19 декември 2025 г., петък, 18:00 часа Двореца, пл. „Княз Александър I“ №1
В предколедна атмосфера Жанет Митева и Тотьо Христов ще пренесат гостите на събитието в периода след Освобождението, когато княжеският дворец засиява в новия си облик – изцяло реконструиран и обновен. Посетителите ще научат повече за архитектурата на сградата, функциите на отделните помещения в двете ѝ крила, както и любопитни истории за живота на царското семейство. Събитието се осъществява в партньорство между Националната галерия и Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) и с подкрепата на магазин „Бакалин“.
Линк за записване: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSe_W1nA-JWw4TspBSkkGY74X6iX5Tn9N0gATmMIJkMt1zbaIQ/viewform
ДОСТЪП: 20 лв.
Местата за участие в събитието са ограничени.
Записването е индивидуално.
За придружител се попълва отделна форма.
В случай, че сте се записали, но няма да успеете да присъствате, моля да уведомите организаторите на събитието, за да може друг да се възползва от мястото.
В последния четвърти епизод гл. ас. д-р Ангел Ангелов, гл. ас. д-р Илия Вълев, д-р Чавдар Димитров и асистент Илия Борисов разказват за процеса на събиране на предметите в колекциите, различните фондове в Националния етнографски музей, дигитализацията в музея и други интересни и любопитни факти.
Обсъждат се въпроси като събрането на документи за отделните предмети в експозициите, за фалшификатите и търговията с оригиналите. Един от големите проблеми на Националния етнографски музей е липсата на достатъчно средство и собствеността на сградата.
В него са запазени и ценни истории, на отделни предмети, като например тази за тамбурата: “Знаете ли, че едно време ерген, който не умеел да свири на тамбура, мъчно се женел! В миналото тамбурата е била един от най-разпространените и използвани музикални инструменти, особено в района на Банско и Разлог. Тамбурджиите – предимно мъже, много рядко жени, дрънкали на този крушовиден по форма къс дърво, с прикрепени на него две, четири, шест и т.н. струни, с тънко парченце кора от череша, което се наричало “тезене” и играело ролята на познатото ни при китарата перце. Тамбурите се изработвали с фина украса по дръжката, с инкрустации от седеф в различни геометрични форми. Ценни изследвания на българските народни музикални инструменти прави известният етнограф и фолклорист Иван Качулев. Благодарение на него знаем повече за тамбурите в Разложко, където не е имало специални майстори на тамбури, а се изработвали обичайно от по-сръчни музиканти, късно наесен и през зимата, когато не били заети с полска работа”.
Или за дарака: “Даракът е уред с железни зъбци, прикрепени на дървено стълбче, който служи за влачене на вълна. Народът ни вярвал, че даракът притежава магически свойства и затова го използвал при баяне срещу уроки, за разваляне магии, за лекуване от уплаха. На Вълчите празници връзвали дарака, за да бъдат вързани устите на вълците през годината.
Съвместният проект „Делници и празници – природата в българската традиционна култура“ представя четири камерни временни изложби, посветени на четирите сезона и четири български празника, свързани с тях.
Първият празник, който отбелязахме заедно, беше Благовец, традиционно празнуван на 25 март. На 24 юни представихме поверията и познанията за обичая Пеперуда, както и за едноименните насекоми. От 10 октомври в имахте възможност да разберете повече за мишките и празника Мишинден, отбелязван традиционно в някои райони на страната на 27 октомври.
От 10 декември в централното фоайе на Националния етнографски музей-БАН може да се запознаете с поверията и познанията за празника Андреевден/Мечкинден, а във фоайето на Националния природонаучен музей-БАН – с мечките.
