Искате ли да разберете какъв вкус има космическата храна? Знаете ли какво представлява процесът по лиофилизация? Любопитни ли сте какви хранителни продукти могат да консумират космонавтите в космическото пространство?
Отговори на тези и други въпроси ще може да получите по време на събитието „Вкуси Космоса!“ – презентация и дегустация на космическа храна в Националния етнографски музей.
Наши гости ще са учени и специалисти от Института по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия и фирма „Антарта“ АД, на които днес запазена марка е българското космическо меню.
Дата и час на събитието: 30 октомври 2025 г., 17:00 часа.
Място на провеждане: зала 19 на ИЕФЕМ-БАН, в бившия Царски дворец (вход откъм Царската градина, ул. „Московска“ 6А).
Входът е свободен, но е необходимо предварително записване. Моля, попълнете формуляра. Местата са ограничени и записването е индивидуално.
В рамките на събитието е предвидена екскурзоводска беседа и разглеждане на изложбата „Звездното небе – митология и наука“ на Националния етнографски музей. Тя се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България, Национална научна програма „Образование с наука“, „Имперекс“ ЕООД, ДП „Български спортен тотализатор“ и „Сфера Лайт“ ООД.
На 2 юли честваме рождения ден на първия български и балкански космонавт Георги Иванов, който навършва почетните 85 години. Мисията, в която той участва, е представена в специална рубрика в нашата изложба „Звездното небе – митология и наука“. Споделяме специално интервю за в-к „Трета възраст“ на Ема Иванова с гл. ас. д-р Илия Вълев, куратор на изложбата, от което ще научите кой е най-често срещаният звезден обект в българския фолклор и други любопитни факти.
Първият български и балкански космонавт Георги Иванов
(Публикуваме без редакции.)
– В Националния етнографски музей в София подредената от вас изложба „Звездното небе – митология и наука“ ще остане до май 2027 г. Тя включва етнографски предмети, учебни, демонстрационни и изследователски уреди и апарати, красиви изображения и мултимедия. За нас започва с разказ за астрономическите познания по българските земи. Какво пише в Симеоновия сборник от Х век?
– В него освен текстове в областта на християнската етика, поетика, философия и догматика има и средновековен календар, както и данни по астрономия и астрология (тогава се преплитат). Най-любопитното в сборника са миниатюрите, изобразяващи зодиакалните знаци. От X век имаме още един богат исторически извор – „Шестоднев“ на Йоан Екзарх. Той също свидетелства за съществуващите тогава познания от богословски и от естественонаучен характер, сред които специално място е отредено именно за небето, за астралните тела и тяхното движение.
– Представени са космически храни от България – ние сме третата производителка в света. Имаше таратор, боза, мусака. Опитахте ли ги?
– Не (смее се). Но вече се роди идеята да направим открит семинар с дегустация. Ще поканим колегите от Института по криобиология и хранителни технологии при БАН, които ни предоставиха произведените от тях лиофилизирани храни, именно каквито са тези, изпращани в Космоса.
гл. ас. д-р Илия Вълев, куратор на изложбата „Звездното небе – митология и наука“
– Разкажете за митологичните вярвания на българите, свързани с небето. Кой най-често е обект във фолклора и в каква роля?
– В приказките винаги влизат Слънцето и Луната – дневното и нощното светило. Слънцето се представя като юнак, с положителна конотация – то е добро, милее за хората, дава топлина и светлина, за да има живот на планетата. Но когато се разлюти, може да стане лошо и изгаря всичко живо. Луната е представена като брат/сестра на Слънцето. Тя като нощно светило, което вижда всичко, каквото става в тъмните и потайни часове, често се призовава за помощник и пазител. Отделно Луната има роля и в нашите магични обреди, защото се сваля от небосвода под формата на крава, за да се правят магии от нейното „мляко“.
Загадка е, че в нашия фолклор има само три названия на планети. Това са Вечерница (Зорница) за Венера и Лъжекерванката (Юпитер, но в отделни случаи и като Марс във велико противостояние – тогава е по-ярък от Юпитер). На небосвода най-ярки са Слънцето, Луната, Венера, Юпитер, Марс и Сатурн. Със сигурност всички планети от Меркурий до Сатурн са били известни на предците ни, защото са видими с просто, невъоръжено око, но не е ясно, защо има назовани само две от тях. Всъщност във фолклора ни няма понятие „планета“. В песните и приказките ни Вечерницата, Зорницата и Лъжекерванката са описвани като звезди.
