Днес православната църква почита паметта на преподобната Петка от Епиват. Култът към нея придобива голямо разпространение сред българския народ, особено след като нейните мощи са пренесени през 1231 г. по нареждане на цар Иван Асен II от Каликратия в българската столица Търново. Изворите съобщават, че мощите ѝ предприемат една дълга обиколка: Епиват – Търново – Видин – Белград – Цариград – Яш. Това е и причината преподобната да се среща и с други имена – Петка Търновска, Петка Белградска, Петка Сръбска, Петка Яшка и др.

В народните вярвания св. Петка е свързана и с култа към мъртвите предци, а с Петковден се поставя началото на зимните семейно-родови празници, т.н. служба, светъц, стопанова гозба, курбан и др., посветени на митичния праотец, стопанин закрилник на дома и семейството. За празника се меси голяма погача, наречена на св. Петка, която свещеникът прекадява и цялото семейство се покланя три пъти пред този обреден хляб. В миналото всяка домакиня приготвяла курбан чорба с овче месо, сарми с лозов лист, яхния с праз и прясно изпечен хляб. По Петковден започвали и сглядите, на които се договаряли бъдещите женитби.

Св. Петка се възприема като чудодейна лечителка на бездетните и незрящите. Не са редки случаите, в които вярата в тези лечителски способности е причина за построяването на параклис, църква или манастир, край извор, чиято вода се смята за лековита. Така се появявил и параклисът „Св. Петка“ край трънското село Джинчовци. Некога светената вода е била до Реяновци, при рекуту. Ама сви си прали дреите. Тогава им се явила св. Богородица и им рекла, дека водата че пресъне. И она пресънула…* След време водата се появила до с. Джинчовци. Днес мястото е оградено и там не се прави служба или курбан, но водата се смята за лековита и за да се получи изцеление, трябва да се остави някакъв личен дар.

Почитта към св. Петка е част от култа към т.н. „търновски кръг светци“ – св. Иван Рилски, св. Филотея Темнишка, св. Михаил Войн, св. Йоан Поливотски, св. Иларион Мъгленски. Светицата е една от най-почитаните не само сред българите, но и сред другите православни балкански народи.

В съвременността празникът се отбелязва с църковна служба, която е особено тържествена в черквите, чийто патрон е светицата. Така с времето възниква и нов вид селищен празник – Ден на града. На св. Петка (14 октомври) честват своя празник градовете – Брезник, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян, Трън.

 

 —

Литература: Светци и свети места в България / Encyclopaedia slavica sanctorum //http://www.eslavsanct.net/home.php?lang=bg

*Петрунова, Б. В. Григоров, Н. Манолова-Николова. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско. С., 2001, с. 13.

Снимки: Богинка Матеева и Крум Томов