Националният етнографски музей представя изложбата “Бежанци”, посветена на 120-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

Националният етнографски музей представя изложбата “Бежанци”, посветена на 120-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

На 14.12.2023 г., от 17:30 ч., в Националния етнографски музей ще бъде открита изложбата „Бежанци“, посветена на 120 години от Илинденско-Преображенското въстание. Отбелязването на годишнината обикновено се свързва с представяне на историческите факти за събития и политически процеси, с разкази за героизъм, победи, загуби и жертви. Но бурното време на Балканите от края на ХIХ – средата на ХХ в. води до размествания на населението, до жестокости и насилия, потеглят бежански кервани. Отварят се рани, които трудно зарастват с поколения, а спомените за напуснатите места остават като колективна болка, макар че се помнят и изяви на човещина и взаимопомощ.

В най-новата си изложба – „Бежанци“ – екипът на Националния етнографски музей обръща внимание на чисто човешката страна на бежанския проблем, представяйки разказ за хората, които от страх от преследване и заради заплаха за живота си напускат местата, където са родени и живеят, и се отправят на път, за да намерят ново убежище, нови близки и спасение. Място, на което да лекуват своите рани, да споделят, да обичат, да гледат децата си, да си спомнят, да не забравят хората, протегнали ръка за помощ.

Чрез документи, снимки, спомени и интервюта експозицията разказва за връзката с родната земя, за травмата, болката, несигурността, недоверието, но също и за проявената смелост, неугасващата надежда и жажда за живот, милостта. Музейният разказ се допълва и от ценни експонати, стигнали до колекциите на НЕМ по пътя на бежанските кервани.

На откриването на изложбата гостите ще имат възможност да чуят и една песен, пренесена от бежанци – „Станке ле, урумбеглийке“, в изпълнение на народната певица Дарина Славчева, музикален съпровод на гъдулка – Христина Белева.

Изложбата, реализирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Българска академия на науките, може да бъде посетена до края на март 2024 г.

Коледни ателиета в НЕМ

Коледни ателиета в НЕМ

ЗАПОЧВАТ ЗАПИСВАНИЯТА ЗА ТРАДИЦИОННИТЕ КОЛЕДНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ АТЕЛИЕТА В НАЦИОНАЛНИЯ ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ

В периода 16 – 22 декември 2023 г. от 9:00 до 17:30 ч. в Националния етнографски музей ще се проведат коледните образователни ателиета. Тази година те ще включват:

ТРАДИЦИОННАТА КОЛЕДНА ОБРЕДНОСТ
– Изработване на обредни хлябове за Бъдни вечер, Коледа и Нова година
Хлябът е една от най-почитаните храни за българите. Той е присъствал на всеки важен момент от живота на хората, като раждане, кръщене и смърт. Всеки един празник се е посрещал с хляб. Разглеждайки изложбата „Пътят до трапеза“, децата ще се запознаят с дългия път на зърното, с процеса на неговата обработка и начина, по който хлябът е стигал до трапезата на нашите прадеди. Ще научат за направата на обредните хлябове, разнообразието от различни по вид форми и значението на символите в украсата. Участниците в ателието ще имат възможност сами да омесят тесто за хляб и да поставят отгоре просфорен печат или да направят колаче, които след изпичане сладко да похапнат. Наученото ще могат да приложат на практика, когато в домовете им започне подготовката на трапезата за така чаканите Коледни и Новогодишни празници!
– Изработване на сурвачки
В това занимание ще Ви разкажем за подготовката на празниците Бъдни вечер, Коледа, Нова година и как те са се празнували някога. Какви ястия са се слагали на трапезата, каква отговорност е имал всеки член от семейството в подготовката за празника и не на последно място – ще запознаем децата със сурвакарите и сурвачките, които те са използвали. Ще си отговорим на въпросите защо ползваме дрян за тяхната направа; какво е било значението на украсата, поставяна върху тях; кои са магическите думи, с които сурвакаме и какво е било значението им за хората. Ще поговорим за даровете, получавани от децата в знак на благодарност. Същевременно всеки участник ще може да си изработи сурвачка, с която по празниците да потупа гърбовете на своите близки с пожелание за здраве, плодородие, успех и радост.
СЪВРЕМЕННАТА КОЛЕДА
– Изработка на коледни играчки
В традиционната практика нашите прадеди са празнували Коледа по много различен начин от този, който ние познаваме днес. Украсата с коледни играчки, гирлянди и лампички, която за нас сега е неотменна част от празника, навлиза в българския дом късно, под европейско влияние. В хода на заниманието децата ще се запознаят с произхода и символиката на коледната елха, с историята на коледните картички и с чуждестранни вкусове и аромати, които днес са универсално наложени като „коледни“. Децата ще имат възможност да изработят своя коледна играчка.
Ателиетата ще бъдат с продължителност 1 час и 30 минути, в следните часови диапазони:
9:00 – 10:30 ч;
б10:45 -12:15 ч;
12:30 – 14:00 ч;
14:15 – 15:45 ч;
16:00 – 17:30 ч.
Ще се провеждат по две ателиета паралелно, а темите са разпределени по следния начин:
16.12. – сурвачки и обреден хляб;
17.12. – сурвачки и коледни играчки;
18.12. – сурвачки и обреден хляб;
19.12. – сурвачки и обреден хляб;
20.12. – сурвачки и обреден хляб;
21.12. – сурвачки и обреден хляб;
22.12. – обреден хляб и коледни играчки.