– Изложбата обхваща девет зали. Първите две са за древните астрономически обсерватории, първите писмени източници и др. В следващите пет зали са космически обекти – Слънцето, Земята, Луната, кометите, метеорите, слънчевите затъмнения… Използвани са цветови и светлинни ефекти. Чие дело са те?
– Изложбата е плод на голям интердисциплинарен екип, включващ етнолози, астрономи, дизайнери и др. Изображенията са от фонда на музея, както и от партньорските организации. Фотографиите на отделни космически обекти са направени от професионални астрономи, които се занимават с астрофотография, или са свалени от сайтовете на НАСА и ЕСА.
– Особено впечатляващ е филмът със зрелищни картини и космическа музика, който представя в ретроспекция пътя на човечеството към космоса. Кой е авторът?
– Радвам се, че филмът ви е харесал! Сценарият и монтажът му са моя дейност. Музиката и видеокадрите, монтирани в този ретроспективен видеоразказ, са събрани от свободния достъп на сайта pixabay.com, както и отделни сцени от три филма, предоставени от Института по астрономия при БАН.
– Ако трябва да посочете едно нещо от експозицията, което е много скъпо за вас, кое ще е то?
– Може да звучи като местен патриотизъм (смее се), но аз съм от Димитровград и за мен такава стойност има апаратът-планетариум, който експонираме в последната зала. Той е първият планетариум в България, конструиран през 1962 г. от арх. Милко Миланов. За нашата експозиция апаратът за първи път излиза от Димитровград.
Много са митовете в българския фолклор, свързани с Космоса. Това казва пред БТА кураторът Илия Вълев по повод изложбата „Звездното небе – митология и наука“. Експозицията е разположена в Националния етнографски музей в София и ще остане там до 2027 г.
Идеята за нея тръгва от първия планетарен апарат в България, конструиран през 1962 г от арх. Милко Миланов и показан в Димитровград, в първия планетариум в България. „Идеята ни беше този апарат да дойде в София и да го видят колко се може повече хора“, казва Вълев и уточнява, че с тази експозиция апаратът за първи път излиза от родния си Димитровград. Посетителите могат да чуят и разказа от първи лице на първия уредник на димитровградския планетариум.
ИЗЛОЖБАТА
„Звездното небе – митология и наука“, разказва за астрономическите познания по българските земи и митологичните вярвания на българите за звездното небе, за звездите, планетите, Слънцето, Луната.
Изложбата е разделена на няколко части и обхваща девет зали. Първите две разказват за астрономическите познания от древността до наши дни, като се засягат древните астрономически обсерватории, първите писмени източници, които съдържат астрономически познания, и се стига до научните институти, които се занимават професионално с астрономия.
Следващите пет зали разглеждат космически обекти, започвайки със Слънцето, Земята, Луната, кометите, метеорите, слънчевите затъмнения, всички планети – познати и непознати от Древността до наши дни. „Засягаме съзвездията и звездите и дълбокия космос. На практика – всички тези обекти, разгледани от научна гледна точка и от вярванията на българите за тези обекти“, разказва Вълев.
„Един от акцентите в нашата изложба е рубриката „В безтегловност“, където представяме устрема на България към космическото пространство. Ние сме третата страна, която произвежда космическа храна и сред експонатите могат да се видят интересните храни като боза, таратор, дори сладолед, боб, сарми, всякакви плодове, сирене. Разбира се, засягаме и това, че България е първата страна, която произвежда и космическа оранжерия, която в Космоса може да отглежда от семе до семе различни растения. Това също е повод за национална гордост. Имаме и двама космонавти, изпратени в Космоса – Георги Иванов и Александър Александров. В тази рубрика представяме и космическия глас на Валя Балканска“, разказва кураторът.
Посетителите могат да чуят и гласа на Елисавета Багряна, която два пъти се е срещала с Халеевата комета. В записа е представен разказът с нейния глас, както и стихотворението й, посветено на Халеевата комета, изрецитирано от нея. По думите на куратора много любопитен акцент е и колекция от книги, издадени от XIX век до наши дни.
