„Тоя народен и черковен празник се пада на 20 декември… Игнажден е нов ден, млада година. От обстоятелството кой ще влезне най-напред тоя ден в къщата, т. е. кой ще сполези къщата и какъв ще бъде тоя негов сполез – добър или лош, народната вяра твърди, че през цялата година в къщата ще бъде добро или лошо. Ако сполезът е добър, то в къщата през цялата година ще върви на добро, ще има успех и берекет във всичко. Напротив, сполезът му лош ли е, то през цялата година ще върви в къщата на лошо и в нищо няма да има сполука и берекет.“
Когато влезе в къщата, полазникът има някои важни задължения – да поседи първо зад вратата, „за да лежат квачките на яйцата; за да седи в къщата щастието, плодородието през годината. После отива при огнището…, взима „решето или протък, в което има просо, жито, ячмик, царевица и друга храна, що се сее в полето и нивите, и той сее това покрай огнището. Вярва се, че ще има берекет от туй, що се сее през решето…“. (Д. Маринов, Народна вяра и религиозни народни обичаи. С., 1981, с. 182.)
Пожелаваме Ви да имате добри полазници! Честито и на имениците!
Повече за Игнажден в българската традиция можете да научите, като посетите изложбата “Готови ли сте за…/Разкази по… Коледа”, която е експонирана на 1 ет. в Националния етнографски музей и може да бъда разгледана до края на януари 2025 г.
Снимката, която Ви показваме е от гореспоменатата изложба – На раздумка, 50-те години на XX в. Архив на ИЕФЕМ – БАН.