Необходимо е предварително записване на телефон: 087 980 7947 от 9 до 18 ч.

Входна такса за едно ателие: 8 лв.

Очакваме Ви в Националния етнографски музей на пл. „Княз Ал. Батенберг“ № 1.

“СЪЗВУЧИЯ II” – изложба базар в Националния етнографски музей

На 28 ноември 2023 г. от 17,30 ч. Ви каним на откриването на изложба базар „СЪЗВУЧИЯ II“. Нейни автори са майсторите Евгени Пенчев, Мила Милчева и Миглена Чаталова, които заедно разказват приказки за извивките на дървото, закодираните символи в българската шевица и въздушните нишки на ажурните тъкани шалове.
Идеята на тримата автори е със своите творби да покажат как автентичните занаяти – дърворезба, бродерия и тъкачество, могат да се превърнат в неизчерпаем източник за нови идеи, кореспондиращи със съвремието ни. Старите похвати, мотиви и символи заживяват нов живот и дават душа на предмети, аксесоари и украшения, хармонично свързани със съвременния бит и култура.
Изложбата базар ще остане експонирана в зала 9 на НЕМ до 22 декември.
Очакваме Ви!
НЕМ представи каталог на изложбата „130 години Народен музей“

НЕМ представи каталог на изложбата „130 години Народен музей“

Каталогът на юбилейната изложба на Националния етнографски музей – „130 години Народен музей“ бе официално представен на 22 ноември 2023 г. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН. Събитието откри директорът на Института проф. д-р Владимир Пенчев.
Изданието е плод на сериозна изследователска работа от страна на екипа на музея и е преминало през научното рецензиране на проф. д-р Ана Лулева и доц. д-р Ива Кюркчиева от ИЕФЕМ – БАН.
В своето обръщение към колегията и гостите проф. Лулева изрази задоволството си от факта, че юбилейната изложба „130 години Народен музей“ е придружена от едно красиво издание, с професионално направен дизайн, което е хубав дар за всеки ценител на традиционната култура. Проф, Лулева подчерта, че екипът на музея е успял по интересен начин и в изложбата, и в каталога, да интерпретира подхода на представяне на народната култура, според плана от 1906 г. на първия директор на Етнографския музей – Димитър Маринов. Тя пожела „На добър час!“ на каталога и изрази желание скоро той да има и свое преводно издание на английски език.
Доц. д-р Ива Кюркчиева изтъкна, че каталогът е доказателство за огромния ресурс, който притежава Националният етнографски музей – едно отворено пространство за научен дебат, социален контакт, образователна среда и взаимодействие с публиките. Доц. Кюркчиева поздрави директора на музея – гл. ас. д-р Иглика Мишкова и неговия екип, работили колективно по създаване на изложбата и каталога, преминавайки през дълъг изследователски период на проучване на над 200 обекта, част от които се показват за първи път пред публика.
Подчертан бе антропологичният подход към представяне на обектите, който може да бъде проследен през цялата линия на изложбата и каталога. В центъра на показаното чрез предметите стои човекът – от това кой го е изработил, как, за какво е служел, на кого е принадлежал, през това как е попаднал обектът в музея, съществува ли днес в бита, как се използва и какво послание носи за нас – съвременните хора. Зад почти всеки експонат стои и интересна лична история.
Директорът на музея гл. ас. д-р Иглика Мишкова подчерта, че освен експонатите от изложбата, в каталога са представени и „онези хора – Вселени, които са посветили живота си на етнографската наука и на етнографския музей“. Тя сподели любопитни факти около работата по изданието и изрази увереност, че издирената от екипа нова информация за обектите ще попълни празнотите в музейната документация, където често липсват данни за по-старите обекти.
Д-р Мишкова изказа благодарности към всички, които са участвали в изготвянето на каталога, както и към Министерство на културата за финансовата подкрепа.

Остойностявания: Погледи към защитени природни места

Остойностявания: Погледи към защитени природни места

На 19.09.2023 г. от 15.00 ч в зала 11 на Националния етнографски музей ще бъде открита експозицията „Остойностявания: Погледи към защитени природни места“. Нейният поглед е отправен към места и райони, които се намират във или в близост до защитени територии (национални паркове, природни паркове, защитени местности, природни забележителности) и защитени зони от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“, чиито природозащитни режими се определят от Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие, от конкретни заповеди за обявяване и планове за управление. Те регламентират и човешките дейности в защитените природни обекти – забраняват или ограничават едни, поощряват други.

Изложбата е резултат от изследователския проект „Живот в защитени зони и територии: предизвикателства, конфликти, ползи“. Още със заглавието си той насочва вниманието към понякога конфликтната, понякога хармоничната взаимовръзка между природозащита и местно развитие, към срещата или сблъсъка на концепциите за опазване на биоразнообразието, защитените растителни и животински видове и техните местообитания, от една страна, и от друга – житейските планове и практики на местните хора, особено що се отнася до използването на природни ресурси, към промените, до които води тази среща. Представени са материали и случаи от теренни проучвания, които изследователският екип е осъществил между юни 2020 и юли 2023 г.

Проектът се изпълнява в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките и се финансира от Фонд „Научни изследвания“ (дог. № КП-06-Н40/12 от 12.12.2019 г.).

Експозицията може да бъде посетена до 15 октомври 2023 г.