Европейска нощ на музеите – София 2024

Европейска нощ на музеите – София 2024

На 18 май (събота) Националният етнографски музей ще се включи в 20-то издание на инициативата „Европейска нощ на музеите – София 2024“. Часовете със свободен достъп в НЕМ са от 19:00 до 24:00 ч., като посетители ще се допускат до 23:30 ч. Ще могат да бъдат разгледани изложбите: “130 години Народен музей”, “Пътят до трапезата”, “Бежанци” и “Да надникнем в чеиза на българката от Бесарабия”!
В същия ден, от 10:00 до 17:30 ч., Националният етнографски музей ще работи с платен вход, съгласно установената тарифа.
„Европейска нощ на музеите – София 2024“ се организира от Френския институт в България, в партньорство с Министерство на културата и Столична община.

Mediteller: Участие на НЕМ в международна среща в Потенца, Италия

Mediteller: Участие на НЕМ в международна среща в Потенца, Италия

Сред многото мисии на Националния етнографски музей са опазването и популяризирането на нематериалното културно наследство. Проектът Mediteller цели точно това. Този международен консорциум спомогна за изграждането на пълноценни партньорства между нашата институция и редица европейски университети и организации. През настоящата седмица тече заключителната среща по проекта в Потенца, Италия, а Музеят е представляван от ръководителя от българска страна – гл. ас. д-р Иглика Мишкова. Новата платформа www.mediteller.eu е във финалната фаза на своята подготовка и ще стартира в пълната си форма съвсем скоро! Освен полезна информация за резултатите от проекта, сайтът ще съдържа по 20 кратки документални филма от България, Италия и Испания, а също така и специална образователна платформа за обучение на културни оператори.
По този начин ИЕФЕМ – БАН / IEFSEM – BAS и в частност Национален етнографски музей – БАН/ National Ethnographic Museum – BAS се утвърждават като надежден партньор в европейското сътрудничество в сферата на културното наследство.
Очаквайте новини!
Представяне на книгата на Светослав Петров “Сокаи”

Представяне на книгата на Светослав Петров “Сокаи”

 Книгата „Сокаи“ – най-новото изследване в етнологията за женското невестинско забраждане

Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българската академия на науките Ви кани на 26 март от 18:30 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН  на представянето на книгата „Сокаи“ – най-новото изследване, посветено на женското невестинско забраждане „сокай“, носено в Търновско, Габровско и Ловешко до средата на XIX век. Изданието ще бъде представено от гл. ас. д-р Иглика Мишкова, зам.-директор на ИЕФЕМ – БАН. На събитието авторът на книгата – етнологът Светослав Петров, ще демонстрира как се поставят трите разновидности на сокая – търновски, габровски и ловешки.
Светослав Петров е роден през 1990 г. в град Елена, първоначално учи в родния си град, после в Ловешката езикова гимназия, висше образование завършва във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ – специалност „Етнология“. Понастоящем е главен уредник на Музея на Възраждането „Иларион Макариополски“ в Елена, а интересите му са насочени основно към материалната култура на българите и по-конкретно към тяхното облекло и видовете невестински забраждания.
Книгата „Сокаи“ прави преглед на изследванията върху този тип накити до момента. Включени са спомени на реални носителки на забраждането, записани от изследователи в началото на XX в.; разгледани са ценни архивни материали, някои от които се публикуват за първи път – снимки, картини, стенописи. Любопитен и слабо познат факт е, че зад шегата „Дъската ти хлопа“ стои именно сокаят и неговата основа от букова дъска.
Употребата на сокайното забраждане се свързва с етнографската група на балканджиите, населяващи северните склонове на Централна Стара Планина и Предбалкана, и е в пряка връзка с местообитанието и народната им носия. Елемент от нея е невестинското забраждане „сокай“, което има три разновидности – търновски (килифаревски) – носен в планинските селища южно от Велико Търново; габровски – разпространен около Габрово, Трявна и Дряново, и ловешки –
разновидност на габровския.
Интересно е да се отбележи, че последното публикувано изследване за сокаите е от 1976 г. За периода от тогава до сега са достъпни много нови материали – снимки, дигитализирани архивни колекции и използването им прави настоящото изследване много пълно и изчерпателно. Ценен принос на изследването е неговата практическа част, в която авторът дава насоки за правилното и точно реконструиране на сокаите. Той изработва възстановки на старинни забраждания от близо 12 години по модел на запазени автентични сокаи.
Изданието се разпространява със съдействието на Фондация „Phoenix Perpeticum“.
Рядък и ценен експонат обогати колекциите на НЕМ

