Коледуването е неразделна част от коледните празници. Среща се из всички български земи и се практикува от млади мъже, още ергени или отскоро женени. Писателят Йордан Радичков пази скъп спомен за времето, когато е коледувал:
… Когато влизахме в някоя къща, стопаните ни посрещаха радостно, стопанката загребваше жито, хвърляше го с шепа над главите ни, ние се покланяхме и припявахме: „Да се роооди, да се пре-клооо-ни!“ Раздаваше на всички ни по едно коледно колаче и по шепа сушени плодове, тръгвахме да излизаме навън, благославяйки дома и стопаните по следния начин: „Ние из ижа — Бог у ижа!“… по лицата на стопаните личеше особена възбуда, хората се радваха, че са им дошли коледари да благословят дома им и да помолят Господа, когато си тръгнат, Господ да не остави стопаните сами, а да влезе в дома им […] и ако не може сам да влезе във всеки дом, то да изпрати ангелите си в селцето, тъй че във всеки дом да усетят как ангелски крила раздвижват въздуха, как прошумяват ангелски пера и Бог дава знак, че е чул нашата молба: „Ние из ижа — Бог у ижа! (Й. Радичков, „Небесна благодат“)
На снимката: витрина от изложбата „Готови ли се за…/Разкази по…Коледа”, която ще бъде на разположение на посетителите и след коледно-новогодишните празници — от 2 до 31 януари 2025 г.