Вълев отбелязва, че предпоследната зала в изложбата е звездната зала. В нея се представя филм със зрелищни картини и космическа музика, която представя в ретроспективен поглед развитието на човечеството от наземните, любителски наблюдения към Космоса, през професионалните телескопи, за да се стигне накрая до космическото изследване с космически сонди, с изстрелване на пилотирани кораби в Космоса. „Имаме и нещо като творческа зала, където призоваваме всеки наш посетител да запише някакво космическо послание“, отбелязва кураторът. Той уточнява, че екипът ще направи опит да изпрати част от тези послания в Космоса.
Изложбата включва и интерактивни елементи. Един от тях акцентира върху разликата между астрономията и астрологията. В друга зала пък може да се научи повече за първите астрономи в България. Зад едно от капачетата е името на Петър Витанов – първият в историята ни астроном по образование, който е завършил в Малта. „Той се води първият образован астроном у нас. А Йордан Ковачев е първият етнолог астроном на практика, защото е направил страхотно изследване „Народна астрономия и метеорология“ и до ден-днешен много се цитира. Ние също стъпваме на него“ разказва Вълев.
КОСМОСЪТ В НАРОДНИТЕ ПРЕДАНИЯ
Илия Вълев разказва, че митовете в българския фолклор, свързани с Космоса са много. Така например Слънцето като като най-яркото небесно светило е представяно като юнак, силен мъж, който живее много далеч – там, където човек не може да стъпи. Представя се като свръхестествено човешко същество, което не може да се ожени. „Той иска да се ожени, но не може, защото ще се народят много слънца и ще изгорят Земята. Но пък има майка, която е много грижовна и всяка вечер го посреща с огромна трапеза“, разказва кураторът.
Той отбелязва, че Луната също присъства в много митологични вярвания. Тя пък често се представя като крава, която магьосници свалят от небосвода, за да може да бъде издоена и да правят магия с това мляко – умното мляко. Кометите също са представени по много особен начин. Въпреки, че са много красиви, кометите обикновено носят нещастие според вярванията на българите, обяснява Вълев.
Млечният път в нашите приказки присъства като кумова слама. В една приказка е представен кумът като най-уважавания човек в семейството. Той е духовният баща на семейството и не се краде от него. Кумовата слама напомня как един кумец е откраднат от кума си слама, за да нахрани животните си, разказва Вълев.
В нашия фолклор, оказа се, че само две планети имат имена – чисто народни. Вечерницата и Зорницата са названията на Венера, а Лъжекерванка се припознава като Юпитер, защото е най-ярката след Венера. Но понякога и Марс се припознава като Лъжекерванка, защото в противостояние, когато е най-ярка, става по-ярка и от Юпитер. Името идва от там, че легенда разказва, че един керван се е объркал въз основа на този изгрев – на Юпитер или на Марс и тръгнал по-рано, много преди зазоряване. Объркал пътя и се загубил, обяснява той.
Както БТА писа, експозицията е по инициатива на Националния етнографски музей – БАН и се реализира с партньорството на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН, Института за космически изследвания и технологии при БАН, Катедрата по астрономия към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Народната астрономическа обсерватория и Планетариум „Джордано Бруно“ – Димитровград, Астрономическата обсерватория при ОП „Младежки център“ – Хасково, Националния политехнически музей и Националния музей на образованието.
Всяка една от партньорските институции предоставя богат набор от информационни материали, фотографии и интересни предмети, които онагледяват изложбата. С цел обогатяване на експозиционния разказ в новата експозиция са включени и материали, предоставени от Института по криобиология и хранителни технологии при БАН, Музея на авиацията в село Крумово, Националния исторически музей, Регионалния исторически музей в Силистра, Историческия музей в Омуртаг и Градската художествена галерия „Димитър Добрович“ в Сливен. Изложбата се реализира и с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България, уточняват организаторите.
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена „Звездното небе – митология и наука“.
Изложбата представлява вълнуващо пътуване в света на звездите от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта. Изложбата събира под един покрив културно и научно наследство в областта на астрономията и космонавтиката, представяйки, от една страна, светогледните представи на българския народ за планетите, Слънцето, Луната, звездите и останалите небесни обекти, а от друга – научните открития, разкриващи и обясняващи законите на Вселената, както и устрема на България към космическото пространство. Така в експозицията се срещат две, коренно противоположни полета на човешкото познание – традицията и народната памет, с изследователските хоризонти и науката. С нея екипът на НЕМ желае да провокира размисли, да даде нови знания, да създаде приятно преживяване, за да може всеки посетител да получи едно незабравимо пътешествие в дълбините на културното наследство и Космоса.
