Скъпи приятели, успяхте ли в предпразничната суматохата да набавите всичко за бъднивечерската трапеза? Възползвахте ли се от намаленията в търговските вериги? Разпънахте ли масата? Извадихте ли празничната покривка и прибори? Запалихте ли свещите? В миналото нареждали „тържественото пиршество“ върху слама директно на земята. Отгоре постилали месал, дълъг около 3 метра и върху него слагали конопена кърпа – ръченик, близо 10-15 метра. Покрай нея сядали членовете на семейството, в строга йерархия – най-открая момите и децата, в центъра домакините и по-възрастните мъже. Върху кърпата подреждали празничните ястия. Не забравяйте, че освен да са постни, трябва да се следи и колко на брой са ястията на Бъдни вечер. Три – като Светата Троица, седем – като дните на седмицата, девет – колкото месеца трае бременността на жените или дванадесет – колкото са месеците в една календарна година. А върху вашата трапеза колко ястия има? Излиза ли Ви бройката? Нещо да липсва? Нещо да е в повече?

Желаем Ви вълшебна и споделена Бъдни вечер!

Снимката е от изложбата „Готови ли сте за…/Разкази по…Коледа“, която ще можете да разгледате и от 2 януари 2025 г., когато музея отново отвори врати за посетители!  

Днес православната църква почита паметта на преподобната Петка от Епиват. Култът към нея придобива голямо разпространение сред българския народ, особено след като нейните мощи са пренесени през 1231 г. по нареждане на цар Иван Асен II от Каликратия в българската столица Търново. Изворите съобщават, че мощите ѝ предприемат една дълга обиколка: Епиват – Търново – Видин – Белград – Цариград – Яш. Това е и причината преподобната да се среща и с други имена – Петка Търновска, Петка Белградска, Петка Сръбска, Петка Яшка и др.

В народните вярвания св. Петка е свързана и с култа към мъртвите предци, а с Петковден се поставя началото на зимните семейно-родови празници, т.н. служба, светъц, стопанова гозба, курбан и др., посветени на митичния праотец, стопанин закрилник на дома и семейството. За празника се меси голяма погача, наречена на св. Петка, която свещеникът прекадява и цялото семейство се покланя три пъти пред този обреден хляб. В миналото всяка домакиня приготвяла курбан чорба с овче месо, сарми с лозов лист, яхния с праз и прясно изпечен хляб. По Петковден започвали и сглядите, на които се договаряли бъдещите женитби.

Св. Петка се възприема като чудодейна лечителка на бездетните и незрящите. Не са редки случаите, в които вярата в тези лечителски способности е причина за построяването на параклис, църква или манастир, край извор, чиято вода се смята за лековита. Така се появявил и параклисът „Св. Петка“ край трънското село Джинчовци. Некога светената вода е била до Реяновци, при рекуту. Ама сви си прали дреите. Тогава им се явила св. Богородица и им рекла, дека водата че пресъне. И она пресънула…* След време водата се появила до с. Джинчовци. Днес мястото е оградено и там не се прави служба или курбан, но водата се смята за лековита и за да се получи изцеление, трябва да се остави някакъв личен дар.

Почитта към св. Петка е част от култа към т.н. „търновски кръг светци“ – св. Иван Рилски, св. Филотея Темнишка, св. Михаил Войн, св. Йоан Поливотски, св. Иларион Мъгленски. Светицата е една от най-почитаните не само сред българите, но и сред другите православни балкански народи.

В съвременността празникът се отбелязва с църковна служба, която е особено тържествена в черквите, чийто патрон е светицата. Така с времето възниква и нов вид селищен празник – Ден на града. На св. Петка (14 октомври) честват своя празник градовете – Брезник, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян, Трън.

 —

Литература: Светци и свети места в България / Encyclopaedia slavica sanctorum //http://www.eslavsanct.net/home.php?lang=bg

*Петрунова, Б. В. Григоров, Н. Манолова-Николова. Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско. С., 2001, с. 13.

Снимки: Богинка Матеева и Крум Томов

На 15 август, с тържествена литургия, водосвет и въздигане на хляба, православната църква чества Успение Богородично – един от най-светлите християнски празници. Голяма Богородица или Голяма черква, както я наричат някъде, се радва на огромна почит сред народа. Навсякъде празникът е свързан със старата практика да се устройват курбани – общоселски или семейно-родови. „Всяка къща е длъжна да заколи курбан по едно агне, както на Гергьовден. Понеже свещеникът не може да отиде във всяка къща да благослови и очете туй агне, той зима една торба сол и я очита; от тая сол зима всяка къща и с нея солят агнето, когато ще го пекат.“ (Д. Маринов).
Народът почита Богородица като покровителка на майчинството, брака и семейството, тя е защитница на бедни и онеправдани. Вярва се в нейните лечителски способности и в това, че помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, отиват на църква, палят голяма свещ за Божията майка, окичват цветя, богородички, на иконата и поставят специално изработени метални фигурки – вотиви – във формата на женска фигура, бебе или бебешка люлка. Правят това с молба и надежда, че скоро ще забременеят и ще родят или в знак на благодарност за вече сбъднатото желание.
Характерно за Голяма Богородица са и съборите и панаирите, организирани край всички по-големи църкви и манастири, които имат храмов празник.

На снимката: Молитва/благодарност за рожба. Вотив във формата на женска фигура. Ямболско, кр. на XIX в. Колекция на Националния етнографски музей, инв. № 1262. Изображението е публикувано в Каталог на изложбата „Вотиви“. С., 2016, с. 50. 

ття ЕНЬОВДЕН

На 24 юни се отбелязва църковният празник – рождение на св. пророк Йоан Кръстител. Народът ни нарича този ден св. Иван Бильобер, св. Иван Летни или просто Еньовден. В основата на празника стои почитта към слънцето. Вярва се, че на Еньовден слънцето „трепти“ и „играе“ на изгрев, къпе се в реки и езера и после тръгва към зимата. Според вярванията, в полунощ срещу празника „небето се отваря“, звездите „слизат на земята“, омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила. Св. Еньо е възприеман като покровител на вещиците, врачките, магьосниците и билкарките, а денят е подходящ за гадания и предсказания за времето, за здраве или женитба.

Характерно за този ден е изпълнението на обичая Еньова буля. В него участва малко момиче – на 3, 4 или 5 години, което се облича в булчинска одежда – женска риза, връхна дреха, на главата червено було, метални булчински накити и венец от еньовче и други цветя, набрани през нощта срещу Еньовден. Еньовата буля е боса и момите, участващи в  обреда, я носят, за да не стъпва тя на земята. Обичаят включва обхождане на селското землище и водоизточниците, гадаене за женитба и измиване на лицата с мълчана вода за здраве и плодородие.