Представяне на книгата на Светослав Петров “Сокаи”
Книгата „Сокаи“ – най-новото изследване в етнологията за женското невестинско забраждане
Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българската академия на науките Ви кани на 26 март от 18:30 ч. в зала 19 на ИЕФЕМ – БАН на представянето на книгата „Сокаи“ – най-новото изследване, посветено на женското невестинско забраждане „сокай“, носено в Търновско, Габровско и Ловешко до средата на XIX век. Изданието ще бъде представено от гл. ас. д-р Иглика Мишкова, зам.-директор на ИЕФЕМ – БАН. На събитието авторът на книгата – етнологът Светослав Петров, ще демонстрира как се поставят трите разновидности на сокая – търновски, габровски и ловешки.
Светослав Петров е роден през 1990 г. в град Елена, първоначално учи в родния си град, после в Ловешката езикова гимназия, висше образование завършва във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ – специалност „Етнология“. Понастоящем е главен уредник на Музея на Възраждането „Иларион Макариополски“ в Елена, а интересите му са насочени основно към материалната култура на българите и по-конкретно към тяхното облекло и видовете невестински забраждания.
Книгата „Сокаи“ прави преглед на изследванията върху този тип накити до момента. Включени са спомени на реални носителки на забраждането, записани от изследователи в началото на XX в.; разгледани са ценни архивни материали, някои от които се публикуват за първи път – снимки, картини, стенописи. Любопитен и слабо познат факт е, че зад шегата „Дъската ти хлопа“ стои именно сокаят и неговата основа от букова дъска.
Употребата на сокайното забраждане се свързва с етнографската група на балканджиите, населяващи северните склонове на Централна Стара Планина и Предбалкана, и е в пряка връзка с местообитанието и народната им носия. Елемент от нея е невестинското забраждане „сокай“, което има три разновидности – търновски (килифаревски) – носен в планинските селища южно от Велико Търново; габровски – разпространен около Габрово, Трявна и Дряново, и ловешки –
разновидност на габровския.
Интересно е да се отбележи, че последното публикувано изследване за сокаите е от 1976 г. За периода от тогава до сега са достъпни много нови материали – снимки, дигитализирани архивни колекции и използването им прави настоящото изследване много пълно и изчерпателно. Ценен принос на изследването е неговата практическа част, в която авторът дава насоки за правилното и точно реконструиране на сокаите. Той изработва възстановки на старинни забраждания от близо 12 години по модел на запазени автентични сокаи.
Изданието се разпространява със съдействието на Фондация „Phoenix Perpeticum“.
Книгата „Сокаи“ прави преглед на изследванията върху този тип накити до момента. Включени са спомени на реални носителки на забраждането, записани от изследователи в началото на XX в.; разгледани са ценни архивни материали, някои от които се публикуват за първи път – снимки, картини, стенописи. Любопитен и слабо познат факт е, че зад шегата „Дъската ти хлопа“ стои именно сокаят и неговата основа от букова дъска.
Употребата на сокайното забраждане се свързва с етнографската група на балканджиите, населяващи северните склонове на Централна Стара Планина и Предбалкана, и е в пряка връзка с местообитанието и народната им носия. Елемент от нея е невестинското забраждане „сокай“, което има три разновидности – търновски (килифаревски) – носен в планинските селища южно от Велико Търново; габровски – разпространен около Габрово, Трявна и Дряново, и ловешки –
разновидност на габровския.
Интересно е да се отбележи, че последното публикувано изследване за сокаите е от 1976 г. За периода от тогава до сега са достъпни много нови материали – снимки, дигитализирани архивни колекции и използването им прави настоящото изследване много пълно и изчерпателно. Ценен принос на изследването е неговата практическа част, в която авторът дава насоки за правилното и точно реконструиране на сокаите. Той изработва възстановки на старинни забраждания от близо 12 години по модел на запазени автентични сокаи.
Изданието се разпространява със съдействието на Фондация „Phoenix Perpeticum“.