Рядък и ценен експонат обогати колекциите на НЕМ

През октомври 2023 г. Националният етнографски музей обогати колекциите си със закупуването на един рядък и изключително ценен експонат. Това е медна, калайдисана тава от периода на ранното Българско възраждане (втората половина на XVIII – първата половина на XIX век), декорирана с изкован религиозен сюжет. В кръгъл медальон в центъра са представени конните фигури на св. Георги и св. Димитър в ход един към друг, на фона на архитектурен пейзаж. В краката на конете са показани повалените изображения на дракон и човешка фигура, в съответствие с иконографския канон. Над светците, в небесен сегмент, е изобразен Христос, обгърнат в мандорла (сияние в овална форма), благославящ с двете си ръце. По външния ръб на медальона е разположен растителен фриз от стилизирани волути.

Голямото майсторство при оформлението на образите и забележителната прецизност на изработката, свидетелстват, че изделието е творба на някой от водещите медникарски центрове в Западна България (вероятно Видин или София).

Този тип изделия се поръчват от частни лица, за да бъдат дарени на енорийска църква или манастир. Там те се ползват за дискоси по време на литургии. Върху дъното на съда вторично са гравирани инициалите „Н.Н“, показващи вероятно началните букви на имената на дарителя.       

 

Националният етнографски музей представя изложбата “Бежанци”, посветена на 120-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

Националният етнографски музей представя изложбата “Бежанци”, посветена на 120-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

На 14.12.2023 г., от 17:30 ч., в Националния етнографски музей ще бъде открита изложбата „Бежанци“, посветена на 120 години от Илинденско-Преображенското въстание. Отбелязването на годишнината обикновено се свързва с представяне на историческите факти за събития и политически процеси, с разкази за героизъм, победи, загуби и жертви. Но бурното време на Балканите от края на ХIХ – средата на ХХ в. води до размествания на населението, до жестокости и насилия, потеглят бежански кервани. Отварят се рани, които трудно зарастват с поколения, а спомените за напуснатите места остават като колективна болка, макар че се помнят и изяви на човещина и взаимопомощ.

В най-новата си изложба – „Бежанци“ – екипът на Националния етнографски музей обръща внимание на чисто човешката страна на бежанския проблем, представяйки разказ за хората, които от страх от преследване и заради заплаха за живота си напускат местата, където са родени и живеят, и се отправят на път, за да намерят ново убежище, нови близки и спасение. Място, на което да лекуват своите рани, да споделят, да обичат, да гледат децата си, да си спомнят, да не забравят хората, протегнали ръка за помощ.

Чрез документи, снимки, спомени и интервюта експозицията разказва за връзката с родната земя, за травмата, болката, несигурността, недоверието, но също и за проявената смелост, неугасващата надежда и жажда за живот, милостта. Музейният разказ се допълва и от ценни експонати, стигнали до колекциите на НЕМ по пътя на бежанските кервани.

На откриването на изложбата гостите ще имат възможност да чуят и една песен, пренесена от бежанци – „Станке ле, урумбеглийке“, в изпълнение на народната певица Дарина Славчева, музикален съпровод на гъдулка – Христина Белева.

Изложбата, реализирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Българска академия на науките, може да бъде посетена до края на март 2024 г.

Националният етнографски музей с вход свободен за “Европейски дни на наследството – 2023”

Националният етнографски музей с вход свободен за “Европейски дни на наследството – 2023”

На 17 септември 2023 г. Националният етнографски музей и Националната галерия се включват в инициативата “Европейски дни на наследството – 2023”. Двете институции ще работят с вход свободен от 10.00 до 12.00 ч.

В експозиционните пространства на музея ви очакват изложбите:

130 години Народен музей;

Пътят до трапезата;

Потопеното наследство.

Заповядайте!