Св. Андрей е почитан в българската традиция като покровител и заповедник на мечките. Според легендата той живеел в гората като отшелник. Веднъж мечка нападнала и изяла вола, с който той си орал нивичката – тогава светецът заловил дивия звяр и го впрегнал в ралото вместо вол, а после сам яхнал мечката и слязъл с нея в близкия манастир. Затова Андреевден е наричан също Мечкинден и включва обредни практики за умилостивяване на мечките. Народът още е схващал този празник като важен астрономически момент в годината: „на Едрей денят нараства колкото едно просено зърно“ или „денят взема по едно зърно от нощта“.
Брошурата и образователния лист към камерните изложби са достъпни от QR кодовете, разположени на специалните конструкции в двата музея. Също така кожете да ги свалите оттук: брошурата и образователния лист.
Изложбата ще е достъпна до 1 февруари 2026 г. (неделя)
Проектът се осъществява в партньорство между Националния етнографски музей – БАН и Националния природонаучен музей – БАН и е финансиран по Столична програма „Култура“.
Разкошните акварели на художничката Евгения Лепавцова отново ще красят страниците на нашия календар и през 2026 г.!
Евгения Илиева Лепавцова (1895 – 1981) е възпитаничка на Художествената академия, специалност „Живопис“. През 1940 г. е командирована в Народния етнографски музей като художник. На следващата година е назначена за редовен сътрудник. Установява се в София и оттогава започва период в творчеството ѝ, отдаден на изследване на българското традиционно облекло. Обикаля страната, изучава и пресъздава с обич и вдъхновение типичните български носии. Първоначално рисува облечени в носии кукли – манекени, а после живи модели в носии. Изискването за документалност на костюма и всички детайли (шевици и фактура на плата) тя осъществява с акварелна техника. От начало рисунките се правят само по проучванията на етнографката Мария Велева, но по-късно Лепавцова започва сама да проучва костюмите на терен и да ги рисува из страната. (Из Каталог на изложбата „130 години Народен музей”).
Акварелите на Евгения Лепавцова се съхраняват в Художествения архив на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
В календара ще откриете изображения на традиционни костюми от различни краища на България. Съвсем скоро го очакваме от печатницата в най-високо качество. Можете да заявите бройка на edu_natethnomuseum@iefem.bas.bg, която ще Ви очаква на касата на Националния етнографски музей в средата на декември. Адресът е пл. „Княз Александър I Батенберг” № 1.
От ляво надясно: Мария Боянова, уредник и музеен педагог, гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев
В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми.
Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да осъществява връзката между българската, европейската и световна култура; Да съхранява паметта за живота на хората, населявали българските земи; Да представя не толкова познати области от живота на българите в миналото и настоящето; Да изследва, съхранява и документира различни предмети от бита; Да документира и представя пътя и историите на отделните предмети до музейните зали. Не на последно място по интересен съвременен начин да предава знанията и разказва на младите.
В музея се организират празнични и тематични образователни програми, както и специализирани летни школи. Експертите тук списват и издават специализирани помагала като например – „Готови ли сте за Великден“, „Веселата книжка за събирачи на жива старина“ и „Готови ли сте за Коледа“. Те работят и по различни програми в сътрудничество, за да популяризират събраното в етнографския музей. Всяка една образователна игра е свързана с експонатите в музея, което спомага за възприятието и осмислянето на поднасяната информация.
От няколко месеца в музея са разработили мобилно приложение, наречено „В търсене на съкровища“ (TreasureUP). За сега то е разработено на български и английски език, но се обмисля и неговото разпространение и на други езици.
За интерактивните способи и използването на съвременните технологии, както и различните образователни програми, които днес реализират в Националния етнографски музей разказват главните асистенти Радина Илиева и Стамен Кънев, както и педагогът и уредник Мария Боянова.
Пчелите са едни от най-важните опрашители в природата и играят ключова роля за екосистемите и селското стопанство. През последните години пчелите и тяхната среда на живот са изправени пред множество заплахи, сред които пестициди, болести, нови технологии и др.
Намаляването на броя на пчелите е сериозна заплаха за биоразнообразието на планетата, поради което е важно да се предприемат действия за тяхното опазване.