На 15 август, с тържествена литургия, водосвет и въздигане на хляба, православната църква чества Успение Богородично – един от най-светлите християнски празници. Голяма Богородица или Голяма черква, както я наричат някъде, се радва на огромна почит сред народа. Навсякъде празникът е свързан със старата практика да се устройват курбани – общоселски или семейно-родови. „Всяка къща е длъжна да заколи курбан по едно агне, както на Гергьовден. Понеже свещеникът не може да отиде във всяка къща да благослови и очете туй агне, той зима една торба сол и я очита; от тая сол зима всяка къща и с нея солят агнето, когато ще го пекат.“ (Д. Маринов).
Народът почита Богородица като покровителка на майчинството, брака и семейството, тя е защитница на бедни и онеправдани. Вярва се в нейните лечителски способности и в това, че помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица младите булки или жените, които още не са родили, отиват на църква, палят голяма свещ за Божията майка, окичват цветя, богородички, на иконата и поставят специално изработени метални фигурки – вотиви – във формата на женска фигура, бебе или бебешка люлка. Правят това с молба и надежда, че скоро ще забременеят и ще родят или в знак на благодарност за вече сбъднатото желание.
Характерно за Голяма Богородица са и съборите и панаирите, организирани край всички по-големи църкви и манастири, които имат храмов празник.

На снимката: Молитва/благодарност за рожба. Вотив във формата на женска фигура. Ямболско, кр. на XIX в. Колекция на Националния етнографски музей, инв. № 1262. Изображението е публикувано в Каталог на изложбата „Вотиви“. С., 2016, с. 50. 

ття ЕНЬОВДЕН

На 24 юни се отбелязва църковният празник – рождение на св. пророк Йоан Кръстител. Народът ни нарича този ден св. Иван Бильобер, св. Иван Летни или просто Еньовден. В основата на празника стои почитта към слънцето. Вярва се, че на Еньовден слънцето „трепти“ и „играе“ на изгрев, къпе се в реки и езера и после тръгва към зимата. Според вярванията, в полунощ срещу празника „небето се отваря“, звездите „слизат на земята“, омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила. Св. Еньо е възприеман като покровител на вещиците, врачките, магьосниците и билкарките, а денят е подходящ за гадания и предсказания за времето, за здраве или женитба.

Характерно за този ден е изпълнението на обичая Еньова буля. В него участва малко момиче – на 3, 4 или 5 години, което се облича в булчинска одежда – женска риза, връхна дреха, на главата червено було, метални булчински накити и венец от еньовче и други цветя, набрани през нощта срещу Еньовден. Еньовата буля е боса и момите, участващи в  обреда, я носят, за да не стъпва тя на земята. Обичаят включва обхождане на селското землище и водоизточниците, гадаене за женитба и измиване на лицата с мълчана вода за здраве и плодородие.