителски способности е причина за построяването на параклис, църква или манастир, край извор, чиято вода се смята за лековита. Така се появявил и параклисът „Св. Петка“ край трънското село Джинчовци. Некога светената вода е била до Реяновци, при рекуту. Ама сви си прали дреите. Тогава им се явила св. Богородица и им рекла, дека водата че пресъне. И она пресънула…* След време водата се появила до с. Джинчовци. Днес мястото е оградено и там не се прави служба или курбан, но водата се смята за лековита и за да се получи изцеление, трябва да се остави някакъв личен дар.

Почитта към св. Петка е част от култа към т.н. „търновски кръг светци“ – св. Иван Рилски, св. Филотея Темнишка, св. Михаил Войн, св. Йоан Поливотски, св. Иларион Мъгленски. Светицата е една от най-почитаните не само сред българите, но и сред другите православни балкански народи.

В съвременността празникът се отбелязва с църковна служба, която е особено тържествена в черквите, чийто патрон е светицата. Така с времето възниква и нов вид селищен празник – Ден на града. На св. Петка (14 октомври) честват своя празник градовете – Брезник, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян, Трън.

 —

Литература: Светци и свети места в България / Encyclopaedia slavica sanctorum //http://www.eslavsanct.net/home.php?lang=bg

*Петрунова, Б. В. Григоров, Н. Манолова-Николова. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско. С., 2001, с. 13.

Снимки: Богинка Матеева и Крум Томов